Има няколко типа многознайковци.

Първият можем да наречем Влечуго - дребни, черни и родени на село субекти. Преживели низ от нещастия и първи в рода си извършили цивилизационния преход от село към град. Заради този си подвиг живеят с чувството, че светът им е длъжен. Това поражда болезнен кариеризъм, съчетан с липса на реална личностна самооценка и типичен селски мързел.

Техните виждания за живота не се сбъдват, но вината за това се търси извън тяхната личност - някакви други хора и обстоятелства им пречат, което обикновено изобщо не е така. Наричаме ги влечуги, защото техните писания са най-отровни, злото е най-отчетливо. Всъщност

тези хора се нуждаят от специализирана медицинска помощ

заради тяхната социопатия, която често пъти има тежки проявления. Те зарязват семейства, алкохолизират се, извършват битови насилия.

Другият тип е Тъжен гей, като в тая група се причисляват и немалко жени. Тук неудовлетвореността произтича от объркана сексуалност, неколкократни неуспешни опита за отслабване, жалък личен живот, акне, мазна коса. Особено агресивни са хомосексуалните типове, които водят двойствен живот - снимат се с голи манекенки, но мечтаят за момчешки дупенца. Неврозата е сигурна, биполярното разстройство на личността - наближаващо.

Третият главен типаж е Професионалният доносник. Бившата ДС имала в началото на 80-те години около 300 000 души персонал и доброволни сътрудници. Не всички от тях са съвременен бизнес елит и не всички още се подчиняват на някогашната субординация. У неуспелите ченгета също се трупа неудовлетвореност от капиталистическите времена. Защо колегата

младши лейтенант се фукняви с мазерати,

а аз имам само заеми? И почват доносите, в които тези типове са много изкусни - срещу всеки, срещу всичко. Форумите станаха медията за пускане на компромати. Някога ги подхвърляха във вестниците или по пощенските кутии на депутатите. Сега ги качват там - и за Първанов имаше, за Бойко Борисов се мотае някаква справка все още, и за Румен Петков също. Обикновено ги качват там, където най-малко може да очакваш. Характерната лексика на ДС навлезе в интернет. Това няма как да е направено от млади хора. И може би не е съвсем случайно и не е само плод на невротично поведение.

Защото руските служби през 90-те г. навлязоха в интернет. Може би си спомняте скандала с Паметника на Съветската армия в Естония. Тогава анонимни руски псуватели се включваха във всички естонски сайтове и ругаеха наред Талин. Това бе организирана акция, определена от естонците като кибервойна на ФСБ (както сега наричат КГБ). В интернет навлизат не само руските служби, а и организации от типа на ислямските терористи. Може би е чиста случайност, но повечето новопоявили се български информационни сайтове и блогове имат някакви връзки с бившия Комитет за държавна сигурност.

Анонимността в интернет, разбира се, е измамна - няма абсолютно таен потребител, дори посетителите в интернет клубовете се описват в дневник. Когато има заплаха за терор, даже нашите служби, известни с оперативната си немощ, откриват извършителите до 4-5 часа. Но когато един човек те напсува в лицето, можеш и ти да го напсуваш и свадата да приключи. Прикрит зад мрежата, изискващ специални умения и доста усилия, за да го откриеш, анонимният подлец става безнаказан. Това може би го радва, но то съсипва психиката му.

Анонимният гад всъщност е един сериозно болен човек, който заслужава съжаление. "Тази агресия е трупана хилядолетия, откак човешкият род е започнал да се сопиализира. Пред спонтанността са издигани бариери, които в мрака на интернета падат. Но истинската здравословна агресия е позитивна, тя е спонтанна, но не напада личността като цяло, а нейни конкретни недостатъци или прояви. Типичната за интернет обобщена агресия, която заявява, че всички са са тъпанари, е патологична. Израз е на невротично поведение, подобно на садизма и мазохизма. Тя има нужда от помощ", казва психоаналитичката Мадлен Алгафари.

Защо колегата младши лейтенант се фукняви с мазерати...