
Ами Виталиус, аз май казвам същото, което и ти: че целта на този експеримент е да намери кванта(тите) на гравитацията. И така да я "материализира" и вкара в квантовата теория. И (също като теб струва ми се), казах, че това според мен няма да се случи (т.е. гравитацията няма да може да бъде обяснена (и "материзлизирана" |
| Не, Сирена - една от целите (най-важната) на еспериментите в LHC, е да се намери бозона (бозоните) на Хигс. И това няма никаква пряка връзка с гравитацията. |
Меко казано, ако трябва да бъдем коректни, трябва да свържем нещата с математиката! С какви числа, уважаеми ще изразите Вашето твърдение, за нематериалните величини? ![]() |
| Уважаема Сирена, как да се търси нещо, което никой не знае какво е? Гравитацията открай време е пирон в задника на всички теории. Засега се приемат геометричните алабализми на Айнщайн по липса на друго. |
| Ступидо, човечеството може да не доживее до този момент за който говоря, най-вече по причини, че върви към запълване на Земята до дупка. А съвременната физика от момента в който се разделя на квантова теория и неквантова теория на гравитацията, се намира в състояние на една нова схоластика - квантова схоластика. А известно е, че схоластиката твърде малко допринася за развитието на технологията. По тази причина докато науката не излезе от квантовата схоластика, нови хоризонти за човечеството няма да има - т.е. макар квантовата теория да ни дава компютри, звездолети не може да ни даде. Така че в случая, запълването на Земята с хора, е същото като положението на размножаваща се по силата на инстинктите си група плъхове, в стая с храна от която те няма как да излязат - глупаво и фатално за тях. Редактирано от - Vitalius на 10/9/2008 г/ 13:59:44 |
| Караваджо, айнщайновата геометрична теория на гравитацията, съвсем не е "алабализъм", както ти се изразяваш. |
| Ако съществуваше такова нещо като гравитона, той щеше да си фърчи с максималната скорост, дефинирана пак от господина Айнщайн. Което автоматически би превърнало Слънчевата система в нещо невъзможно. За справка - светлината стига от Слънцето до Земята за осем минути и нещо. |
| Виталиус, Общата Теория на Относителността успява да обясни липсата на аберация в гравитационните взаимодействия само с математически хватки и твърде неубедително. |
| Караваджо, би ли обяснил по-подробно какво разбираш под липса на аберация в гравитационните взаимодействия? |
| Векторът на ускорението на Земята по орбитата сочи точно истинската позиция на Слънцето, а не мнимата. |
| ей, само давахме пари за тоя large hard-on блъскач да му се не види, а то у форума отдавна всичко се знаело отдавна. само некой да се беше сетил да пусне партенката за уреда на карначо и брайтман преди да го построят ... бая кинти щеха да се спестят. пу да му се не види. |
Vitalius, право думаш... и ако продължим по тази логика, следва след натрупване на критична маса плъшоци, да стане едно меле, яденье, гризенье дорде не намалее тъз маса... и после ай па наново... демек от страни изглежда като вълна (up/down) ама само с един вид кванти - ората... демек един вид сички сме у матрицата... т.е. матрицата, това сме ний ![]() |
| Моите лични изследвания (?) доведоха до това, че има три триизмерни пространстваи и едно, което не съм уточнил какво е. Може би времето (Което върши работа като термин във формализма, но същността му е неизвестна). Множествата на трите пространства се пресичат и това е множество е мястото където пребиваваме ние и нашата посредствена наука. Ака приемем него за отделно, наистина можем да говорим за 11. Можем да преминаваме в тях, но нямаме сетива за възприемане на това има ли там нещо. И сега нещо съвсем необосновано: Вселената не се е създала от нищо (физиците приемат че това е така, защото е безмислено да се говори за времето преди Големия взрив), а от голям взрив представляващ разрушаване на бариерата за граници между елементарна частица и вселената около нея. Дали по някакви закони или поради намесата на "умници", които са получили в ръцете си енергия за преодоляването на тази бариера и държат да опитат на всяка цена. И понеже не претендирам за научност, малко продължение - разбиването на елементарна частица ще унищожи нашата вселена (съществуваща като елементарна частица във вселената от по-високо ниво) и всичко ще започне отначало. За нас. Без нас. Ако се съди по опитите на мастити учени да предотвратят експеримента, не съм сам който мисли така. |
| Караваджо, този въпрос в рамките на ОТО, би следвало да се отнесе към задачата за две тела, всяко със свое си собствено, непренебрежимо гравитационно поле. А тази задача в рамките на ОТО не е решена до край. |
| Не го усуквай, Виталиус. Става въпрос за скоростта на разпространение на гравитационните взаимодействия. Липсата на наблюдаема аберация задължава тази скорост да е многократно по-висока от тази на светлината. |
| Точно Ступидо - ще стане меле. Но това меле заличава всичко научено до този момент в науката и хич не допринася за появата на умни плъшоци, които да открият как може да се излезе от стаята. Общо взето, що се касае до историческото развитие, Тойнби е прав, а не Маркс както на много от форума им се иска. |