Отиди на страница:
Денков  Редактирано от - Зе Мария на 04/10/2008 г/ 10:12:55 |
| Мараба Зе ! Добре че си постнал в началото на уикенда , та който има интерес - ще има и време да те изчете. Може и аз да го направя. Бъди здрав.  |
| в духа на редника - малко социобиология: "сигналите, които обединяват, по принцип са приглушени и пестеливи, сигналите, които манипулират, са ярки и повтарящи се...". Толкова за Коста Павлов, българската наука и популярността у наше село на секви отпадъчни продукти. |
| Статията на Денков е хубава. Зе Мария, вчера ти прочетох постинга, харесах го и когато рекох да го прочета още веднъж той вече беше изчезнал. Защо го изтри бе, човек? Такъв хубав постинг.  |
| Ако парите за докторант са станали 450 лв. излиза, че докторантът получава поевече от старши н.с. 2-ра степен в БАН=доцент, понеже неговите пари не се облагат с данъци. Нов крещящ абсурд в нашата действителност. Въобще сбърканата научна политика през тези 20 години разда абсурд след абсурд. |
| Оня ден сабахлям гледах при Коритаров неколцина медийни гурута как ближеха рани и ронеха сълзи, оти ги разработвали от ДАНС. Начи, майтапа беше, че беа се събрали все другари от ДС, с малки изключения-кака Валерия и Мишо Константинов. Та Мишо, който е ноо читав, каза една приказка"В България нормалните хора или трябва да се гръмнат веднага , гледайки кво става, или да се смеят. Аз избрах да се смея и вервайте ми, добре се забавлявам." Значи, тва може да се поперефразира-или да си грабваш шапката, или да го удариш на алкохолен смях-щот той другия смях, смях, ама до време, па и за него бият-на място и веднага, а не като на времето -в мазетата на МВР. Зевзи-постингът е тук Натиснете тук Редактирано от - Зе Мария на 04/10/2008 г/ 20:28:28 |
| Да, статията на шефа Денков е хубава, но изобщо не съм съгласна, че всичко опира само до пари и респективно – до липсата им. ... Скъпи колега Денков, Има поне още няколко много важни неща: 1. Нашата система за защита на дисертации и хабилитиране. Това го пиша вече за около стотен път. Днес сутринта д-р Николай Милков на конференцията по случай 20 годишнината от първия превод на Витгенщайн каза, че дори по времето на тоталитарния мрак, в СССР все пак е било малко по-академично, отколкото при нас. Проблемът ни е, че и сега е също толкова непрогледно. Вече почти 20 години от началото на прехода. Както напомни днес първият преводач на Витгенщайн на български, в СССР е имало: А) официален опонент на дисертациите и за такъв е бил избиран най-големият враг на защитаващия. Това обаче е хубаво, защото официалният опонент е бил длъжен писмено и – разбира се – лично да се изкаже, да напише, да обоснове онова, което твърди. При нас “опонентите” обикновено откланят предложението да станат официални рецензенти, за да не оставят нито един ред черно на бяло, а после на закрити заседания и устно могат да оклеветят по какъвто начин им е угодно всекиго, без оклеветеното лице да може да им отговори. Б) Дори в СССР е имало правило: ако на една защита/ респ. хабилитация при две положителни рецензии съветът гласува отрицателно, целият съвет се разформира и се сформира друг. Така се е противодействало на анонимното мърсуване чрез анонимното гласуване. При нас не само че беше, но и продължава да е по-зловещо от тоталитарния СССР – всеки, който иска, може да клевети както си иска, а оклеветеният може изобщо никога да не разбере кой и как го е наклеветил. Преди време си спомням как покойният Иван Стефанов – Бог да го прости! – веднъж ми каза: “Димка, при нас отношенията са звероподобни!” Звероподобни са, защото СНСъвети са съставени поне наполовина от хора, които нямат и една десета от качествата на защитаващите докторанти. Е, кой тогава да блъска три-четири години от единствения си живот и да съсипе младостта си, за да отиде после с неговия труд анонимно да се изгаврят няколко мерзавци, които примерно му/й завиждат за младостта, хубостта, ерудицията, семейството и т.н.??? И тук идва основната ми теза. Както са казвали римляните: Изкуствата се хранят от почитта. И науките също. Ако хората на науката не получават елементарно признание и уважение за труда си от собствените си колеги, как да го очакват от обществото? 2. Чудовищният патернализъм. Ясно е как се бяга от патернализма: А) напр. както е в Германия – всеки докторант има двама доктор-Vater’и, за да не се натурализират служебните отношения между тях и самостоятелността в научните дирения на докторанта да не се привижда и представя като отцеубийство, както е при нас. Б) напр. както е в Оксбридж – пенсионираните преподаватели не участват в комисията по избор на новия наследник на мястото от оттеглящия се; 3. Неравенството пред закона – едни биват пенсионирани, други – не; на половината от пенсионираните им се удължава пребиваването в академичната среда по няколко години, а след това пак преподават на хонорар дисциплината, която и преди това са преподавали. Няма условия за самостоятелна работа нито на младото, нито на средното поколение. Спомняте ли си преди няколко години какъв вой се носеше заради пенсионирането на Крикор Азарян, който беше над 74 години! И какво стана тая есен? Стефан Данаилов, който навърши 66 години отново взе клас в НАТФИЗ, ерго, и той ще преподава до 70 години (най-малко). Ако и НАТФИЗ не беше в плен на геронтокрацията, за преподавател щеше да бъде поканен, примерно, Явор Гърдев, който е на 36 години, а Ламбо щеше да бъде пенсиониран. Но нищо... Явор го поканиха в Холивуд, а после тук ще се леят крокодилски сълзи, че младите бягат, а населението се топи. 4. Опорочаването на университетския плурализъм. Нещата у нас се изпортиха от провала на размножаването на университетите и специалностите. Много хубаво беше – нови университети, нови факултети, специалности, бомбастични претенции за позитивно влияние върху обществото... но, какво излезе? Уж всичко беше направено, за да има развитие и конкуренция, а се стигна до монопол и концентриране на власт – едни и същи лица заемат по няколко позиции в различни университети. Много моля, това не е конкурентна среда, а точно обратното. Докато не се сложи край на академичната полигамия, няма да има конкуренция. ... Разбира се, че и парите са важни, но всички тези неща, за които съм писала по-горе, са сто пъти по-важни. Хората, които се занимават с наука и преподаване у нас, отдавна са разбрали, че университетските преподаватели и учителите почти навсякъде по света са на долните стъпала на средната класа. И това се приема с разбиране. Но това, да си доцент и доктор, да работиш по международни проекти и винаги когато идва крайният срок отнякъде да връхлита някой овластен професор и да започва да се меси и налага в работа, която не е негова, това не може да се приеме. Това зловещо съсичане на поколението на 40 годишните у нас е може би още по-опасно и вредоносно от изгонването на поколението на 30 годишните. Редактирано от - Една размишляваща на 04/10/2008 г/ 21:16:16 |
има-няма седмичният масраф на Харвардския университет ХАРВАРД не получaва нито цент от държавата.Затова е Харвард! БАН са некадърни протежета на комуняги! БАН ограбва държавата.Научен принос няма! |
| Зе Мария, Има и друг начин на реакция в сегашната българска конюнктура. Да си непримирим и да говориш, и правиш нещо срещу статуквото. Да си гневен на некомпетентните, да ги разобличаваш и да посочваш грешките. Разбира се, за разлика от смеещия се фенотип, критикаря не е толкова лицеприятен и съвсем естествено малоумниците се маргинилизират от критикаря. С което поне не му се налага на последния да прави компромиси със съвестта си и да сяда на една маса с покварени мръсници. Но разбира се, всеки си има различна ценностна система, то иначе щяхме ли да сме българи. |
| Една размисляваща От постинга ти се вижда, че си хуманитарка и можеш да минеш с един компютър (най-ниска производителност за около 600-700 лв.) принтер-черно-бял за около 170 лв. и хартия. Това, обаче не е случая с така наречените точни науки. Само да ти кажа какво струва една модерна химическа лаборатория з анализ на органични съединения: ЯМР апарат за около 500 000 - 1 000 000 долара, ИЧ апарат за окло 200 000-300 000 долара, газ-мас-спектрометър за около 500000 долара и нагоре, течен хроматограф и др. Да не говорим за консумативите около тях- течен хелий, течен азот и т.н. Физици, физихохимици, неорганици, биохимици не са по-евтини. Теоретиците се нуждаят от суперкомпютри, компютърни кластери и гридове, които също струват бая пари. Наука се прави со пари и со дупе. Пари нема действайте, ама при тези заплати и дупе нема. |
| А иначе има отговори за всичко, както и за всяко оправдание и ропот. Добра статия на г-н Денков. Може би единствената в днешния брой на "Сега", под която си струва да напишеш мнение. Надали може много да се допълни, г-н Денков деликатно е казал всичко, може би единственото в което си е струвало още да почопли е ишлемеджийския евтин търгашески манталитет на нашите бизнесмени, които не могат да осъзнаят, че не са толкова бедни да инвестират в изследователска работа и от там да развият високи технологии. Така че няма какво да се оправдават, че университетите ни не дават добри кадри, което е вярно, но то и няма какво да правят добрите кадри в българския бизнес, защото ако наистина си завършил добро образование на запад и да кажем дори докторантура, то няма да искаш да работиш в ишлемеджийницата на някой бай Ганьо в България, а ще търсиш работа с перспективи да разработиш или дори откриеш нещо ново. Това за сега не може да става в България в никой бизнес. Всъщност в БАН все пак има няколко души, които си струват, не само в БАН, в СУ и ПУ също. Друг е въпроса, какво да правим с хуманитарните БАН-овски институти, там няма да коментирам, но когато говоря за наука, не включвам неща като икономика, политология, история, журналистика, философия, социология и подобни хуманиратни ... неща.  |
| Mrx++, Нормално е в България сега да се дават повече пари за докторанти, защото докторантите са основното изследователско звено в науката, това е факт и няма смисъл някой да ми се дърви на тезата. Аз например, трябваше да съм луд на времето да бях приел мястото в БАН, което ми предлагаха, тогава със смешната стипендия от 240лв. дето дори професорите в БАН те съветват, ако нямаш вече жилище в София или не живееш близо до София, да не си хабиш младостта в нашата академия. Дори 2000лв. да ми дават сега не бих се върнал да работя в БАН. "Не дай Боже да има човек семейство и деца" - тогава просто би било безотговорно да работиш за такива пари наука в България, когато можеш да вземаш 5 до 20 пъти повече някъде далеч от България. |
| Една размисляваща, Макар явно да си хуманитаристка, много точно си описала нещата. Права си за геронтокрацията. Права си и за това, че наука човек прави и за признание. В САЩ може да си най-големия задник, може да си грубиян и критикар, но те уважават заради професионализма. Ако щеш, там хората използват полезното в теб. В България може и да си най-великия професионалист, но ако не си нагаждач и не забравиш за критиките, то никой няма да те признае. Българите по правило са комплексирани присмехулници, които никога не почитат по-можещия и по-умния. Българите винаги си търсят душевно оправдание, за да се чувстват по-велики от обективно можещите. Няма как в такава обстановка, някой учен да иска да работи за чест и слава, ако няма пари поне. Така че науката в България за сега продължава да е кауза пердута. Оня ден се опитах да покажа, че дори договора от Лисабон сме готови от сега да нарушим, но по никой начин да не се отпуснат пари за наука. А според Лисабонския договор, от 2010г. България трябва да отделя ПОНЕ 3% от БВП за инвестиции в науката. Като обяснявах това, един тъпак се опита да ми обяснява, че видиш ли, договора не бил още ратифициран от всички. Но с типичната си глупост, онзи някой пропуска да забележи, че България вече е ратифицирала този договор, т.е. България е заявила готовност, т.е. че е подготвена да изпълни изискванията му към евентуалното му влизане в сила. Очевадно е, че България изобщо не е готова да изпълни тази директива, защото за 2009г. нашето правителство ще отпусне едва 100 пъти по-малко средства за наука и няма начин изведнъж да направи за една година колосална промяна в политиката си. Не знам дали някой забелязва, какво се опитвам да кажа, в прав текст: ние лъжем, че ще правим нещо, което няма как да направим, а после се надяваме благодарение на други страни да не влезе в сила договора, който ние вече сме подписали. Това е малоумието на българските политици и полуграмотните им избиратели. В това се крие и българската трагедия, но няма страшно, живейте си щастливи, аз съм кривия.  Многото университети пък в България се създадоха за да могат разни тарикати да се нагушат с пари, в условията на неграмотна държавна политика към науката и висшето образование. Затова сега безбройните български "университети" бълват некадърни кадри, които се ръсят за да вземат някаква измислена диплома и утре да се хвалят, че са вишисти. Още една жалка българска картинка, където надали мнозинството българи осъзнават, колко вредно и ненужно е такова висше образование. Инженери и лекари после стават келнери или берачи на портокали в Испания, а какво да говорим за другите специалности.  Тъпотиите на ФЛ няма да коментирам, това са просто долни лъжи. Навсякъде държавата инвестира в наука, в САЩ също и то в трилиони долари всяка година. Редактирано от - Николай Скаличански на 05/10/2008 г/ 15:41:54 |
| Мрх+++, Скаличански, Вчера писах многословно и дълго, та сега ще се опитам по-кратко.  Парите са необходими, но по-необходим е нов Закон за научните степени и звания. Друг тип процедури и край на анонимното гласуване на хора, които не са чели дисертациите. Данъкоплатците плащат хонорари на хора, които не са свършили никаква работа - не са прочели нищо и даже в изказванията си подчертават това. Обикновено изказванията в СНС-та започват с фразата "Разбира се, не съм чел(а) дисертацията, но щом научният ръководител и/или рецензентите казаха, значи..." Това е абсурд. България е най-бедната и най-изостаналата страна в ЕС, защото е страната, в която най-систематично и методично се унищожава човешкият академичен потенциал.  Тази година Софийският университет има юбилей и най-после, доколкото разбирам, ще бъде преиздадена "Историята..." на проф. Михаил Арнаудов. Еми, дано някой да прочете как през 20-те и 30-те години на миналия век е било стимулирано развитието на академичната колегия и на университета. Чрез какви мерки е било постигнато това? Няма да ги изреждам тука, за да "не разказвам филма". Една от тях е била правилото: всеки асистент - след четири семестъра доцент. Кариерното развитие на всички в колегията е било една от целите на университета. А сега? Наистина икономическите условия през последните две десетилетия бяха (много) тежки, но това е само съпътстващ елемент към липсата на стратегия за развитие на академичната общност. Наскоро новият шеф на БАН спомена една от "авангардните" си идеи - да се строят някакви блокчета за младите семейства и т.н. Демек, един малко по-луксозен клонинг на Студентски град. Не един, а десет луксозни клонинги на Студентски град да построят, ако учените на възраст от 25 до 45 години у нас продължават да бъдат мачкани и смилани в месомелачките на тоталитарните процедури, докторанти няма да има. От тия 350 кандидат-докторанта, за които е споменал колегата Денков, поне 50 няма да се явят, а поне още 50 ще се окажат напълно случайни хора. И отново ще останат незаети докторантски места. Редактирано от - Една размишляваща на 05/10/2008 г/ 17:06:07 |
| Скаличански, Макар да не си хуманитар, все пак е добре да знаеш, че между Лисабонската стратегия, приета през 2000 г., и Лисабонския договор, подписан в края на 2007 г., няма нищо общо, освен едно - градът, в който се състояха заседанията на Европейския съвет. Лисабонската стратегия се провали, Европейският съюз не стана водеща сила в науката, съответно тя беше ревизирана, като единственото изискване, което остана, са тия 3 % (1 % о държавата и 2 % от бизнеса) за наука. Естествено българското правителство е планирало да изпълни това едва в последната възможна година, без преди това да има постъпателно увеличение на средствата. (Съмнявам се, че и тогава ще го направи.) Това съвсем ясно показва какви са намеренията на управниците и колко им пука дали ще има наука в България, или не. Такова впрочем беше отношението на всички български правителства досега - независимо дали се обявяваха за леви, десни или центристки. Като добавим и това, че в България няма големи корпорации, от рода на "Сони", "Филипс", "Циба-Гайги" и пр., които да имат възможностите, а още повече желанието да инвестират в наука, бъдещето на българската наука се очертава като повече от мрачно. |
| Една размишляваща, Напълно си права, че трябва и нов закон, трябва и нова държавна полика, нов парламент и ново правителство, затова пиша и аз тук. Затова излагам и неграмотността и малоумието на сегашното правителство. Има много неща от които можем да се поучим, но на първо място, трябва да спрем да гласуваме за партии от оста БКП-НДСВ с всичките им псевдодемократични проявления и покварени предатели като Костофф и Доган. Не на всички парламентарно представени партии! Нека изкореним пошлостта от българския политически живот.  |
| Митко Денков ни беше асистент по "история на класическата буржоазна философия" (лектор Елка Панова) в 1954-85 г. Упражненията му бяха чиста загуба на време. Веднъж още в началото ни даде да пишем домашно "какво разбира Декарт под "място" (сиреч, дето душЪта или мислещата субстанция не заема място, не е протяжна). Постарах се доста, тогава страдах малко от физикализъм - четях популярни книжки за Айнщайн и Нютон. Митко не ни събра домашните, не ги оцени - изпита наслуки един-двама, които бяха отбили номера, да прочетат по нещо, и потекоха обичайните неструктурирани, largely безсмислени словоизлияния. Оттогава престанах да се готвя за упраженията му. Митко въобще не се занимаваше с "класическа буржоазна философия". Занимаваше се с Хайдегер и малко след нас защити успешно. Разбира се, Елка не беше по-стока. Винаги забравяше докъде е стигнала с лекциите и все тъпчеше на Хюм. До Кант така и не стигнахме. Всесто това ни разправяше как ходила в Америка и живяла в един апартамент с няколко други философки, една двойка лезбиянки. На изпита преди мене двамата писаха 6 на наш познат, който започна с "Барух Спиноза е евреин по рождение, завършил йезуитско училище". След него седнах аз - пространството и времето у Кант - пак 6, след мене жената - вече много шестици станаха - писаха й пет. По време на изпита Митко се прозяваше, а Елка по едно време се обади по телефона на мъжа си "миличко, да ми направиш едно тараторче, с повечеко чесънче". Канта си го разшифровах и научих съвсем сам с Пролегомените (на български) и само за сверка и Критиката на чистия разум, прев. Цеко Торбов. Направих цял тефтер записки и схеми, които няколко други колеги после са ползвали. След защитата ми в 1992 г. Елка дойде да ме поздрави, спомни си кога съм й бил на изпит. Тя се помина преди няколко години, лека й пръст. След десети може би най-свежия ни асистент (по теория на познанието, с лектор Б. Мунтян), Ламбо Кючюков (тогава вече доцент), при когото имаше много хубави дискусии и аз доклавах нещо за Хусерл, ми каза - "който иска да се занимава сериозно с философия, да върви на запад, тука - само бизнес". Той започна застрахователната компания БГ План с един приятел Пламен. Жената на Ламбо, хубавицата Павлина, ме агитраше да им стана партньор, т.е. иншурънс сейлсмен (искаха ми и капитал 6 хиляди лв). Преди това той беше зам. министър на просветата, с министър Николай Василев. Водил съм колеги от БАНското аспиранстко дружество при наго на бул. Стамболийски да искаме стаи в Студ. град. Ламбо беше застрелян малко по-късно на Витоша по бандитски. Аз пък заминах на запад, но не съвсем да се занимавам с философия. Все пак, занимавам се с "медийна" работа и драсвам по някой ред по форумите и бълг. прогресивен печат. От гимназията на сина ми (Стай) веднъж ме поканиха (като бълг. доктор по философия) да участвам в панел за генното инженерство заедно с двама генетици - индус и китаец, един равин, едно кюре и една американска лекарка-общественичка. |
Д-р Тормозчиян, с нещо мнението ти променя ли укорите, които отправям към правителството ни? А това, че и предишните ни правителства, са били смотани като сегашното, нещо отменя ли необходимостта от промяна?  |
| Едва ли е възможна по-ярка демонстрация на безпомощност от това да се кара БОКЛУК - на 500 км! (при правило 50 км радиус за регионални сметища). А един завод за преработка на отпадъци се строи за най-много 1.5 г. А с малко натиск - и за 8 месеца. . Нямало наука. Просто никое от правителствата след 89-та не си е поставяло за цел да работи за благото на България. Правилото за всички тях е едно - разрушаване на България. А всички медии в България са купени, затова никоя не казва истината за Кмета на столицата, че е измамник. Макар с различни собственици - всички са единни когато трябва да се спазва горното правило. |