Отиди на страница:
Добре, да се придържаме към темата.  Като се поддържа тезата за важността на парите за развитието на науката, все пак искам да попитам: Колеги, колко лева и колко стотинки струва фразата: "Браво, колега, добре си я свършил тази работа". А колко лева и колко стотинки струва фразата: "Браво, колега, благодаря ти, направеното от теб ще е полезно за студентите, за читателите на такава специализирана литература." Голямата мизерия при нас е поведенческата липса на най-елементарна колегиалност, на най-човешки, на най-обикновен човешки жест.   Мрх+++ по-нагоре написа, че нас, Уманитарите ни трябва по един компютър и принтер. И толкова нямаме някои от нас. Служебни, де. Аз например вземам от университета само три топа хартия за принтер годишно. ... Мнозина от нас се самофинансират и/или чрез всички международни други проекти и програми, в които участваме, все пак си купуваме техника, ходим по конференции и семинари, и т.н. Но това не е с парите на данъкоплатците у нас. ... И тук идва провалът на разрояването на университетите и факултетите. Според едно от няколкото определения за това какво е университет, университетът - това са неговите преподаватели. В състезанието между различните университети логично би било да се предположи, че ще се развият и оцелеят в пазарна среда онези, които предложат на преподавателите си най-добри условия за работа и академичен живот: - добро възнаграждение и добри добавки за защитени дисертации; - добри библиотеки и добре функциониращо междубиблиотечно заемане; - абонамент за научна периодика; - финансиране на поне едно участие в международно събитие годишно и т.н. В началото на 90-те години се говореше, че това е целта и който университет събере чрез това най-добрите преподаватели, ще развива съответната специалност. Но нищо от това не стана, защото прекалено много хора работят в повече от един университет. Но все пак да завърша с няколко много позитивни неща. Факултетът, в който работя, най-после случи на декан, а университетът - на ректор. Цялостен ремонт на Ректората и четвърти блок, нови библиотеки, компютърни зали... най-после имаме и нов приличен сайт! Изобщо, отлепяме от дъното.   |
| Д-р Тормозчиян: "...Като добавим и това, че в България няма големи корпорации, от рода на ... "Циба-Гайги"..." Тормозчиян, просто за протокола - Циба-Гайги не съществува вече над 10 години, откакто се обединиха със Сандо (Sandoz) и образуваха Novartis. По-късно от Novartis се отделиха като самостоятелни фирми ciba Spezialtä tenchemie (ciba CS) и Syngenta, но това е друга опера - ако говориш за Ciba-Geigy, следва да говориш за Novartis. Освен това, доколкото съм чувал, някакъв call-center на ciba CS оперира баш от България. Е, call-center не е точно голямата наука, ама явно некво присъствие има и някой се е преборил да вземе некой лев. Да не говорим, че като пътуваш по бул. България в посока околовръстното шосе, малко след Била вдясно има една голяма сграда на Roche, които, значи, също ще да са стъпили у нас... |
| Една размишляваща: „...Като се поддържа тезата за важността на парите за развитието на науката, все пак искам да попитам: Колеги, колко лева и колко стотинки струва фразата: "Браво, колега, добре си я свършил тази работа".А колко лева и колко стотинки струва фразата: "Браво, колега, благодаря ти, направеното от теб ще е полезно за студентите, за читателите на такава специализирана литература." Под съседната тема има един постинг на April, който, според мен, хубаво допълва горното: “ шокът ти не е заради стрелката, БТК, производителността, кафето, и т.н. плитки обяснения. Отишъл си в шок, защото си забравил, какво значи да те мразят. Ей тъй на, без да те познават, просто да те мразят: и в магазина и в заведението, и на улицата, и в трафика, и в колата. И не само тебе да мразят, ами и цветето в парка, което трябва да бъде стъпкано, и дървото пред блока, което трябва да бъде осакатено, и кучето, което трябва да бъде ударено с камък, и котето, на което трябва да бъде скъсана опашката, и новата седалка в трамвая, която трябва да бъде съдрана, и всичко наоколо, включително и себе си.” Е, при такава мизантропска среда е трудно да се чуе хубава дума – даже, както обясняваше един познат - хората, ако чуят хубава дума от някого, почват да се питат – “абе тоя кво всъщност ще иска от мен?”. |
| И аз прочетох това текстче на April, И много го харесах. Но като съотнесем това с обсъжданата тема, мога да допълня следното. Например мизантропията и злото отношение и към кучето, и към котенцето, и към цветето, и към дамаската на седалката на автобуса, при нас как се проявяват? Сега малко ще помрънкам, съжалявам. Извинете. Тези дни имам личен преподавателски юбилей. 20 години. Преди 20 години станах аспирантка (както се казваше тогава) и започнах да водя упражнения на хонорар. За тези 20 години никога не съм имала възможност да работя в университетска сграда в кабинет с компютър, интернет и принтер. Имам кабинет, който беше с двоен прозорец и на него в продължение на три години имаше три счупени стъкла. Добре, че университетът най-после случи на ректор и това лято беше направен солиден ремонт, та смениха прозорците на Ректората и ІV блок. Това, че някои преподаватели не ползваха никога кабинети с компютри и принтери, не се дължеше на тяхната липса, а на лошата организация. Трябваше да има график - кой, кога, къде може да работи... Както и да е. Минала работа. Сега вече има много компютърни зали. Всички си имат по домовете всичко, но осигурено със собствени средства или чрез международни проекти и щедри чужди спомоществователи. ... Или, друго. Междубиблиотечното заемане. Уж имахме - на хартия - възможност да поръчваме по две книги годишно чрез международното междубиблиотечно заемане. За десет години получих една. Но това се дължеше пак не на липсата на пари, а на лошата "организация" в Университетската библиотека и на още по-лошото управление на СУ при предишния ректор. Минала работа. Слава Богу, като че ли нещата в СУ тръгват на добре най-после. Но дори и с малко пари, но с много желание за колегиално помагане и насърчаване на всички, които искат да работят, нещата можеха да се случват далеч по-добре. |
| Една размишляваща: "...Тези дни имам личен преподавателски юбилей. 20 години..." Ами - честит преподавателски юбилей, с пожелания бъдещето да не се окаже така черно, както изглежда в моменти на разочарования.  |
| Не ми се искаше да стигам до темата за боклука, но и за това ще напиша нещо. Миналата седмица по re:tv гледах интервю на Иван Бедров с Мартин Заимов. Беше повторение. Мартин Заимов би бил един отличен кмет и стопанин на София. Освен това, вече има много голям конкретен опит и конкретни знания, информация и впечатления за това как се прахосват парите около боклука. И не само около него. В това отлично интервю Мартин Заимов каза, че цената на един курс за един камион, натоварен с боклук, от София до Силистра, е 4 000 лева. Много пари. Четири хиляди лева. Но в това, че Бойко Борисов стана кмет на София, според мен има пръст Божието Провидение. Всички ще се убедят, че този човек може само да се пъчи и фука. Неговото амплоа беше секретар на МВР. За това го биваше, цитираше Наказателния кодекс и НПК по членове, показваше някаква управленска релевантност. За кмет не става, а на всичко отгоре и конституцията даже не е чел. Така че патилата около неговото кметуване и неразборията с боклука може да вразумят хората и те да разберат какви още по-големи злини ще ни се изсипят върху главите, ако той стане първи в държавата. Пази Боже! |
Циба-Гайги не съществува вече над 10 години, откакто се обединиха със Сандо (Sandoz) и образуваха Novartis. Да, моя грешка, сливането е станало още през 1996 г. Скоро превеждах един текст, в който се даваше за пример "Циба-Гайги", затова ми дойде наум, пък е и в сферата на Скаличански. Иначе големите фармацевтични компании имат представителства у нас, но едва ли тук провеждат някаква научноизследователска дейност. Май само търговска. Това лято и Софийският, и Пловдивският университет срещнаха големи трудности при приема на студенти по биология, химия и физика. Чак на четвърто класиране ги запълниха, а в момента СУ провежда и още едно извънредно класиране за физика и химия. Явно кандидат-студентите са наясно, че с подобно образование трудно ще си намерят работа по специалността, камо ли пък научна. |
| Една размишляваща: "...Мартин Заимов би бил един отличен кмет и стопанин на София..." Тия дни четох във Weltwoche един коментар по повод промените в немската SPD (там Курт Бек подаде оставка). И сред причините беше споменато - той не беше достатъчно дебелокож, за да понесе това, което пост като неговия изисква (цитирам по памет, защото ме мързи да търся сега и да преписвам). Та според мен Мартин Заимов може да има най-различни качества и недостатъци, но определено не е достатъчно дебелокож. Поради което щеше да се издъни по-грозно и от Бойко. Мое мнение, недоказуемо, естествено. И - да не забравяме, че дейсвията на тези хора се извършват в същата мизантропска среда, за която говорихме по-горе, и при една доста перфидна блокада на ниво нормативни актове от страна на правителството и назначените от него хора... |
| @ Еднаарзмислв... "Боклук, наука и поука" това е темата и се търси решението. Решението е политическо и се започва с промяна на кадрите, защото сегашните управляващи са явно некадърни, нямат идея, нито визия за развитие на българската наука. Ето защо отговора е политическа смяна. Елементарно доказателство, стига човек да иска да приеме истината. Как беше по Библията: "Истината чука на вратата ти, но ти си този, който трябва да й отвори".  |
| В България не може да действа пазарна икономика на университетите, България е малка държавица, в която университетските преподаватели гледат да си вземат заплатите, а студентите гледат да си вземат дипломите. Няма реална преценка, кое колко струва. Има само силен нагон за задоволяване на вярването, че това което искат въпросните категории хора е правилно. Всеки произволен бг-студент, ще направи всичко и на всяка цена, само и само да си вземе дипломата, а после, каквото ще да става, същия манталитет движи българите и когато тръгнат да "изкарват" изпита за шофьорска книжка. Ето защо няма смисъл да си плачем един на друг и да "търсим" решенията на проблемите ни, решението е едно и се нарича промяна на политическата класа. Всичко после тръгва от там. Все пак хората за да разберат нуждата от тази промяна, трябва да разберат, защо сегашните политици са крайно некомпетентни и вредни за държавата ни. |
Юмжагийн Целденбал  именно, кол-центрове. До там спират и стъпките в България.  А и в България веднага някакви смотани икономистчета се наместват да определят политиката на фирмата, която и да е тя. Дори една бълагрска фирма като Софарма да вземеш, която макат да няма капацитета на Новартис е фирма, която има достатъчно потенциал да разработва собствени лекарства, но некадърността на българските ишлемаджии, не позволява да видят това и се задоволяват да си джуркат генериците, даже сапуни почнаха да правят, но не и да инвестират в разработка на нови лекарства. |
| Мисля, че много хора надценяват силно интелекта на българсктие бизнесмени и очакват пазарната икономика да действа, но не може. Некадърни са, катастрофално некадърни. |
| Колеги, научната работа, не е работа на лишения и чакане на по-добро управление. Научната работа е научна работа, когато се работи оптимално, а не да се съобразяваме с лишения. Ето защо когато човек е в условия на лишения, трябва да си потърси друга алтернатива, а не да се скитасва 20 години в "кабинет" без прозорци. Поне в моята работа не може да се прави наука само в един лаптоп в принтер. Така че, за каква работа говорим тогава? Имам сега приятели от България на които им купувам разни работи и им ги пращам или им правя опитите при мен за по-бързо и ето така правим българската наука, но това е издевателство с хората. Ето защо в крайна сметка всичко опира до политиката. Защото трябват основни промени, те не могат да станат от самосебе си седейки търпеливо по кабинетите със счупени прозорци. |
| Д-р Тормозчиян, Имената са омразни, няма значение кой точно какъв е, затова и не се захващам за такива дреболии. Принципите са важни, а те в България ги няма никакви, защото имаме безпринципни политици и глупави хора, които не осъзнват, колко вредно е и това поредно квази-управление за България и българите. Долу правителството! Изедници, крадци и некадърници, обрекли на страдания на българският народ. Бг-кандидат студентите с нищо не са наясно, само им дай някаква диплома да спят спокойни, от там на сетне не ги питай. Все пак има будни умни деца, аз се опитвам да работя с такива и сигурно със скромните си възможности съм направил за българската наука повече от поредния смотан министър на образованието, който даже сравненията които прави, не осъзнава, че са в негов ущърб.  |