Отиди на страница:
| Captain Buddy, по рано трябваше да го кажеш това за Brightman бе човек! Аз мислех, че е някой свестен... |
| Brightman: Ако пушенето не бе забранено, сигурно нямаше да пропуша. Брайтмане, без да осъзнаваш може би с това си си направил много точна личностна характеристика. |
| Децата днес, Брайтман, са нещастници. На едно ги учат в училище, на друго в къщи, трето и четвърто виждат на улицата и в обществото. Поради което се налага да избират. А най-лъскавото привлича окото. И най-лесно постижимото. Така се появяват проститутките, крадците, мошениците. И още нещо. Доброто иска труд и отговорност, злото изисква само смачкване на морала. Ах, да. Забравих за емиграцията им. Бягство в чужбина, бягство посредтсвом компютъра и измисления лъскав живот, бягство чрез наркотици и алкохол, бягство чрез напускане на средата. |
| И малко повече по темата /извинявам се за обема/: Интересно е човек да чете - с мислене - разни социологически изследвания. И да анализира дори платените лъжи в тях. А още по-интересно е да се коментират проучвания, които реално отразяват света ни. Или поне такъв, какъвто ние мислим, че е. Ето - публикуват се куп проучвания за младите хора, за стремежите им, за идолите. Каквито и ние сме имали, въпреки Божията заповед да не си градим кумири. Още по-интересното е, че сред иконите на младите българи днес са откровено неинтелигентни, семпли, сиви хорица - участници в шоута, фолк, рап, поп изпълнители, футболни и филмови "звезди". Все интерпретатори на чужди мисли и идеи, все видимата част от айсберга на света ни. Което е логично - младостта не се задълбочава, търси бързото, реалното, лесното. Тук и сега. И колкото по-шарена е опаковката на предлагания продукт, толкова по-сигурно е приемането му. Като идол, икона, кумир. И също толкова празно като съдържание и смисъл. Но с определено послание : "И ти можеш да станеш такъв". Надежда все пак, а? Пазар - това търсят младите хора, това се изнася и котира. Има и много по-стойностни неща, има доказани продукти на мисълта и изкуството, има градящи личността предложения. Но не се търсят. Пак зависи от опаковката и начина на поднасяне. Което пък трябва да накара родните възпитатели, преподаватели, родителите, обществото да се замислят и подготвят по-привлекателен начин за пласиране на това добро и красиво, което е вечно. За разлика от нискокалоричните псевдозвезди, отрупали сергиите. Впрочем, на пазарът всичко си е на мястото. И за всяка стока има купувач.Важното е какво ще е първичното и вторичното при използването й. Да вземем днешните идоли на младите българи - Азис, Евгени Минчев, Слави Трифонов, разните звездички и мутри /и тях ги има!/. От пръв поглед се вижда какво привлича юношите и девойчетата - блясъкът и славата. А дали не можем да "продадем" малко съвременно мислене посредством тези конвертируеми полуграмотни ерзаци? Като - да речем - примери за модерно мислене и пазарно поведение, намиращо място на човека в реалността. И тези любимци на младежта са идеални за подобно възпитание. Защото -те или стоящите зад гърба им - показват ярко съвременно пазарно поведение. Започнали са от нулата - Азис е недоучено костинбродско цигане, Минчев и сам не знае, преди да хване ватманската и други дръжки, какъв е бил, а за образованието на Трифонов саги се изписаха. Сетне те улавят насоките на пазара. Искат хората нещо ново, дразнещо, но даващо тема за разговор - и на педерасти ще се обърнат, и срещу властта ще говорят, и слава ще гонят дори с риска да прекарат известно време на топло в килията. Важна е целта! Която постигнаха. И сега са фактори поне на един от пазарите, част от измисления хай-лайф, постоянни гастрольори по медиите. Пазар и пазарно поведение. И насреща - печалбата. Плащана от наивниците, приели опаковката на стоката за същността й. Е, виновен ли е който изяжда зелника? Трябва ли да се учим? На пробивност, на търсене , на умение да се открие нишата за собствени изяви, на провокативността и хитрото прибиране на платата? Ами, трябва! Какво да се прави - пазар! Съответно и поведението трябва да е пазарно. Според клиентите. Но търсим ли купувачи на нашето вечно, красиво и добро само сред подготвените - никога няма да стигнем до младежта. Която е хем ленива в мисленето, хем стадноинстиктна, хем лесно управляема. Проблемът е как да я захраним с нашата стока - с истинските човешки ценности. Азис и Минчев, Трифонов и незнайните полуфабрикати от хай-лайфа ни дават пример. А самите те заслужават поздравления за дръзновеността и умението да се представят пред хората. От нулата пак се е получила нула, но колко голяма е вече! Е, и тя ще изгърми като пореден кьорфишек, и тях ще забравят - помните ли колко такива изгряха и залязоха пред очите ни? Но пазарното поведение… Има, много има да се учим, ние - българите. И най-напред - да се учим как да учим. Без нормалната погнуса, без предразсъдъци. Дето викаше един познат полуграмотен селянин: "От кьораво око - сълза". |
| Има и други мнения, но само това: Време е да погледнем истината в очите - ние и децата ни живеем в различни, паралелни светове. Фактът, че физическите ни тела се срещат - а често и сблъскват - в този свят, нищо не означава. Защото те са тук за малко , просто минавайки да хапнат или вземат пари за оня, техния свят. И хич, ама хич не се интересуват от нас и проблемите ни. Не, че разминавания между поколенията не е имало - та още в египетските папируси се оплакват хората как младите не зачитат опита, не искат да живеят нормално /каквото и да се разбира под това!/, не спазват правилата /пак свободна интерпретация!/ на обществото. И какво? Да е рухнало небето? Но винаги - винаги - е имало улягане. Защото реалността е най-добрия учител. И на нас ни остава да чакаме децата ни да улегнат, да разберат, че не е хубаво да се убиват, да грабят хората, да се дрогират, да бягат от света ни? Кога? И колцина от тях ще оцелеят при започналата кървава вакханалия. Три зверски убийства на деца от деца само за месец! Ало, общество, къде си? Предлагат ни разни теории, коя от коя по-интересни и не пълни. Виновни са телевизията и електронните игри! Вярно! И не съвсем. Че то в приказките има много повече насилие, отколкото в един хорър! Братче и сестриче опичат с кеф вещицата, юнакът сече на поразия главите на змея, онзи пък с един удар цяла войска изтрепвал… И кръв, и страх, и удоволствие! Ами семейството? Децата са по цял ден сами, родителите се мъчат да осигурят насъщния. Но преди век, да речем? Седели са в къщи майките и цял ден с тях са се занимавали? И кой да почисти, нахрани добитъка, оправи градинката, изтъче платно, ушие дрешки, закърпи старите, изпере? През което време децата нито на ясла, нито на градина са ходили. Сами са си измисляли игри - до към петата година, а сетне са работили наравно с възрастните. Е, сега работа няма, но учението не е ли труд? Обаче, кой да го разбере, че и се погрижи за бъдещето си, усвоявайки нови и нови знания и умения? А училището? Там детето е шест-седем часа дневно! И най-вече трябва да приеме огромното количество знания. От които с тест ще проверяват може ли да преписва и помни. Пък и кой учител за мизерната си заплата - сравнете ги с чиновническите - ще влага неимоверно количество труд в името на едно ефимерно бъдеще? Когато босовете му живеят удобно в настоящето. Да не забравяме и друго - у дома и в училище на лошо /поне видимо!/ няма да научат детето. Тогава кой е виновен? Обществото? Заето да оцелява и чудещо се защо сред тая тиха и кротка атмосфера не се ражда истинско гражданско общество. Улицата? Пазарът? Има един дял от криминалистиката, който разглежда вината на жертвите. Факторите, довели до престъпление и формирани от пострадалите. Ние много бързо и лесно съчувстваме и не анализираме. Защо днес децата са така податливи на лоши влияния? Само защото злото по-лесно се възприема? Защо повтарят видяно, чуто, прочетено /които умеят да четат/? Къде е съпротивата на доброто у човека, защо не всички - дори не мнозинството - от децата са се поддали на лесното зло? И можем ли по частични прояви да съдим за цяло поколение?Много въпроси, на които трябва, длъжни сме, да намерим отговора. Иначе с нас като нация и държава е свършено. Кому сме нужни без бъдеще? И да започнем със себе си. Да видим собствените си грешки, да се помъчим поне малко да променим себе си и света ни. Защото паралелният детски свят е наша рожба. Ние ги запратихме там. Убиват ли? Грозно, нечовешко, просто далечно от детското съзнание. Но какво им показваме ние? Убийства, несигурност, постоянно падане на цената на човешкия живот. Обезценен до край. И те вече виждат себе си като нас, не схващат, че насреща им е другарче, близък, просто човек. Който има право на живот. И убиват. За отмъщение, за пари, просто за игра. Шоу да става! Психопати? Че нашето общество не е ли вече психопатично? И детският свят не е ли отражение на нашия? Нещо по-лошо - детският свят си е част от нашия антихуманен свят. Крадат? А що нещо се ограби, що нещо се продаде срещу жълти стотинки - нима това не е пример? Лъжат? Хайде, бе - а родните политикани… Да обсъждам ли? Проституция, наркотици, алкохолизъм? И кой внася наркотиците? Онези дванадесетгодишни хлапета, които, според специалистите, са вече наркомани? Проституция? А кой се кефи първобитно на детските телца? Алкохолизъм? Просто друг път за бягство от реалността. Докато всичко стане безразлично - значи хубаво. А временно хубавото е основата на детския живот днес. Един безкраен хедонизъм, едно безкрайно очакване на купона. Вижте детския свят - електронни игри, чалга, сандвичи, алкохол, наркотици, секс. Все неща за бърза употреба и бърз кеф. Тази дума май се налага доста да употребявам, тъй като има все пак разлика между удоволствие и кеф. Вижте героите им – Азис /циганинът с шестокласно образование, постигнал успех сред простотията/, Бат Бойко /силната ръка/, разни временни носители на забава… За вечното - значи трудното - няма нито време, нито желание. Защото то изисква труд и разум, защото децата бързат да живеят. Те просто нямат дългосрочни планове и хич, ама хич не искат да правят такива. Тъй като тогава ще се наложи да се жертват някои неща - време, сили, мисли - а на тях им се "живее". Като под това разбират елементарното, бързото, отвличащото от реалността. Тук и сега. Утре за тях е недостижима цел. Светът се изчерпва с вечерното последно кефче. Каквото и да е то. Нашите деца са едновременно депресирани от невъзможността да схванат правилата на света ни и агресивни в безсилната си злоба срещу невидимите сили, пречещи им да живеят нормално. Просто различно от нас. И затова бягат от реалността ни. Едни отиват по чужбинско, обещавайки да се върнат, когато нещата тук се "оправят". Други се спасяват посредством какви ли не средства от нашия свят в някакъв - убиващ, временен, деградиращ - но друг! Помислете що за отношение трябва да имат към нас, за да изберат унищожаващото, вместо света ни. Макар и тук да виждаме грешността на деянията им. Ние направихме нещо като нов свят през последните петнадесет години. Некрасив, несправедлив, неудобен май - но наш! Създаден! А децата не могат или не искат да сътворяват нещо свое - търсят готовото. Интернет или електронни игри, наркоунесеност, бягство в чужбина - все спасение в нещо готово. И щели да дойдат отново , когато всичко се оправи! Значи, отиват на готово, искат пак на от друг подготвено място да се върнат. Но и в чужбина ги гледат намръщено - че те и там не са участвали в градежа на това, което искат да им се даде наготово. Явно децата ни не са получили един основен урок - имаш това, което сам си направиш. Другото е Троянски кон. И затова така те бягат от нашия свят, твърдят, че не искат да имат нищо общо с него. От неумение, от мързел, от срам заради нас, от срам заради себе си и очертаващото се бъдеще. Май няма успоредни светове, а има един-единствен. Общ. В който нашите деяния минават по-невидимо, защото вече свикнахме с духовния разврат. А детските все още ни смущават. Засега. Дали ще дойде време, когато и това смущение - белег на остатъчен морал - ще изчезне? И ще си заживеем добре - в света на насилието, на лъжата и измамата, на грозното и злото. Без да се интересуваме кои сме и защо живеем. Важното е купон да пада. И да е по-простичко - простичките кефове са най-добре възприемани от първичните… Ха сега де - хора или зверове да кажа? Защото май и ние вече не знаем кои и какви сме. Така ни е по-лесно, нали? И с много обсъждания се опитваме да свалим отговорността за неизпълнения родителски и граждански дълг. За безразличието и безотговорността, с които направихме децата си сираци при живи родители, безродници при красива родина, неморални и антихуманни същества въпреки извечния народен морал. Наистина - палачи на бъдещето ли сме? Или още може да поправим грешките си? Тръгвайки от себе си. След което временно се оттеглям. |
| Брайтмане, нещо замълча за насилието на хулиганите и човешките права на потърпевшите от това насилие. |
| Брайтман, това: Ако не ни харесват ценостите, то трябва да променим средата, а не да мърморим. да. Без мърморенето. С него заприличваш /извинявай, ако те обиждам  / на един колега тук, дето всички недоволни от средата, политиците, битпазарната му любима икономика и тъй натаък, все мърморят.Не смесвай КОНСТАТАЦИЯТА И НЕДОВОЛСТВОТО с мърморенето. Макр че и от него има полза. Недоволство, мърморене, ропот, протест...А после е ясно какво е. Еволюционен път на революционната ситуация.  Всъщност, от тази гледна точка материалът на Вени Марковски е само мър-мър-мър...Лоша страна, лоша държава, лош народ - един е Вени, дето им казва, ама те не го слушат.  Редактирано от - генек на 04/10/2008 г/ 18:14:36 |
| Генек, много песимистично. Ти самият спомена египетските папируси, същите неща има и по вавилонските клинописни плочки. Generation gap му казват и винаги го е имало. В онази книга на Голдинг, Повелителят на мухите, преведена от нашият любим Димитри, се показва как децата много бързо могат до стигнат до изначалната жестокост на първобитни хора. Те са сами на онзи остров, но покварата от света на възрастните и тъмните сили на злото, които изглежда ги има у всеки от нас, надделяват. Не знам, но ми се струва, че не всичко е толкова в черни краски. Има и чудесни млади хора и те хич не са малко. |
А сега малко чалга текст. Седнал дядо на цимента да си точи инструмента а пък бабата горката вдигнала си тя краката С него тръгна, мен заряза, няма да се върнеш знам. Ти главата ми отряза, пак останах сам. Какво толкова във него си намерила, кажи, три години ме мотаеш, храниш ме с лъжи. ПРИПЕВ: Тъпа овца, тъпа овца тъпа овца, била си и оставаш си така. Тъпа овца, тъпа овца, тъпа овца, била си и оставаш си така. Ти си мислиш, че ще плача, но сърцето ми е лед пред вратата стадо чака, по-добри от теб. Ще се върнеш, ще ми паднеш, ще се тръшкаш и ревеш. Знай, тогава ще те пратя, джанки да пасеш 2ПР:.. Тъпа овца, овца с рогца тъпа овца, била си и оставаш си така. Тъпа овца, тъпа овца, тъпа овца, била си и оставаш си така РРРРРРР Беч беч беч беч. Опа, опа чичо Митко чичо Митко пие всичко. иска млади хубавици само палави тигрици. "Извади парите, чиче, аз съм палаво момиче. Знам, че искаш ти със мене да се любиш дълго време." “Една бутилка е самотна и няма кой да я мори. Бикините ти до леглото, забравила си ги, нали? А може би не ти и трябват при други ти отново си, не го обичаш, но не можеш мангизите са истински” Аз вече искам с някой да греша, Не искам, не желая тишина. Аз искам голи да се разтопим, от страст и обич ний да изгорим. Не искам тишина. Покажи ми любовта! Припев (х2): Хайде, почвай ме сега! Покажи ми любовта! Покажи ми, че го правиш, както никой до сега. Аз вече искам с някой да греша, да върша лудост, грях и чудеса. Да слеем две тела в една душа, да пеем двама с тебе под дъжда. Не искам тишина! Покажи ми любовта! Дай ми само аз отдолу да те хвана пак на голо ще забравиш що е ритъм! Що е ритъм ах да те питам! Искам да ти кажа аз веднъж, търсиш ли си мъж за мен се дръж. Искам да ти кажа аз веднъж, търсиш ли си мъж за мен се дръж. Опиташ ли от мен, та дори за ден, ще се влачиш за мен покорен. Припев: Искам да ти кажа аз веднъж, търсиш ли си мъж за мен се дръж. Искам ти да си играчка за рождения ми ден!!! С теб чаршафите да мачкам да те ползвам само ден!!! Ще изпия аз до дъно, всяка капчица от теб!!! И от тялото ти силно искам само, само, СЕКС!!! ONE, TWO, THREE!?! |
| Форумът днеска се превърна в чалгаджийница. Всичкото хелзински комитети са се изсипали да бранят циганията, да я обявават за наша задължителна народностна идентичност, че и средиземноморска я нарекоха, от люлката на циливилизацията. Ами моите права на чалгомразец кой ще ги защити? |
| Някой се подиграва с читателите на уважавания вестник СЕГА. И тъй като най-вероятно това не горкият графоман Вени Марковски, който сигурно силно и честно вярва, че именно това е статията, която всички ние сме очаквали цял живот, за да разберем защо не живеем като "на Запад", значи това е самата редколегия. |
| Ето ви нещо и от мен: Ти си силата юнашка, зарад теб си купих прашка. Във сърцето ми е буря, ей-сега ще си я туря. |
| Докат чалгопоклониците си правят мохабетя, да се изкажем по статуята.. Въпреки, че авторът е подразнил читателите с това, къде живее и работи, статията никак не е лоша. Тя е доста правдива. Справедливия гняв на Вени интернета към БТК е напълно оправдан. По-вероятното обаче е БТК да му е отказала некоя сделка и му е ограничила свободата да живее в NY и да работи „по света”. Ще рече имаме на мегдан един комерчески гняв, тъй като Вени като правеше тука яка дистрибуция на сегашния глав.прокурор нищо не каза за "аферата БТК". Пък и личи си как чУвек кат живне в NY става международник и почва да работи всеотдайно за целия свят(справка – международника Фичо). |
| Гледах рекламираното филмче по БТВ. НИЩО НОВО! Това са неща, които учителите казват от години. И предупреждаваха за тенденцията. Обаче... Най-интересна за мен е реакцията на репортера. Още млад човек, той не знае какво става в обществото на по-младите. Камо ли в училище. За родителите да не говорим. А най-смаяни са били от телевизията, та пускат фиолмчето с предварителна реклама като някакво изненадващо откритие, сензация. Засега подобни неща има в София и някои големи градове, обаче...скоро и в други. |
| "БТК бе продадена на най-ниска цена, с пари, взети на кредит от самата БТК. Новият собственик не инвестира нито един лев в компанията, която правеше инвестициите за своя сметка." България няма да бъде никога като коя да е западна страна, защото в нея живеят МУЛЕТА, а политиците и управляващите са НЕВЕЖИ, АЛЧНИ И ПРОДАЖНИ. За операции като тази в БТК независимата западна преса писа отдавна и подробно, ама кой ти чете такава преса, щом може да се диви на кретенския хумор като нашия ( предаването за копилетата), като се радва на предаванията на Азис и на Слави и гледа да се забие в най- близката кръчма. В България се култивират ДЕБИЛИ, успешно и сигурно. |
| Ц-ц-ц.... Каква дискусия, какво чудо! Нещата са пределно прости и лесни за доказване. Факт ли са стрелките на летището? Факт. Факт ли е далаверата около БТК? Факт. Факт ли е, че ние българите сме завистливо племе? Факт - за справка четете спомените на големия писател Кирил Христов, вечна му памет. Всичко друго е без значение - кой казва, защо го казва, кога го казва... |
| Слушай си ги чалгите сам, или в коя да е кръчма, или край кабината на шофьора в градския транспорт, или в таксито и навсякъде другаде, поне тук не досаждай. |
| Защо педофилите убеждават, че малките деца са готови за любов? Защо садистите обясняват, че останалите са мазохисти и плачат за бой? Защо чалгаджиите твърдят, че чалгата е нормално състояние на човека? Май всички ненормалници се срамуват подсъзнателно и се опитват да представят порока си като нормалност. |