Отиди на страница:
| Замислений, писал съм искрено и не виждам място за подигравки и заяждания в стила на Владимир Илич. Не свеждай нещата до етикети, като в супермаркета. Всички си имаме добри и лоши страни. Малко хора си дават сметка на какво са способни, ако имат власт. Оценката за някого я правят другите, в зависимост от ролята му, засягаща техните интереси. Не забравяй думите на Франсоа дьо Ларошфуко, че "Нашите добродетели често са зле прикрити пороци". |
Нищо лично Вълчо, искаш да кажеш, че от всяко дърво не става свирка. Има хора, които са кат дялан камък, къдет ги сложиш - пасват, общественици се наричат, но все по малко останаха, понеже всичко е ламнало за пари - бизнес прай!  |
| Вълчо и Замислен, Накарахте ме и аз да се замисля. Винаги съм казвал - не искам власт, страхувам се от това, в което бих могъл да се превърна. А сега се питам - по-добре ли е да оставяме властта на онези, които не се страхуват? |
| Уви, драги ми Брайтмане, от всичко, което виждам в твоите изказвания, стигам до простия извод: ти си един добре обучен (не знам къде, но наистина добре) правителствен провокатор. Добро утро! Ех, Сократе, братко....!  |
| Замислений, Сократе, нощни птици такива, а утре как ще станем? Хайде по леглата! Сещам се за парчета от едно стихотворение на Стефан Цанев. Ето едно от тях. "Носете си новите дрехи момчета, падаме както ходим, умираме както спим. Въпросите на тая планета я решим, я не решим". Ах, как мразя сутрините! Лека нощ, и сънища добри. Сократе, не бива да абдикираме и да оставяме нещата в ръцете на хора като Румен Петков, Ахмед Доган и Мадридското Нищожество. |