Кажете ми например какво да ви даде осезаемо историята, фолклористиката, археологията, езикознанието? Ами тъй като не дават непосредствено приложими резултати, а само знания, мястото им не е в отделни институти, а в университетите._______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Кажете ми например какво да ви даде осезаемо историята, фолклористиката, археологията, езикознанието? Сократе - не бъркай показателя " приложна ценност" с " цена на единица генерирана информация".Различни неща са. Именно второто е измерим и съпоставим показател за всички / и приложни, и фундаментални/ науки.Това ще мерят и одиторите. Истината е, че по цена на научни постижения сме европейски шампиони - никъде в ЕС не се прави такова количество наука с толкова малко пари - средствата за цялата българска наука са пъти по-малко от финансовата субсидия за някои научни европроекти.Това е картинката, най-общо казано. |
Манрико, Става интересно! Моля ти се, уточни. Кой да плаща за развитието на тези науки. Университетите ли? (Надявам се, че не бъркаш изследователи в хуманитарните области с преподавателите по същите дисциплини.) |
Нека взема повод от днешната поредна "научна" дискусия и да светна някои вдъхновени критикари на БАН в България за нещо елементарно. Сумарната субсидия за наука за миналата година е от порядъка на 100млн.лв. Само за сведение - въпросната сума се равнява на : - едно добре подготвено и осъществено източване на ДДС.Подобни "течове" във финансовата ни система, според запознати, се случват по няколко всяка година; - на около 1% от размера на статистическата оценка на финансовите параметри на "сивата" икономика у нас; ......................... В същото време - "казусът БАН" редовно се подхвърля в медийното пространство, хората си чупят ченетата в къде-интелигентни, къде- опткровено кретенски коментари, а резултатът от данданиите е, че доста българи са убедени, че Академията е главното гюле на шията на държавния бюджет. Я погледнете, драги шарани, горните цифрички, обаче..... Може ли някой да ми даде пример за поне ЕДНО източване на ДДС, което е било експонирано медийно по този шумен начин? Колко и как се обсъжда сивият сектор? Ааааааа - усетихте ли въдичката? Честито - в устата ви е |
Total, с риск да бъда нарочен за критикар на БАН, би ли дал и информация относно приходите на институтите само от наеми на помещенията си? Би ли дал разходите за заплати на учените на БАН, надхвърлили 70 години? И тези над 80? И тези над 90? Щото има и такива. Би ли дал инфо относно разходите, свързани с ежегодни конференции, провеждани предимно на морето? Ползите от тях? Би ли дал инфо за това колко от служителите на БАН стоят на работните си места и колко стоят на работните си места и вършат някаква, каквато и да е работа? Колко от институтите на БАН са с дублирани звена и извършват една и съща дейност, но разделени, разтроени и пр. на няколко места? Ей на тези въпроси ми отговори и тогава да продължаваме дискусията. |
(Надявам се, че не бъркаш изследователи в хуманитарните области с преподавателите по същите дисциплини.) Напротив, бъркам ги. Преподавателите по тези дисциплини да си правят науката и изследванията, от повече нужда няма, особено финансирана от данъкоплатците. Ако частна фондация финансира институт само за изследвания - нищо против._______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Манрико, Радвам се, че разбрах най-сетне позицията ти. Който е луд да плаща за история, фолклористика, археология, българистика, палеонтология, астрономия и прочие глупости - прав му път. Ако няма луди частници - всичко това да се закрие. (Щях да спомена и метеорологията - кой според теб да плаща за нея?) |
Подред: 1. Собствените приходи на БАН за тази година, в т.ч. - тези от наеми са от порядъка на 30 млн. лв. и са заложени в сумата за издръжка на системата. 2.Разходите за заплати на учени на възраст над 70г., според одита от 2005-а са от порядъка на 2, 5 млн лв и съставляват около 3.5% от разходите по перото. 3.Разходите за научни конференции, в т.ч. - и такива "на морето" за 2005-а са около 2% от бюджета и са малко под 1 млн.лв. за ЦЯЛАТА българска наука. Понятието "полезност на научна конференция" много трудно може да бъде обяснено на средностатистически гражданин, за когото науката се изчерпва с квадратното уравнение.Факт е, че по показател "международно участие" поне 30% от конференциите могат да се оценят като "престижни". Западняците не ходят на места където си клатят краката, па макар и на морския бряг. 4.По показател "натовареност" българските учени са някъде между 37-55%, числата варират според областта и не включват международните проекти.Средното европейско ниво се колебае около 60%, следователно тук се крие сериозен резерв. 5.Дублажите, според едно непълно изследване отпреди 3-4 години са около 15% от общия обем на звената. В ЕС стандартите са от порядъка на 10-13%.Ако не си наясно защо дублирането не е еднозначно зло - мога да се опитам да те осветля. .......................... Това е. Накратко казано - сериозни проблеми във финансовото структуриране, които , обаче, не могат по никакъв начин да затъмнят генералния проблем - недостатъчното финансиране на системата. България харчи в момента под 0, 6% от БВП за наука при стандарт, определен от ЛС в дименсии 3, 5-5%. Мисля, че това няма нужда от коментар. Както и фактът, че толкова хора са готови да злобеят денонощно по адрес на жълтите стотинки, които целокупното общество отделя за наука, защото не могат да преглътнат факта, че наред с наистина некадърните хора в областта в нея все още работят личности, които навсякъде по света биха били гордост и чест за сънародниците си - нещо, което се доказва по безспорен начин от реализацията на хората от БАН в чужбина. Това е една от малкото групи българи, които работят по специалността си и като бели хора, в едно крайно взискателна и добре платена на Запад област. |
Относно показателя " приложна ценност", в началото на 90-те бях попаднал на британски доклад (тезис на докторат) по наукометрия. Бях впечатлен, че статистически едно откритие се случва средно на 100 хил. научни публикации, но бях поразен, че 10% от тях отиват за "тълкуването" на откритието, сиреч и добрите учени не схващат от раз какво са сътворили колегите им. Като гледам FL и някои шофьори на лимузини, за България вероятно и 200 хил. публикация няма да свършат работа за да се разбере едно откритие и да се използва в практиката. За или против съществуването на БАН: БАН е със структура взаимствана от структурата на Руската академия на науките, създадена от Петър І. Създадена авторитарно, определено недемократично, но за сметка на това, заедно с другите реформи на Петър І, е превърнала Русия в световна сила за по-малко от 100 г. Такъв модел, при липсата на големи компании (а предмета на дейност на българските е основно търговия), е по-успешен отколкото субсидирането за научни изследвания на частни фирми, прилагано основно в САЩ. За Европа и Япония, държавната субсидия се отпуска на сдружение между научна организация/университет и частна компания. Дали трябва да съществуват всички структури на БАН, не съм компетентен, но като гражданин смятам, че трябва да има място за научна дейност в държавата. Ако целта е гражданите на България да станат/останат елементарен обслужващ персонал - келнери и проститутки (каквито гледаме в парламента), тогава разходите за наука не са оправдани. А братя Стругацки едва ли са писали прекрасните си романи, стоейки на работните си места, вършейки някаква работа. Апропо, Братя Стругацки, задраскването на написан текст с цел промяната му, е ли е работа или антиработа, ако сведем измерването до джаули и опаковка? |
Щях да спомена и метеорологията Сократе, моля Ви, не я споменавайте! Учени-търгаши вече са го правили и, вероятно, ще го правят. По силата на международна конвенция България се е задължила да извършва метериологични наблюдения. Тези наблюдения следва да се извършват по съответните стандарти, утвърдени от Световния метериологичен съюз, за което са нужни 2000 души, специално организирани. Спомнете си модерния център за еко-наблюдение при "великата" министърка - бедствие за България - какви специалисти назначи и какви резултати даде. И честен частник кат Манрико да беше на нейното място, пак щеше да е "вятър работа". Не е като да се сложи един лесовъд за евроминистър или да се пусне един "кол"-център за възпиране недоволството на еврокомисари и потребители. |
Добре де, за пореден път ще си посипя главата с пепел - че съм прост, е ясно, щом по това време бачкам пред компютъра и наглеждам и форума. Та викате, къде освен България се финансират от държавния бюджет изследвания в хуманитарните науки извън университетите? _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Та викате, къде освен България се финансират от държавния бюджет изследвания в хуманитарните науки извън университетите Най-общо казано - навсякъде. Можеш да задоволиш своето любопитство например в сайта на една от големите френски организации СеЕнЕрЕс - Натиснете тук. Бюджет - около 3 млрд. евро /годишно. Смятай. Ако не смогнеш да извършиш съобразяванията - питай, ще помагаме. |
Напр. Национален институт за здравето в Синсинати Виж най-отдоле. Държавните инситути са 24 само за част от здравето, преброй частните! Повече можеш да видиш за грантовете, Ей тук, данъкоплатеца плаща |
Напр. Национален институт за здравето в Синсинати Чакай бе човек, разговорът тръгна за философия, история и подобни "науки". За медицински изследвания изобщо не съм спорил - нито дали има, нито дали трябва да ги има._______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
финансират от държавния бюджет изследвания в хуманитарните науки извън университетите От хуманитарните, аз тия зная. За естествените зная повече. Не съм енциклопедист като Леонардо, а не би било лошо. |
философия, история и подобни "науки" Ха, ха - Манерчо пак се е опитал да компенсира някои свои естествени кухини с подигравателни онасловявания на общоприетото.......Добър внук на дядо си, който преди стотина години попитал Вазов "Какво работиш?", Вазов ми казал - "Ами - писател съм!", а умната деда Манеркова го застрелял с думите - "Аз че си писател - зная, ама ми кажи - какво работиш?" ......................................... .............. Манерка - що не се изказа и за СНРС? Пробвай, само гледай да не дръннеш пак - на задавянето ти вече се смеем |
От думите на тотала и аполитичния излиза, че: - няма прекалено възрастни, на практика старци, в академията, за Европа бил нормален процента; - дублиращите структури - навсякъде ги имало; - парите от наемите - влизали в сумата за издръжка (оставаше и за друго!) - конференции - чужденците много ги ценяли. Изобщо чудо и приказ, всичко ни е наред, ние сме много по-натоварени от европейците, много по - голяма научна продукция имаме...Само дайте ни пари, акъл не щем! Убеждавам се, че този одит е точно за такива апологети на статуквото, като аполитичния и тотала. Като смятате, че проблемът е само в липсата на пари защо точно БАН иска да прави прави одит на резултатите от изследванията на собствените си институти? Защо точно БАН иска да знае каква е значимостта на изследванията им за развитието на науката и на държавата? Че то БАН можеше просто да питат total, за един постинг време ще им спести 1 млн. евро. |
От думите на тотала и аполитичния излиза, че: - няма прекалено възрастни, на практика старци, в академията, за Европа бил нормален процента; Скъпи братя, мога да ви закова по сто различни начина след тази откровена работническо-селска глупост, ама избирам най-икономичния: Хайде сега да ми цитирате онази част от отговора ми, която ви е накарала да твърдите, че според мен "няма прекалено възрастни старци в Академията" и че "процентът им е нормален за Европа". Хайде, братя - цитирайте |
Само дайте ни пари, акъл не щем! Като се дават пари за акъл (наука), що се дават. Като се дават пари за одит, ама скъп бил. Отдавна не работя в БАН, но проблемът не е възрастта, не са и парите. Проблемът е, че никой не "иска да знае каква е значимостта на изследванията им за развитието на науката и на държавата". Но когато бълг. частен бизнес бъде осъден в десетина дела за нарушаване на чужди права, а в Европейския съд не минават "аз това не съм го чел", "не съм го виждал", "не знаех", "това философията, яде ли се" и др. бълг. тарикатщини, за по стотици хиляди евра, тогава ще вдените, че трябва да има място, където, поне, да се обучават квалифицирани кадри с най-съвремените технологии (каквито една бълг. частна фирма не би могла да си позволи), за да има кой да направи един технологичен трасфер за бълг. фирма; за да има кой да може да "прочете" най-модерната технология за да предпази частната фирма от закупуването на морално-остаряла технология. Ама нали сме си прости търгаши, а старците не са "добри клиенти", ще отнесат вината за слабата ни "търговия". |
Ами де да знам, звучеше ми точно като такова, твоите мнения ми звучат в такъв партийно-агитационен стил - в БАН няма нищо лошо, всички са млади, щастливи и нахъсани за работа, ама нямат много пари (всъщност, нещо като секцията за Линейно щастие в НИИЧАВО)... Ти все пак ми отговори на моите въпроси: Като смятате, че проблемът е само в липсата на пари защо точно БАН иска да прави прави одит на резултатите от изследванията на собствените си институти? Защо точно БАН иска да знае каква е значимостта на изследванията им за развитието на науката и на държавата? |