Държавата захвърлила спасителната капсула, благодарение на която космонавтите Георги Иванов и Николай Рукавишников се завърнали успешно на Земята през 1979 г. Това стана ясно във втората част на филма "Длъжен да оцелее", излъчен в предаването "Фронтова линия" по TV7.

Спускаемият апарат е сред малкото космическа техника, която Русия допуска да бъде изнесена в чужбина. Дали го на първия български космонавт като скъп спомен за няколкото критични часа, които пилотите са преживели в Космоса.

Първоначалната идея било да се направи Музей на космонавтиката в родния град на Иванов – Ловеч. Строителството започнало, а ценният експонат останал на двора на строителната площадка.

Разбрах за това от медиите. Деца си играли на капсулата и едно от тях паднало и пострадало. Тогава я преместихме в Музея на авиацията в Пловдив, твърди Георги Иванов. Оказало се, че капсулата е повредена, а част от металните й елементи са заминали за скрап.

Русия ще колонизира Луната от 2030 г., пише в изтекъл документ на агенция “Роскосмос”, съобщи АП.

Планът е в 3 стъпки. Първата е изпращане на робот там до 2016 г. До 2028 г. се предвижда човешка мисия. Лунен полигон и база за добив на полезни изкопаеми се готвят за 2030 г.

Документът изтъква, че е жизненоважно Русия да изпревари другите страни.

Китай ще изстреля своя пръв космически апарат до Луната, който ще се завърне обратно на Земята, предаде агенция Синхуа. Крачката е поредна от амбициозната програма на Пекин за изследване на естествения спътник на Земята.



Основната задача на устройството, което в неделя беше закарано на космодрума в Сичуан, ще е да изпробва новаторска технология за бъдещата голяма мисия „Чанъе-5“. Нейната цел ще е да събере проби от лунната повърхност.



Голямото предизвикателство пред настоящия апарат е да издържи на високите температури при навлизане обратно в земната атмосфера. Той трябва да бъде изстрелян към Луната преди края на годината, уточни Държавната космическа агенция. Програмата предвижда излизане на лунна орбита и връщане до Земята с близка до втора космическа скорост, която е 11,2 км/сек.



В края на миналата година Китай изпрати до земния спътник и първия си луноход -„Нефритен заек“, който кацна успешно, но оттогава проблеми с комуникацията и технически неизправности спъват работата му.



Пекин иска също така да проучи възможността за добив на изотопа хелий 3 на Луната. Той е идеално гориво за ядрената енергетика, тъй като е изключително ефективен и напълно безопасен - 0,02 грама имат енергийната стойност на барел петрол. Според изчисления на Луната има до 10 млн. тона хелий 3. Експерти изчисляват, че това количество ще стигне да удовлетвори необходимостта от енергия на Земята поне за следващите 10 000 години.



Китайската космическа програма, която е в размер на милиарди долари, по план трябва да вземе проби и от марсианската повърхност след 2030 г.

Миналата година беше богата на гръмки събития, свързани с усвояването и изследването на Луната. Обстановката около естествения спътник на нашата планета постепенно се нажежава в битката за притежаване на нови територия и богатства се включват и нови страни. Какви обаче са плановете на водещите космически държави по усвояването на Луната.Китай
През 2003 г. Китай публикува 20-годишна програма за изучаване и усвояване на Луната. Тя носи името на богинята Чан'ъ от китайските легенди, която отлетяла на Луната, за да води "самотен и благообразен живот". Китайците определено мечтаят за самотен живот там, но със сигурност не разчитат на богинята. Затова докато води битка с другите държави, Китай действа бързо. Според международни експерти до 2030 г. страната ще се превърне в лидер в космическата промишленост и ще може сама да изпрати експедиция дори на Марс, който е втори в списъка й за колонизиране.
В рамките на първия етап на лунната програма, който се нарича "сондиране", Китай вече изпрати два апарата. През 2007 г. бе изстрелян и успешно изведен на орбита сондата "Чан'ъ 1". Благодарение на нея китайските учени успяха да направят първата топлинна карта на естествения ни спътник. През 2010 г. към Луната отлетя и апаратът "Чан'ъ 2", който от височина 100 км предаваше с висока резолюция изображения от повърхността, подготвяйки плацдарм за бъдещи експанзии. През ноември 2013 г. на Международната търговска изложба в Шанхай инженери показаха първия китайски луноход. Устройството получи името "Юйту" в чест на още един персонаж от китайската митология - "Нефритения заек", който заминал на Луната заедно със стопанката си, богинята Чан'ъ. Луноходът с 6 колела тежи 100 кг и може да се придвижва по повърхността на Луната със скорост до 200 м/ч и дори да се изкачва по наклон под ъгъл 30 градуса. На 1 декември 2013 г. успешно бе изстрелян апаратът за лунни изследвания "Чан'ъ 3", като заедно с него към повърхността се отправи и "Нефритения заек". За съжаление в края на януари 2014 г. луноходът се повреди по време на мисията си най-вероятно заради сложния релеф на повърхността. Като част от първия етап на програмата китайските учени планират също така за първи път да монтират космически телескоп на Луната.
Втората част от програмата се нарича "кацане". За 2025 г. е планиран "десант" на китайски астронавти на повърхността на естествения ни спътник. В рамките на третия етап, наречен "завръщане", китайците планират създаване на пълноценна лунна база. През 2010 г. шефът на програмата заяви, че Китай ще изпълни всички задачи по усвояването на Луната в пълен обем и в срок. Едва ли някой се съмнява.

САЩ
Американците отдавна мечтаят за триумфално завръщане на Луната. В своите планове NASA не изостава от конкурентите, като също разчита да построи постоянна лунна база. Както обаче самите американци уточняват, в момента приоритет за тях остава работата по Международната космическа станция (МКС). Научноизследователският комплекс МКС е сериозен космически актив, от който американците не искат да се откажат преди 2020 г. Именно на негова основа се планира разработването на технология за последваща експанзия на Луната, а след това и на Марс.

Япония
През есента на 2007 г. от космодрума на о-в Танегесима в Тихия океан бе изстреляна ракетата носител Н-11А, която изведе на орбитата на Луната първия японски лунен спътник "Кагуя". Японците не показаха оригиналност, като след китайците и те нарекоха спътника си в чест на принцеса от своя епос, отлетяла към Луната преди хиляди години. "Кагуя" работи повече от година, като направи снимки с висока резолюция на повърхността, както и множество важни и полезни изследвания и измервания.
По-късно, през 2010 г., се появи информация за японски проект на стойност 2,2 млрд. долара, в рамките на който през 2015 г. към Луната трябва да се отправи космически апарат със спускащ се модул. Планира се транспортът да достави на спътника на Земята управляеми роботи, които ще се заемат със строителството и обзавеждането на база в района на Южния полюс. Подготвителните работи ще завършат през 2020 г., след което на Луната ще стъпи първият японец, а базата постепенно ще бъде заселена от изследователи.
Инженерите от компания Shimizu пък предлагат да поставят около екватора на Луната огромен "пояс" от слънчеви батерии. Според тях дължината му ще бъде около 11 000 км, а широчината - 400 км. По оценките на експерти "енергийният пояс" на Луната ще може да осигурява 13 000 тераватчаса енергия, което е съпоставимо с работата на близо 10 ядрени реактора. Планира се събраната слънчева енергия да се предава във вид на микровълни и лазерни лъчове към Земята, където ще бъде преобразувана в ток. Този проект има множество очевидни достойнства. Заради разредената атмосфера и отсъствието на облаци повърхността на Луната в района на екватора ес излага на мощно въздействие на слънчевите лъчи. Поради това слънчевите батерии, разположени там, ще работят стотици пъти по-ефективно от земните. Представянето на проекта е планирано за 2020 г., а началото на строежа - през 2035 г.

Европа
През есента на 2010 г. Европейската космическа агенция поръча на компания EADS Astrium да разработи безпилотен летателен апарат с маса около 350 кг за изследване и усвояване на Луната. Към 2018 г. е планирано изстрелването на ракетата носител от космодрума Куру във Френска Гвиана и кацането на апарата в района на Южния полюс на Луната. Европейските учени разчитат, че по този начин ще успеят да направят много изследвания, необходими за кацането на човек на Луната и построяването на стационарна база.
Индия
През октомври 2008 г. Индийската организация за космически изследвания (ISRO) изстреля първата индийска сонда и изкуствен спътник на Луната с името "Чандраян 1".
Индийците също нарекоха спътника в чест на бога на Луната - Чандра. За отбелязване е, че изстрелването бе извършено с помощта на индийската реката носител PSLV-XL, което показа сериозните намерения на страната в битката за естествения ни спътник. "Чандраян 1" направи серия важни измервания и изследвания. Освен това индийските учени успяха да получат безценен опит, необходим за бъдещо кацане на Луната на индийски луноход. Това се очаква да стане през 2016 г. при полета на следващата сонда "Чандраян 2". Индийците планираха да я изстрелят още миналата година в сътрудничество с руската "Роскосмос". Те обаче не успяха да се договорят с Русия, затова ще им се наложи сами да си я изстрелят. Така не Китай, а именно Индия можеше да стане третата страна след СССР и САЩ, изпратила свой луноход.

Русия
Представители на Руската космическа агенция разкриха смели планове за създаването на обитаеми лунни бази до 2015 г.
В близките години към Луната ще бъдат изпратени 5 апарата. За да се подчертае приемствеността на съвременните руски лунни разработки с космическите постижения на СССР, апаратите ще бъдат кръстени в традициите на съветското време - от "Луна 25" до "Луна 29".
През 2016 г. ще бъде изстрелян "Луна-25" ("Луна-Глоб". Неговата задача ще бъде изучаването на южните полярни райони, а също така търсене в почвата на полезни вещества. Стартът на ракетата носител, която трябва да достави орбиталната станция "Луна-26" ("Луна-Орбитер", е планиран за 2018 г. Година по-късно на Луната трябва да кацне втори апарат - "Луна-27" ("Луна-Ресурс" със сондажни механизми. Образците от почвата на полярните райони на Луната трябва да бъдат доставени обратно на Земята от апарата "Луна-28" през 2021 г. Венецът на руското усвояване на естествения ни спътник ще бъде изстрелването на лунохода "Луна-29" през 2023 г. През третото десетилетие на века Русия планира да сведе до минимум, а дори и да прекрати работата си на МКС, като хвърли всички усилия по лунната си програма. Планът е до 2029 г. де бъде извършен пилотиран полет до там. /БЛИЦ

Източник: "Стандарт"

Американски специалисти бяха принудени да прекъснат изпитанието на свръхзвукова ракета за въоръжените сили на САЩ, се казва в изявление на Пентагона. Ракетата е била изстреляна от космодрума на остров Кадяк в Аляска. Скоро след излитането се оказало, че ракетата се отклонява от зададената траектория на полета. Специалистите са взели решение за нейното взривяване с цел осигуряване на обществената безопасност. При инцидента няма пострадали. Засега не е установена причината за отклонението на ракетата от зададената траектория. Тестът със свръхзвуковата ракета се проведе в рамките на създаването на високоскоростни неядрени глобални ударни системи.

През април в Русия се проведе първата демонстрационна стрелба на хиперзвуковата ракета за зенитния ракетно-оръдеен комплекс „Панцир”, заяви генералният директор на холдинга „Високоточни комплекси” Александър Денисов, цитиран от РИА Новости.

Хиперзвуковите ракети са обект на разработки в Русия през последните десетилетия. На практика вече всички зенитно-ракетни комплекси вече използват хиперзвукови ракети с максимална скорост от порядъка на 3-4 Маха, като сега работата над хиперзвука е в посока увеличаване на скоростта до 5-7 Маха.

“Панцир-C1″ (по класификацията на НАТО “SA-22 Greyhound” е руски самоходен зенитно-ракетен комплекс за наземно базиране, предназначен за близко прикриване на граждански и военни обекти от всякакви съвременни и бъдещи въздушни атаки. Комплексът е създаден през 1994 г. и оттогава до днес е значително модернизиран.

Проф. д-р инж. Виден Табаков е следващият българин, изтъкнат американски авиокосмически инженер, учен и специалист по авиокосмическа техника и най-вече по ракетните двигатели. Той един от най-уважаваните учени в САЩ - шапка му свалят от студент до президент. Него познаваме най-отблизо, защото той беше в България на кръглата маса за наука - на Рожен през 2000 г., и разказа точно какво е работил, в какви проекти и инженерни съоръжения е взел участие.
Проф. Табаков е от Белоградчик, но е роден във Видин. Той е най-голямото от трите деца на известен заможен български търговец. От 1938 до 1942 г. учи машинно инженерство в Карловския университет в Прага. Знае се, че тогава Чехословакия е окупирана от германците, които въвеждат свой учебен режим и във висшите училища. Към всеки студент чужденец прикрепвали момиче, което да му помага при усвояването на чешкия език. По принцип тези момичета са били към спецслужбите на немците и са изпълнявали и други задачи. Повечето от студентите въртели и любов с "преподавателките" си. Но Виден бил въздържан със своята "учителка", въпреки че я харесвал. Още в края на първия семестър на извънреден за чужденци проверовъчен изпит по математика е зададена много сложна задача с цел да отпаднат повечето от чужденците. Професорът предварително се срещнал с Табаков и отсякъл: "Невъзможно е да вземете този изпит, Вие сте отскоро в Прага и не се правете на оригинален, и още не знаете добре чешки език." Но след трудния изпит в студентската книжка на Виден блеснала оценката отличен, която изумила всички.
След завършване на пражкия университет Табаков завършва предсрочно и аеронавтика в берлинската Политехника. Поради изявените си теоретични познания той става също предсрочно доцент по аероинженерство в същото висше училище. Същевременно започва работа в концерна "Сименс".
Първите чертежи на ракети, които българинът видял в живота си, когато бил в Германия, били на руски инженери. Те били строго засекретени и му били показани в екипа на Вернер фон Браун, към когото Виден бил прикрепен. Но по същото време през 1944 г. става нещо интересно - съветското разузнаване "определя/назначава"Табаков за свой консултант да дешифрира документи от сейфовете на Вернер фон Браун, главния конкруктор на ракетите "Фау". И руснаците за благодарност осигуряват на Табаков виза за САЩ през 1945 г. Същевременно американците го поканили да участва в екипа на Браун, когато е бил в Германия по време на войната.
В Щатите Виден Табаков става директор на лабораторията по аерокосмическа техника в Цинцинати, щата Охайо. Към тази лаборатория е и полигонът за изследване и изпитание на ракетите. Също така става сътрудник на НАСА. Работил е в екипите, конструирали космическите кораби от серията "Аполо". При шестте лунни експедиции
Табаков е осигурил безопасността на стартовете на ракетите "Сатурн-5"
Знаел е много секретни военни тайни, затова тогава не му било разрешено да напуска Америка. Покрай работата си се сприятелил и с Нийл Армстронг. На въпроса дали първият човек, разходил се по повърхността на Луната, се е натъкнал на извънземни следи, факти и признаци - както тогава средствата за информация съобщаваха, Нийл Армстронг махвал с ръка: "Той категорично отрича и казва, че това са фантасмагории", отбелязва Табаков.
През 1994 г. проф. Табаков за пръв път посети България. Той много обича Варна, където като младеж е идвал с родителите си на почивка. Днес, макар да е над 80-годишен, той работи по т.нар. лабораторен модел за международната космическа станция, която сега е в орбита около Земята. Женен е за германка, но все се връща с мислите си в родината си България. "Ние, българите, се раждаме с акъл в главата. Страната ни ще се оправи, когато властта вземат хора, които не са корумпирани, хора, чиято цел е не само да лапат!" - заяви той на Рожен.
Освен морска столица Варна е и град на астрономите. Тук имаме и Алея на космонавтите, където 22-ма космонавти и астронавти, посетили града, са посадили свое дръвче - борче или елхичка. 2009 г. е международната година на астрономията и варненци я отбелязват достойно. НАОП - Народната астрономическа обсерватория и планетаруим "Николай Коперник" е отправила покана чрез посолството на САЩ в София до Нийл Армстронг да посети Варна.
info.bg

През 1958 г., когато в САЩ е създадена НАСА, в Университета в Синсинати пристига нов професор по аерокосмическо инженерство - българин, тръгнал от малко селце в западна Стара планина. Съвпадението е случайно, но много скоро Виден Табаков вече работи по проекти на американската космическа агенция.

11 г. по-късно, когато на 20 юли 1969 г. командирът на "Аполо 11" Нийл Армстронг стъпва на Луната, в списъка на учените с принос към успеха са и двама българи - инж.Иван (Джон) Ночев и инж.Виден Табаков.

Армстронг и Табаков лично се познават, а по-късно и преподават в едно и също учебно заведение, след като Армстронг става професор в Университета в Синсинати.

Половин век на американска почва Виден Табаков продължава да е активен изследовател и последните му научни проекти включват изследвания за американските военоморски сили и за Дженерал електрик, Проктър енд Гембъл, Ролс Ройс, Тексако. Канен е като лектор из целия свят - от Англия, Германия, Испания до Египет и Индия. Участва в проекти на НАСА, Националната научна фондация, министерството на енергетика, министерството на отбрана. Член е на Американския институт по аеронавтика и астронафтика и на Амеракинската асоциация на машинните инженери.

Въпреки световната си известност, Табаков никога не е забравял откъде е тръгнал и при всяка възможност се е завръщал в България и в родния си край - видинското с.Стакевци.

Напуснал е родината през 1939 г., след като завършва гимназията във Видин и се записва да следва машинно инженерство в Прага. По онова време в България имало университетска специалност строително инженерство, но не и машинно инженерство и затова, като син на богат търговец с контакти в Европа, Виден заминал да следва в Прага. Там изкарал един семестър, но след идването на Хитлер чешките училища били затворени и студентите чужденци се прехвърлили в германския университет в чешката столица. Табаков знаел френски и руски, но за да продължи следването, трябвало да научи и немски и изкарал курс за усвояването на новия език в Семеринг, Австрия, а после завършил машинно инженерство в германския университет.

Преподавателите му препоръчали докторантура в Берлин, защото имал много добър успех и се интересувал от авиация. Докато подготвял доктората си, преподавал в университета и паралено с това работел с човека, който направил първия самолетен турбореактивен двигател Ханс фон Охайн и с Вернер фон Браун, баща на немското ракетостроене и създател на ракетите Фау-1 и Фау-2.

Табаков завършил докторантурата през 1945 г., когато идва и краят на Втората световна война. Тогава Вернер фон Браун и голяма част от екипа му заминали за САЩ, но Табаков се оказал нежелан в Америка, защото е от комунистическа държава. Затова с други германци отишъл в Аржентина, където през 1946 г. на власт идва Хуан Перон. Там участвал в разработването на първия аржентински свръхзвуков самолет, зедно с германци и италианци.

След 3 г. успял да замине за САЩ при Вернер фон Браун, който вече се е утвърдил като архитект на американската космическа програма.

Първите задачи на Табаков са свързани с опитите около изстрелването на космическите ракети "Сатурн", които са едни от най-мощните правени дотогава за нуждите на програмата "Аполо".

Учените са били ангажирани със задачата да създадат ракета с достатъчна мощност, която да достигне до Луната, а също космически кораб, който да стигне до лунната повърхност и да се върне обратно. Задачата на проф.Табаков е да изследва материал, който издържа на 6000 градуса по Фаренхайт и който служи като съпротивление за отблъскване на огнената струя от реактивния двигател при излитане на ракетата.

В лаборатория в Синсинати българинът изследва тези материали и те се оказват добри. Направена е поръчка за милиони долари, но когато ракетата е изстреляна, от пламъка всичко се стопява. Военните започват дело във Федералния съд срещу фирмата, която не си е свършила качествено работата. Проф.Табаков е призован като свидетел, а фирмата опитва да го купи. "Предлагаха да ми дадат за седем години заплата и да не свидетелствам. Отказах и спечелихме делото", разказва при последното си идване във Видин преди 4 г. Табаков.

В Университета в Синсинати той поставя началото на докторска програма по космонавтика, в която през годините при него се обучават повече 50 докторанти и над 200 магистри.

Научните интереси, с които проф.Табаков е познат в целия свят, са свързани с разкриване на причините за ерозията и уврежданията на турбодвигателите. "Дали е прах от вулкан, или внезапен сблъсък с птица, Табаков може да изчисли вредата, която се нанася на турбините на реактивния двигател", обясняват за него колегите му.

С помощта на американския военен отдел за изследвания проф.Табаков развива и създава тунел за симулация на аеродинамични условия, в които се установява ерозията на перките на турбодвигателите, изложени на висока температура и обтичани от силна струя въздух. Това съоръжение се използва за изпитания на материали преди прилагането им в реактивни двигатели и за установяване на важни ерозионни параметри. Негово продължително изследване в тази област включва разработване на методи за предвиждане на местата, изложени на ерозия, в отделните двигателни компоненти. Цялата му научна работа е важна за предотвратяване на аварии в самолетните двигатели, а резултатите от изследванията му имат директно влияние за повишаване на защитата на реактивните двигатели.

24chasa.bg