
| Интересно, всичките ми спомени от немска храна са от ГДР-то. Замислям се защо - може би имам по-ярки спомени от неща, които съм опитвала за пръв път. А не съм била в толкова битови местни кръчми, нито съм общувала домашно с германци, все по конференциите, там повече интернационални неща даваха. Светъл спомен ми е рънътъ в Цецилиенхоф, имаше такъв ГДР период, беше лукс хотел, а там ни хранеха в един шик ресторант, с тъмна ламперия и сцени с ловен дизайн, пълно с посетители на замъка, сватби и т.н. Виж, долните вурстове по улицата обичам, просто народно удоволствие, вурстчето цвърка, топиш го в оная горчица, мдам, и внимателно за накапването. Като отидох за пръв път в Свободен Берлин, и веднага на другия ден - на трепетно поклонение към Стената, естествено Бранденбургската врата, толкова пъти съм я съзерцавала отдалеч, че и дружественият ни институт беше досами нея, на Лайпцигер щрасе май... А сега, викам си, ето на, ще я пресека таз граница. И - разочарование - нещо я реставрираха и беше закрита с едно платно, но художествено с облаци и синьо небе на него разрисувани. Викам си, ех, тържествеността на момента се нарушава, но пак ще мина през това място - имаше една арка за минаване под нея. Но някакси - не е това вълнение вече, отправям се към арката, а баш пред нея - количка с вурстчета. Е, разгеле, викам си, хайде да съчетаем двата символа. Взех си вурстче и с него в ръка, хапвайки си сладко, пресякох линията и се отзовах на онова приятно площадче и двата реда дървета с ангелчето на пилона в далечината. Така много често великите символи се съчетават с други вечни неща, нъл тъй? |
| Даа...1976г., "Александерплац", ГДР-ейски вурстчета с горчица... Хубаво нещо, майтап - тц! Горе-долу по него време, отпочнах производството на "наху*ници" от 100-ватови нагреватели за поялници. Масово се търсеха - нагревател за 0.20лв+конус от "неръждавейка" за 2лв. Общо=10лв.х2=20лв за "станок" - с тях се притопляха две половинки малки франзелки за много модерния по него време"Хот-дог"! Чиста печалба от един брой - 15лв=чифт обувки за мацето. Какви времена бяха, ейй... |
| Да бе да, да не би само на Александър плац да се продаваха вурстчета? Навсякъде, мисля и до днес. А от Александър плац кулинарния ми спомен, поразил ме, като просто соцчедо, едно кръгло стъклено павилионче в средата на площада, нещо като Александер-грилл или нещо подобно, дето се сервираше около един кръгъл тезгях, а в средата на кръга ти печаха месото пред теб. Чудеса! Алеле, това ГДР каква земя обетована беше за нас. Где ги вече тия радости, няма ги. На Прага и Берлин се радвахме като попаднали в рая. И въпреки, че бях доста вече равнодушна към този чужбински стандарт, първият магазин, който посетих извън Завесата, в Стокхолм май беше, преди демокрацията, ме хвърли в сълзи, не от умиление, а от яд.... Па сега като минавам край всичките му там Гучита и подобни, в София, дори и сълзи не ми идват, наситихме се на вкуса на витрините. |
германската кървавица Bei Blutwurst handelt es sich um ein Produkt, das traditionellerweise aus gewü rztem Schweineblut und Fett hergestellt wird, mit Beigabe von geschmorten Zwiebeln und Milch oder Rahm. Gewü rze sind regional sehr unterschiedlich. Oft werden Majoran oder Thymian verwendet. Sie wird traditionellerweise unbehandelt gegessen oder gerä uchert oder gebraten verzehrt. Die Blutwurst gehö rt zu den ä ltesten bekannten Fleischerzeugnisse und ist die ä lteste bekannte Wurstsorte ü berhaupt. Bereits in der Antike wurde sie von den Kriegern auf dem Schlachtfeld zubereitet. Homer ließ Odysseus bei seiner Rü ckkehr nach Ithaka sprichwö rtlich "um die Wurst" kä mpfen -- das Preisgeld war ein mit Schweineblut und -Fett gefü llter Schweinemagen. Im alten Rom wurde sie zu Ehren von Faunus, dem Gott der Fruchtbarkeit und der Wä lder beim Lupercalia-Fest verzehrt. Im Frü hmittelalter wurde sie dann wegen ihrer Verbindung zu heidnischen Brauchtü mern mehrmals verboten, setzte sich jedoch unter dem Volk weiterhin hartnä ckig durch. Blutwurst gehö rt zusammen mit Leberwurst und gekochtem Schweinebauch zur Schlachterplatte. ![]() |