Отиди на страница:
| Благодаря за отговорите на всички. *** Преди време, когато синът ни беше в трети или четвърти клас, веднъж ни попита: "Защо когато хан Крум е пиел вино от черепа на Никифор Фока, това е било хубаво, а когато Василий Втори е избол очите на пленените български войници, това е било лошо?"  Доколкото всички ние познаваме историята на балканските народи, едва ли може да дадем някой от тях за пример за добро отношение към околните. Всички, когато са можели, са насилвали и мачкали околните, колкото са можели. *** Сега обаче ми се иска да отговоря специално на OLDMAD за лошото отношение на някои съвременни гърци към нас. Има го, разбира се, и презрението на богатия към бедния и на силния към слабия, но това се отнася за почти всички хора, почти навсякъде по света. *** Има, обаче, хора от Северна Гърция и остров Тасос, които през 40-те години на миналия век са били деца и които разказват доста гадни неща за деянията на нашите окупационни войски там и тогава. На Тасос човек може да срещне възрастни хора, които все още поназнайват български, защото в училищата тогава е трябвало да говорят само на български и всеки час да го започват и завършват с молитвата "Отче наш" на български. *** А миналото лято на една среща на колеги в селцето Власти, на която не участвах, накрая е станало дума за изключително войнственото антибългарско отношение в учебниците по история, по които се преподава в средните гръцки училища. Но какво пише в нашите учебници по история за гърците и турците? *** Така че, тази работа няма край. Нито един балкански народ не е света вода ненапита. Такъв е целият наш човешки род от Каин и Авел насетне. *** А Фичо, съвсем не си прав като пишеш, че само благодарение на парите от ЕС те са дръпнали напред. Умишлено преди малко написах, че за да решим някои от сегашните си проблеми, трябва да гледаме за модел към Гърция, която е имала сходен демографски срив, а не към Франция, в която демографският процес е противоположен. В Гърция през 80-те години, например, са били приложени определени мерки и за средното, и за висшето образование, например... И от тях е имало плодове. Редактирано от - Една размишляваща на 25/10/2008 г/ 19:00:53 |
| В Гърция се забраняват и заклеймяват невинни книжки като Fields of Wheat, Hills of Blood на Анастасия Каракашиду, описала позитивно какъв бил етническият състав на нейното село в Солунско в началото на 20 век въз основа на селските кондики. Съвременните стандарти в ЕС изискват Гърция да полага грижи за запазване на езиците и културата на малцинствата, да има поне начално образование и информация на майчин език, двуезични надписи в малцинствените райони. Но засега това е невъзможно поради характера на новогръцкия (етнос и) национализъм - има тесен паралел с македонския национализъм, с който е в такава лута бОрба и единство. 80-те години... в 1984 г. в Студ. град гъмжеше от гръцки студенти - само в СУ бяха приели 400 първокурсници - чакахме ги да се настанят всички, преди да ни дадат и на нас семейна стая. Наричахме ги 400-те гърци (като 400-те момчета от Попол Вух)  Те много се водеха с кюрдите, арабите и латиносите, играеха мачове на ВИФ. |
| Calina Malina, Вярно е, че изтичахме много извън тъч-линията. Вярно е, че тази седмица в Елада е имало общонационална стачка. Разбира се от раз какво иска да попита колегата Денков: "Защо там има такива общностни действия, а при нас - не?" Хиляди хора скандират, други десетки хиляди носят плакати, трети дефилират, студенти замерят полицията с пластмасови бутилки, транспортът не работи... Е, през 90-те години имаше на няколко пъти такива събития и при нас. Включително и в нашия университет имаше на няколко пъти окупационни стачки. Не ми се вярва скоро да има пак. Защото една част от хилядите от площадите емигрираха, а друга част са завинаги попарени и обезверени. И в Елада има партийни олигархии, но нашите са по-безскрупулни. И в гръцките институции има кланове, но нашите са по-безсрамни. Затова хората не излизат и скоро няма да излязат на улиците да протестират. |
| Не знаех много неща за Гърция, но Едната Размишляваща ми разби всички фантазии. Мислех си, че гърците в Северна Гърция и о. Тасос са само средно умни, а то се оказа, че поколението, което е ходило в тамошните български окупационни училища е направо гениално - за няколко години окупация така научили българския насилствено, че и досега го назнайват, а останалите гърци още им викат славянофони. А за просветителската мисия на българските окупационни власти - е направо нямам думи, те освен окупатори гадни са били и просветители славни. |
| Не разбирам защо някои българи така храбро бранят и хвалят гърците?! Та те исторически винаги са забивали нож в гърба ни. По османско се опитват най-лукаво да ни погърчат. В момента не дават никакви права на българското и турското малцинства, за което трябва да има някакви санкции. Културата им е далеч по-близка до арабската отколкото до европейска. По-добре са икономически, единствено защото ЕС навремето е налял космически средства в средновековната им икономика. |
| Една статия за българската чалга в германски вестник. Натиснете тук |
| Според Джейкъб Морено постиженията и проблемите в обществото са в резултат от начина, по който са формирани неговите многобройни малки групи. Така, че груповото лечение няма да стане само с гледане. |
| И у нас се протестира и стачкува. Скоро разправяше колега, че на едно мениджърско обучение им давали за пример овладяване на сериозен проблем и почти бунт в тукашна фирма. Причината - поставяне на дрегери на входа на фирмата _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Дами и господа, Темата е за българите, не за гърците. Гърците са дадени за пример само в контекста на солидарноста на протеста им, въпреки че взимат в пъти по-големи заплати (минималните). Останалото в статията е за българите. Редактирано от - Siol En на 25/10/2008 г/ 23:05:39 |
 Гръцкият и сръбският народи , са исторически образци , по които сме възстановявали националното си самосъзнание , в противовес на "присъстващите" ... В пъкъла на османския Балкан сме варени ... Русия и Европа преди "кримските" , са били само смътна надежда , а усещането за тях , у нас не се е поддавало на оценка ... |
| Ери, много уместен въпрос е задал сина ти. Голямата разлика между твоя син и гръцкото дете на неговата възраст обаче е, че децата в Гърция нямат интелектуалния (и познавателен) шанс да формулират подобен въпрос за реалната гръцка история. Защо? Защото романтичната версия за Гърция, "създателка на западната цивилизация", не се поставя под съмнение нито от възрастни, нито от деца в съвременна Гърция. Подхождам рационално и адекватно в българо-гръцките отношение. Не желая да говоря какво са правили българите в Гърция (макар този въпрос да се подклажда и обсъжда у нас съвсем свободно, без интелектуални граници) докато сегашна Гърция не започне да обсъжда рационално и без украса собственото си историческо поведение в последните няколко века на Балканите. Мисля, че принципът на равнопоставеност е най-успешния при държави като нея. Докато тоталитарно-националстическата им машина не спре да бълва роднически митове и антибългарска пропаганда, не спре да плаща пари от държавната хазна, за да участва някой в нечии избори, докато Костакис от 3-ти клас на някое Атинско училище не започне да задава въпроси относно етиката на гръцкото политическо и историческо мислене, както прави Костадин от Софийско основно училище #еди-кой си, дотогава аз ще пиша това, което написах по-горе. Защото искам българите да имат самочувствие пред гръцката патриархално-политическа селяния. И още едно мое наблюдение. Тукашната гръцка диаспора, която без съмение е по-голяма от българската чисто количествено, ражда главно деца, които попълват редиците на сините якички. Гръцката арена на професионална изява в Ню Йорк често е гръцки вериги магазини и супермаркети, малки, не особено качествени ресторанти и държане на част от бизнеса за даване на апартаменти под наем или продажба на недвижима собственост. Българската арена на професионала изява е много по-богата - в банки, инвестиционни фондове, преподаватели в университети, АйТи специалисти, музиканти, певци, учители, архитекти, счетоводители, художници, редактори, менижъри в различни области. Българинът не живее в гето, както е свикнал гъркът, той живее там, където му харесва и не прави избор според етнически принципи. Средната българска класа обича да образова децата си в елитните средни или висши училища. В две специализирани гимназии на Ню Йорк, които познавам, Стайвесан и Ла Гуардия, има толкова приети българчета, колкото гърчета. Вижда се по фамилиите. Има много източноевропейци, главно от Русия, но също от Латвия, Украйна, Чехия, Полша. В Стай отват първите 3% по успех на учениците в 8-ми клас в Ню Йорк (приемът е на основата на тежък 4-ри часов тест, вземат 700 деца от 30 000 кандидата). В Ла Гурадия, училище по изкуствата, приемът е по-различен. Приемът е на основата на добра диплома от 7-ми клас (в Сатй диплома не се иска), есе и препитване в дадена област (пеене, инструмент, рисуване, балет и т.н.). За отдела по пеене приемат 150 деца при 2500 кандидати. В инструменти и театър е още по-конкурентно. В момента в Ла Гуардия познавам 5 българчета от 9 до 12 клас и приблизително толкова гърчета. А процентно гърците са в пъти повече от нас и има няколко вълни на емигранти. Това не е криворазбран национализъм, а един трезв поглед върху потенциите на двата народа. Гърците живят в гетото си в Астория, купуват от гръцки магазини, ходят на гръцки църкви и децата им учат главно в "елитни" училища, които приличат на соцреалстическите школа от преди 1989. Места, където децата учат без фантазии, без приятни емоции на общуването с другите, различните, и определено без интелектуални претенции, както от страна на учителите, така и от страна на родителите. Това пък е мнението на млада майка (архитект по професия), чиито 7 годишен син до миналата година учеше в среда с 90% деца на гърци. Това, което тя ми разказа за порядките там няма нищо обнщо с добрите и либерални основни училища на Манхатън. Приех с усмивка разказа, че две гърчета привикали бългачето настрани, за да му кажат, че българите са.. (дума-табу). Майката на нашенчето беше учудена (синът й ходи в нашето неделно училище) как може да се правят подобни изводи за една цяла нация, при това на такава невръстна възраст. Аз пък бях учудена на кой възрастен му беше дошло в главата да настройва гръцки срещу български деца в..Ню Йорк. Имала съм и добри срещи с хора от гръцки прозиход - това обикновено са деца на техни емигранти поптопени в американския начин на живот и излезли извън границата на етническото им гето, където националистическите митовете (за Гърция и балканските й съседки) се предават сякаш по въздуха Готова съм да чуя и други мнения, но това са моите преки наблюдения. |
| Добре би било , , Софийският синдром – описание и лечение” на Димитър Денков, да се прочете в комбинация с , , БГ синдром на самоубийците” Георги Папакочев /Стандарт- 23 Октомври 2008/ -през тази година и рутинната национална статистика отчита около 1500 самоубийци годишно, -това .. потвърди стряскащо лошия психологически климат в страната и непрестанно деградиращото доверие на хората в тяхната държава. -Фиксацията в конкретните мрачни събития, в които, както обикновено, въпросите са много повече от дадените официални отговори, не позволи на мнозина да осъзнаят по-страшното. - А то е самоубийственият синдром, който разтърсва едно цяло общество, страдащо хронично от корупция и престъпност, управлявано политически и икономически пагубно зле, превърнало се в жертва на стремглав демографски срив, оголвано от несекваща емиграция и затъващо все по-дълбоко с неграмотност и безкултурие в блатото на собствения си продължаващ вече 20 години посткомунистически стрес. -Бутафорната и нагла недосегаемост на мутри и престъпни политици, на висши държавни чиновници съсипва изцяло морала на младите хора, които утре също безразсъдно ще започнат да тикат родината и себе си в пропастта. Това според Папакочев е , , безпогрешният симптом за нагласите към истинското национално самоубийство, което българинът е на път да осъществи.” Всичко зависи от гледната точка и от фазата на суицидалния, самоубийствен национален синдром. |
| Много е точна диагнозата. На май по-закъсня Болестта се разви до крайното положение Остава само да се констатира в най-близко време Нещо близко вече описах Натиснете тук |
| Beagle Много фундаментални истини са казани от Димитър Денков. Хвала за публикацията. Великолепна е публикацията. Аз не съм съгласен с заложеният в нея историзъм и сравнителен подход. Това е причината извода да е погрешен. , , Именно този стихиен и донякъде животински стремеж за справяне с действителността показва, че софийският синдром не е индивидуално-психологически, а стаден.” В едно деградирало общество , е пресилено даже да се говори за стаден синдром , защото дори и стадните взаимоотношения в него са унищожени |
| Да бе-великолепен е анализът и диагнозата Коментарите абсолютно я потвърждават Но все пак иска се и нещо за края-освен диагноза и прогноза. Много е мътно времето А че тълпа или орда - колко дисертации бяха писани за сходство и различие. Но ситуацията е такава че орда се претопява в тълпа и така губи ценните си качества, а тълба се превръща в орда за да я съсипе окончателно - диалехтика на световно-историческата хармония. Из праха во прах... |
| В статията се описва някакъв хипотетичен психологически дефект на българите като такива (стаден), водещ началото си още от средновековието, който можел да се лекува с масови екскурзии до Гърция. Това е остатък от соц възхищението ни от Гърция (и Сърбия), които имаха шушляци, цигари дъвки, идваха у нас на гости и купуваха подаръци на роднините си от Кореком (яп. касетофони за 120 долара). Моя приятел от гимназията (дето е сега в Сан Диего) имаше леля, които като акушерка в частна клиника около 1981 г. взимала по нейни данни 700 долара на месец. Нашия колега Жоро Каприев, сега професор, казваше как роднините му от Гърция били тъпи колкото щат, но като им идвали на гости тъпкани с пари, се правели на каубои. Какво било отношението на още неувредените от социализъма българи към гърците, го помним от Алеко в Чикаго (по памет - "и гърците, горките, и те се бяха изложили - малко маслинки, малко сол"...) Помним сигурно впрочем и неговото великолепно отношение към Америка - без никакви комплекси, благородно, справедливо и точно. Абсолютно чуждо на днешните комплекси на средния българин към Америка. |