Отиди на страница:
Аполитичен, желанието за летене не е жизнена необходимост и потребност. Също така "солидарно" по никакъв начин не означава несправедливо. Който е работил повече, разбира се трябва да получи повече. Но социално значи примерно (казвам само примерно!) да мерим само времето през което е работено, а не заплатата. А ако все пак решим да събираме различни пенсионни вноски и от някого вземаме двойно повече, то социално значи, че той ще получи повече, но (далеч) не двойно. Т.е. справедливостта ще е относителна, а не абсолютна. И това ще е така защото социум значи общество, а там всички сме равни. Така виждам аз ролята (социалната) на държавата. И понеже в това има повече или по-малко несправедливост, аз съм за намаляване на социализма (т.е. пенсионните вноски) до някакъв възможен минимум и съответно за това парите да остават у хората. И тогава който се има за толкова умен нека си влага парите ако иска за лихва, ако иска за дивидент. Не разбирам защо сте против тази свобода??? Защо искате да задължите всички да се осигуряват на високи нива? Защо не се погрижим за най-ниското ниво, а останалото да оставим на пазара? Нали затова умните с големите заплати са умни - хайде тогава да бъдат така добри да се организират и да си влагат парите както искат и да си носят отговорност за това. Защо да товарим държавата с това задължение и отговорност? |
И като казвам, че пак ни е подгонил социализма имам съвсем сериозни основания. Ето да вземем пресния пример със сребърния фонд. Събрани пари от приватизация и концесии. Добре. Какво обаче правим с тях?! Според мен две стратегически грешки: 1. Даваме ги на някаква фирма да ги влага и управлява. 2. Задъжаваме фирмата да не инвестира в България (това е за да не зависи от политиците у нас). Е, питам аз, по какво първото се отличава от социализма при който живяхме 45 години?! Няколко души (подобно на ЦК на БКП) ще решават къде и как да влагат събрани обществени средства. Ами ако ги вложат във второ Кремиковци или Радомир (макар и не в България)? Кои ще ги спре? И кой ще компенсира загубите при провал? Никой. И след 20 години пак ще ручаме жабетата.  По точка 2. проблема е ясен - ние имаме нужда от пари тук и сега и търсим чужди инвестиции, а нашите пари ще ги инвестираме в чужбина. Каква е алтернативата? Ясно каква - вкарване на този фонд в бюджета и намаляване на данъците. Нашите данъци. Това стимулира и развива нашата икономика. Тук и сега. Когато има най-голяма нужда. Обаче желанието да се работи с чужди пари никога не си е отивало. То и Рокфелер го е казал (свободна перефраза): "Парите на другите - там е келепира". Редактирано от - Стаксел на 27/11/2008 г/ 00:47:10 |
И последно: Аз мисля, че преждевременно отписахме разходнопокривната пенсионна система. Мисля и че преждевременно решихме, че фондонатрупващата система е панацея. Много е вероятно досегашните успехи на втората да се окажат конюнктурни (период на бейби бум, борсови и ипотечни балони и пр.) и в края на краищата резултата да се окаже същия. А може и по-лош, ако се вземе предвид, че може да са вложени повече пари. И вземайки предвид (както казах и по-горе), че пенсията е социален инструмент, нищо лошо няма да се реализира на разходнопокривен принцип. А това, че не можело за 10 години два пъти да сменяме системата... Вярно тъпо е, ама ако в света имаше повече умници сега нямаше да има криза и да се говори за връщане към нива от 1982 година. Редактирано от - Стаксел на 27/11/2008 г/ 01:05:55 |