Отиди на страница:
| Защитнико, благодаря! Видях я, ама ме домързя пак да редактирам. Караваджо, да ти е жив и здрав Николайчото и радва баща си след време с куп малки Караваджийчета!  /В смисъл - палави, буйни, игриви. Задължителна скоба, подчертаваща доброто пожелание!/ Редактирано от - генек на 06/12/2008 г/ 19:12:47 |
| един класик на марксизъма викаше че сичко е казано а ние може само да цитираме в тоя ред на мисли : "богатите не са като нас" хемингуей аре и чапаев : молчат и не россуждат |
Не е ли по-практично на ревера да се носят знаци, указващо имотното състояние на индивида.След 2млн.години еволюция, някогашната маймуна пак се изтъква с блестящо стъкълце (въглеродни приумици на природата).Като ги видя тия шебеци, все за Дарвин се сещам.  |
| Чета статията, чета мненията, а акълът ми се в канарчетата. "Сините канарчета" - една толкова хубава, изключително хубава песен...И в "Червената шапчица" - една много хубава, прекрасна приказка за деца. Но ние като възрастни, да започнем отзад напред, както всичко в "тази страна" и да не стигнем до края, както е прието в същата "тази страна": --------------- ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА Вървяла си през тъмната, гъста и страшна гора-столетница, отдавна вече миналата пубертета или с други думи вече достатъчно порасналата Червена шапчица. Тя била възмъжала (ако такова определение може да се употреби за жена) и израстнала умна, интелигентна и смела, но точно поради тези си качества си давала съвсем ясна сметка и имала възможно най-реалистична представа какво означава положението "сама в гората". Това посещение обаче не било редовна обикновенна визита. Червената шапчица този път носела в кошницата за скъпата си баба, много и много скъпи подаръци, закупени всичките от Lux only. В същност подаръците не били толкова за баба й, колкото за да ги остави на по-сигурно място, където никой - дори ДАНС, Сметната палата или дори Комисията по корупцията не биха могли да ги открият. Но това са подробности... Въпреки че видимо уж не й пукало и весело подсачала и подтичвала по горската пътека, Червената шапчица се оглеждала крадешком, ослушвала се при всеки шум, а за кураж си пеела бойки песни, сред които с приоритет - “Времето е наше” и “Промяната на вятъра”. (Последното не е грешка!) А големи опасности дебнели на всяка крачка. Гората гъмжала от диви зверове с различна окраска и всякакви пълзящи, вървящи и летящи твари. Някои дори твърдели, че там се подвизават зли духове, вещици и други остатъци от миналото, които преди много много години се били срещали само и единствено под формата на призраци, бродещи из Европа. Но и това са подробности... В тъмното нито формите, нито цветовете можели да се различат със сигурност. В същност Червената шапчица доста от отдавна не носела червена шапчица, защото обществените естетически нагласи се били променили изначално и модата от доста време вече била наложила сините шапки. Носенето на синя шапка се приемало не само като съобразяване с модната линия и елегантност, а и като сигурен белег за интелигентност, професионална пригодност и преди всичко лоялност. Лоялност към вичко - без значение. Въпреки това по-възрастните по навик, а може би повече носталгично, продължавали да си наричат нашето момиче Червената шапчица. Та вървяла през тъмната, гъста и страшна гора Червената-синя шапчица, а гората ставала все по-тъмна, по-гъста и по-страшна. Слънцето вече било извървяло своя естествен път от Изток на Запад и сега също толкова естествено и закономерно бавно залязвало – бавно, но сигурно. Изведнъж иззад един храст изкочило едно голямо, ... не , едно изключително голямо, гадно и мазно лайно, чиито висш тоталитарен произход въпреки тъмнината се набивал в очи от пръв поглед и се размирисало заплашително точно срещу Червената-синя шапчица: -Ще те изям! – ревнало изключително голямото, гадно и мазно лайно. -Не! Аз ще те изям! – отговорила бившата Червена, вече Синя шапчица, обладана от невероятна смелост, върешен порив и демократичен плам... И го изяла... Изяла го като едното нищо! Изяла го цялото – без остатък. Дами и господа, Случката, която ви разказах научих от достоверен източник станал неволен свидетел на изяждането на изключително голямото, гадно и мазно лайно. Записах собственоръчно всичко за поколенията, защото случилото се е още един ярък пример в световната съкровищница как Доброто побеждава Злото. ---------- За "Сините канарчета" ще ви разкажа някой друг път. |
А пък на мен кафето ми е без пари, кафеварките бръмчат 24/7 във фирмата. Ами тъй де, авантата е чиста печалба.  * Абе братя авропейци, какво става по вашите земи там, какво е туй чудо, кафе по 8-18 евро. Ех, кога ще ви стигнем?! А тук за реднеците една кофа кафе на бензиностанцията е около едно зеленичко гущерче. Ами то даже и в Старбакс най-скъпото е към $4. Боже, Боже, колко мъка има по този свят! |
Не е ли по-практично на ревера да се носят знаци, указващо имотното състояние на индивида Защо само на ревера? Може и на рамото като пагон. Една нашивка - сто хиляди, две - един милион и т.н. Изобщо - крайно време е тая икономика да се милитаризира. И да има икономическа военна полиция. Проверка на документите? Вадиш чековата книжка. Лоша инвестиция? Марш в ареста. Така и кризи няма да има. Въвежда се военно положение и готово. |
Змея, Олдмад, хамел, отврат и всички останали(даже и Бенедикта  ) - едно голямо ЕВАЛЛА!  ! Направих оборот на кварталния магазин за домашни потреби от цукала бе, тююююю, смилете се над бедния човечец! |
| То, вярно, Зевзек, Филипините при богатия Маркос бяха цъфнали и възрали. Както и поданиците на Иди Амин, Бокаса, на Мугабе сега. Все щастливи, че господарят им е супербогат!  |
| Впрочем, ти - като известен русофоб - сигурно си доволен, че Русия е много, ама много богата страна. Що олигарски, що Рубльовки, що палати, яхти, лимузини по света и у тях... |
| "Едмон и Жул дьо Гонкур - Дневник" 1868 година 14 февруари У Пайва* Прекрасно нещо е богатството! Заради него човек всичко прощава! И никой от тези, които идват тук, не забелязва, че това жилище е най-неудобното в цял Париж. Невъзможно е на масата да изпиеш чаша вода с малко вино, защото домакинята е имала особената идея да замени бутилките и каните с катедрали от кристал, които може да повдигне само разносвач на вода. В зимната градина, където пушим след вечеря, човек полузамръзва от въздушната струя, която прониква отгоре, и едва не се задушава от талазите топлина, които отоплителните отвори бълват. И така е горе-долу всичко. Поднасят великолепен чай, но поискате чаша вода, каквото и да било, което да не е било предвидено - истинска паника, като в някой съвсем скромен дом. ------------ *Терез Лахман, маркиз дьо; (1819 - 1884) - куртизанка |
| Пак там 1863 година Неделя, 8 март "Равенство", тази дума е написана на фронтона на Гражданския кодекс, тя фигурира във всичките ни закони, във всичките ни социални програми. А какво по-ужасно и нечувано неравенство от неравенството пред парите, от неравенството по отношение на военната служба? Имате ли 2000 франка, изпращате някой друг да бъде убит вместо вас; нямате ли ги, вие сте пушечно месо. -------------- Нищо по-различно от нашите рейнджъри на задгранични мисии, с тази разлика че те го правят за да спечелят "двете хиляди", които нямат. |