Отиди на страница:
| Нещо за протести се споменА.Добре, че беше мафията да ви направи протести... Ицо Стружката избягал в Гърция след ексцесиите пред Парламента, рекетирал Батков Ицо Стружката е част от бандата на Антон Милтенов - Клюна. На 14 януари петдесетина хулигани от агитката на Левски се нахвърлиха върху полицаите, охраняващи мирния протест и това доведе до истинска гражданска война, която се водеше няколко часа в София. Над десет от арестуваните хулигани са признали пред полицаите, че са получили пари от Ицо Стружката, за да атакуват Парламента. Планът на биячите включвал и други хора да участват в нападението срещу органите на реда. Подстрекателите на бунта пред Народното събрание не са арестувани, нито дори разпитвани, след като стана ясно кои са миналата седмица. Нещо повече - Ицо Стружката е успял да напусне България и да се укрива от няколко дни в Гържия, макар да няма право да напуска страната заради условна присда от старо дело. 41-годишният Христо Вертенян от две-три години контролира изцяло най-лудите запалянковци на Левски, обединени във фракцията "София-Запад". Хулиганите се събират в сектор "Б" и открай време създават огромни проблеми на полицията, а и на шефовете на футболния клуб. Преди две години босът на Левски Тодор Батков клекна пред рекета на Ицо Стружката и даде права на групировката "София-Запад" да извършва стюардска дейност на мачовете на "сините". Всяка седмица от Левски превеждат по няколко хиляди лева на Стружката за охраната на срещите. "Батков беше принуден да се съобрази с хулиганите, защото заради тях плащаше огромни глоби на футболния съюз и УЕФА. Те мятаха бомби по терена, заради "София-Запад" Левски замалко да бъде изхвърлен от Шампионската лига за ексцесиите по трибуните. В крайна сметка началниците на "сините" решиха, че е по-добре да плащат на групировката да охранява останалите фенове, вместо да дават тройно повече пари за глоби и да рискуват изхвърлянето на отбора от евротурнирите", твъдят от спортните среди............... Натиснете тук |
Добре го е казал авторът.  Посгъстил е песимизма и някои внушения нем и харесват, но иначе е правдиво. |
| Г-н Денков, забележително: над 80 постинга под статия във форума и нито една плюнка по автора! Само малко ирония (а всъщност - прикрита злоба) в самото начало. От мен - . Феноменът не е в частност български, обаче. Навсякъде в "развития" свят се наблюдават същите тенденции. Е, и? Най-много да се изличи нашето "развито" общество, и ние с него. Но не и човечеството. Нито пък ще е сефте... |
| Първо за автора - Това вече е статия, като "с примка на шията"! Второ : Това не е от вчера. А, има няма 20 години. Трето: Основното което ме кара статията да се замисля е, че ще ми се наложи да се пенсионирам след определено време. До сега не съм носил оръжие. Но изглежда вече трябва....  |
"Ако написаното от Пламен Пенев е вярно, т.е. че френски съд ще преразгледа решение на български съд, то това..." Сигурен съм водопроводчик, че става въпрос за неточно изразяване и не е важно, но все пак ще уточня: в новините по БНТ казаха, че е образувано дело по случая във Франция. Това обаче изобщо не означава, че ако такова дело е наистина образувано, то френския национален съд ще преразглежда решението на българския национален съд. Няма как. Просто французите са снабдили нашия съд с всички необходими доказателства и виждайки с изненада, че нашия съд няма да осъди хората, които те - френските органи считат за безспорни, са решили случаят да се гледа във френски съд все едно, че нашият НЕ СЪЩЕСТВУВА. Все пак престъплението е извършено на френска територия и те имат това право, което явно считат и за свое задължение. |
| Статията е убийствена! Гозамбо, не разбирам какво като животът се е пренесъл в градовете.Това е нормален процес навсякъде по света.Всеки търси по-добър живот и възможности, развлечения, култура и прочие.За вината на всички тъпаци съсипали селата е ясно.Важното е КОЙ е останал на село?Ами само старци и същите изроди, дето пияни убиват хора по пътищата, не зачитат нищо и никого и нямат страх от закона, защото прилагащите го му позволяват да се измъкне.Същите булгаристанци дето ги има навсякъде из татковината ни.На село или в града няма значение-еднакви са.... |
| Авторът е майстор и този му разказ също е чудесен. Митев, Гонзо не е млад, а просто ограничен. И жалък. Възмущава се от миграцията към София! Точно той, агрономът, дето ни забавлява от Щатите с преразкази на статии по икономика, вместо да се занимава с българското поле. Наистина, демографският проблем се проявява с цялата си сила именно на село. Неволята на старите хора е едната му страна. Другата е, че младите са по гурбети в градовете ни или из чужбините. Общо взето, земята се обработва. Разбирам учудването на Олди, че в Тракия има необработваеми земи. Специално съм разпитвал и ми обясниха, че има масиви със сиви горски почви, които произвеждат главно нежна зеленина. Проблемът е друг. Липсата на хора не позволява на арендаторите да отглеждат зеленчуци и някои от другите трудоемки култури. Сеят се зърнени храни, защото позволяват механизирана обработка и същевременно дават фуражна маса. |
| За днес втори добър материал чета от български журналист.Приятна изнензда: Седмицата на невъзможната любов anna@ilieva...bg Една сага за забранени чувства, страстни желания и несбъднати мечти… В епизода от понеделник… Главната героиня, бедно момиче без майка и баща, е оставено на произвола на съдбата. Въпреки че има куп роднини, никой не се интересува от нея. Големият й брат, студенокръвен и властен човек, не й дава да си пусне газовата печка. Един от чичовците й я утешава, че това е здравословно и е шанс за нея да се стегне. В отчаянието си девойката гледа тъжно с големи сълзливи очи. Мисли за леля си, която трябва да й помогне. Старицата е богата и живее в хубава къща, но е стисната и й е спряла финансирането. Девойката е изгубила вяра и в любимия си, защото го е видяла да танцува с друга по телевизията. Той иска да я повози с трамвая си, на нея й е студено. Младежът, подучен от чичовците, я кара да започне да се отоплява със собствени средства. Хубавицата се колебае, докато по телефона не се обажда леля й и със злобен глас й нарежда да спре да мисли по този начин. Момъкът също започва да се колебае, защото се сеща, че лелята може да обезнаследи неговата изгора. Различията между двамата млади се задълбочават, още повече че девойката има и други ухажори, които се размотават наоколо и се подсмихват под мустак. В епизода от вторник… Чичовците не могат да се разберат за отоплението. Повечето от тях предпочитат, вместо да ходят в гората за дърва, да лежат на дивана или да натискат копчетата на стар компютър. Главната героиня отново е объркана, една част от нея иска да протестира срещу този мързел. Другата й част е уморена и обезверена. В тежък душевен конфликт девойката не знае какво да стори, чака брат си. След драматичен диалог, в който момичето плаче и се тръшка, големият й брат омеква и пуска печката. Заявява й, че не е нищо лично, просто бизнес. Девойката е потресена от тази липса на чувства, заплашва, че ще го съди. Любимият й също го заплашва, най-вече с богатата леля, на която щял да се обади. Братът не му обръща много внимание, защото знае, че лелята рядко си вдига телефона. Героинята пак се чувства беззащитна. Започва да подозира, че е осиновена и няма кръвна връзка с никой от роднините си. Подочула за конфликта, лелята праща съгледвач да я информира за ситуацията. Той й съобщава, че родственицата й е много зле, обаче ще се оправи, защото е свикнала. В епизода от сряда… Прочетете си го докрая: Натиснете тук |
Същевременно е необходимо да осъзнаеш, че процесите на урбанизация са характерни за цял свят, така че идиличната представа за села, пълни със селяни, обработващи земята и преработващи нейните продукти е много нереална. И аз така смятам Митев, но при нас е по следната причина: почти не останаха села и малки градчета в селски райони, в които да не живее само много възрастно население. Те, бабите и дядовците там, себе си едва крепят на двата крака, та какво остана да обработват земята и гледат животни. Моят дядо, Бог да го прости, не много отдавна почина поради това, че докато е излизал на двора да храни животните, се е подхлъзнал в калта в дъжда, паднал, счупил си е таза и крака, не е могъл дори със сетни сили да стане или да се дотътри до сушинка и така е изкарал на дъжда, лежащ в калта в продължение на много часове. Намерили са го случайно, вече в несвяст. Почина от бронхопневмония, заради тази простуда, която си докара, за да нахрани животните. Иначе, до последно си беше здрав и корав селянин и работеше, въпреки възрастта си, почти като вол /не че винаги имаше сили, но и за секунда не можеше да си представи да седне и да чака някой друг да работи/. Ей такъв морал и начин на живот има все още по всички български села в България /вкл. и турските/, но тези, които носят тези добродетели са почти вече /поне с единия крак/ в отвъдното. Там, където има млади и енергични хора, включително и такива, които от града са се завърнали на село, за да помагат на родАта, откриват, че условията за развитие, върху които нямат контрол, са против тях. По-горе OLDMAN май, беше споменал нещо подобно. Разбира се по този екстензивен, безумно примитивен за днешните условия начин на работа, не можем да развиваме селско стопанство, но и аз не мога да се съглася с това, че неудачите ни се дължат на това, че сме мързеливи. И аз не приемам, че сме по-мързеливи от гърци, македонци, турци, от които внасяме традиционно наша селскостопанска продукция. Коренчето на злото не е в хората, всеки иска да тръгне някак напред, въпросът е да не му обезсмисля някой усилията, още повече когато, всъщност, трябва всячески да му помогне: с образование, ноу-хау, пари, техника. Митев, на другия ти въпрос: задаваш ми въпроси които аз преди време постоянно задавах и отговорите им не ме удовлетворяваха. Не съм най-подходящият witness /свидетел/ на Христовата вяра, не се събирам със себеподобни, не водя такива разговори и т.н и се опасявам, че не точно мен трябваше да попиташ, но тъй като вече си ме питал, ще ти кажа това, което аз разбирам: ние сме създадени свободни същества, т.е със свободна воля, Бог ни е дал правото да избираме и от нас зависи дали ще изберем тъмата /произтичаща като последствие от гордостта и неприкорството на Неговия паднал ангел/ или светлината /която произтича от Него/. Да, понеже всичко е Негово творение, логично е и злото да е Негово творение. Банално звучи, но ще го кажа: няма как да има светлина, ако не съществува тъма. Едва ли напредналите във вярата точно по този начин биха ти отговорили, но ти казах, че не съм подходящия човек и е по-добре да потърсиш някой по-достоен от мен. В едно обаче съм убедена: този, който търси Бога с разума/рационалното и логиката си, никога няма да Го намери. Просто, трябва да се включи на друг режим, а човешката суета и гордост пречат. За това, гордостта и суетата са изконни грехове, те са и коренчето на злото /сети се за Каин и Авел/. Не желаех, чак в такива "интимности и разкрития" за себе си да изпадаме тук, но виждам, че интересът ти е повече искрен, отколкото да е просто желание да ме провокирараш /аз, за разлика от теб, по-скоро провокирах опонентите си преди време и ми беше особено приятно, когато ги затруднявах. Това, повече от нещо друго, беше целта ми, не съм допускала дори за секунда, че мога да стана вярваща - неее, такова примитивно промиване на МОЯ мозък не можеше да се случи!!!!/ |
| Колко е хубаво да си поплачеш от мъка по текущото. Ако това е художествена литература, трябва да е в рубриката Антология редом с "Боже, колко мъка има на тоя свят, Боже!" на Петър Моканина, с мъката на другоселеца като му умира коня, на Боне Крайненеца като му умира Белчо, на дядо Захари на Спасова могила. Ако обаче е публицистика в Наблюдател, възниква въпросът за какво се бори авторът? Аз не разбрах. Освен - да хващаме по един бял чаршаф и към Орландовци? Едно време Денков писа дисертация за Хайдегер. Научил е нещо от него. Миналото лято и аз пътувах по селата с автомобил. Минах I-9 от Кичево до Оброчище и се отбих във всички села по пътя. После от Каменар през Аксаково до Девня и обратно по Е70 (ГП-4) до града. После с децата пътувахме с автобуса от Варна до Пловдив през Бургас, цялото време зяпах навън, слушах приказките на хората. 2007 г. пътувахме с кола от Варна до Русе, през току-що разрушеното от потопа Хлебарово - Цар Калоян по новому. Лудугорието е забележително красиво, хълмисто, с много гори. После Русе - В. Търново и оттам до София. И миналата, и по-миналата година пътувахме из Родопите - от Пловдив до Триград през Пампорово и обратно през Михалково и язовирите, лани бъхтих пеша 30 км по Асеновградско, утолявах си жаждата с къпини. Честно - не видях никъде това, което Олди описва. Тук-там по селата се срещат недипустимо калпави пътища, но навсякъде се строеше, буренясали полета не видях, но пък видях много "вятърни мелници" над кърищата, някои вече се въртяха. Пред кметствата гордо се вееха българското и синьото знаме. Лятото на 2008 г. имаше и рекордна родитба на жито, над 5 млн т., изнесоха над 1 млн т и сега износа пак се възобнови. През август станаха грамадни опашки камиони за износ на житото по пристанищата, нарушиха движението. Това е нашия "бизнес' от хилядолетия насам. Един приятел от Пловдив, с които бяхме на Кабакум на море, след това се прибрали през Плиска, Мадара, Преслав и... Ришкия проход (!), да покажел на децата историческите места. Пита ме как е пътя през Ришкия или Върбишкия проход - (?!?) - но после ми съобщи, че си били нормални пътища. Той е много жизнен, оптимистичен човек. Може да е разкрасил малко. Но аз такива харесвам. |
| Фичо Що бе, при социализъма нямаше ли такива? Донков цяла книга написа - "Тъгувайте в почивен ден". Фичка, имаше ама много рядко и с години си спомняха за тях. А милицията веднага ги хващаше и бидеха осъдени, в много случаи на смърт. Имах една колежка - Люси. Беше сравнително атрактивна. Нещо се увърташе и около мен. Живееше с леля си. След като завършихме тя станала стюардеса, срещнах я на гарата в Бургас. През 80-те си хванала някакво гадже много влюбен в нея. Леля и също имала любовници и си пилеела парите по тях. И тя да вземе да навие любовника си да я убият. Осъдиха ги и двамата на смърт. Преди няколко години четох в някакъв вестник как са я разстреляли. Стана ми много тежко за съдбата и. Но тогава се пипаше здраво и практически нямаше престъпност. |
| Забравих да кажа, че на път за Русе се отбихме от магистралата от Девня на север и минахме през Кипра (Таптък), Чернево (Карахюсеин), Суворово (Колзуджа), Дръндар (Халачлий) - селото на А. Доган с детската му градина от Пушкиновите приказки - и Николаевка (Хадърча) - родното село на П. Дънов. В друга тема пуснах снимки. Пътищата добри, скоро асфалтирани, по тях коли щъкат. Всичките ниви обработени, язовирите пълни, край тях рибарски каравани, железницата (за Добрич) не беше буренясала, гаричките не бяха разрушени, освен циганската махала в Суворово никакви цигании нямаше. Спирахме, питахме хората - приветливи, спретнати, турците в Дръндар (една малка джамия на долния край) говореха охотно български без акцент и не се отличаваха от българите по нищо. Суворово има спретнат център със сенчест "булевард", стенописи зграфито по калканите и много хубава писана църква и каменна джамия една срещу друга. По хоремазите непознати чешити лимонади от местни производители. До Чернево има етнографски център Барите, но направо стъписващ с английските си морави е Калиманския хан - там израелци ще строят на къра жк за 15 хил души. Това е на 20-30-40 км от морето, посред Добруджа. |
| Бе, вие прочетохте ли добре какво ви е написал Димитър Денков или си тъпеете ей тъй на, щото ви мързи да си мръднете мозга, или просто щото не можете да го мръднете щото го няма у кутията, или ако го има - щото много е чугунясал. А? Айде сега, да прочетеме Денков пак, да помислиме, и тогава да пишеме. |
| А, и пак за житото - 2008 добивите за пръв път надхвърлиха рекордите от соца, по памет - 600 кг/дка Добрич, 560 - Варна, над 500 за цялата житна област. |
| Ако е тъй, не ще е за сефте. Но целта беше да се запуши, не да се отпуши. Коментарите тепат като овце след коча, докат не завърнеш гегата. |
| Чичо, зарежи злобеенето, а кажи как се чувстваш: над половината от гласувалите горе вдясно са за пускане на блоковете на АЕЦ? |
О, не е тайна за форума ненавистта на Семейството към гореподписалия се и неанонимен автор; ненавист, която си носят от студентските години, когато той им е бил преподаващ асистент. Така че, Фичка, не позна, ако си мислеше, че с наслада ние, зрителите, ще гледаме сеир.  Ама нали ни смяташ за мисловно по-нисши, палчетата надолу, сигурно не те притесняват. Въпросът е, че само се хАбиш. |
| Ей го на - НашенецЪт - вчерашен селянин, служтел на комунистическото Външно, заминал за Америка с връзките си от Въшно, станал американец, спечелил някой и друг долар, дошъл си у БГ, наел автомобил, обиколил селата и - YES! - вече е готов да нарече Денков, който му е написал една чудесна статия "обскурантист, ретроград, културреакционер"! Защо тъй бе, гнусльо?  |