Отиди на страница:
| Сирена, Ако има една или няколко държавни банки с държавна гаранция, и една или няколко частни банки с частна гаранция, ти при кого би отишла? Аз лично бих предпочел, без да се замисля и минута държавната. Стопанска банка фалира, защото такова беше времето - по политически съображения, а не по икономически. До 10 ноември беше най стабилната банка за вътрешни разплащания. Външнотърговска - също. |
Змея, Да - факт е, че дори и една частна банка да се издъни, ако няма гаранции никой вече няма да повярва на частна банка. Затова и бяха въведени държавни гаранции (дефакто плащани от вложителите) даже и за "частните" банки... Обаче не е ясно какво всъщност значи "държавна" банка?! Че основния собственик (акционер) е държавата ли (банките са задължително Акционерни Дружества)? Тогава какво пречи даже и една "държавна" банка да фалира. Това е напълно допустимо от законова гледна точка. Ако ли пък направим закона такъв, че държавна банка да не може да фалира (понеже държавата винаги ще я спасява), то отиваме в другата крайност - на държавното управление. От там, крачката, че ако държавата може да управлява банките, ще може да управлява и цялата икономика е много малка. А това (държавното управление и регулиране) се провали навсякъде по света... После, да се върна пак на това какво всъщност значи частна собственост. Ако например ти притежаваш една нива (капитал, бизнес, кола, къща и т.н.), но държавата ти налага данък, който трябва да плащаш за това или ти налага ограничения върху ползването или неползването му, то държавата фактически става съсобственик с теб. Дефакто, ако нямаш доходи, а трябва да платиш данъка, ще се наложи да се разделиш с "частната" си собственост. Т.е. искам да кажа, че такова нещо, като абсолютна частна собственост не съществува. Всяка собственост е повече или по-малко зависима от държавата и никой няма неограничени права върху нещо. Фактически, всичко се свежда до това, колко са големи данъците и ограниченията (респективно каква е степента на свобода) в дадена област. Т.е. дори и да вземем една "частна" банка, с изцяло частен капитал, ако държавата облага печалбата да кажем с 50%, то крайния ефект е, като че ли държавата е 50% собственик. Ако сложим и другите регулации и ограничения, понятието "частно" пък още повече губи смисъла си. ... Малко дълго се получи, но това, което искам да кажа е, че не е толкова съществено дали държавата или частник управлява чуждите пари. Като ударението тук е на чуждите. Все пак, ако трябва да избирам и ако нямам друг избор, при всички тези условности и аз бих избрала държавно управлявани банки, застрахователни и здравни фондове. Най-вече защото така може да има повече прозрачност. Но всъщност, за мен по-важно е друго - че трябва да има по-малко пари под чуждо управление. Трябва повече пари да остават в тези, които реално произвеждат (автомобили, телевизори, книги, студенти и пр.). Съответно свежите пари (които се наливат (печатат)), няма нужда да минават през банките (да се оскъпяват с лихви и да се дава на банкерите (били те и държавно назначени) да решават къде да ги вложат). Свежите пари трябва да се вкарват в обращение през държавните бюджети, а пазара трябва определи, къде ще се насочат те в последствие и кой ще ги насочва. (Това разбира се е общото правило и не изключва провеждането на някакви други целенасочени политики от държавите.). |
Президентът на Европейската централна банка Жан Клод Трише призова скоро в Ню Йорк за връщане към дисциплината на Бретън Уудската финансова система, която бе възприета от света след Втората световна война, съобщи Bloomberg. „Може би това, от което се нуждаем, е връщане към първата Бретън Уудска система. Напълно ясно е, че финансовите пазари се нуждаят от дисциплина – макроикономическа, монетарна и пазарна дисциплина“, заявява Трише. През 1944 г. 730 делегати от 44 страни се събират в градчето Бретън Уудс в САЩ, подписват споразумение за установяване на система от правила, институции и процедури за регулиране на международната финансова система. Споразумението налага т.нар. „златен стандарт“ и системата на фиксираните валутни курсове. Прието е 35 долара да се равняват на една унция злато. Като резултат от Конференцията се основават Международната банка за възстановяване и развитие и Международния валутен фонд. Според Жан Клод Трише "бурята на финансовите пазари от последните седмици се дължи отчасти на изоставянето на Бретън Уудската система през 1971 г. , когато високата инфлация в САЩ принуждава най-голямата икономика в света да развърже фиксирания валутен курс на долара към златото, в резултат на което започва ерата на свободно-плаващите валутни курсове." Тази е официалната страна. На практика Федералният резерв нарушава споразуменията от Бретън Ууд много време преди 1971 г. 1965 г. — годината на преизбирането на дьо Гол за втори президентски мандат — е година на два мощни удара по политиката на САЩ и Северно-Атлантическия съюз. На 4 февруари генерал дьо Гол обявява, че отказва да използва долара в международните сделки като единна парична единица, а на 9 септември президентът съобщава, че Франция не се смята за обвързана със Северно-Атлантическия блок. САЩ отказват категорично да приемат наличните във Франция долари и ги обменят срещу американско злато по фиксирания златен еквивалент по простата причина, че просто САЩ нямат златото, което официално трябва да имат. През 1974 г. Никсън едностранно обяви, че американският федерален резерв вече няма да разменя предоставени долари със злато. |
На практика Федералният резерв нарушава споразуменията от Бретън Ууд много време преди 1971 г. Добре, но за мен е любопитно защо Федералния резерв нарушава споразуменията от Бретън Ууд?! Дали това не е под натиска на някаква политика и някакви неоправдано големи държавни разходи (напр. военни, социални, други)? Защото, все пак, в САЩ има закон за Федералния резерв и той не може да прави каквото си иска. |
| Caravaggio, Точно така! САЩ са единствената страна която в същност има не държавна , а частна валута. Сирена, Съгласен съм с тебе, но не съм съгласен държавата с моите пари да гарантира влоговете в частните банки. Когато моята фирма иска банкова гаранция или още по-елементарно заем по една или друга сделка, тя, фирмата ми си плаща за това. Щом държавата ще гарантира на банките, банките трябва да плащат на държавата, а държавата да ми връща парите. Бизнес! Честен и коректен бизнес! (Ако въобще има такъв...) |
Наскоро прегледах закона за гарантиране на влоговете и всъщност не е ясно с чии пари се гарантират те (влоговете). Неяснотата идва от това, ако фонда бъде изчерпан, откъде ще се вземат пари за гаранциите. Защото парите във фонда се вземат не от държавата, а от вложителите и на практика оскъпяват заемите (водят до по-висока лихва по тях или по-ниска по депозитите). Т.е. този фонд е нещо като застраховка, която се плаща от участниците в банковите операции (а не от държавата). Това, което не е ясно (поне за мен) е, какво става ако самия фонд фалира. Редактирано от - Сирена на 25/1/2009 г/ 16:45:46 |
| Настоящата криза показва, че не може икономиката на всички страни да са обвързани и да зависят пряко (чрез междунарадните пари) от състоянието на икономиката на една отделна страна, та била тя и "най-голямата икономика". Големината на икономиката на САЩ не може да бъде сериозен аргумент за оправдаване страданията на милиони хора извън територията на тази страна. Въпрос е и колко голяма към днешна дата е тази "най-голяма икономика" или е само въздух под много, много голямо налягане, превишаващо в пъти "нормалното" за системата. Защото правенето на пари само от движението на пари и печатането на долари не е икономика. |
правенето на пари само от движението на пари и печатането на долари не е икономика Напълно съм съгласна... Да се опитам да си резюмирам мислите по въпроса за банките и парите. Приемам, че долара може да се счита за частна валута. Т.е. частниците, които го управляват, извличат печалба от това (че го управляват). Същото обаче важи и за другите централни банки, които също печелят от това, че "управляват" паричното обращение. Печелят и търговските банки, през които минава всичко (явявайки се търговците на дребно (централната банка е търговеца на едро)). Така, банкерите неминуемо печелят от паричното обращение и оборот. С което разбира се го оскъпяват. Но ми се струва, че не това (оскъпяването и тяхната печалба) е основния проблем (без да отричам, че е проблем). Основния проблем е, че покрай функцията си да вкарват парите в обращение, банкерите са придобили и функцията да решават къде да бъдат вкарани парите (и колко). И понеже те (като всеки жив човек) се интересуват основно от печалбата, не ги е еня какъв всъщност е цялостния ефект от тяхната дейност. И решението е, да им бъде отнета функцията да решават къде и как да се влагат парите. А първата функция (да посредничат) да бъде сериозно редуцирана. Парите могат и трябва да се въртят между участниците и производителите от реалната икономика. Ако те спечелят повече пари, те са тези, които трябва да решат как да бъдат вложени тези пари. Защото ако един производител на автомобили спечели повече пари, има много голяма вероятност, да ги инвестира в подобряването на автомобилите (защото от това разбира повече). Докато, ако един банкер спечели повече пари, той е по-вероятно да ги инвестира в някакви финансови схеми (деривати, CDS и пр.), защото и той разбира повече от това. ...Лека вечер! |
Буш спечели войната в Ирак и подпали яко шалвара на талибанията в Афганистан и Пакистан. С това даде възможност на Обама "c едно движение на писалката си той на практика да обяви края на "войната срещу тероризма".  Най-важното е, че с този писалков жест, Обама достави радост на всички ред бътс по света и най-паче у тоя форум.  |
Oh, bama - oh, kef... Најпознатиот новинар на Си-Ен-Ен, легендарниот Лари Кинг, на сопствена кожа ја почувствувал популарноста на американскиот претседател Барак Обама. Неговиот најмлад син, осумгодишниот Кенон изјавил дека сака да биде црнец. Кинг, во текот на интервјуто со Боб Вудворд изјавил дека неговиот син сака да биде црнец затоа што тоа, според него, носи многу предности. "Црното е ИН. Дали е тоа пресвртница?", запрашал Кинг. |
Стопанска банка фалира, защото такова беше времето - по политически съображения, а не по икономически. Та-а-шаци, г-жа Петрова... През 1995 година се извършва поредна операция по спасяване на държавни банки (Стопанска банка и Минералбанк) чрез бюджетни средства. Въпреки това, в края на 1995 година почти всички държавни банки (с изключение на Булбанк) и повече от 1/3 от частните банки са във фактически фалит, тъй като собственият им капитал е отрицателен (виж таблица 4). Нетната стойност на банковата система като цяло е минус 53 милиарда лева като три четвърти от отрицателната стойност се дължи на държавните банки и една четвърт на частните. Матряла - ЕЙ ГА |
| За настоящата криза и за световния финансов балон Линдън Ларош написа десетки статии, от преди две години. Те могат да се прочетат в Executive Intelligence Review . Все той най- напред предложи завръщането към системата на Бретон ууд. В същото списание се разглеждат и редица геополитически въпроси, интересни за тези, които искат и могат да навлязат в политиката в дълбочина, а не като примитивни консуматори на вестникарския буламач. |
| Кракатау, Посочените от тебе източници само потвърждават моята теза. Поне да ти беше направило впечатление, че Стопанска банка фалира след политическия преврат 1989 г., а не преди него. Че беше източена чрез финансиране на закъсали, пак поради разрушаване на икономико-политическата система предприятия. Такова беше времето - всичко държавно трябваше да бъде разрушено, откраднато или продадено (може и в обратен ред). Програмата "Ран и ЪТ". |
| Да бе, да. Само къде не го осъзнаваш матряла съвсем: Опит за цялостно решение обаче беше направен едва през 1993 г. с приемането на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г.(ЗУНК). Чрез този закон като държавен дълг бяха преоформени всички необслужвани за повече от 180 дни кредити, отпуснати до края на 1990 г., заедно с дължимите по тях лихви, начислени до средата на 1993 г. Това преоформяне бе осъществено през 1994 г. чрез издаването на 25-годишни държавни облигации (така наречените ЗУНК-ове), с 5 годишен гратисен период. Главницата по тези облигации подлежи на погасяване след настъпване на падежа, а лихвите се изплащат два пъти годишно за срока до падежа. Предвиждаше се възможността тези облигации да се използват като платежно средство в приватизационни сделки и като залог при рефинансиране на банките. В крайна сметка уреждането на тази категория необслужвани кредити доведе до емитирането на ЗУНК-облигации в лева за 32 млрд лв. и в щатски долари за 1.8 млрд. щ.дол И ква им е била грижата че не разбрах като Хърсев им направил закон да им изчисти от ряз балансите, където държавата ще ги плаща 2016 г и все едно почват на чисто и след 2 г пак ги спасяват, ама не се получило? |