Отиди на страница:
| Ловки, Не беше ли през есента 1975 - бях точно в казармата и затова си спомням ? И май се биха в Заир ... Пък може и да бъркам. |
| Марсе, тогава беше Конго Киншаса, а другото Конго беше Бразавил-по имената на столиците.Печките тогава точно беха отхвърлили белгийския колониален гнет и да покажат колко са велики го направиха тоя мач на нац.стадион, построен от колонизатора.А оттогава почти и до днес са в състояние на граждански войни.Но не помня годината... Старушаан...  |
| Аз се просто умилявам от спомена за времето, когато Автора е бил "латентен демократ". Латентен демократ аз го разбирам нещо като младото прасе - никой не знае каква свиня ще излезе от него. |
| Мачът между Мохамед Али и Теофило Стивенсон не се състоя защото не можеха да договорят броя на рундовете... Теофило беше аматьор и играеше по три рунда.Али играеше по 15.Теофило искаше мачът да е до 6 рунда максимум.Али който на практика до 4-тия рунд не играеше, а само обясняваше на противника си колко е некадърен, нямаше как да се съгласи... |
| Kaрпов-Фишер и децата знаят, не се състоя щото Боби знаеше, че не може да се пребори срещу всичките руснаци заедно, а Карпов можеше да удържи да "отложи" в равна позиция; тогава руснаците доминираха и ФИДЕ играеше по техната гайда. Боби се противопостави фино тогава, а некой помни ли д-р Зухар?  Карпов беше във възход тогава, а Фишер се беше поизчерпил и верно само Господ знае как биха завършили при равни условия |
100 000 крещяха: "Али, убий го" Денят е 30 октомври 1974 г. За пет секунди със седем брутални удара Мохамед Али направи чудо, което много от най-големите експерти и до днес не могат да проумеят. Това е победата срещу боксовото чудовище Джордж Формън в Киншаса. С нея Мохамед Али остави завинаги в сянката си всички останали. Всичките 100 000 места на стадиона в Киншаса са заети. На трибуната е първата жена на Али - Белинда. Тя е твърдо убедена, че тази нощ ще остане вдовица. Защото няма никакви основания да смята обратното. Джордж Форман тогава е на 24 години и е непобедимият световен шампион. Али, вече на 32, е претендентът за титлата. Това е първият му сериозен бой, защото съвсем наскоро е изтекла забраната да боксира, която му е наложена заради отказа да бъде мобилизиран за войната във Виетнам. Форман е истинско животно. Амбицията му е да размаже всеки свой противник най-много до края на втория рунд. И обикновено успява. В съблекалнята цари гробовно мълчание. Секунданти, приятели, журналисти - всички се обливат в пот. "Какво ви става, да не би някой да е починал? - пита Али. - Или може би не сте наясно какво смятам да направя след малко? Смятам да танцувам, да танцувам. Какво смятам да правя?" Натиснете тук |
Mars Attack ... Вярно е, че Фишер си беше доста "луд" (може и без кавички) Темата на статията е малко шахматна и ще си позволя да препредам една истинска история, разказана от Тал. В началото на 60-те, когато Тал е бил световен шампион, директорът на голям строителен комбинат в Рига попаднал в психиатрията с манията че е велик шахматист и световен шампион. Лекуващият лекар бил приятел с Тал и го помолил да отиде в болницата, да изиграе една-две партии и да свали "шампиона" на земята. Тал отива и първата вечер изиграва 3 партии - губи две и в едната едва прави реми. На следващата вечер отива мобилизиран, но отново общият резултат е пасив. При това директорът играе фантастично - с фантазия, с брилянтна техника. След тези две вечери, Тал заминава за Америка на някакъв турнир. Връща се след един месец и разбира, че директорът е излекуван. След около година случайно го среща на един сеанс в някакъв парк, но това бил един тривиален шахматист с равнището на първоразрядник. Та така. |
| Имаше и защита КГБ.По онова време най-популярната агенция в Българи беше ЕЖК (жената дето ги разправя), защото по официалните "медии" (говорим за един тв канал и 10-на вестника) само фанфари гърмяха... Та тази същата жена твърдеше, че финалът между Карпов и Корчной си е бил направо "Сделка или не".Когато Корчной нагъна комсомолеца и любимеца на Леонид Илич (целувача), му е предлижена сделка - титлата срещу разрешение на семейството на Корчной да напусне там дето се диша най-волно и да дойде при него в Швейцария (пусто сирене какво ли не прави)... |
| hamel, E6, И аз малко бъркам във времето мача с Дордж Форман и този с Джо Фрейзър. Само съм сигурен, че единият бешеЮ когато бях в казармата, а това беше през есента на 1975. Ако двубоя с Форман е бил през 1974, тогава другият е бил с Джо Фрейзър и Касиус Клей (Мохамед Али) мисля, че тогава загуби титлата... |
| Сигурно няма да е място, ама ще разкажа един виц, провокиран от пасажа за бабата: В училище задават домашно на децата да направят изречение с "може би". На другия ден четат домашните и идва ред на Иванчо /може ли ученически виц без Иванчо  /. Та, Иванчо чете: "Тази сутрин баба ми излезе на двора с вестник "Дейли нюз" в ръка.... Учителката: "Иванчо, къде е "може би" в изречението?" Иванчо: "Но аз още не съм довършил ".... може би ще с.ре, защото не знае английски". |
| Ето ви защита КГБ.... И то в оригинал: По свидетельству самого Корчного, уже в 1966 году на турнире в Германии ему предложили не возвращаться в СССР, но тогда он отклонил это предложение, о чём впоследствии сожалел: «Потерял 11 лет человеческой жизни». Неуживчивость вкупе со спортивными успехами делала фигуру Корчного неудобной для советского спортивного руководства, но до 1974 года он продолжал успешно выступать. В 1974 году после проигрыша претендентского матча Анатолию Карпову Корчной дал интервью, в котором допустил негативные высказывания в адрес победителя, а главное — дал понять, что его проигрыш был результатом давления "сверху". Реакция руководства Спорткомитета, находившегося полностью на стороне Карпова, была крайне резкой. Было опубликовано коллективное письмо гроссмейстеров, осуждавших Корчного, ему уменьшили размер стипендии и запретили выезжать из СССР. Натиснете тук |
| И още: После бегства Корчного в Советском Союзе подвергся репрессиям его сын Игорь — его исключили из института и попытались призвать в армию. Не желая служить, Игорь в течение года скрывался, после чего сдался властям, был арестован и осуждён на два с половиной года заключения за уклонение от призыва. Необходимо отметить, что хотя само по себе осуждение было формально законным, обставлено оно было как явное сведение счётов. Вышло даже специальное сообщение ТАСС: «Состоялся суд над сыном известного своим скандальным поведением гроссмейстера Корчного». Попытки гроссмейстера добиться освобождения сына и разрешения на выезд семье с помощью писем Л. Брежневу или обращений к «интеллигенции СССР» ни к чему не привели. Жене Корчного Изабелле и сыну было отказано в выезде из СССР (они подали заявление на выезд в Израиль). Лишь через шесть лет семья смогла выехать. Предпринимались попытки добиться пожизненной дисквалификации Корчного, бойкотировать его. Официального бойкота Корчному никто не объявлял, но в некоторых случаях советские шахматисты демонстративно отказывались от участия в международных турнирах, если в них играл Корчной, ставя организаторов перед выбором: либо не позволять Корчному выступать, либо советская делегация бойкотирует турнир. |
| Дали всичко ни е през шаха? През шаха е, определено. Щото това е игра, апогей на индивидуализма. Борба на "интелектуални титани", на зубрачи, чиито усилия са насочени да вкарат партията в определена заучена схема, която да ги доведе до реми. Има ли спомен някой колко време са го занимавали с ролята на личността и ролята на масите в историята? С крайна картина : Могъщия "интелект", повел тълпите... На другия полюс е интелектуална игра с многократно по-вече достойнства и възпитаваща други качества. Бридж. В спортът бридж факторът късмет е сведен до минимум. Вариантите са по-вече от тези при шаха. Колективен спорт е. Състезават се ЕКИПИ. Резултатът е функция от усилията на ЕКИПА. В крайна сметка продукт на едната игра (шах) е саможив откачалка и тълпа, очакваща поредния "ТИТАН" да я оправи. Другата игра , бридж, възпитаваща екипно мислене. Двамата най-богати хора в света продължават да се състезават активно. Е през кое да ни е всичко, освен? |
| hamel, Грешка - постингът беше за Ловкия, съжалявам. Но това не ти пречи да понапишеш нещо, защо не ? |
В спортът бридж факторът късмет е сведен до минимум. Вариантите са по-вече от тези при шаха Тука си попресолил манджата. Няма такъв филм варинатите да са повече чисто математически. 32 фигури на 64 квадрата. Вариантите са безчет. Не могат да се изброят. Има дори една индийска притча. Един махарджа решил да възнагради един бедняк за нещо си. И му казал: Искай каквото пожелаеш. Беднякът казал. Не искам злато или перли. Искам просто на всяко поле на шахматната дъска да се поставят два пъти повече оризени зърна отколкото на предходното.Махараджата си казал егати глупака и наредил на слугите си да сложат 1 зърно на първото квадратче. Какво станало после, май всички се сещат |