Отиди на страница:
| Лично мое мнение: човек като натрупа години, натрупва и доста спомени - на пръв поглед уж незначителни, а всъщност уловили духа на една епоха, който след време ще изчезне, ще се изгуби и ще остави подир себе си само едно мъртво минало от учебниците по история или от запазените вестникарски статии. Но както знаем, истинският живот не е нито в учебниците, нито в статиите - до голяма степен той е ето тук, в коментарите под статията. А и едва на стари години започваш да осмисляш дребните неща като отражение на по-голямото. Какво ще речете например, ако ви кажа, че дължа всичко постигнато в живота си на Партията и Правителството (народното). Въх, ще речете, камуняка проклета! Пък то си е чистата истина. Някъде към средата на 50-те години (тогава бях на 5-6 годинки) Партията и Правителството решиха да прочистят библиотеките от всякакъв вид буржоазна литература (там спадаха и криминалните романи, барабар с Конан Дойл, и индианските романи на Емилио Салгари и Карл Май, и "Отнесени от вихъра" като пропаганда на расизма, и какво ли не още). Е, всичко това замина право във Вторични суровини, а оттам двамата ми по-големи братя мъкнеха през почивните дни купища книги - и то все интересни. С тях се научих да чета, те до голяма степен ми оформиха характера. Е, кажете ми, писано ли е някъде за чистката на библиотеките? Аз поне не съм срещал подобно писание. И като си отиде моето поколение, никой няма да знае. Ето как на стари години човек го избива на джимовизми. |
| Отново отлична статия!Нищо повече няма как да коментирам-просто истината за живота му и събитията в него си е неповторима! Браво и очаквам част трета!! |
....горещо ви препоръчвам влака лима-уанкайо - вагон -библиотеката му е изключително богата - от трактати по мирмекология до избраните съчинения на андрей гуляшки...., винаги казваше в подобни случаи един уважаван от мен специалист по ехокартография, психоделика, анализ на съмър сет моъм и превенция на деменцията. той също така беше от активистите на движението против употребата на лимонада с вьов клико, в чиито офис се запознахме на маса от малайзийски бам бук. аз там бях този път в качеството си на екскурзоводка на десетина водещи световни производители на натурални сокове. от падането на берлинската стена бяха изминали едва три години и отломките от руината все още се харчеха добре. |
| Прав беше Димитри. Който не може да чака - да не чака и да прочете резюмето. Тази колонка е като второто кафе за деня - Тъкмо си се събудил окончателно от първото и си разтикал неотложните и неприятните задачи за деня и е дошло времето да се отдадеш на тази част от работата, която ти осмисля работния ден. В този момент си приготвям по-силно и по-ароматно кафе, това питие което да е в унисон с очакваното удоволствие от ползотворен ден. Та и тази колонка - четеш, четеш новини и коментари от всякакъв род и накрая ти се приисква да прочетеш нещо написано добре, независимо дали си съгласен с автора, важното е да е написано както трябва. Аз лично не винаги харесвам това, което пише Автора, НО винаги харесвам как го е написал ... |
| На мен ми хареса, Димитри. С лек дъх на конспиративност, също както беше онзи Музей на революционното дело - на колелото на 5-цата зад Съдебната палата. Ходехме там като ученици да гледаме малкото шпионски експонати които имаше, това ни влечеше като деца. Нямаше го чадъра с който са убили Г. Марков, но нямаше и как да знаем за него тогава. В част втора особенно ми допадна за пътеката Хо Ши Мин. В момента препрочитам "Цар Плъх" и някак си добре пасва между страниците наред с конкретните описания на Клавел за Сингапур през Втората Световна. |
| Към Gru You-ако искаш прочети Мистичната югоизточна Азия на Рони Аласор-там за Веитнам е описано точно и всичко/ако не си я чел, де/.Направо е разбиваща книга, поне е една от най-харесваните от мен, щото съм пообиколил тези места и е вярно. |
На тихия фронт нищо ново  Щехме да спрем войната във Виетнам, ама Императорът не ми обърна внимание... Чиърс Регал  |
| И на мен страшно много ми хареса! мисля си , че така увлекателно , стилно и логично го може само Исак Паси! |
| Fenat, ти да не си Соломон Исак Паси.А ти, Димитри Иванов, ако напишеш какво означава никът ми, ще получиш каса Загорка от мен. |
| Тъй, тъй.. Кратки спомени и извадки от "Апокалипсис сега" в БГ-вариант. Нек' е жив и да пише! Щото "Останалото е мълчание"...  |
ха-ха,  за джимовизмите! След време, може би основната читателска аудитория на ДИ ще бъде от доста млади хора - такива, при които времето не е успяло да наслага предразсъдъци и такива, които са любопитни да се докоснат до атмосферата на отминали времена. Да се надяваме, че ще има достатъчен брой такива млади любопитни хора. За по-възрастните им колеги фактологията вероятно ще е немаловажна част от мотивите им за четене, при младите читатели тя ще е само фон, далеч не основното. При таланта и житейския опит на Димитри Иванов вероятно ще е достатъчно дори само това да е искрен в емоцията. Мисля, че е добре мисълта и достъпността на разказите на Джимо да са насочени именно към тях. Трудна задача, при условие, че Авторът не познава манталитета им, начина им на мислене и светоусещане - не е изключено поколението им да не се е появило още на белия свят. |
Уилфред Бърчет беше австралиец на свободна практика. Когато избухнала атомната бомба, той бил първият журналист, успял да се добере до Хирошима. Седнал на развалините, натиснал двете бутончета да отвори капака на миниатюрната си швейцарска пишеща машинка "Хермес-бейби" и започнал дописката си със думите "I write this as a warning to the world" - пиша това като предупреждение към света. Документалистът Джон Пилджър направи за БиБиСи филм за този епизод от живота на Уилфред Бърчет. Да беше споменал и за единственият учен, канадец  напуснал проекта Манхатън още преди да бъде създадена първата атомна бомба поради "идеологически" различия с останалите "светила" и политици, основател на движението борещо се срещу атомните бомби, работил до последно за каузата, последно значи 90г.......... но да, кой да знае такива "маловажни" подробностти...все пак, журналята са много по умни и начетени и известни и найнайнай |
| към ловкия- досега бачках, та за Ха Лонг мога да кажа, че е чудесен залив и прекрасна природа!жегата е ясна, ама със студена бира се живее.На война като на война! Като нищо ще стане едно от новите чудеса на света! |