Отиди на страница:
| едно е да превеждаш отлично хемингуей и съвсем нескопосано излиза да се опитваш да го наподобяваш:нито стил, нито съдържание |
| Уилфред и аз излязохме от Тъжната кръчма с "VEF Spidola" 1962 под мишница, качихме се - той на един дръглив кон, аз на краставо магаре - и тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък... 500 страници... И какво се оказа? Че сме пристигнали в Тъжната кръчма... |
| Сократ-май, и аз помня тази чистка на библиотеките през онези години.Само, че у нашта нямаше такива изтъкнати автори, а най вече произведения за и от Сталин, Троцки и поподобни, които ги складираха в мазето на библиотеката. Но игрейки на" стражари и апаши" попаднах в този склад и си взех някои от тези произведения. Любовта ми към четенето и книгите тогава ми днесе много проблеми. Най вече за мен.Така че, ти си имал голем късмет с тези книги. А , иначе ДИ се върти в един кръг, като ни поднася все едни и същи истории, с едни и същи герои, опитвайки се да ги разкраси по някъкъв начин. hamalin,  Точна констатация. |
| Горенето/забраната на книги - добри, или лоши, според убежденията на читателя - е първият признак за липса на свобода. Преди 15-тина години във всека британска книжарица можеше да се купи "Моята борба" от г-н Хитлер. Сега това е невъзможно, освен от некои апокрифни книжни плъхове на "Чаринг Крос". Демокрацията може да убие свободата по същия начин, както и диктатурата. Да не забравяме, че Сократ е бил осъден от жури, резултат 300:200, или нещо подобно. Макар че, ако се замисли човек по прочетеното, почват да го гризат съмнения дали Сократ не е бил пълен капут.  |
| "Дописките на Уилфред излизаха едновременно във вестниците на Робърт Максуел, на Рупърт Мърдок, във вестници извън тези две медийни империи и във вестниците в източния блок, който беше в конфронтация със Запада." Р. Мърдок също е австралиец! И започва с един провинциален тамошен вестник. След което получава кредити и става това което е днес. Значи не Боб е капитан, а Рупърт е Император. Така де, след като Боб скочи във водата обвиниха синовете му за едни фондове. И след като ги освободиха един Андрей си отиде....  Мир Вам!  |
| е и, някои си съзерцават пъпа от 1962 година насам а аз си мислех от 1964 насам! Бъркал съм яко, много яко! А и 1962 ВЭФ Спидола не беше още на пазара, ама нейсе, имал е предвид човека само Спидола!  Горе доле като Капитан боб, оказал се е само боб, смилянски! |
Ама сме едни скромни, скромни...  Аз туй, аз онуй...ей така между другото...еех, г-н Иванов-суетата човешка си е доста симпатичен порок...ама не мислете ли, че вече прекалено почва да дразни. Съгласен съм-интересно е да се надникне в боевския ви 'разузнавачески' живот...ама става малко досадно. Но за скучните новини от партийния ВЕФ си има чисто и просто копче за изключване...  |
| Има много които харесват Дмитрий, Има и много който не го харесват или по точно които много не го харесват. Това не значи че той не е това, за което разказва. Вероятно творчески, но това е защото го може и това, а да не забравяте че той вече не работи за кариера. Колко от днешните колеги на Дмитрий могат да разкажат за срещи с имена от днешните и бъдещите новини. Хора, добри или лоши, нека се научим да се познаваме и понасяме. |
| En passant: Книгоученият, по мои ярки спомени, е прав: Сократ-май, и аз помня тази чистка на библиотеките през онези години.Само, че у нашта нямаше такива изтъкнати автори, а най вече произведения за и от Сталин, Троцки и поподобни, които ги складираха в мазето на библиотеката. Свидетел съм. На съзнателна възраст тогава. Сталин в изобилие. Но Троцки го нямаше по къщята много по-отдавна.  |
| дим и 3 или ди митри виетнамците ако си бяха научили урока от ГДР и ГФР и от южна и северна корея сега щяха да владеят положението и на двата фронта както кореиците а не като германците които ги излъгаха с обидинението и скоро няма да видиш грузинец и германка и ще си останеш с този спомен за веф и ако почакаш още малко вместо сърповидна аркада може да доиде някоя вила по свлачището ако гледаш по нанагорнището |
| Туй дето Джимо му вика Тъжната кръчма, е всъщност доста встрани от свлачището при вилата на Гяуров. Свлачище отнесе ресторантчето от другата страна на скалата. Така че макар между две свлачища, мястото е сравнително здраво. Не случайно високата сграда на Журналистите е строена там. Яко е като за бункер - то и за такова казват че било предназначено построеното... Прочутото капанче природни стихии не би трябвало да го застрашават - а по-скоро човешки. |