Отиди на страница:
Змей, ти си от прогресивните градивни змейове.  Ванче, точно наопъки-блъскал съм две и кусур години кашик в Елхово, но пък студент не съм бил и имам само странични впечатления как е...  |
| Ааа.. така е, ама караконджул се казва на обикновен караконджул, а когато става дума за много стражен караконджул(като във филма), тогава се вика караконджор. Гуглето ноо точно показва популацията. |
| Оскарите отдавна са гаранция за съмнително качество. Кое пък гаранция за истинско качество? Кино- фестивала във Варна?? |
| Оскарите се връчват от Американската Академия за Филмово Изкуство и според мен отразява изцяло тяхното виждане за добро кино.Мен това ме устройва, защото въпреки някои залитания стойностните по мое мнение филми са оценени. |
| Стайнбек, където пише нежно за бедните хорица, "За мишките и за хората", наистина е много трогатален, но има и други такива американски писатели - за Юдора Уелти веднага се сещам. У нас сега адски липсва такова четиво, но и ние си имаме Йовков. Нашия добър асистент по философия и сега посланик в Прага Здравко Попов бая ни мъчи на времето с тия стъклени перли, но на мене ми се видяха нечитаеми. Не дочетох и Вълшебната планина (Буденброкови и Фаустус изгълтах жадно). Като малък се мъчих доста със Степния вълк. |
| Чичо, ако ми кажеш, че си прочел и "Der Untertan" от Хайнрих Ман, свалям ти шапка. Въпреки, че го учехме в гимназията, не можах да премина 30 стр. нито на български, нито на немски А за Вълшебната планина, не си прав  Като не ти харесва Стайнбек - За мишките и хората, има Улица "Консервна" и Благодатния четвъртък А също и, жителю на Манхатън, На изток от рая  Или се изживяваш Велик, тогава поне Фицджералд би трябвало да ти хареса Ех, не е жив Щастливеца... Редактирано от - nikola_tsanev на 31/3/2009 г/ 22:20:49 |
| Цеко, С интерес прочетох коментара ти. За Рабле и Швейк не сме съгласни. (Аз също съм франкофил и бивш фанкофон, че и чехофил донякъде - жената е голям чехофил и ни води няколко пъти в Прага, дори планирахме пътуване и до гроба на Методий - Велехрад, Ухерске храдище и Кромержиж). За Набоков - "Лолита" - вярвай или не, съм изял с кориците няколко пъти пъти (на английски и авторския превод на руски) и ме е докарвала едва ли не до сълзи. След това и "Блед огън", почти също толкова. Харесвам някои от стиховете. Останалите му книги са ми безразлични, някои - досадни. Пен Уорън го четох с удоволствие като млад, но не знам какво може да каже на бълг. читател без ясно понятие за САЩ. Сега не ме блазни. Бабел го четох с интерес едва в Ню Йорк (библ. на Мошкова), като опознах много одески евреи. Довлатов - четох един наистина великолепен разказ (в един перестроечен сборник), дето в затвора криминалните поставят пиесата Кремльовские огни, но другите му книги, които опитах, едната за Естония, не ми харесаха. За известно време в началото на 90-те харесвах Лимонов, особено спомените му за Харков, а преди да видя Ню Йорк - и за Ню Йорк. Булгарков съм чел целия, Майстора - няколко пъти, знам по наизуст, и на децата съм го чел. Оценката ми за него е скорошна, след опита от живота и западната култура. Василий Гросман (ногу умен), Войнович - Чонкин (другото не)... Имах като дете любима книжка от един геолог, Злой дух Ямбуя, по-ми хареса даже и от Дерсу Узала, също любима. |
| Напротив, харесва ми за мишките, много. С Х. Ман нямах успех. Само Томас. Редактирано от - Чичо Фичо на 31/3/2009 г/ 22:21:12 |
| Не знам но след четене на Хесе в устата ми винаги остава вкус на Киркегор _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Като "етнически" принадлежащ към "тъмните сили" обяснявам "професионално" чрез примери: Караконджол, караконджул, караконджо, каракон, каракончо -Душевните явления: сънища, предвиждания (илюзии) видения (халюцинации), се схващаха като поява на души на мъртви, на вампири, таласъми, караконе, самодиви. (Ив.Хаджийски) -Старите плашат с тях децата, като им разказват през дългите вечери страшни истории: как каракон срещнал на улицата нощно време някого се, качил се на гърба му, дупчел го с дарака си и го карал да обикаля селото, докато пропеели първи петли. (Иван Вазов) -Сянката на Хреля се изхлузи из вратата и се изгуби. Страшна пустота ме обхвана от всички страни. "Наистина, няма ли вампири и караконджовци?" (Ст.Чилингиров) -Брей че тъмнило. Ако беше изгряла месечината, щяха да го видят очите ми този хубостник, който броди като караконджо ни в туй, ни в онуй време. (Пресата) -Оше от малък изпитваше страх от гробища, може би за това, че баба му някога говореше за вампири, караконджоли и блуждаещи души, които уж обитавали гробищата. (П.Стъпов) -Видиш ли сега, стари каракончо, какво си направил? (Л.Каравелов) Редактирано от - Zmeja на 31/3/2009 г/ 22:29:01 |
| Религията на сърцето и хигиената на психиката , това е много сложна зависимост. Религия на сърцето , без хигиена на психиката , това е преекспониране на емоциите , това е заблуда чрез емоциите , това е инфаркт/образно казано/ на миокарда, а може да бъде и от затлъстяване на сърцето Хигиена на психиката , без религия на сърцето , е нещо като инсулт , като смърт за мозъка, поради дефектиране на сърдечната помпа от някакъв тромб.А може и да е заболяване на чворове , които се изживяват като пънове. Разума и емоциите , тези два божествени колоса , които ни помагат и да сме изправени , да не ни е превит гръбначният стълб , и , да не сме пияни от фалшиви емоции. Сложна работа , ама и много видима.Днес парадокса е , че трябва да се забрани свободното слово , злоупотребяващо и с религията на сърцето и с хигиената на разума. Много фалшиво стана днешното време. |
| Та да се върнем на "Под игото" като непреходния невиртуален роман на българите. Бих дал още десетина аргумента и повечето все "за" творбата на Иван Вазов, но едва ли ще ме разберат тези, които не са достатъчно въз-растни. Катранът в бурето с мед идва от това (и тука ще се съглася с Манрико) че гледахме едно нескопосан шоу-продукт от типа на полуфабрикатите. Кулминацията беше като разгърнаха листата на сценария и прочетоха очевидно предварително написания "избор" на българите. Е, такъв ли избор заслужаваме всички ние, според самозваните организатори. Очевидно, да! |
| У нашто граовско село вещицата се казваше караконджа и живееше у кюнецо на печката . Още сега ми настърхва косата като си спомним как майка ме плашеше -" седи мирно , що че окнем караконджата от кюнецо " |
