Отиди на страница:
| Чичо Фичо, ти спомена в предишния си постинг «Разораната целина». Това е един много особен роман. Навремето за мен той си беше живо дисидентско произведение и все се чудех как така властта ни го пробутва за задължително четене. Никъде другаде по ония години човек не можеше да прочете такова страхотно, откровено, натуралистично и кръвосмразяващо описание на утвърждаването на комунизма в руското село. В романа са описани всички наивни въжделения и гибелни заблуждения на колективизацията, довели до разгрома и трагедията на руското село. Довлатов го имам целия и съм го изчел няколко пъти от кора до кора. Оня разказ наистина е един от най-добрите му. Тук в последно време изчетох почти изцяло Михаил Веллер. Особено ме впечатли “Гонец из Пизы“, във възторг съм от езика и хумора на автора. И отново към изходната тема за Вазов. Май че Геновева (форумната, а не многострадалната), споменавайки за сложната сетивна амалгама, най-точно е усетила защо “Под игото” оглавява класацията. Философите му викат на това “сапиентално чувство” – способността да знаем недоказуеми и неопровержими истини, способността на разума да възприема нещата такива, каквито са. Няма нужда от спорове, заклинания в болшевизъм, злъчни подмятания и прочие изцепки. Вазов и „Под игото” – това е БЪЛГАРСКИЯТ избор. |
По въпроса за караконджула - тръкнах в гугаляка и попаднах на едно симпатично (според мен стихотворение) - да ме прощава Marta - не знам под тоя псевдоном дали е мъжко или женско - че го поствам без разрешение  автор: Marta Караджейка край рекичка, запустяла воденичка, кротко си стои самичка. Умълчана, притаена, сякаш мъничко смутена, и проскърцва, сякаш стене. Пасторално- идилична е картинката прилична. Стара, вехта караджейка в дворчето с едничка пейка с една- едничка сливка, по случайност- караджейка. Жалко няма даже лейка, а е знойно, жежко лято. Караджейката полята дава сливи- чисто злато. Вечер, месец щом покаже златно рогче над гората, мрак мастилено намаже и небето и земята... Караконджулът изскача, сякаш го донася здрача. Не е караконджул страшен и космат и мръсно- прашен, в караджейката, домашен, той е просто мелничар. Даже има малко чар. Лунната пшеница мели в нарочни две недели. За различни самовили, вещици и разни мили самодиви, гладни, боси. Те му житото донасят. В брашно го той обръща, хляб да имат те в къщи. В чували го насипват. Благодарни те отлитат. Караконджулът на двора сяда пък да си почине. Караконджулска умора бързичко да му премине. Хапва слива- караджейка, попремита воденичка. Първи слънчев лъч го стапя, пуста, тежка орисия. Караконджул да си в мрака. Тъй го жаля аз, горкия. _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Чичо Фичо, както сам се досещаш, аз не съм нито даскал, нито Цеко. И все пак, в известен смисъл съм много повече даскал, отколкото Цеко. Затова ще ми е драго, ако ми викаш Даскала. Дълбоко уважавам даскалъка, като фундаментален процес на наливане през фуния на знания и опит от една глава в друга или в множество такива, и обратното. Неслучайно е казано: когато един преподава, (поне) двама учат. |
| Дядо Вазов си е Дядо Вазов. Не го разбирали сегашните ученици, ми сигурно не е виновен Дядо Вазов. Знаете за онзи известен случай с племенника на Вазов и темата за училище върху Под игото май, която сам чичо му написва, заедно с професор Шишманов май и на която тема даскалът пише 2. Някой спомена, че в английска класация Библията е посочена на едно от първите места - помня, като бях студентка, осемдесетте, имахме преподавателка американка, коята ни беше дала да сравняваме различни преводи на Библията. Остана невероятно учудена /бедната, не бяха ли я инструктирали, че сме соц.държава?!!/, че не изучаваме Библията и по-точно превода от времето на крал Джеймс, защото английският на този превод бил от ранга на езика на Шекспир. Ние я гледахме като изкопаеми, щото даже българската библия не бяхме виждали, повечето от нас, какво да говорим за King James' version. Когато след промените за първи път отидох в Англия, една от книгите, които си купих, беше Библията, King James' version. Езикът наистина е прекрасен. Та може би и затова англичаните са я посочили, не само защото е света книга. Та и с дядо Вазов така, според мен, Под игото, може да му е старинен езикът и да не го разбират много младите, ама това си е нещо като наша национална библия.[/b] |
