Отиди на страница:
Туй е история, ще я помним и още как! Както франсетата правят филми за Жана Д`Арк, англетата за Кромуел, Хенри VIII и т.н., американците за квото им падне и го наричат История!, ние ако не правим, поне да помним! Дадено, пич. Помни историята. Прави филми от нея. Но не се вживявай като баба ти Иваница и не прави днешни драми от минали събития. И най-паче не кипази историята. Камуняките толкова обичат да се вживяват в исторически събития, че дори се опитват да ги пренапишат с днешна дата. Нещо от сорта на: На първия чин Дамянчо Григорът разправяше по-тънко на бея хода на първото действие. Той се увлече в красноречието си и разказа една приказка за някой си френски консул, който напуснал жена си, по такава интрига. Беят го слушаше с голямо внимание и най-после разбра, че графът е френски консул, и такъв го считаше до края. - Тоя консул е голям будала - каза той строго, - как тъй заповяда да убият жена му, преди да изпита хубаво? Аз един уличен пияница не запирам, доде го не накарам да дъхне на Миала Пандурина. Дедо Вазов добре е усетил камуняшката драма.  A propo, за сведение на всички днешни камуняки, ония камуняки след 9.9.1944 са забранили произведенията на Дедо Вазов. Много буржуазни били. Освен това Дедо Вазов много си правел ташак с камуняките. Бъзикал ги. Днешните комуняки обаче са други. Те спят с "Под игото" под възглавницата и пискат, че десницата мразела "Под игото". |
| Караваджо, Туй хубаво, ама Зевзека като го гледам, десен ми се чини. Аз към левите ли трябва да се пиша? |
| Много лесно слагаш етикети на хората. А на себе си какъв етикет ще лепнеш- ама честно....А замисляш ли се другите какъв етикет биха ти сложили? |
Но не се вживявай като баба ти Иваница и не прави днешни драми от минали събития. И най-паче не кипази историята. Е, със сигурност не съм много умен, но как ме виждаш да се вживявам като горе споменатата баба. Дано да не си прав. Сепак опитвам се да внимавам. Драми няма, има ясно, moderato възприемане на историческите факти. Включително и фактите от последните 20 год. Впрочем, имам драма - Бенедикта  |
Точно това си мислех, че ще отговориш. Но това не е истина- на всеки му пука....Суетата определя до голяма степен живота и поведението на човека, така че и на тебе ти пука, но по-готино е да се покажеш, че ти е все едно...това е защитен механизъм. Но от какво се защитаваш....ти си знаеш.  Caravaggio, защо си изтри текста...и моят увисна нелепо. Редактирано от - Benedicta на 07/4/2009 г/ 19:37:06 |
По повод драмата на hamel.  Не знам дали си спомняте, в "Под игото" има един силна, драматична сцена - след погрома на въстанието в безумието на бягството майка изпуска детето си в реката. Спасява го Бойчо Огнянов - това е символна сцена, Бойчо спасява свободата, бъдещето. Та исках да кажа - без Вазов нямаме литература и нямаме памет. Добра, лоша - ама си е наша и я имаме. Затова българите я избират, а разните претенциози - да тънтонят. |
| "Под Игото" е не само забавана книга, но в нея има и много мъдрости. Има например и обяснение защо в България няма и не може да има истински 'леви', въпрос, който живо вълнува някои от по-възрастните и по-изкукакли съфорумници: Идеите, които вие изказахте - възрази живо Огнянов, - доказват вашата начетеност само, но дяволски красноречиво говорят за незнанието ви българския въпрос. Под такова едно знаме само вие един ще се намерите: народът няма да го разбере. Забележете, господин Кандов, че само една цел разумна и възможна можем да поставим пред него: строшаването на турския ярем. Ние видим засега само един враг - турците, и против тях въставаме. Колкото за принципите на социализма, с които ни угощавате, те не са за нашия стомах, българският здрав смисъл ги отхвърля, и те нито сега, нито кога да е, не могат да намерят почва България. Вашите шумни принципи и знамена на "съвременното мислещо човечество и трезви науки на разума" само хвърлят мъгла въз предмета. Тук е работата да запазим огнището си, честта си, живота си от първото краставо заптие. Преди да развързваме общечовечески въпроси, или по добре мъгляви теории, трябва да развържем себе си от веригите. Ония, на които ученията четете, нито мислят, нито знаят за нас и нашите страдания. Ние не можем да се опираме освен на народа, а в тоя народ туряме и чорбаджии, и духовенство: те са сили и ние ще ги употребим. Унищожи заптието, и народът постига своя идеал! Ако вие имате друг идеал, той не е негов. |
| Има хора дето много четат изискана литература, ама нищо не им попива от нея, типични шмъци, т.е. философи. |
без Вазов нямаме литература и нямаме памет. Е, не е така. Имаме си литература и памет от 9-ти век насам....Не може само заради един писател, пък бил той и Вазов, да омаловажаваме всичко останало и всички други автори в нашата словестност. |
| Иначе статийката е глупава. Не мисля, че авторът е ляв, русофил или каманяга, каквито предположения възникнаха. Според мен е от породата бедстващи уманитари, за които е въпрос на оцеляване редовно да се правят на оригинални. |
| Защо десницата мрази „Под игото” Отговорът на този въпрос не е изяснен в статията. Защото авторът няма как да отговори от името на група, към която не принадлежи. Няма как да отовори на по-простия въпрос - какво е изобщо отношението на 'десницата' към 'Под игото' - мрази, харесва или безразличие. Даже на най-простия въпрос: дали 'десницата' има единно мнение по въпроса е отговорил грешно. * Затова пък е отговорил изчерпателно на въпроса "Защо мразя десницата”. Там явно плува в свои води. Нищо че е гласувал за друга книга. Даже нямаше нужда да го споменава. Ние си знаем, че хората като него "със собствено мнение" по туй се познават - че не гласуват като стадото. Опс! То самата идея да се гласува по такъв въпрос малко на стадна тенденция бие, ама това е друга тема. Та тъй. Рачко П. открил най-после фундаменталния проблем на десницата. По десните му приятели - надървени да гласуват - ще го познаете. Бравос. |
| Калина, една истинска история с хора, които вече са покойници, и сега разбирам какъв късметлия съм бил, че съм ги познавал. Наскоро я научих. Ще се опитам да я разкажа накратко. Едно цяло село българи, бягат към България от Одринска Тракия, преследвани от турците. Движат се през нощите. Мъже, жени, деца и бебета - кърмачета. Едно от кърмачетата плаче през цялото време - не му стига кърмата. Майката е в стрес, уплашена - ясно е, надявам се. Решават да го оставят, защото плачът ги издава. Повиват го, майката го накърмя и го подпират на едно дърво и тръгват. Вървят, бебето плаче, но никой не се обръща. Едно 12-годишно момиче се обръща, побягва и взема детето. Никой нищо не казва, но бебето оживява. Момичето е баба Мария, както аз я помня, а бебето е майката на един от командирите ми в казармата. |
| Дедо Вазов яко е гъбаркал и левото и десното на българската энтелегенция. Чете тука бре, энтелегенти! Сцената тоя път представляваше тъмница, осветлена с едно кандилце. Геновева държи детето си, нарежда жални думи и плаче. Тя играе сега по-естествено. Полунощният час, мрачният затвор, въздишките на една нещастна н безпомощна майка - всичко това настроява сърцата. По много женски лица се търкулнаха сълзици. Сълзите, както и смехът, са заразителни. Плачущите се умножаваха, даже и някои мъже ронеха сълзи, когато тя пишеше писмото си до графа. Каблешков, и той даже умилен, изръкопляска на едно патетическо място. Плясъкът му се разнесе усамотен из пълната тишина и умря без отзив. Много сърдити погледи се устремиха на вироглавеца, който на най-хубавото място дигаше шум. Иван Селямсъзът, който подсмърчаше от плач, го изгледа най-кръвнишки. Откараха Геновева в гората, да я посекат. Завесата се спусна. Каблешков изпляска пак, но и тоя път остана без подражатели. Обичаят на ръкопляскането не беше въведен още в Бяла черква. |