Отиди на страница:
| Няма място според мене в разговора за Вазов и за руфобско-русофилския спор. Вазов възпял освободителката Русия, а после възпял бълг. армия, разбила руската за освобождението на Добруджа и съжалил руския народ за неговата несвобода. И в двата случая мнозинството българи са чувствали като него. |
| Товарищ Маузер, Не мислиш ли, че това прогресивно, 20-годишно систематично "обработване-оскотяване" на нацията е доста целенасочен и добре дирижиран процес, насочен към поставянето й в положениее "нокдаун", с готовност да стане и "нокаут", ако почне да мърка прекалено и й дойде еретичната мислв да се противопостави на "плана" ? От първите години на "мътния преход", когато се пръкнаха първите автентични мутри пред "Магурата", борческата и други дебеловрати мафии, със златните ланци по вратовете и мощните джипове и бодигардове, тази линия и нейната ценностна система беше упорито прокарвана като водеща в обществото ни, като на този перверзен фон и под блясъка на прожекторите, сред чалга и "мюзик айдъли", силиконови цици и т.н., беше много лесно да се прикрият истинските авторите на сценария, дирижиращи този унизителен спектакъл. Именно тези са виновниците за сегашната нац. катастрофа, и именно те пак искат да останат на власт, на каквато и да е цена. И май няма кой в момента да им се опре... |
| Като стана въпрос за инженерите: Памела Андерсън: „Винаги съм казвала, че мечтая за мъж, който да може да ми оправи тоалетното казанче.”  |
| Фичо, прочети "Войната в Добруджа" и "При въбела", а сетне се позамисляй преди дасе изказваш за непознати неща. четиво за домакини, респ. инженери. След сто години никой няма да ги помни, а ще се споменават в историите на литературата както сега се споменава примерно за Александрията и Троянската притча, любими книги на българите в 19 в. За домакините, респ. инженерите...страх ме е да кажа нещо, че току-виж пак започнала дискусия хуманитари-техничари. Виж, за "Александрията" и "Троянската притча" /в родния ти Манхатън не слагат кавички на заглавията, но в родната ми Бълария - да/, та - те са били популярно четиво нейде от първата половина на 14 век. Заедно с "Езоп", 'Кръчмарката Теофано" и т.н. През деветнадесетия на мода са били друг тип творби - християнска литература /жития, дамаскини, притчи, поучителни сказания всякакви/, някои преводи, а и оригинални български произведения. Тогава настолни книги са били творбите на отец Паисий, Софроний, Раковски, Чинтулов, Друмев, "даскалите-поети", Жинзифов, Пърличев и т.н. Надникни пак в уикито и гуглето, та препостни правилно.  |
Гласувах не защото „Под игото” ми е любимата книга (но „Чичовци” ми е сред най-любимите), а напук. Точно тук е проблемът: не ти е любимата книга, а си гласувал за нея. Не беше ли целта всеки да гласува съвсем искрено за наистина любимата му (българска) книга? Защото общественото мнение веднъж завинаги е приело, че това е най-добрата българска книга и различното от общоприетото мнение изглежда вече много съмнително. За патриотизма и морала на гласуващия или най-малко за художествения му вкус. Което за мене е най-тъжното в подобни случаи. |
| "Копанкаджиите" по традиция в този форум ги наричаме "черпаклии". И си мисля, че "копанкаджии" не е удачно, защото може да се асоциира неправилно с циганите-копанари, които стоят много над тях, тъй като честно и почтено си изкарват прехраната с производство на копани. Черпаклията по дефиниция не може да е десен - десният по убеждения човек се стреми да си изкарва хляба сам, като продава продукта или труда си на свободния пазар - не иска да краде, да виси на държавна или фондационна копаня или черпак. Щом си черпаклия пък, по дефиниция си ляв. Говоренето на черпаклиите може да е ляво или дясно, но това не променя същността им. _______________________ Блогът на Манрико |
| Марс Атак: -Благодаря. Не, не е така - само е за кудош... За предпоследният ти постинг и въпроса от по-горе: - Има рецепти. Много ефикасни дори, но те са възможни с друг "мат'рял". Липсват воля, обстановка и изпълнители. Да не забравяме и не съществуващия "Световен заговор"... С други думи: - Дий воле, дий!  |
 Още от старогръцко време е известно, че триъгълниците могат да имат само един тъп ъгъл. С днешната полемика във форума, обаче, тази истина е на път да бъде оборена от войнстващата тъпота на безродието. Десетки домашни и ябанджийски матросовци мятат самоотвержено тела в защита на "светата десница" на амбразурата на една честно написана статия. Без и на тях под скалпа да им е ясно що е това десница. Навярно, според тях, десен е "болшевикът Ив. Костов" или още по-десен е мутрата Б. Борисов? Неизтребима е свещената тъпота. |
| Е па на изборите да не гласуваш за когото искаш? То се натрупва от избори на избори и накрая с годините се превръща в рефлекс - "гласуване по целесъобразност. |
| Eisblock, В постинга си до Маузер (на предишната страница) и аз стигам до подобен извод, опитвайки са да си отговоря на въпроса за причините за тази "липса", за която пишеш ти сега. "Управляемият геноцид" (дозиран, за да се дои нацията максимално дълго, дори при спрени еврофондове), си е пъклен, но добре разработен план (стратегия). И засега дава безотказен резултат, вече 20 години подред, независимо от това, кой "управлява" (на преден план под прожекторите). |
| Язе като прозд индженер, се не фатам на Фичовите подметания, ами гледам по-глобално. Всеизвестно е че в момента в Реднистан има криза. Много индженер е без работа и требе да намира изход. Какво прави индженера бе з работа?. Става прозд техник. Да речем хладилен. Друга всеизвестна истина е че във вицовете има много истина. Та според мен ( а както подметна и един друг форумец) Фичовица един ден е поканила некой уманитар на рандеву. Обаче не щеш ли Фичо си идва. И тогава Фичовица излиза с коронния номер. Пита уманитаря. Ти моеш ли да поправяш хладилници. Оня вика не моем. Па тя му вика. От днес вече моеш. Обаче Фичо е от стара коза яре и разкрива комплота и от там има такова грешно отношение към индженерите( техниците при дъпресия) |
| ЗИП-е, Това ми напомня вица за Заю Баю и Вълчо (не от Форума) - защо Вълчо постоянно го гони ("Ну, погоди !"  . Надявам се, че го знаеш ... ако не, ще ти го кажа. |
| Прочул се Заю в гората, че е страшен любовник. Срещнал го Вълчо и го пита с респект: "Брато, как сега, как ги праиш тия работи, какъв е секретът !". "Много лесно, Вълчо: тихо се приближавам изотзад към женската, хващам я яко за бомбите и - тя е моя, просто не може да ми устои на порива". Решил Вълчо да се пробва на вълчицата и като се прибрал, видял, че тя замесва баница в кухнята, цялата в брашно. Приближил се тихо зад нея и яко я званал за циците. А тя скокнала и "изненадано"-игриво му казала:" Ух, Зайко, ти пак ма изненада, чакай да си измия ръцете !"... Та така, който иска, да пробва "рецептата". Засега - "виртуално". |