Отиди на страница:
Нормално -  И как му душа дава да се дели с книгите? Мойте не са много, не са малко, но се опитвам да си ги пазя. Седя край библиотеката, гледам ги, възпроизвеждам ги мислено, дишам праха на времето. Емил Манов, 'Пътуване в Уибробия" е продължението. "Марсиански хроники" - "Народна младеж", 1977 година, с илюстрации на Анри Кулев, е второ издание. В него наистина няма преводач, но има коректорка - Мария Бозева. Първото - дано не се лъжа, беше с някаква обложка, а отдолу с жълти твърди кори. Илюстрациите бяха в стил "Космос", може и от Борис Ангелушев да бяха. Макар рисънъкът да беше тънък, а Ангелушев наблягаше на по-едър щрих, на светлосенките. |
| Здравейте на всички! Само да наблегна на един непопулярен автор в Бг.- Джерълд Даръл...не е класик, но е много приятен с изключително чувство за хумор! Има около десетина книги преведени в Бг. |
| През пролетта на 1978 в Полския център на Царя пуснаха тавата на Питър Грийн "Клоун".Успях да се докопам до нея - радост голяма! Та едно от парчетата там е "Got to see her tonight". Когато го чух за първи път нещо звънна.И ме върна директно в един от разказите от Марсианските...Този дето землянина си кара по пътя(древния марсиански път из червената пустош) и си мисли как след още половин час ще пристигне в бензинистанцията на Маккинли и ще му пийне една бира.И изведнъж "дзънк"!Който е чел Марсианските знае за какво говоря.Мисълта ми беше за тази симбиоза между музика и четиво.Защото текста на парчето няма нищо общо с разказа...А пък музиката го илюстрира чудесно.Такива ми ти работи... Димитрии , беше удоволствие |
Български "интелектуалци" укориха българите, че като избрали "Под игото", се били показали пълни провинциалисти. Г-н Иванов, ей за тези кавички ви уважавам.... |
Джимо, абе ти тия ремонти колко често ги правиш бре  Шот тая работа с книгите струпани пред апартамента вече я чета за втори път през последните години  |
| Иво, Ако ме броиш между топчиите - тук съм. Ама няма кой знае какво за казване. Днес покрай есето на Димитри се очертава "свободен час" - може и да стане интересно тепърва. |
| Димитри тъкмо ни беше поприспал лекичко с Императора, а сега ни буди и ни връща към любими книги. Джером К.Джером...  "...винаги когато страшно ти се пие чай и бързаш да го приготвиш, чайникът завира изключително бавно и мудно, и обратно-ако си подсвиркваш небрежно и питаш Джо дали му се пие чай и той високо отговори че не, точно сега съвсем не му се пие чай, чайникът бързо и нетърпеливо ще кипне и свирейки ще ти напомни че е готов..." |
| E 6, тези пропуски в continuity при снимането се наричат на англ bloopers . Такива outtakes се показват често докато текат надписите, credits. Това са такива грешки като поява на ван на бекграунда на батална сцена на Мел Гибсън, появата в кадър на червените подметки на маратонките на бойците в Смело сърце, мисля беше, или на Ролексите на ръцете им докато размахват мечовете. Върти ми се из главата, че отговарящият за тях се нарича sequence girl /а може и continuity да е било/, така съм го срещала, но може да не е това термина. В Уикито в статията за bloopers, в последния абзац, всъщност наричат незабелязаните грешки goofs. За китка от такива film errors Натиснете тук. Само да спомена, откриването на такива грешки е много забавно за феновете и те си ги колекционират. Кефят се на наблюдателността и интелекта си /напр. някъкъв вид тюлен се появява да речем в грешния океан/ Заради тяхната страст режиъьорте често правят нарочно такива, за да влязат в някои класация на грешките и да рекламират филма си. Хитър ход! Но не виждам тук Димитрий да е направил такава волна или неволна грешка. Аз също не гледах Голямото четене, но знаех за него и без да гледам телевизия. Така че, къде е тук пропускът в логиката? Нито пък виждам пропуск заради това, че телевизорът бива откраднат, sluncho6. Този, за който ни е споменавал ДИ преди , беше спечелен, на лотария май, не се сещам точно, в ранния соц. Нали не очакваш да държи още тази антика. А за книгите по стълбището, и на мен ми прозвуча познато, но човек не прави само веднъж ремонт на жилището си. Предводител на команчите, "двайсет и петия кадър" викаш. Ами как да каже, примерно арменец, като там си се е навъртал циганин. Пък и за разлика от киното, тук 25ия кадър не е забранен, защото мозъкът ти съвсем естествено може да се справи с него. Обичам да чета ДИ, заради пързалките, които ни подлага! Които май не са малко; ето и сега тръгнахме по повърхността и обсъждаме формата. И изобщо винаги се получава лаф-моабета тук. |
| Като си казал Джером... - Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея. - Любовта е като шарката - всички трябва да я изкараме. - Ръцете на добра жена, обвити около врата на мъжа, са спасителен пояс, който съдбата му е хвърлила от небето. - Много обичам работата, с часове бих седял да наблюдавам хората, които работят. Има и целенасочени. За ДИ: - Такъв ми е късметът! Когато правя сериозни наблюдения, хората се подсмихват. Когато се опитам да кажа шега, никой не я забелязва. За един форумец: - Философията - това е науката как да понасяме чуждите нещастия /по неговия пример ги постнах от уикицитат / |
| "Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгар Алън По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка." - из предговора на "Възпявам елетрическото тяло", превод на Нели Константинова и Александър Бояджиев. Съвсем офф-топикно - дали WWW ни превръща в яхусите на Гъливер, убивайки четенето? Вече не четем, само се информираме...[/i] |
| "интелектуалците" споменати от г-н Иванов, са като Големите Дупета на Суифт, от същата книга. Обикновените уманитари и дизайнери - като Малките Дупета. |
| сетих се за книговезеца, за когото разказва Швейк, който много хубаво подвързвал книгите, но много бавно, защото първо ги четял а после ги подвързвал... Редактирано от - Perkele на 08/4/2009 г/ 10:45:16 |
| Вижте ся... И историята с телевизора е разказвана, и историята с книгите... Не му придиряйте за повторенията, все пак Д.И. е на доста години. Ама ей туй: Някой минал по стълбището, избрал си не книга, а папка с подшити фотокопирани страници.Дописките на Уинстън Чърчил като военен кореспондент на "Дейли Телеграф" и други вестници... вече е много кофти! Може да са "фотокопирни документи", но те подлежат на изхвърляне единствено и само ако човек е сигурен, че оригиналите са налице и са запазени в прилично състояние! Според мен, за таз грешка, Дедо Джи подлежи на глоба - "Една седмица без ежедневното "малко" уиски"! "Наблюдател" - Томата! Редактирано от - OLDMAD на 08/4/2009 г/ 10:39:22 |
| Аз май съм единствената тук, която не събира книги. Раздавам ги. Научих това от моя дядо, който казваше, че книгите са за четене и ако накараш поне още един да хареса твоя книга, голяма работа си свършил. И до днес мисля така. Не надписвам книгите си и ги раздавам за четене наистина с удоволствие - който върне, върне. За съжаление напоследък нямам вече възможности за купуване на нови, а как бих искала... |