Отиди на страница:
| Добро утро на всички ! Не, защото съм на Марс, а още доста отпреди това "Марсиански хроники" беше една от любимите ми гниги от "научната фантастика". Без да подценяваме, разбира се, С. Лем, Братя Стругацки или А. Азимов, напр. Просто стилът на Бредбъри е различен (дори "поетичен" ). А Джимо - защо да го "коментираме", неговото си е като "задължителното сутрешно кафе" или (почти традиционното) вечерно уиски. Или ги "пиеш с удоволствие", или не.  Редактирано от - Mars Attack на 08/4/2009 г/ 10:48:03 |
| Айде сега яху та яху. Президентът на Yahoo Corp признава че е взаимствал името от индианското племе Яху. Което се споменува и в кувбойските филми.  |
| backstage: Съвет от мен: Ако сте си наумили да правите ремонт вкъщи, като ви кажат колко пари ще струва и колко време ще трае, умножете наум по три, пък тогава решавайте. ….аз съм полу. Полуинтелигент, полуграмотен компютърно, живея на полуостров в страна, която правеше полупроводници, а сега е получленка на ЕС. В тия два къси паса(жа) е цялата история на "прехода". |
Д.И. Понеже всичко ни е "полу"- такъв ни е и халът(полуителигенти, полуполитици и полукриза).Дано има полза от това. |
| Книгата представлява нещо само когато е четена. Ако прашасва на някой рафт или гние в кашони е просто боклук, непотребна вещ или дори пречи. Аз живея номадския живот на учен и прочетената книга е по-скоро пречка, затова гледам да раздавам книгите които притежавам. Изключение правят стихосбирките и "Пътеводителя", тях си ги мъкна.  |
Ако това за полу...е вярно... всичко си идва на мястото  _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Дали комшиите "взимали назаем" книгите??? Дали циганинът е откраднал телевизора? Не е важно. За мен основната теза е : ако искаш да четеш, не си търси извинения със забързаното ежедневие, а си подари телевизора на някой циганин! |
| Boianova, отворих мнението си повече от час преди да го публикувам  ама търча и по задачи, та... ха наздраве |
Книгата представлява нещо само когато е четена. Формално си прав. Но - когато говорим за книгата! А аз си имам БИБЛИОТЕКА. Има разлика май. Библиотеката не е механичен сбор от книги, а индивидуална целенасоченост, личен вкус, подредена смислово съвкупност. Боянова, хубаво раздаваш. Но една моия позната /вече пенсионирана учителка/, казваше: "Аз си купувам книга, той луканка. Аз прочитам книгата, той идва и ми я иска. Така той получава луканка, книга и чувството, че е голям тарикат, дето върти на пръст баламите. Не съм балама - затова не раздавам книгите си." Лично аз си чета книги по време на съвещания, заседания и всякаквите форми за отчитане на дейност и убиване на времето. Свикнали са ми отдавна. Обаче, все се намира някой, който да ми каже: 'Абе, дай ми книгата да чета сега". На ироничния ми въпрос - а аз защо съм я донесъл, най-дебелашки ми отговарят: "Ама ти после си я чети". Личен избор е какво ще правиш с книгите си. Но наличието на библиотека е основно за мен. Видели ли сте в американските сериали една интересна подробност? Нямат книги. В "Алф" има някакви - в гаража. У нас отдавна е също така. Библиотеки се наричат шкафове с гардероби, барчета, лавици за чинии и чаши. Тъй, сега отивам да се поразходя из пролетна Варна. Вие пишете, после ще се наслаждавам на четенето. И тук. |
| В лакардиите на Джимо неизменно има някаква приятна зевзешка еклектика, която дава повод за най-разнопосочни тълкувания и коментари. А това наистина ми аресА: "Български "интелектуалци" укориха българите, че като избрали "Под игото", се били показали пълни провинциалисти. Пък аз съм полу. Полуинтелигент, полуграмотен компютърно, живея на полуостров в страна, която правеше полупроводници, а сега е получленка на ЕС". Кавичките в случая са свръхуместни – веднага става ясно кой и защо е отправил укори по повод на «Под игото». Ех, Джимо, де да бяха всички полуинтелигенти като теб! Бедата с полунещата е в това, че от простото им сумиране цяло не се получава. Двама полуинтелигента не правят един интелигент, два полуострова – един остров, а два полупроводника – един цял проводник, въпреки оптимистичните пожелания на Тато преди години, когато откри Завода за полупроводници в Ботевград. Или, както находчиво се е изразил поетът: Два полуботинка - не ботинок, два полусапога – не сапог. |
| Генек, една от фундаменталните разлики между луканката и книгата е в това, че с една луканка могат да се наядат двама-трима души, а с една книга могат да се начетат хиляди и пак да хартиса. |
| Даскале, "Противоречието" книга - луканка е малко изкуствено: като изключим поезията (може би) , какво пречи човек да си замезва по малко луканка, докато чете ? Или е "просташко" - "полуинтеилгентно" (?)  |
| Удоволствие е да се чете Димитри. Затова чакам срядата с нетърпение да прочета какво е написал и след това да прочета внимателно коментариите на уважаемите форумци. Едното не може без другото и двете вървят в комплект. Нещо като "кафе без цигара не е цигара", така казвах преди (сега не го казвам, сега не пуша). Харесва ми написаното от Димитри и както пише Пробуждане преди мен "Обичам да чета ДИ, заради пързалките, които ни подлага!" Генек, поздравления за постинга ти. Аз също смятам, че една библиотека не е просто набор от безразборно наредени книги, а е стил, вкус, любов, визитна картичка на притежателя. Аз например много обичам да ги преподреждам, да избърсвам внимателно праха от тях, само че като започна тази операция и не ми стига цял ден, защото се зачитам в някоя книга и откривам неща, които преди съм изпуснал или забравил. Хубав ден на всички. |
| Марсиански, изобщо няма никакво противоречие, напротив – налице е неразривно диалектично единство между двете категории. Наистина, какво по-хубаво от това да си нарежеш в една чинийка хубава домашна луканка, па да си налееш една каничка добро червено винце, па да му се излегнеш на дивана с някоя книжка! Триумф на хармонията между душевни и телесни потребности! Лошото е, че борбата - оная същата, дето поетът я нарича "безмилостно жестока" и "епична", - винаги се е водила, води се и ще продължава да се води не за книгата, а за луканката. |
| до господин ivo kunchev==>господин kunchev , разбирам твоята носталгия както и принадлежащите и мусикални предпочитания но все пак пиесата Gotta See Her Tonight е от албума Whatcha Gonna Do който излезе 1980, а The Clown е от албума White Sky който пък излезе май 1981, така че албум с въпросните парчета би могъл да си закупиш или от "борсата" или от полският центер /между другото и аз имах подобен винил но бе някаква конпилация/, но не по рано от 1981..не че е важно разбира се, но и емоциите би трябвало да следват някаква хронология |
| Даскале, Прав си. Сега (за съжаление) мнозинството от хората за луканка не могат и да си помислят, борят се за "къшей хляб", за да оцелеят. А когато това е така, за каква духовна храна могат да мислят ? На една ранна, сутрешна лекция един колега закъсня и влезе, дояждайки си сандвича. Преподавателят го сгълча, че мисли само за корема си. Цецо, умен и зевзек, се обърна и му отговори, много сериозно: " Още Маркс е казал - първо нахрани човека, облечи го, дай му покрив над главата, пък тогава му говори за духовна храна !". Дали защото колегага цитира Маркс, но преподавателят гузно си затрая "с подвита опашка"... Не знам Що се отнася до винцето, на Марс стана топло и предпочитам една студена биричка. |
| Марсиански, така като гледам човешката история, от древността до наши дни борбата все за материални благини се е водила – за пари и гювеч, най-общо казано. Нещо не ми се вижда много вероятно някога да прочетем във вестниците гореща новина от рода на: «Късно снощи пред дома му е бил застрелян с пет куршума известният Х, смятан за един от босовете на групировката «Интелектуалци без скрупули». Следствието работи по версия, че убийството е организирано от конкурентна групировка на интелектуалци във връзка с противоречия им при тълкуването на понятието «свобода на избора» и «потапяне в квиетизма на отчаянието» при Жан-Пол Сартр». |
Джимо, сладкодумнико,  .А на мен пък не ми излиза от главата фактът, че тоя загубеняк Уинстън, нито веднаж не се е натискал да управлява страната, нито веднаж, в продължение на повече от шест години, през които години безпощадно е критикувал торите, т.е., своите! Когато Невил Чембърлейн, след навлизането на Хитлер в Холандия, се оттегля, Чърчил усеща че е дошъл неговият час и пак не отронва нито дума какъв голям специалист по излизане от кризи Е! Та се сетих за нашия титан, Иван Костов, който най-безсрамно се предлага още отсега за бъдещ премиер, защото бил "специалист по управление в криза". Да се смееш ли, да плачеш ли? |