Отиди на страница:
| Генек твойта учителка е права да не му дава книгата си на онзи с луканката.Ами ако тя му поиска луканка оня ще и даде ли? Друг път!! Редактирано от - ivo kunchev на 08/4/2009 г/ 21:59:38 |
Извинявам се срамежливо  за грешката-пърленки питки продават и по бакалиите.Аз имах впредвид "пърженка", което е шопско и се приготвя от запържени лук, чушки, гъби и тиквички с червен пипер.Ако си добре с холестерола може и ситни парченца сланинка.А после вече отопваш пърженката с пърленка.  Редактирано от - Ловкия на 08/4/2009 г/ 22:12:18 |
Ловък  . Абе то май стана дискусия на заГолямото четене а за голямото плюскане  Ама няма лошо де.Д си припомним пак Джером - стихове и любов на гладен стомах не вървят... |
| Секс, здрава храна, приятна музика и готино четиво-квинтесенцията на здравословния живот. Може и не в тоя ред...  |
| Много е хубаво да си поговорим пак (така де, да си попишем пак) за Голямото четене, но не само за романа-победител. *** Форумци, първо нека лично да поздравим бате Джимо! Една от 12 книги-финалисти беше книга, която той лично препоръча в своята колонка. Ако прехвърлите назад в архива, ще видите, че той писа (струва ми се беше през ноември) за "Пътеводител на галактическия стопаджия" и това стана една от 12 книги-финалисти. *** А, СЕГА, за самата кампания: 1. Много хубаво, ценно и интересно начинание на нашата БНТ по модела на БиБиСи. Браво на всички, които работиха за това! 2. Първата част на кампанията по обективни причини беше много по-интересна и интригуваща от втората, защото в първата част на кампанията интригата беше: от стотиците книги, които четящите хора у нас са прочели, кои ще станат първи сто и първи 12. А във втората част на кампанията интригата беше: коя от 12 книги ще бъда първа. 3. Телевизионните предавания-дискусии в първата част на кампанията бяха много по-интересни от 12 филмчета на втората част. В първата част всяка седмица Георги Тенев беше поканил съвсем различни, нови, малко известни хора на разговор. Тук интригата беше също голяма. "Я, да видим, кои са събеседниците тази седмица?" Събеседниците всеки път бяха много интересни и малко познати. 4. Имаше някакъв проблем в софтуеъра на играта, чрез който се гласуваше. През първата част на кампанията, понеже регламентът го позволяваше, всеки ден отделях по 5-10 минути, за да номинирам и да гласувам за моите любими романи, като: а) "Антихрист" на Емилиян Станев се появи сред номинираните на 4 ден, след като някаква друга участничка изрева във форума, че вече няколко пъти го номинира, а все заглавието не се появява в списъка; б) тук вече ще споделя за една своя грешка: през първите три седмици всеки ден по веднъж номинирах тетралогията "Йосиф" на Лион Фойхтвангер и "Йосиф и неговите братя" на Томас Ман, и чак на края на третата седмица разбрах, че при номиниране на трилогии и тетралогии номиниращият трябва да посочи и заглавието на конкретен том, а не цялото изобщо; в) един от номинираните съвременни български романи, които номинирах всеки ден, се появи в списъка на края на петата седмица; 5. БНТ беше обещала да посочи и да даде списък на всички 500 романа от първите 500. Освен това, хубаво е да научим повече статистика: а) колко романа са получили гласове от един и същ компютър, с едно и също АйПи; (аз, например, гласувах за около 15 романа - всеки ден за по няколко, като ги редувах; но това беше позволено от регламента  б) колко романа са получили гласове чрез писма или картички; колко ЕсЕмЕса са били подадени и т.н.; повече инфо ще бъде добре дошла за всички ентусиасти. 6. Всички зрители, които сме гледали всички коментарни предавания от първата част и финалното предаване, няма как да не сме се възхитили на Георги Тенев и на неговото драматургично умение да събира и да води разговор с толкова много и различни хора. Както и на неговата акция за "Пътуващата библиотека" - нещо, което го няма в готовата формула на БиБиСи и което беше толкова хубаво и интересно у нас. Пък и целият екип от хора, които работиха за "Пътуваща библиотека" и всеки ден рано сутрин ни разказваха толкова интересни - понякога съвсем неизвестни, понякога малко известни факти за наши автори и техни романови произведения; 7. Филмчетата във втората част на кампанията бяха различни - някои бяха много хубави, но други бяха много себични и говореха не за романите и техните автори, а за авторите на филмите. Специално искам да посоча, като става дума за филмчетата за 12 романа-финалисти: а)"Под игото", освен всичко останало, получи и служебно предимство. Всички знаете, че филмчетата за 12 романа-финалисти се излъчваха по азбучен ред, и излъчването на филмчето за "Под игото" се падна точно на националния празник 3 март, което му придаде допълнителна символна тежест; б)"Време разделно" не съм го чела, а само съм гледала филма, но филмчето за него беше много добре направено. То говореше не за сюжета (или казано по Аристотеловски - за фабулата) на романа, а за вечните, човешки, екзистенциални теми в него. Филмчето за "Време разделно" беше направено така, че на всеки зрител да му се прииска да прочете романа, докато някои други филмчета бяха направени като телевизионен половинчасов паметник на своите самовлюбени автори. 8. Успехът на "Под игото" е повече от закономерен и повече от неизбежен. Все пак, това е единственият роман и единствената книга сред 12 финалисти, които се изучават в средното училище задължително. При това не веднъж, а два пъти - веднъж в прогимназиалния курс и втори път в гимназиалния. Това е единственият роман - сред нашите и чуждите, който се изучава в училище два пъти. В някакъв смисъл резултатите от гласуването говорят и за това колко почтени са били гласуващите: те са гласували за книга, която наистина са чели и познават наистина добре. "Тютюн" също се учи задължително, но само веднъж - в гимназиалния курс. И се прочита от първата до последната страница внимателно само от онези, които са решили да кандидатстват с изпит по литература за по-нататъшното си образование. А успехът на "Време разделно" е успех също на задължителното средношколско образование, но не по БЕЛ, а по история на България, която се учи на три пъти според учебния план на нашите училища - веднъж в началния курс, втори път в прогимназиалния и трети път в гимназиалния. 9. По време на финалното телевизионно предаване, в ефира, Любен Дилов-Син, който беше застъпник на "Пътеводител на галактическия стопаджия" разказа един кратък виц, за който каза, че е парафраза на съответно място от "Пътеводителя..." Вицът беше: "Бойко Борисов има два члена и всеки един от тях е по-голям от другия". Не знам дали това наистина е парафраза на някакво място от "Пътеводителя...", защото тази книга не съм я чела, а и едва ли скоро ще я прочета, защото си падам по друг тип четива. 10. Последното, което едва ли интересува някого, но ще го спомена "за протокола": моят фаворит сред 12 финалиста беше "Осъдени души". И филмчето за него беше чудесно. Това беше филмовият шедьовър сред половинчасовите филмчета за 12 книги-финалисти. |
| Надявам се, че не сте се засегнал. Всеки, който е пробвал харесва домашно приготвения бахур (аз също), особено ако не липсва нищо от цитираната по-горе рецепта. Редактирано от - dabedabe на 08/4/2009 г/ 22:27:08 |
| Иво, и слушайки Албинони правейки тия три неща... Г-н двойно потвърждение (както казва Караваджо) , мен ли питаш дали съм обиден?  За какво?Не съм разбира се.Бахурът е моя страст и слабост...Отворен съм за нови рецепти и тълкувания на този кулинарен феномен. |
| щ е трябва да изляза да поработя малко.Да изкарам за винцето довечера.Трябва да я опитам тая "пърженка"...Със сланинка казваш и червен пиперец...Ами че то цяла сонатина А винцето -алегро ма нон тропо... |
Съвсем друго е обаче, погледнато в галактическо-стопаджийски смисъл да се каже „да ми ядеш бахура”..  Примерно кво ше стане ако властелина на цоциалната галактика СърГей предложи бахура си на властелина на обръчите ДоганГей? Ше стане междугалактическа катастрофа..   |
| Сега ми хрумна, че провициализмът може и да е полезен. Искам да кажа - за образованието. Повечето българи днеска са учили христоматия и знаят за Гогол, Шекспир, Виктор Юго и пр. Когато стане дума за това на Запад, моменталната реакция е "ооо, ти начи си от големото добрутро, това у нас се учи само в Итън. Ама верно ли сте учили за Достоевски и Шекспир? Това е като мечта-утопия. Не мое да бъде." Ами верно е. Колко полезно е - не знам. Провинциализъм, нема лево нама десно. |
..а-хаа, надай се на Мургинска премиална - кметът на "Клошмерл" никога няма да мие чинии, а че си пие винцето с Шевалие.  |
| Най ми хареса частта с циганина и телевизора, повечето телевизии са като цигански сватби - пиршества/реклами/, драми , и лаив-шоу. |
Разлистих "моите" Марсиански хроники" -пожълтели от времето и четене страници и отидох на любимата си глава "Ще падат тихи дъждове" Там Бредбъри предрича , че един ден светът ще е мирен, спокоен и приветлив по простата причина, че човечеството ще се е самоизтребило. Спомних си как преди време се върнах късно от някакъв банкет и извадих на южната тераса цялото си семейство да види огненият Марс, сияещ високо над нас. Тогава дъщеря ми ме попита дали наистина тази планета не е населена със странни същества или с мъртъвците ни или със собствените ни образи от детството както твърди в хрониките Бредбъри. Предложих й да се обърне към него. После тя ми показа писмо, което изпрати по пощата и в което го питаше защо го имат за научен-фантаст. След месец получи отговор -печатен текст, но с оригинален подпис на Бредбъри. "Скъпа, Ели, - пишеше той- аз също не се смятам за писател-фантаст, но нямам нищо против да ме класифицират като такъв, ако това ще накара повече хора да ме прочетат". Това е. А щях да забравя. Вечерта, когато извадих семейството си на нощния хлад на южната тераса бе 11.09.2003г. и тъкмо две години ги нямаше вече близнаците-небостъргачи в Ню Йорк. |
