Три ма'али
Отиди на страница:
| бесния, не я разбрах пустата ти приказка, макар и аз да минавам за старо куче, тъдява... То ще да е от много грижа по моите болежки. Докато чакаме, да поразкажа малко за терена на събитията, поне него го познавам от личен опит. Летучка Значи до селото се стига по шосето, отбивката от което дели Горна Ма'ала от Долна Ма'ала. Иде от към града, минава покрай селото и забива нататък по баирите, някъде на юго-изток. От там някъде пък тече реката и разсича селото, за да отдели Ма'алата зад реката от другите две. Единственият мост над реката е по продължение на пътя, пресякъл мегдана, и изкачващ се през циганските къщи, току в ниското, нагоре към църквата и гробището. Оттам продължава още нагоре по един голям, обло-разтеглелил се баир, къде затваря хоризонта от юг и по който ранна заран изчезват козите на селото, за да се върнат по икиндия време. Реката по-надолу надкрачва и един дървен мост, само за хора. Като го минеш и на десетина метра е Лалин кладенец, с най-бистрата, студена и сладка вода в селото. Тук, след чешмата на мегдана, е другото място, където всеки от селото има по няколко истории, с които живее и умира, хем негова сърдечна тайна, хем на цяло село забава. После покрай реката са бохчите с доматите и пипера на Долна Ма'ала, а още по нататъка са Малк'та и Дълбок'та бара. Точно преди каменния мост, реката се малко разлива и там на 20-на камъка жените на цяло село перат се и коя подпява, коя приказка ще задума, удрят с копаните, и запретнали сукмани и поли, нагиздили са реката, като малка мома на братова сватба, хем простичко, хем око да не свалиш. Селото нарязват и още три дерета (пак това Три) по едно за всяка ма'ала. Така фактически селото разделено е на шест части и ма'алите имат си съревнование и по между си, и вътре във всяка от тях. То се види и по седенки, и на полето. Дори в ТКЗС-ето, преди години, докато още го имаше, бяха оформени три бригади с по две звена, все по естественото природо-съобразно делене, наложено от водите на река и дерета. Последните пресъхваха през лятото, но инак да полеш градина или да гребнеш вода, та да преметеш двора водата им стига и остава дори, да се цапуркат дечурлигата, преди да им разрешат да гезат по реката. Но ако питаш патките и юрдечките, къде ги ровичкаха без спиране по цял ден, те си бяха направо Божа награда за цялата жива твар, селска. От моста надолу два реда каваци по двата й бряга бяха събрали по кората си имената и сърцата на няколко поколения съселяни. Като се мине брода до дървения мост и се поеме нагоре по бърдото, навлиза се в селските лозя, където поне половина село май е заченато. Другата половина радва се на живот, даден по плевни и хамбари. Хората спяха по половин дузина в стая, от старците, които трудно си спомняха имената на дъщерите си, до бебетата, лазещи през асъри и черги от джам до врата. ...  Редактирано от - Гн Фотон на 28/4/2009 г/ 16:41:17 |
 Зелените Идва си вчера надвечер от града Салца и от рейса направо в хоремага. Вади от чантата си един лист и усмихната, ама грейнала, зарад нещо вътре нея, пита стрина си Малаковица: - Да имаш тиксо? - К’во туй? - Тиксо. Да залепя листа на вратата. Същото, с което залепи миналата неделя онези прокъсани 50-се лева... - А-а, имам го – бръкна ниско под тезгяха, извади белизникавата ролка и я пъхна в ръката на Салца. - Този път ще гласуваш за нас! – Салца вече е довратата и лепва листа с лицето навънка, да го чете цяло село. - К’во пиши там? – пропуска покрай ушите си Малаковица поръката на момичето и излязла иззад тезгяха, изчаква я да свърщи, отватя вратата и чете, - „Зеленити- Кауза за живот. ( Натиснете тук) НИЕ СМИ ЗЕЛЕНИТИ – защитници на природата и активна част от гражданското общество. Хора, които са поели отговорността за собствения си живот, знаят какво искат и как да го постигнат”... Ти ма Салцо, откога стана калайджия, откога ти почерня... - Заднико? – довърши въпроса й Салца и се усмихна с два реда бели равни зъби, сякаш да са реклама на избелващата паста Елгидиум, - Бях в София, на гости при Сончето, знаеш я, от Италиянската... - Цицончето?! - Ти пък, хубави й са гърдите на Соня. - Затова ли ги носи отвънка? Аз навремето 75Д носех, ама... - Знам, на тебе и аз съм се метнала. - Ти, к’во да не си ми роднина, ма? На мени се била метнала? Аз не тичам подир всеки ерген, като теби. - Не подир всеки, а само по тези над метър и деветдесет. И сега ме чуй, защото тука отдолу пише за подписката и 10-те лева... - К’ви 10-сет лева? – сопна й се Малаковица, щом чу да става дума за пари и отвори пак вратада да чете, - „Приeмаме дарения, чрез е-рай, точка, бъ-гъ”... - Чрез ePay.bg ( Натиснете тук), банков превод, PayPal ( Натиснете тук), moneybookers.com ( Натиснете тук), на залените щандове! - Ти к’во, ма, бирник ли си станала? Стига ми наш Демир, да ме смучи всяка неделя! - О, знам, те, минаваш тънко с по една ракия и... - Знай’ш, ти! Нищо не знайш още. Да ней баща ти в Испания... - Върна се. - Не думай, кога? - Оня ден. Нямало било работа. Сега е на социална издръжка, ама пак се кани да ходи. Шест месеца не му се чака... - Какво и кого да чака? - Нищо, друг път, сега кажи ми ще се подпишеш ли на този лист тука, аз ще ти кажа как да пратиш парите. Нали още залагаш чрез мънейбукерс? - Аз на краката на Бербатов залагам! - Тъй де, ползваш ги още... - Миналата година... - И-й, нямаш и ти спиране. - Ами на теби съм се метнала! - Да не си ми роднина, нещо?!... – прихнаха да се смеят двете и Малаковица отиде зад тезгяха да почерпи племеницата си с нейната текила. Сигурен знак, че зелените са спечелили още един глас в подписката, а и че Малаковица може приведе стотина лева за увеличената от онези тройни вагабонти изборна вноска на Партийте от 20-се на 50000 лева, за едното голо право на участие само. Малаковица не е била кръчмарка цял живот. Докато я биваше Кооперацията, беше им пласьор-закупчик и вършееше из околията, та чак до Бургас и Варна припкаше, зарад пустите му мохерни фланели и шалове. И се харчеха, ама да пита някой к’во им стана на тия от БСП-ето, затвориха й достъпа до курортите и на сега, мие чаши и шишета върти, като да е ката ден на състезание за барман-професионалисти. Не че се оплакваше, докарваше си добре тя и отгоре биля, но пък на половин село жените няма откъде два лева да сложат в джоба. Никога не е обичала политиката, но откакто и Филип Димитров сглупи да си реже сам главата с кешки ми Вот на Доверие, не искаше ни да ги чува ни да ги види, маскарите му. Точно затова пък хоремагът й беше главната политическа арена на селските зевзеци. То ни хо’ра вече, ни седенки като едно време, къде да идат хората, при нея ще дойдат. На ментичка и на ракийка ще седнат, цигарка ще запалят и лаф, братче, олелия, да ти бръмне главата. Мъжът й, бивш тракторист и сега лятос не слизаше от комбайна на Сербез Димо, но през друготе време беше й първо рамо в новия кръчмарски бизнес. То колко нов беше, не се знае, нали кръчмата беше на баща й и покрай същия този тезгях отрасна от един лакът детенце. . Редактирано от - Гн Фотон на 07/5/2009 г/ 17:23:26 |
| Отпуши се, пустото... Бях се притиснил. Нищо на небосклона... Но, на, вчера, чета стаията на Ясен Бориславов за разконспирирането на Демокрацията и 'опа тази сутрин поща. Оказа се, че игривата мома Салца по й иде отръки политиката, отколкото, както аз си мислех, палавите задевки по храсталаци и полянки. Много приятна изненада и от страна на стрина Малаковица, кръчмарката, аз си я представях дебелана със запретнати ръкави и татуировки над лактите и по други по-равни и по-нежни места, пък тя операна мъжкарана, от раз, без дума да каже, наля текила на племенницата. Сигурно има някаква зараза в това младо-зелено, щом и аз се снощи увлякох да им бъда защита от форумните хлебарки, кои хем щъкат и осират всичко наоколо, хем като им сипеш житце, специално омазано, отдалек го заобикалят и живеят, пустите, и в най-голяма смрад и насред черната пепел на живота ни, рано изгорял. |
| Луд Пецо Дойде ред да кажем някоя дума и за луд Пецо - зашо е толкоз горд с Горна Ма'ала и защо се има за повече от другите двама луди. Маджарови, както се досещате, сигурно, са имотни хора и малко нещо май маджари. Отглеждали са коне, откакто ги има на тоя свят, а твърди се, че по тия земи са дошли ведно с Хан Аспарух Велики, Българо-съзидател. Тези неща ги е чувал той, точно така казани, директно от пра-дядо си, костелив и черен, като циганин, доживял близо 100-така, старец. До 15-та си година Пецо беше отличника на класа и това математика беше му играчка. И досега задачите ги решаваше на майтап и тия дни, като се пръкнаха кандидат-изпитите за разните му там средни училища, от Януари до Юни, всяка Събота и Неделя у тях беше пълно със седмокласници. Учителката по математика от даскалото в село, сама му ги пращаше, с препоръката, че най-кратко и най-трайно как се решават задачите, може ги научи Пецо. Оттам и тази му надменност. Но дотук. Една дата не можеше да запомни, на една река името не можеше да каже и дори таралеж от костенурка различаваше, само ако е седнал на тях. Как така, ще попитате? Ами знае ли някой. Нито баща му, нито майка му, нито който и да е от роднините му, дори и не подозираха какво го чака, докато не отиде да учи в механо-техникума в околийския град. Наели му квартира близо до техникума и го оставили да ходи пътя на Науката. Пък нали и той джинс пусто, висок и кокалест, жилав като сурвачница, да вземе да го хареса една кака и както си бил свенлив и бос в тая работа, залюбила го още по гроздобер, за свое удоволствие. На някаква бригада били 2-3 дена, в съседно на града село. Но като се върнали в града, имала си тя други другари и дружки, зарязала го и го не потърсила повече. Залинял наш Пецо, заблеял се и тръгнал с един тефтер да записва номерата на колите по улиците. Що бе, не може да каже. Ни в училище стъпва, ни дома се прибира. Под един мост на Тунджа го намират родителите му, с дрехи не сменяни повече от седмица. Майка му така и не могла да изпере гащите, та ги хвърлила, вкоравени и жълто-кафяви от сперма и лайна небърсани. Прибраха го обратно на село и нито дума да каже, нито звук до година време. Седи на едно столче на двора, смята задачите от сборника и само това, нищо друго. После един ден, след близо година, рипва наш Пецо и сякаш нищо не е било, виква майка си да го води да брой пилците в стопанския кокошарник, било есен, пилците тогава се броели. Ми сега, какво да каже, майка му, завела го в кокошарника, на връх Горна Ма'ала... Там и останал до последния ден, когато дошли някакви си хора, от не знам къде си, и натоварили що имало петел и кокошка нанейде, изнесли ли ги, изклали ли ги, така и не се разбра. С тях дойде в селото и Стамат Стаматов, сегашният учител по физическо и пеене. Дойде е силно казано. Просто го свалили от камиона, син-пребит и зарязали го насред празния кокошарник, в ръцете на Пецо. Как го е довлякъл до в къши, не се знае. Само Г-ца Ружа разпрая, вир-вода почукал на вратата на квартирата й, като се показала, уловил я за ръка и я завел в плевнята - там тя видяла за първи път, отпосле най-близкият си колега. Под нейна грижа съвзел се той и понеже местата на учител по физическо и пеене били още свободни, назначили го. Оказало се, че той може да пее само от "долно до горно до", оттам и прякора му, До-до. Редактирано от - Гн Фотон на 28/4/2009 г/ 16:44:00 |
| Два Подписа Кратко съобщение. Рано тази сутрин Салца извадила е маса пред хоремага и един лист, да се подписват хората, че подкрепят Зелените, да участват в изборите. Най-отгоре стои подписа на Малаковица, кръчмарката. Втори разписал се е Пецо. Ха познайте защо? Редактирано от - Гн Фотон на 28/4/2009 г/ 16:45:08 |
| OLDMAN, дрънчиш кат' попукан тиган! Няма такова нещо. Вторият Подпис Наш Пецо най-обича да го поздравяват. Петлите на кокошарника, казва, сутрин, като запеят преди изгрев Слънце и докато се дигне то една копраля високо, все зарад мене пеят - поздравяват ме! Като изнесоха обаче търговците кокошарника из под носа на цяло село, Пецо остана сам-самичък. Не бре, Пецо, уговаряха го, и другите петли в селото, и те за тебе пеят, и те тебе поздравяват, но Пецо не, та не - те, вика, пеят за господарите си! Та Салца не само защото знаеше тази му слабост, а защото си беше баш така, от хоремага мина през дома на Пецо и му предаде поздрави от приятелката си Соня и от един бивш "ученик" на Пецо, момче от града, с което той истински се гордееше, че изкласи и учи по София и сега, видиш ли, работел в Центъра за Изследване на Демокрацията, който по разбираеми съображения отново бе тънка струнка Пецова. Та Пецо, който едва ли знаеше какво е това "Зелените", разписа се. - Мойте приятели имат нужда от мене! - каза и записа всичките си данни саморъчно толкова бързо и точно, че Салца пак се зачуди какво му е лудото. Да си го кажем, тя имаше слабост към него. Макар сигурно на годините на баща й, високият и кокалест здравеняк, си я носеше на конче от бебе, а и я научи да язди истински кон, веднага щом можеше да се държи на гърба му. Сега тя, при все да живееше, като много други свой съселяни, в града, прескачаше до село почти всяка седмица, както да види роднините си, така и защото приятелите й тук си я обичаха такава палава и открехната, без да й надничат в пазвата и под полата ката минута. А и тук можеше да си играе любимата салца до насита и от широко отворените прозорци на бабината й къща латиното се лееше чак до реката, за радост на всичкото дребен циганин отвъд нея. Редактирано от - Гн Фотон на 28/4/2009 г/ 16:46:43 |
| Знаех си аз, че нашите села застаряват. Но като получих и извадката от избирателния спъск на последните избори, с малко изчисления, а известно е, че в тоя форум намират се и хора, къде могат да сметнат сбора на няколко числа и да намерят дори аретмитичното им средно, получих, че средната възраст на нашите герои е 52.3 години. Ха сега, много ли са дърти те или форумци им имаме връх, мисля си? Обаче като гледам какви ги пишем, май форумната възраст няма да има и 40-се... ... ПП А бе, хора, то хубаво това с извадката, не вярвам да знаете кой за кого е гласувал предишния път, но поне как са се разпределили гласовете в селската избирателна секция, можехте да пратите. Защото на тези избори май и това няма да знаем, ако урните ще се отварят и броят в околийския център, или се лъжа. Колко му е да съм пропуснал новините. ... ППП Ий, изхвърлих се като шаран на язовирна стена - сбъркал съм годините на Мирона и сега след корекцията, средната възраст на селото падна до 51.8, което си е вече една подобаваща за разказа ни цифра. ... Редактирано от - Гн Фотон на 25/4/2009 г/ 19:12:50 |
| Време е да си лягам, макар утре да е неделя, ама аз не съм като Brightman-a и Параграф39, да работя на 3 смени фъф форума, но пак се върнах. Kак да ви оставя в недоумение за някои щикотливи възрасти, та: Кака Кера държи палмата, нали звеноводка-ударничка защото, с нейните кръгло 70 години. Най-младичка е Салца, няма навършени 26 дори. Г-ца Ружа, усещам аз мераци тука, е... добре де, аз съм мъж и ще кажа пък, крепи 42 лазарника, но очаквам там помади и разни други похвати, да ни я представят по-млада и по-палава... Пецо е на 48. Мирона, къде му обърках набора, на 44. Певицата е на 28. А женкарът, чапкънинът му, на 46. За Али-Мустафа може и да сте сметнали, навъртял е вече 67-мата. Да издам и Лала, че е само на 27 и да ви оставям в мечти и кахъри. |
| Защо бе, Пецо? - Не ви ли омръзнаха тези жтуротевини? Какво сти тръгнали като просяци? Дайте ни доверие, дайте ни пари, ние знаем и можем... Ще постигнете вие грънци! – Перваз Терзи изправен до масата, току срещу Салца, не можа да сдържи остри си думи. Разтворил ръце с потрепващи яки, възлести пръсти, искаше да потуши гнева си, но никак вече не успяваше да бъде нагло-равнодушшен, какъвто го знаеха на село. Насреща му Салца се усмихваше и ни дума. До масата вече се бяха с’брали първите двама-трима сеирджии и половината от нашите герои – тримата луди, Кака Кера, Съклет Гани, Г-ца Ружа и Сербез Димо. През отворената врата вътре в хоремага можеше да се види Малаковица, забързана да приготвя чайове и кафета, но един наблюдател, няма как да не забележеше, че не изпуска и дума дори от приказките край масата. Горе, в двете гостни стаи на хоремага, имаше само един господин, но и той беше станал рано и вече си бе изпил кафето, което тя веднага му занесе, щом чу да дрънка звънчето над вратата на тоалетната. По бизнес беше казал да е дошъл и тя го не пита повече. Колата му беше спряна отзад в двора и дори две циганчета се въртяха наоколо, с очи я питаха да почват ли да я мият. Човекът си беше предплатил двете нощувки и яденето за двата дена, така че тя им кимна и те оттърчаха да си вземат кофите и парцалите. - Какво й давашш вниманий, и да киссне тука цял ден, два подписса има – сстигат й! - Кирето говореше на Мирона, защото беше малко сдърпан с Перваз Терзи и не му говореше, откакто онези в Парламента бяха отказали на царските хора всичките им искания около закона за изборите и не само. - Ти сажто си подписан, бе, Песо?! Вие сините сте като вълсите, 'ем на иссезване, 'ем 'апете колко съб имате и отгори! Що, бе? Що’т си далтонист и ни видис, се тия не са селени, по-червени са и от на Али-Масраф петолъската. Революсии искат да дигат, 'ората от тя'а една работа не могат под'фана, та да я свърсат ра'ат. То бдения, то плакати, то дандания. На, сега, пари нямали. Ми кат’ нямас, къде си пъхас гагата бе, сирсем! – Мирона колкото кротък, толкова като се наеме нямаше спиране. Гласът му тих и плавен минаваше на по-високи обороти и отиваше леко кресчендо, по определението на Муца, а тя ги разбираше тия работи с гласовете, нали певица, пусто. - Аз ли? ‘Жтото, ‘жтото... Ти пък кой си да ма питаш? – Пецо ама никак не можеше да си спомни поради каква причина цялата му лична информация стоеше на листа, барабар с подписа му. Ясно, че сам беше ги написал тези неща, но защо, мястото в главата му с възможния отговор стоеше зинало празно, както мърлявото куче на Мирона в краката му. - Как защо, знаем я наша Салца, а Пецо, той защо полудя три околии го приказват! - по никакъв начин не можеше да се сдържи Перваз Терзи, а това вече бе много лошо, защото можеше да премине в бой. Пецо си беше бая як и двамата си имаха някаква нестаена омраза още от времената, когато на село милваше, колеше и бесеше Перваз Терзи. - Ти млъкни, проклетник такъв, да’н кажа на До-до кой го преби и загроби! Ти кажи защо нат'варяхти и петлити? Хайде на кокошкити яйцата и месото взехти, ама 16-си петли, и тях отвлякохти, от къ’в зор?!... - Във Франция са ги изнесли, за евро! – Кака Кера дотук беше мълчала и добре се обади, та страстите веднага омекнаха. На село никой не можеше да й се мери, ни на знатност, ни на работа. Хората я поздравяваха отдалеч и после самите те се чувстваха някак пълни с добро и хубост, все неща, с които Кака Кера вече половин век облажваше дните им. . Редактирано от - Гн Фотон на 07/5/2009 г/ 17:35:23 |
| Избори 2005 Данните от предишните избори в Три Ма'али са известни и леко закръглени са следните: Негласували - 25% БСП - 20% НДСВ - 20% Атака - 10% ДПС - 10% СДС - 10% БКП и ВМРО - 5% Редактирано от - Гн Фотон на 28/4/2009 г/ 16:52:05 |
| 505+55=? Три Ма’али, от незнам колко години, имало е все около 500 къщи. И днес дворовете си седят пак, но виж къщите не са толкова, по напълно разбираеми причини. Всички живеем в България и знаем какво му се случи на българското село през последните 65 години. Някъде ранните години на 70-те, след две или три години пауза, кметът докладвал, че къщите в селото станали 560. В тези дни се провеждало и отчетното събрание на годишното окръжно земеделско съревнование, на което Кака Кера била официален представител, за да получи знамето на Първенец за нейната Зеленчуково-Полевъдна Бригада. Така и така ще идва Волга да я взима от село за към окръжния град, казаха й да мине и през Съвета, за някаква справка по селския благоустроиствен план. В общинския център към нея се присъедини Секретарят на Общинския Комитет на Партията (БКП, ако някой е пропуснал да забележи, че говорим за 70-те години). Двамата отскочиха до Съвета преди церемониалното събрание, да отбият тази странична задача, та да имат време после да поостанат и приемат поздравленията на приятели и близки за знамето. Да ама в Окръжният Съвет ги препратиха директно в Окръжния Комитет на Партията, лично при Секретаря по Идеологическите Въпроси, Другаря Балъков. Отиват те, отварят вратата и другаря Балъков подканя ги да седнат край масата, където секретарката бързичко поставя наколко шишета лимонада, етър и графа с вода.След като се представиха един друг, станаха, ръкуваха се силно и пламенно, нали Кака Кера коскожамти Първенец ‘щото, седнаха пак, разбраха се кой какво ще пие, пак влезе секретарката и отвори по една лимонада на всички - то си беше едно истинско питие по онова време. - Та колко къщи казвате има сега в селото? - Ами отчетохме 560 къщи всичко, - отговори бързо и ясно Секретаря от Общинския комитет. - Така-а... Тука пише, че за отчетният период в селото са построени 55 нови къщи, при което общият брой на къщите от 505 е нарастнал на 560... - Да, точно така другарю... - Значи построени са 55 нови, хубави, просторни и удобни къщи. А какво стана със старите такива?! - Ъ-ъ.. - Старите къщи стоят непипнати, грозят двора на социалистическите стопани... - Там си живеят старити 'ора, - обади се и Кака Кера, - младити в новата къжта, а старити, там където са свикнали... - И как така, и защо? Нямат ли право хората, с толкова труд дигнали нова къща в двора си, да й се порадват, като я обитават?! Те да не са втора категория граждани, та да живеят в порутените къщя на баби и дядовци? Веднага трябва да се преместят и настанят в новите къщи! - Но те ни искат да си сменят... - Искат те, ами вие не ги и питатае, дори! Затова оттука, другарко Керо, направо заминавате за село и до 6 месеца да се докладва, че всички нови къщи са заселени с щастливите новодомци! Разбирате ли Задачата, защото няма да я повтарям. - Но тези 'ора като са строили къщити, разбрали са се, колко стаи къде да има, за гости, за децата, и така нататъка, а старити, те да си останат в старата къжта, зажтото там и с креватити, и с долапити и с другата покъжтнина, свикнали са от години, а младити те да се подредят! – Кака Кера беше станала права и опънала снага, разтворила ръце, обяснаваше с тях, местейки ги ярко и отсечено, ту на ляво, ту на дясно. - Аз казах, оттука направо директо в село и да се изпълнява разпореденото! - Но ние тука, - започна общинския секретар, - за събранието, за знамето сме дошли... - Какво събрание, какво знаме, ти не я ли виждаш какви ги приказва, тя така и плановете изпълнява, а вие знаме ще й давате! Тя да тръгва веднага и да предаде задачата, вие може да останете и да им занесете Оранжевото Знаме утре. - Но ние тука за Червеното Знаме сме дошли, бригадата на Кака Кера... - На нея и Зеленото знаме й е много, с това мислене, с това умуване... - Но ние тука, - секретарят вече не можеше да започне изречение с други думи, пък и те съвсем никакви не му идваха на езика, - тука сме с Волгата на... - Каква Волга, има влак, рейс, да се качва и да отива, където й е казано! При които думи Кака Кера допи си лимонадата и излезе. - Но как така Кака Кера няма да вземе Червеното Знаме, няма да се върне в Три Ма’али с Волгата, ами нали хората, бригадата й... - Хората ще ни разберат. Ние всичко това зарад тях го правим. Да живеят в новите си къщи, да гледат с упование в бъдното... - Но какво ще каже Другаря Марчов?! - Кой другар Марчов? А’, ...Другарят Марчов! Той какво общо има тука? Той си е там в София, него други задачи са му на главата сега... - Но Кака Кера му е сестра! - На кого? На Другаря Марчов?, - той грабана листа, където си беше записал имената на посетителите си още заранта, както го бяха учили, да е правилно, – Да, Кера Христова Марчова... Да... Тичай я върни. Повикай Тошката, вземи Волгата, намери я, сигурно е тръгнала към гарата. Събранието почва след... 40 минути. Намери я! На вратата се показа секретарката, явно й беше звъннал: - Нека Тошката, ...а бе да идат и да я намерят... - Той замина за букетите, поръчахме ги... - Букети, да ги остави, да се връща веднага... Чакай, как така му е сестра? Ами тя е много млада? - Млада ли? Тя е била 5-годишна, когато спасява брат си и другарите му от сигурна смърт. Нали знаете Случката на Заставата?! Плоча има сега там. Аз лично съм я откривал. Отишли за оръжия, но завалял проливен дъжд. Нито до заставата да стигнат, нито да се върнат назад, реката придошла и брод вече нямало. Да обикалят, как, трябва да минат през селата. Но малката Кера, нали знаела къде отишъл батко й, взима един кон от Маджаровите... - Какъв кон, какви са тези Маджарови да имат те коне?... - Това е преди 9-ти, другарю Балъков! Взима коня и един трион, галоп по реката надолу, на едно по-тясно място, подрязва две тополи и качена на коня със задницата му бута тополите над реката. Минава оттатъка, едва не изстървала коня да потъне в реката и пак галоп докато ги намерила свити в една кошара, целите вода... - Какви ги приказваш, нашите другари от Полевият Отряд стояли са на студа и дъжда в тъмното, без огън, но... - Та ги извела по тополите обратно. Брат си и другите седем... Та и коня върнала жив и здрав. Това го пише в брошурата на... - Знам. Брошурите Партията ги издава да се четат по събранията, но ние не винаги имаме време, а пък и не можеш на всички събрания... Стига приказки, - и като се обърна към вратата, викна, – Тоя Тодор няма ли да ги донесе тези букети най-после?!... Кака Кера се върна в Три Ма’али с Волгата и държеше Червеното Знаме през отворения прозорец, а пискюлите му ту политаха нагоре, ту се залупваха надолу, кискаха се. . Редактирано от - Гн Фотон на 07/5/2009 г/ 17:40:16 |
| Мутренско - Ти си мутра. - Не съм. - Мутра си. - Не съм. - Тогава приятелите ти са мутри. - Не са. - Как да не са? - Ти мутра ли си? - Аз приятел ли съм ти? - А не си ли? - Не знам. - Аз ти казвам, че си. - Значи съм мутреса? - Не си. - Мутреса съм. - Не си. - Тогава приятелите ми са мутри. - Не са. - Как да не са? - Аз мутра ли съм? - Мутра си. - Не съм. - Тогава приятелите ти са мутри. - Не са. - Как да не са? - Аз нямам приятели. - А аз каква съм? - Любовница. - Любовница на мутра. - Не си. - Тогава... - Тогава сме мутри. - И двамата. - И двамата. . Кои и къде проведоха този диалог? . Редактирано от - Гн Фотон на 28/4/2009 г/ 16:54:30 |
Задаваш елементарни въпроси уважаеми - ами в Министерският Съвет, къде другаде...  Редактирано от - OLDMAD на 30/4/2009 г/ 11:43:08 |
| OLDMAN, Ба, (дълбоко смислено начало, местен диалект от Три Ма'али със значение на отрицание, ами, да имаш да вземаш и др. подобни...) разговора си е между тукашни герои - Г-ца Ружа и До-до. svetulka, защо да е царско, то преди 4 години доста хора все още се пишеха монархисти. А сигурно си има и някаква друга причина. Може пък да ни я кажат по-нататъка... |
| Аз очаквам продължение на три-махаленската история, разясневане на някои не толкова често срещани думички от моята Троица, а какво получавам - Съображения и Директиви. Също като едно време директо от върховете на Партията, че и сега от Президентството и Съвета на Коалиционните Партньори. Избухнал бил Спор - как да се работи върху матер'ала? Неговото Количество или Неговото Качество да се изведе на водеща позиция. И като гледам, май е надвила европейската група - количество ('паре) няма, дано поне се постигне качество. Очаква се, кога, не е посочено - не като при царя, там нещата ставаха за по 800 дни, репликите на всички герои да се преработят и вече да съдържат тяхната говорна особеност. Съдържанието ще остане под въпрос, както е при всичките ни избранници вече 20 години - избираш социалист - проявява се като върл капиталист, пробваш с демократ - той имал на баджанака на любовницата не-дарен брат, наблягаш на реваншист - той излиза плонжист... Освен това в България се почивало май от 1-ви до 6-ти Май, та ние май-май няма да научим нищо ново май, глава да ти се замай... (Под секрет, и аз съм си дигнал дърмите и съм тръгнал на една рахат-обиколка из една сакрална планина, та каквото сабя покаже, а знае се по нашите ширини какво е показала...) Редактирано от - Гн Фотон на 02/5/2009 г/ 02:26:42 |
| 8x5x3...=120 Обикновено през седмицата тримата обявени за луди и друг някой, който се случи тъдява, заемат масата до тезгяха на Малаковица - 'ем стратегически срещу вратата, 'ем близо до тезгяха, та който купи си нещо, белким поръча и за тях по чашка - кафе, чай, лимонада (все още я правят хубава по тукашния край), бира, вино, ракия, а може нещо и за забавка, мезе или дори ядене - хора всякакви. Защото ако някой се заслуша, един от тримата веднага го кани на масата и оня веднъж седнал, няма да кибичи на празна ясла, поръчва. А да се слуша винаги има какво. Ако случайно е ден, в който по вестниците няма някаква парлива заигравка и радиото не бълва школуваният глас на уж възбуден политик, то теми нашите герои си имат от местен характер бол - от реколтата до нивото на реката в милиметри. Наскоро един тарикат и зевзек реши да се пошегува с нашата фамозна тройка и се изпраска: - Няма 3 часа, бе, какво одумвати водата на реката, чи и в милиметри, луда им работа!... - Ти байно, викни по едно греяно винци и седни тука, да те светна по някои международни, локални и местни въпроси! - Пецо му дръпна един стол и оня съжали за секунда, защо не си държа езика зад зъбите. - Както се знае, аз съм специалист по сложните задачи! Мозъкът ми работи само с двузначни, тризначни и по-големи числа, а множествата са ми близки и ясни, като пръстенити по ръцете на Муца, околийска звезда и наша обжта приятелка. А мерките са в милиметри, зажтото така реката става по-дълбока. Друго е да кажеш - като стигне реката 200-ста и кучето на Мирона вечи отскача, ама дигни ли се на 300-та, плува като цървул във водовъртеж. Да не ти спомена за преди 4 лета, когат' малко след жътва, като прасна един дъжд и ония глупаци били отворили гори язовира да го почистват, водата на талази помети де що имаше каруца по брега, та тогава беши пак 300-ста, ама сантиметра, колкото 'и, 'и... - Колкото бешши 'и нивото на Дунав край Руссе ссъжтия ден! - допълни го Кирето, защото стигнал до географско име Пецо спря. Та и тази събота пак така. Седат още от 7 часа те в хоремага и приказката им все в политиката: - Само вий ли можи да правите коалиции, бе?! - Пецо пак беше набримчил Мирона и Кирето заради 8-те процента. - Мен ни ма питай! - Кирето направо беше горд, че царските хора бяха му дали най-после повод от толкоз време да завири наперено гребен. - Не бе, всеки можи, но да си ги мери на дупито костилкити първо! - Мирона бавничко сви с палец и показалец обръче и го премести към указаната посока. - Пък да ва пита челяк зажто плачити толкос? Дайте да ви гушни Бат' ви Бойко ожти отсега и с неговите 20-си и вашите 4-5 просента, ей ви в Парламенто! - Да бе, и никой да не знай колко министри да има посли... - А-а, видя ли сега къде вий сора - в министрити. Те Правителство нямат и няма да имат, но министерскити кресла броят ги отсига. - Тя формулата вечи се знай - 8 по 5 по 3! - изтърси Малаковица и им сложи по едно кафе напреде та те дигнаха глави, да видят кой ги е уважил с поръчката толкоз рано. До врата стоеше Фазан и като го изгледаха, ниско им се поклони. - Сто и двадесет! Колкото и трябва да са депутатити в Събранието. - К'во 'и туй 120, бе Песо? - На Как'Мала задачката, бе - 8 по 5 по 3 'и 120. - Аз за разпределението на министрити в сегашното правителсво реко', което може го ползват и ГЕРБ-ерите, когато се караштисат със СДС-то и Костуфф. - Няма такъв филм! - подкара я Фазан, - Всяка джаба да си знай гьола! - Да ди, и ас така касвам, - доволен от кафето ли, от това, че излиза да е нещо засега отгоре ли, Мирона се понадигна и издърпа още един стол до масата за Фазан. - Да бе, ний само вас жъ слушами, - получил подкрепа Пецо натърти на ЖЪ-то, както обикновено казваха тука "ще", веднага върнал се към мекия говор на Мирона със "слушами", - тънко приказвати, до кръв жтипите! - Тас думичка, Песо, ний споменавай на шега дори. - 'Жто бе, свиди ли ви съ? - Фазан влезе малко твърдо, но веднага се поусмихна и рече - И си пий кафето, Мироне, 'стива. - Съ, съ... . Редактирано от - Гн Фотон на 07/5/2009 г/ 17:50:41 |
| Колко си пехливанин? - Бат'Бойко вечи каза - няма да съ 'оди на сбор, докато ни мини вотъ на Европата! - Къв бати тий на тебе Ффазане, Бойко, бе? - Кирето определено беше в добро настроение, от кафето ли, от това, че царските хора леко минаха встрани от огъня и сега, отпуснал душа, беше решил да остроумничи, - Кога майка му го раждала Банкя, ти вече момите по плевните... - Ами, Фазана, колкото голям, толкова свенлив! - Малаковица, като човек от другата страна, вещо попари мераците на Кирето да задява левент-юнака на нейните младини. Нищо да беше въз-тъмничък и да живееше в циганската ма'ала, Фазан беше от уважяван в селото род и момите си го харесваха и тачеха. - Така му викат 'ората, и аз така. Та няма да има приказка, докато ни стани ясно кой колко бори! Ако СДС-ето и Костофф пратят депутати в Европата, можи и министри да имат. - Ако вас Бойко 'и баса! Ам' ако ней? - продума уж на себе си Мирона. - Кой тогаз, бе, Станиш ли, пак с Доганя, двамцата, те ли?... - Пецо се наежи и работата замириса на сериозно, поради което Кирето издърпа стола си по-далеч от масата, да може да гледа на сцената отведнъж и да й се кефи, както действаше и Симеон, през последните 4 години. - Защо не, хората имат очи, гледат колко напреди са отиди... - Хората имат първо корем, а той гюрка празен! - Недей така, Пецо, е' мени, кани'а ли ма на почивка да 'ода, кани'а ма. И теби може'а да поканят, ако ни беши толкос подир гъса на Костоф вървял. - Ама нали и ти го рекна'а, че ти Мироне от к'во си се уморил, та на Приморско да 'одиш? - тук Пецо показа среден пръст и веднага дръпна ръката си под масата; този жест, толкова навиран в очите на българите от кого ли не днес, за Пецо бе горчив спомен от изпепелена младост. - Ас и сега мога да отида. - Жъ отидеш, той Перваз Терзи тебе жъ прати! Най-много сам да иди. - Нивга! - Кирето изведнъж се запали и скокна да брани Чест и Достойнство, забравил, че това никак не беше грижа на патрона му. . Редактирано от - Гн Фотон на 07/5/2009 г/ 17:56:17 |
| Някои говорни особености в Три Ма'али Tъй като корекцията на досегашните текстове се оказа спорен въпрос, искам да направя едно кратко изложение по говорните особености на нашите герои и след това помалко и полека, както БСП се превърна от Партия на целия народ в Партия на мене-бате-тате и въобще наш'те момчета, да откорегирам текста доколкото ми приляга на техничарче момче (и аз момче, ама май не от онези по-горните...). . Цяло село не употребява "х", вместо "щ" произнася "ж" или "жт" и при все това има типичен "мек" говор, като завалва "е" в "и", в края на думите. Е, има си и изключения, но те ще се видят в текста. Мирон е с много смекчен говор - "ч", "ц", "ж" и "ш" ги произнася като "с" и винаги крайното му "е" = "и". Али-Масраф и синът му вместо "с" и "з" произнасят "ц". Кирето си С-ъска, Ш-ъка и Ф-ъка на воля. Лала си има "л" вместо "р". Чапкън Сакъз всяко "с" втвърдява на "з". Повечето ни си дават много зор да произнасят всички звуци на думите, защото така правят и всички Партии по нашенско - обещават къде повече, пък докарват до край колкото им е мерак и колкото е нужно на брат'чедите и сватанаците им. . Ако някъде все пак пропусна нечия говорна особеност, казал съм ви ги, сами си ги насосвайте, пък. Редактирано от - Гн Фотон на 10/5/2009 г/ 17:17:23 |