Три ма'али
Отиди на страница:
 - За вълка говорим, а той в кошарата!- Малаковица веднага хвана дръжката на кафе-машината като видя Перваз Терзи да отваря вратата. Пиеше дълго кафе с бита сметана и нямаше за какво да й го казва, - Здравейте, момчета и момичета! За мен сте си говорили, а? - За това, че спря Мирона да ‘оди на Приморско, а май сам се готвиш да заминаваш. – отгови веднага Пецо. - Не съм спирал никого, най-малко Мирона. Той ми е съратник в борбата. - Каква борба, бе, Перваз, ти ощи ли се бориш? - Да, Пецо, боря се, ей на такива като тебе да им е добре. - Ти, за мени? Ако мислиши за мени нямаши да изнесеш кокошкити, че и пертлити, биля! - С к’во щеше да ги храниш бе Пецо. Грам зърно нямаше в хамбара! - Щях да ги пусна на воля, Господ да ги храни, както храни останалити птички. - Твоя Господ много го еня за кокошките на Три Ма’али... - Затова пък теби тъ беши еня! – Фазана дръпна Пецо да седне на стола си, защото от опит знаеше заприказват ли се за петлите двамата с Перваз Терзи стига се до До-до и после до опрени гърди и ако не ги разтърват до бой. Перваз Терзи почти нисък, набит и доста як, докато Пецо надделяваше на ръст и жила. - Беше от полза за селото. Бизнес се поде, връзки се създадоха... - Бизнес, връзки... Бизнес за теби, връзки ти си имаши достатъчно и от по-рано. – Пецо макар седнал не можеше да се успокои. - Момчета, промяната се отпочна и проведе със съгласието на всички ни и с наше активно участие... - Откри ссе партийното ссъбрание, ззначи! – Кирето се поразмърда на стола и се проготви да слуша. Оттук нататък сценария беше ясен до болка на всички. Перваз Терзи щеше да си придърпа стол, да смръкне от сметаната на кафето и щеше да остави въведението на Мирона. Как Партията започнала всичко в името на Народа, но той не я разбрал и подкрепил. Как външни фактори повлияли на разпадането на Пазара и как нямало ни суровини, ни технологии, колко била остаряла и безполезна в голямата си част производствената база. Оттук нататъка Перваз Терзи поемаше дежурството и ако се оставеха щеше да им изчете цялото си конско за кадърните партийни кадри, на които единствено можело да се разчита и които Партията подкрепила, за да поведат страната в пътя на демократичните промени. Как Преходът се опорочил от неразбирането и злобата пръкнала се от дълбините на омразата и завистта, залели цялото общество и как в лутането си, то загубило вяра не само в идеалите, но и в ката-дневното си битие. Всички го ударили на тарикатлък, заговори и присвояване, все неща, които БСП осъжда и срещу които се налага да се бори във враждебна среда. Това го слушаха вече 20-сет години в най-различните му вариянти и нюанси. Слушаха търпеливо и прималели, с изтръпнали колене и глезени, ставаха един по един и напускаха хоремага, докато останеха само Перваз Терзи и Мирона, а малаковица оттаъка в кухнята си готвеше и шеташе, както обикновено. Докато малко преди обед не се появеше Кибик Матю и тримата открити поддръжници на БСП в селото преминаваха дружно към по-съществената страна на въпроса на деня, какъвто се явяваше обяда с топлата, току що свалена от печката, манджа на Малаковица. Миг преди да задрънчат лъжици и вилици в хоремага пак влизаше Кирето, но вече с кучето на Мирона. Дотогава то кротичко си лежешо до стъпалото отвън и само с разрешение на Кирето влизаше вътре да похапне, каквото му подхвътлят от масата. Кучето на Мирона беше от незнайна порода, но имаше една особеност, никога не минаваше по моста над реката, а винаги и лете и зиме я прецапваше. После дълго се тръскаше и въргаляше в пепелта, затова винаги ходеше полугладно, свито и сиво, като самия си стопанин. Е не съвсем, защото зад ухото на Мирона винаги стоеше закичена по някоя китка, да му се чуди човек откъде ги намира. „Чудеха” се само мъжете, в село жените се надпреварваха да го закичват, защото вървеше приказка, коя го закичи, цял ден късмета подире й вървеше. Историята на Мирона беше и проста, и сложна. До 14-тата си година думите които каза не бяха повече отколкото в буквара на първоклацниците. Стои си Миро, гледа те, слуша те и ни дума. Ни на училище да го пратиш, ни пък да го накараш нейде по работа да иде. Той сам каквото се сетеше, правеше го. Ще застане тихичко до някого и ще го гледа с часове, какво и как го прави. Затова ако някой не знаеше нещо откъде да го подхване, пращаше децата да го доведат и Мирона му казваше кое как. Не можеше един пирон да закове, но знаеше как се сменя скоростната кутия на всеки трактор или кола. Това разглобяване и сглобяване на каквото и да е, пита се винаги Мирона. Той една игричка не можеше да играе на компютъра, но кое къде се поставя и коя жица къде се връзва, беше му като копчетата на вехтия му балтон, останал от баща му, кога ги остави със сестра му пълни сираци, Мирона на 3 години, кака му на 7. Доотгледа ги стринка им, покрай нейните три деца, още две казваше, все тая било, по-бедни и голи не можели да бъдат. Майка им беше си заминала малко сред раждането на Мирона от някакво пречупване на грубначния стълб, получено уж при раждането, така точно и не се разбра. Оттогава бяха минали повече от 40 години, но Мирона си остана все като неотраснало момче, искрен и незлоблив. Само партийните си пристрастия защитаваше колко имаше глас и сила. Като го питаха защо си за БСП-то бе, Миро, – отговаряше, - Защото съм социалист! Ами кучето ти, Мироне, то от коя е партия? – От неговата си, - казваше им. - Да, ама коя е? - Ами научи кучешки и го питай него, бе, закачалка такава! - не се даваше той и така докато зевзека се умореше да пита, а Мирона тръгнеше нанякъде, къде, само той и кучето знаеха. .  |
| - Мирони, - едно задъхано хлапе щтръкна до масата им и улови Мирона за ръкава, - Тати каза да дойдеш, веднага! - Ччакай, какво има пак? - Отида'ми да режем дървата на Митренци с резачката и ни жти да запали. - Къде рязз'айте преди това? - Оттатък реката, в лозята, едни стари орехи... - Знам, сси азз. И как мина'ти реката? - Ами тати каза, така и така взе'ми магаретата с нас да пасат из лозята, да изтеглят резачката, белким свършат някоя работа. - И напълни'те ффилтъра сс вода-а! Колко пъти каззвам на бажта ти да го обърни нагори, където му е мястото. - Той каза ако 'и нагори гълта стърготини. - Грънцци гълта! Да удължи малко тръбата и готово. - Жтяла да закача гредата на сайванта тогава... - Изстиват ти картофити, Мирони! - прекъсна ги Малаковица. - Добре и ззажто да идвам? - Зажтото вир вода стана да опъва каиша и пужтината ни жти да пали! - Да иззточи водата от ффилтъра тогава. Нали ссто пъти му казза'й реката да минава на ссобствен 'од. Магаретата като ццамбуркат в реката пълнят ффилтъра сс вода... - И аз това му каза'й, но той ми отвъртя два шамара и викна ми да тичам за теби. - Ако ти бий няма да идвам, така му кажи! - И Фазан така му речи... - Ззажто 'и Фазан там? - Тати го викна да опни каишити и той. Като ми удари тати шамарити, Фазана го ритна отзад, да ма не бий, и тати каза, чи една седмица сега със син задник жтял да 'оди, като Бат'Бойко, ритнат от Кризисния Жтаб на Боклука... - Млък, и бягай да чистишш ффилтъра, мисскинин такъв!... - Да ти ги притопля, Мироне? - Ко'и? - Картофити? - А-а', ами добре... Малаковица дигна му чинията и я отнесе в кухнята зад тед тезгяха. Три Ма'али бяха случили на хоремагчийка! . Редактирано от - Гн Фотон на 10/5/2009 г/ 16:47:08 |
| Вижда се нещата се закучиха около идващите избори. Радиоточката, която се командва от нашата първа мома Лала, бълва през 10 минути все нови плетеници - ту Синята Коалиция е отгоре, ту СДС на тоя-оня. Това само обърква наш Пецо, понеже той и без това е зле с имената, съвсем се заплита горкия, кои са сините и кои ултра-виолетовите. За небесно-сини той не смее да говори, европейците са такива, казва, а тях той не иска да коментира, също както Симеон се е покрил в дън горите си и мълчи - ни дума, ни вопъл, ни стон... -Пецо, ти къде ссе покриваш? Твоити ссини тресска ги трессе, иззсскаччат като бъл'а на ччело, потъват като 5 лева в кессия, но оссвен теби, друг не ссъм ччул да ги сспоменава ссъ добро. - Кирето съвсем се беше омърлушил и се зачекна с Пецо, само и само лаф да става, щото нещо тягостно беше му легнало на сърце и сам не знаеше какво е. Може да беше се влюбил. Пак. Ама не се сещаше в кого. - Кире, ти пък какъв си - ученици имам, жътва е сега. - Колко сса? - 3-ма. Бяха 5, ама на кой днес му се учи математика, отказват се. - Момчета? - Е, Кире, момчета са. - Аз пък сси мисслех... - Какво, пак ли Любов те гази? Намерил си на кого да се оплакваш... - Ссамо ти не ми ссе ссмеишш. - Кой ти се смее, ти само кажи, здраво у'о няма да му остане. - Много сса... - Ти кажи ми един. - На, дори Мирона ме подкача. - Остави го Мирона, той е луд. - Ба, вссеки ссе пишше луд днесска. - Ами не са ли?! - Ти не сси. - Аз ли, аз съм най-луд, ами си го признавам. А те, не. - А аз луд ли съм? - Ти, Кире, не си. Ти си само един влюбен мъж. В което няма ниж'то лошо. Сега в коя, Кире? - Не знам. Наистина. - Кире, ти си луд! - Видя ли, и ти го казваш! - Прож'тавай, ама не може така. Трябва да разбереш коя е? - Жъ опитам... Вярвам, разбра се каква е лудостта на Кирето. Той е постоянно влюбен. Но не знае коя е обекта на любовта му. Има дни, хич не се сеща, че е влюбен. Но има дни, когато не може да се събере в кожата си от любов и хуква като разгонена кучка по село, белким му се отворят и очите, защото сърцето му все отворено, горкото. Майката на Кирето, шесто дете в семейството, била дадена на някакъв ветеринар, посетил селото поради някакво изследване на овцете, преди Девети, нямали си деца със жена му. Взел детето със себе си в София, където бил на държавна служба. Изучили момичето и в чужбина се готвили да го пращат, ама сменила се власта и някъде в края на Септември зачезнал някуде и така никой не разбра какво стана с тоя човек. Жена му като постоя месец-два в София, постоянно посещавана и разпитвана зарад мъжа си, събра две бохчи багаш и замина без да каже никому и тя при близки в Белоградчик. Но по пътя валял ги студен дъжд, настинали двете и тя се споминала за месец време. Майката на Кирето останала в оня край, станала учителка. Минали години но не могла да се устрои там, ни мъж да си намери. Появил се един, бивш военен от царската армия, сега елекротехник по селата, но скро и той зачезнал някъде, оставяйки майката на Кирето в очакване на неговото появяване. Като разбрала какво я чака, грабна се тя и право обратно в Три Ма'али. Настанила се в една от къщите над циганската махала и пак учителка в училището се хванала, къде другаде да иде. Кирето като поотраснал все стоял зад реката и надничал към Учителската стая, да му помаха майка му в междучасието. Но простиналите й гърди отнесли и нея, та остана си Кирето и той сам, все там на брега на реката, загледан в прозорците на Учителската стая... Прибрали го роднини, та Кирето заживял в Долната Ма'ала. Не искал вече да пресича реката, не му се ходило ни на гробище, ни на църква. Обичал да се скита надолу по реката и да гледа как се целуват младите, подпрени на каваците. Искал да порасне и той да се целува така, от любов... . Редактирано от - Гн Фотон на 15/5/2009 г/ 17:34:48 |
| - Гражданите обинковено пряко решават само задачите над тоалетното гърне. То пък една задача - да изхвърлиш от себе си онова, което тялото ти е заделило в съответните за това места - пикочен мехур и право черво. Заделеното от слюнъчната система използваме в общуването и най вече в Политиката. Но там обилно се ползват и мятериялите от предните две депа. - тези философски разсъждения на Кибик Матю отвориха тазсутрешните дискусии в хоремага на Малаковица. Слушатели бяха Хисап ('Исап) Демир, Кирето, Бай'Асан, Мирона и кучето му (Малаковица, че е там се подразбира, пак с ръце заети, но очи и уши отворени, като на малко слонче, подтичващо под корема на майка си). В отсъствие на Съклет Гани, Перваз Терзи и Салца, Кибик Матю минаваше за най-умен и интелегентен, освен това обичаше да се изразява като по книга и никак не се смущаваше от професионалната си обвързаност с Православната Църква. Темата беше Пряката Демокрация. А започна се оттам, че Бай'Асан отново, покрай свинският грип, се беше върнал към предложението си в ма'алата отвъд реката да не се отглеждат свине. Очакваше подкрепа от страна на кмета Хисап Демир, а той беше повикал Кибик Матю на помощ в очертаващата се оспорвана сесия на селската Коалиционна Троица - Кибик Матю от БСП, Хисап Демир от НДСВ и самият Бай'Асан, ДПС. Малаковица, Кирето, Мирона и кучето му присъстваха по съвместителство, като временно или постоянно пребиваващи в хоремага. Те нямаха дори и съвещателен глас. - Какви граждани, ние сме селяни! Реката е естествена граница. 80% от живеещите зад реката са цигани... - опита се да постави на равни начала дискусията Хисап Демир. - Да, но всички те ядат свинско, когато имат. Това, че те не отглеждат свине не е свързано с тяхното отказване от свинското, а заради бедността им - умничеше Кибик Матю. - За сметка на това три свинарника има нагоре по реката и миризмата по реката не се трае. Да не говорим, че всичко се стича в реката. И това от 4-5 години насам. По-рано прасета си гледаше всеки сам... - Но това сега е бизнес!- едва открехнал вратата и Перваз Терзи влезе в дискусията, без никой да го е канил. С него беше и гостът на Малаковица, който и тази седмица се беше появил, за радост на хорегмакчийката и циганчетата с парцалите. Миеха му колата, колко я извадеше и върнеше в двора, по-3-4 пъти на ден и той винаги има даваше по 5 лева, бяха си бая пари... - Чий бизнес е бре, Терзи? - Бай'Асан никак не искаше да се предаде. - Мой, - обади се гостенинът. - Твой? - бай'Асан направо подскокна на място - Ти кой си пък? - Господинът е инвеститор и наш спонсор! - отговори Перваз Терзи. - Тези прасета квичат там с години, тебе те виждам за първи път! - Бай'Асан съвесем се обърка кому да говори. - Миналата седмица господинът изкупи стоката и сега разглеждаме опциите за подобрения и разрастване на бизнеса. - А-а, тая няма да я бъде... - Бай'Ассан на теби жъ сси дадие да прокарашш и ассффалтирашш пътя до новити ссвинарници. - този път Перваз Терзи натъртено имитира Кирето, при което последва общо зяпване - знаете вече сравнението с Мироновото куче. - Добре, кога почваме? - бай'Асан забрави и за свинския грип, и за свинете, и за лайната и миризмата им. От есента не беше пипвал и 100 лева на куп, така че щом чу за поръчка, веднага прехвърли в главата си набързо новите места, където реката беше изхвърлила камънак и пясък. - Тия дни, определено преди изборите. - А къде ще се строят новите свинарници? - запита Кибик Матю. - В ма'алата зад реката, къде другаде? Малко над сегашните, точно долу под старите кокошарници, от които ще се вземе камъка за настилката на дворовете... - Кокошшарницците ж'ъ ги бутати ли? - тук Кирето си спомни за Пецо и сърцето му се сви зарад новата болка, която неминуемо щеше да се загнезди задълго в сърцето на приятеля му. - И без това само едни голи стени са останали от тях! - отсече Перваз Терзи и дискусията има своя край. . |
| - Не е само Костов виновен! - Пецо не искаше да говори за скандала в СДС, ама Мирона и Кирето все го подпитваха с "Кажи си, Пецо!", - Костов разбил СДС-ето, провалил Правителството, жена му върла партийка, той това, той онова. Като са били по-добри, защо не го смени'а? Бил човек на... как беше, дето го утрепа'а? - Ми то много утрепа'а... - Кирето покрай новината за събарянето на кокошарника и мисли как да го каже на Пецо, направо се оказа неподготвен за въпроса. - А, да, Ллуканов. - Така, бил човек на Луканов. Че кой не е? Той негов човек го утрепа, та... Абе, все Костов им крив. Да влезе Костов в Парламента, най-малко министър го виждам аз. - Исска ти ссе... Пеццо, я кажи, в кокошарниццити 'одил ли сси сскоро? - Не съм, защо? - Ти пък иди. - К'во да им гледам, едни стени само. - От камък. - Само севрните са от камък. другите са тухла. Керемидите и покрива ги завлякоха отдавна, кой колкото свари... - Ччуй, ж'тели да ги бутат ссъвсем. - Да ги бутнат, поне камъните могат ползва за нещо. - Ж'тели да насстилат ссвинарницците със тяй. - Кои свинарници? - Новите. - Не съм чул. - На, казвам ти. Тука един госстенин на Малаковицца, ззнайш го, купил бил прасетата, та... - Знам го, свестен човек изглежда... Чакай, те прасетата са на Перваз Терзи на 'ората. Той му ги е продал. Той и за камъните на кокошарниците му е казал. И те са на съж'тите 'ора. - Азз пък сси мислий ти, такова, кокошарниците... А, бе, такова... - Аз петлите си искам, не камъните. Камъни колкото искаш. Но на Три Ма'али петлите няма да се върнат. Затри ги Перваза!... - Жъ отида да ссъ поразстъпчча по вънка - каза Кирето и бързо излезе, да му не видят наболите в очите сълзи. "Трябва да съм влюбен пак...", мислише си и бършеше с рукав оттърколилите се вече сълзи, "Само да знаех в коя?!" - В мене Кире! - Салца го спря усмихната и той разбра, че беше изказал мислите си на глас. - Ней в теби, азз теби ллюллката ссъм ти носсил... - И какво от това, не съм ли хубава, не ставам ли? - Ти, Ссалццо, си малко момичи, ни ги разбирашш мъжшките ссърцца. - Аз ги лазбилам, тогава! - Лала хвана Кирето под рука и сложи ухо на сърцето му - На, твоето бие за мене! - Ллалло, ако да сси много 'убава, и ти сси маллка мома. - Тогава ще е стринка ми. - А?!... Малаковица? Не, тя пък е вече стара. - Значи е Госпожица Ружа - отсече Салца. - Ссамо тя жжъ да 'и. Жжъ ида дай кажа - "Ружо, влюбен съм в тебе!" - Но, тя, пада си по До-до, -напомни му Лала. - Това няма ззначчений. Тя можже да сси обичча вссеки друг, нейна сси работа. Азз пък влюбен ссъм в нея! - Салцо, вий подписите събла'йте ли ги, ма? - сети се Лала. - Да, регистррахме се за изборите, биля! Дори сме с номер 12! Станахме голяма изборна интрига... - Ччакай, - сепна се Кирето - Ней Ружа, вллюбен ссъм вв... Интригата, в Иззборната Интрига! |
| - Пеццо, знам в кого ссъм влюбен... - В кого, Кире? - В Иззборната Интрига! - В кого, в изборната какво? Интрига?... Какво 'и това? - Кой жъ го има сследваж'тото Правителство? Интригата. Много 'и готина. - Аз знам кой жъ го направи Правителството. Костов жъ'й. - Костов? Ти Пеццо, ни сси добре. Как жъ го има Костов там, когато той 3% ни мой сс'бра. - Той не, ама Синята Коалиция можи. ГЕРБ-аджийти жъ са уфайдосат с него. - Пеццо, ти както го каззваш, то Интрига 'ичч няма. Азз ти каззвам, ччи ней така. Бат'Бойковити 'ора можи и да ссъ първи, но Коалиццията жъ ссъ много голяма ссила пак ззаедно. Либирали и ЦЦоцциалиссти жъ управляват. Яни и той жъ'и с тях. Десснити ссъ раззкапа'а ссъ регисстраццийта и ссъ разпърдя'а, както каззва Кибик Матю. - Кибик Матю да си гледа расото и женюрята. - Ти, Пеццо сси ффантасст. - Ти ж'тот' Кире голям си реалист. Тройката е аут. Сините пак са на власт! - И-и, коллко ми'й готину! - Кирето се захласна и пое нанякъде. Появи се кучето на Мирона и го последва, напълно уверено, че гладно покрай Кирето няма да остане. Всички в село имаха кучето да е на Мирона, вървеше с него, спеше в чемшира пред къщата му, пазеше му прането на реката, както и гуменките лятос на барата, но дойдеше ли време да яде, намираше Кирето и видише ли ги някой заедно, знаеше, време е да се сяда на масата. Имаше ли за тях, то имаше и за Кирето, и за кучето на Мирона. След като хапнеха какво Бог дал, кучето се опваше на мердивена да чака Кирето, зает с основното, от което преживяваше. Кирето омайващо гледаше на ръка, на кафе, на бял боб, но най-загадъчното и най-сакралното в програмата му беше гледането на гребен. Редактирано от - Гн Фотон на 30/5/2009 г/ 12:02:42 |
| Кирето умееше да разказва дълго и увлекателно, хванал някоя срамежлива мома за ръката или загръщащ зърната боб ту насам, ту натам. Най-хубави бяха му разказите по гребена на стопанката или мъжа й, който уж не вярваше на приказките му, пък току си придръпне столче, та седна наблизо. На гребен Кирето можеше да изкара истории от преди 30-40 години и хората цъкаха с език, уверени, че Кирето няма откъде да ги знае тези неща и замаяни от разказа, питаха го за това-онова и той им казваше, точно каквото им бе мерак да чуят. Наскоро един селски зевзек решил да се почегува, накарал жена си да източи и опече баница, издебнал Кирето и го поканил надвечер да хапнат от баницата. Като дигнали масата, подал му един чисто нов гребен, купен от едни цигани-катунари. И Кирето като започна разказ за едни коне, за наперена черна кобила, нейните жребчета, за меки настилки, автоматични поилки, бани с шампоани, а бе направо да ти падне шапката, откъде ги измисля тези неща. Стояха и слушаха го близо час. Зевзека накрая взе гребена от ръцете му и рече: - Кире, ми гребенът 'и чисто нов, никой ни съ'и ресал с него. Купих го преди няма и седмица от едни цигани-катунари, покрай Тунджа... - Азз не ззнам. Тях питай. Не се мина време и човекът пак извика Кирето у дома си. Този път разказва той. Как копанарите вземали клоните на старата топола от една конна база край Стара Загора. Дънера бил продаден за фурнир, а на тях дали клоните и върхарите, да дялат лъжици и бъркалки. Имало там една стара жена, майстор на гребени. Тя направила 10-на гребена и купеният от него бил един от тези гребени. Там, съдържателят на базата бил състезател и имал мерак, та дигнал е база за чудо и приказ, с над 20-сет коня, гледали ги като картинки. И душове имали и къпели ги наистина с шампоани... - Ти, Кире, си велик! Евала ти правя и прож'тавай ако неж'то съм тъ засегнал от по напреди. Ней за вярвани, ама е истина, което го разказа, само заради един дървен гребен. Не вярва'й по-рано, сега вярвам. Булка, донеси моя гребен от мивката, Кирето да кажи две думи, колко жъ ма бъди!... . Редактирано от - Гн Фотон на 16/5/2009 г/ 17:12:18 |
| - Кире, кажи кои са в следващото Правителство? - подкача нашия герой Перваз Терзи. - Да ти кажжа, ама ти какво жъ ми дадешш? - Каквото поръчаш, плащам го? - А не, ти и безз това каквото поръччам жъ го платишш, ззаж'тото азз никога не плаж'там кръччмарсски ссметки. - Защо бе, Кире, пиеш и ядеш, пък не плащаш? - Така ме научихти в това ссело. - А-а? Значи наша е вината, така ли? - Нали ти преди малко пак така казза, кажжи Кире, азз плаж'там. - Да, за да ми кажеш Правителството, затова. - Винаги е ззаради ссъж'тото, да кажжа неж'то. - Но ти не го казваш. - Ччи като ти кажжа, на вссиччки да се похвалишш, Кирето ми казза това и това, та 'ората да ти повярват и на онова, което ни съм каззал. - Кире, бива ли така да говориш, заедно я управляваме тая държава, пък чуй се какви ги говориш! - Кой управлява, азз ли? Това ней било и ни можжи да бъди. Кирето един ден държжавна сслужжба няма. Вссе на ссвободна практика ссъм я карал. - И данъци не плащаш дори. - Ччи азз пари ни вземам. Вссиччко в корема отива. - А пенсията? - Нея ми я дади комиссията. - Защото предрече на Председателката й, стара мома, че ще се ожени за рус мъж с много пари. - Ми ни сстана ли? - Да, за някакъв русоляв датчанин, къде харесал вирнатия й бюст. - Ти откъде ззнайшш бюсста й? - Партията всичко знае. - Тогава го кажжи Правителсството. - То ще е наше. - Ами ГЕРБ? - Кире?! Ти ли не знаеш? - Азз ли не ззнам?... . Редактирано от - Гн Фотон на 30/5/2009 г/ 15:07:00 |
| - Какво става тази заран, никой не сей мярнал тъдява? - Малаковица попита първият си клиент за деня, и то чак в 10 часа, Госпожица Ружа. - Копат дупки накрай село и около мегдана. - Копат дупки? Дръвчета ли ще садят по това време, май е доста късно вече. - Не, рекламни предизборни плакати ще слагат, всеки на неговата си партия. И мене викаха, ама аз им казах, че се наемам да проверя плакатите за правописни грешки, нищо повече. - Ами че те имат ли грешки? - Всички до един са пълни с грешки. Ако не правописни, то лапсус лингве колкото искаш... - Какво лап...? - Езикови грешки. - А-а? - И не само. Виж плакат на БСП - работниците с каски, интелигентният им лидер без каска - ще падне нещо, ще го затрие. - Каквото и да му падне, мен все тая. - Недей така, млад човек е. Младите трябва да се насърчават. Поне в Любовта. - Ми насърчи го. - Добре, но от разни звездички не мога се вреди. - Звездички за всички! - Точно. . |
| - Нашити евродепутати са леви. Саститават живота на 'ората. - Мирона, от незнам къде дочул приказките на Илияна Йотова, повтаряше думите й - Докато десните само богатите гледат и на тях служат... - К'о ма топли какви си ги лашкат в Евро-парламента? Аз тука видя какво става - земята ноаколо буренак, оборите и кокошарника са порутени и празни, в поликлиниката, където половината сме родени, не доктор, ами и фелдшер вече няма, само една сестра се завърта два пъти на седмицата да раздаде илачите и набий по някоя инжекция. Кооперацията джам здрав няма и дори котките там не влизат, така вони на пикоч и мокри плъхове. - Сербез Димо, който беше таз-сутрешният спонсор на тримата селски луди в хоремага, прав до вратата, обърна се за да насмете Мирона заради папагалското му добродушие. - Само наивници и заинтересовани от невежеството сред хората могат приказва напудрени думи в защита на една съсипала България партийна заигравка, каквато вече двайсет години премята напреде ни БСП. Едно приказва, друго прави. Минаха и попове и цигани. - Ама в Европата взеха да ни зачитат... - Зачитат ви, но не искат да ви четат! Така ще стане и тука. Никой няма да ви бръсне за слива. Но понеже парите са във вас и всички сте стиснали с компромати за мъдите, все още ви е широко около гушата. Но народа няма да търпи вечно, ще ви хване за врата и ще ви шутира оаканите задници. Скоро. Ако Бат'Бойко се извърти и ви легне, и него ще пометат 'ората! - тръшна врата зад себе си Сербез Димо и закрачи към канцеларията си, в бившето счетоводство на ТКЗС-ето, накрай село. Беше основният работодател в Три Ма'али и парите раздал на тоя-оня в подкрепа за това-онова, беше ги прежалил и никога сам не питаше ще му бъдат ли един ден върнати. Беше излязал от село едва 14 годишен. След гимназията, казармата и Института в Русе, беше директно заминал за Либия на някакви строежи, да им ремонтира машините. Със спестените оттам долари, като се върна, хвана се в града отново със строителство и понеже държеше на работата и хората си, укрепи се и дори днес успяваше да задържи и работа и хора. Преди 6-7 години, като съвсем издънхнаха пишман кооператорите и арендаторите на Три Ма'али, събра ги наедно и пое работата в свои ръце. Които се съгласиха, тръгнаха с него и не сбъркаха. Останалите кретаха наоколо и току висваха пред вратата му за помощ. И я получаваха. Докога ли? . Редактирано от - Гн Фотон на 21/5/2009 г/ 07:26:52 |
| - Чухти ли, ако ГЕРБ-ерите се понапънат и синити не тръгнат за гъби, можи да се стигне до коалиционно правителство на ГЕРБ и синити, били на ръба да съберат 121 депутати - Пецо направо си вярваше. - Иха, как ли няма да стани! - отвърна му Мирона и добави - Ако обаси проследим историята, ости първото тримесисие и ставати малсинство, паднат ли ви няколко люспи. - Което можи ядоса Бат'Бойко и той да прикътка няколко депутата на Атака, за да ви натрий носовети, заслужено. - Искас да касис си Атака са новият балансьор, така ли? - Да, това казвам. - Това ней баланс, това 'и ни-баланс. - Дебалансс! - заключи Кирето. - В полза на Демокрацията! - Пецо се видя окръглено-наперен, като възродилият се във Варна Александър Йорданов. . Редактирано от - Гн Фотон на 21/5/2009 г/ 16:34:27 |
| - Най-добре да викнат Инджова... - А не, Песо, - Мирона не искашае да отстъпи - Щом е така, Сан Виденов е най-походяс'т. Няма да ламти дай са дълго на власт, а все пак снаем какво моси. - Сслед него иди Костов. Можже и ссега дай така. - намесва се и Кирето. Спорът е, ако не може да се състави Правителство, кой би бил начело на Служебното такова. - Ако е за можене, най-може Софиянски. - Пецо го заизбива на майтап, пък не беше. - Можже пък Първанов да покани пак Ццаря? - понапъчи се Кирето. - Той няма какво повече да взима. - Кой снай? - Мирона наистина никак не беше сигурен. - Поне няма да му се налага да връс'та. - Мироне, ти нежж'то да сси му давал? Има сси ччеляка неговото, на дядо му, на бажж'та му имотити... - А бе, Кире, стига с тоя цар, не разбра ли, че се наяде човека. - Тогава Кунева! - отсече Кирето. - Те ти булка Спасов ден!... - Пецо се опули и като не намери нищо по-подходящо из словесния си запас, изплю се. |
| Днес е петък. Кибик Матю в църквата влиза рано, рано, премита, подрежда. Защо бе попе, попитат ли го, отговаря - Иде Събота, а после и Неделя, може в църквата се отби някой мирянин, я свещ да запали, я да погледне с кое око благо го гледа Богородица, та да си натъкми според поличбата. - 'Ми тя твоята Богородицца разноока лий, бе дядо попи? - пита го тази заран Кирето. - Не е тя разноока, ама понеже кърми младенеца, главата й наклонена къмто него и двете й очи гледат малко над лявото ти рамо, та като се поизместиш сякаш едното й око те следва по от близко, а другото малко изостава. Е този ефект усещат хората и него си тълкуват според питането си. Натиснете тук - Мен пък най-ефектна 'и оголената гърда, от която ссучи младенецца. Дядо попи, защо сти нарисували гърдата й? В повеччето икони на Богородицца това го няма. - Това е копие на иконата Пресвета Богородица Млекопитателница и както се полага е поставена в нашата църква вдясно от царските двери, където обикновено стои иконата на Господ Вседържател... - Дядо попи, значи нашата църква ней у ред?... - Не имай грях от незнание. Тази икона е списвана направо от оригинала и е точно копие на иконата от Карейската келия „Типикарница" на Хилендар и е толкова ценна, колкото самата вяра в Делото на Христа. - Дядо попи, ти откъде ззнаешш зза това, като толкова други нежж'та ссъщо ззанимават тъ? Ей, на, зза Политика приказзваш, ссякаш да сси на телевиззора показзан. - Аз не говоря за политика, аз разсъждавам за живота на всичките човеци и в частност за нас българите и вас, моите съселяни. - Ами ти ссъ раззхожждашш по глобусса като куччето на Мирона по мегдана, където ни го диришш, там го намирашш. Кажжи какво сстана ссъ корейсската бомба? - Корейците искаха звучно да пръднат, пък се насраха... - Дядо попи, така го казза... - Истината се казва каквато е. Искаха да покажат, че имат бомба и да спечелят от това, пък изправиха света срещу себе си. Дори Китай не ги подкрепи. Сега ще има да молят за прошка, но късно е... - Мандалото 'лопна!... - Политиката е тънка работа. Иска се поглед с десетилетия напреде и взор във всякой час и дори в минутите му. То е като да уловиш погледа на нашата Богородица. Накриво ли застанеш, сърди се на себе си. Редактирано от - Гн Фотон на 29/5/2009 г/ 16:12:12 |
и стадо | zamislen, какво да прави Фотона? Тази година избор направо няма, при все да има два Парламента за избиране. Единия никой не го бръсне, другия чума да го блъсне! |
По-добре три - кат са в опозиция едните другите да решат и отсъдят, кои са прави и кои не, нооооо дали ще стигнат "кифтетата" за всички? Народът гладен кризата тежи, фирмите са задължали до гуша! Не мое всички да пасем  |
| Някои се кефиха тези дни, че така, с тази фирмена задлъжнялост, щели сме били да се очистим от гнилото... Кой знае... |
| - Светът се променя пред очите ни! - Кибик Матю, поведе Кирето към хоримагът и като влязоха, там народ, пълно. Кака Кера, Фазан, Али-Масраф, Мирона, Ружа и До-до. Насядали те, кафета, плодови чайове, дори катми и ягодово сладко имаше по масите. Малаковица сложи по едно кафе и на двамата, чинийка сладко с две лъжички и каза им, че катмите 'ей сега идват. - Това по какъв повод? - попита Кирето. - Щях да 'ода на Бакаджика тия дни, знаеш к'во стана там... - отговори Фазан. - Ъ-ъ!... - и за да оттърси случката от акъла си, Кирето подкани Кибик Матю - Зза ссвета, който ссе променя, както го гледами, каззваши?... - Да, светът се променя и то сега, пред очите ни. Европейците се усетиха първи и потегнаха редици - създадоха Европейския Съюз. Присъединиха цяла Източна Европа, по-преди васална на СССР. На път са да включат рано или по-късно и държавите от бивша Югославия. Приказка върви и за Турция. Осигурят ли си достъп до енергийните източници в Близкият Изток и Каспийско море, без да са в пряка зависимост от Русия, основните въпроси на Европа за 40-50 години напред са решени. На Изток Китай, Индия и цяла Юго-Източна Азия са се надигнали и заемат възлови места на световната сцена. Латинска Америка се измъква от крилото на Северна, Африка все повече е търсена за бизнес. Така САЩ няма как да не са разбрали, че с тяхното еднолично господство е свършено. Пак ще са начело, но сред все по-равни тям. Ще се чуят нови гласове и нови възглавници ще се наредят на световния миндер. - А ний, дядо попи, ний к'во? - Кирето бе болен от любопитсво тази заран. - Ние ще страдаме. - Зажж'то ний? - Ами кой друг? На кой друг акълът му толкоз бавно иде? - На корейццити, нали така? - сети се Кирето. - На тях... - млъкна Кибик Матю и всички забиха носове в чашите. - А ти защо си бил агент? - пипита го госпожица Ружа и всички още по-усърдно загледаха си чашите. - Такива бяха времената. Близо сме до границата. Имаше разни хора, накои поемаха пътя за навън, е тука, по моста и по баира, нататъка. А аз от вестникарската будка преди да съм им загубил гърба, въртя телефона в заставата. После рапорт трябвало да се напише, така... - Ами, ней само това! - обажда се Кака Кера и всички наостиха ухо - Обещаха ти да ни бутат църквата, нали това беши?!... - Керо?!... - Какво, Керо, нали казваш, все Истината ти в устата?! - Злоупотребяваш с информация от... - От сигурен източник. - Брат ти... На тебе ти е лесно да ги говориш такива. Имаш си гръб. Партизани си спасявала... - Матю, и ти ли, брати Бруте? - Не е ли така? - Ней. Ни бях сама. На Пецо дядо му беши с коня. Аз само показвах пътя. Но посли някои "забравиха" за стареца и курдисаха мени на топа на устата. Герой мъ направиха. Пък аз зарад бати... - Петър Маджаров, не Пецо, дядо му, сам отрече да е бил с теб... - Жъ отречи ми, и ти жъ отречеш, ако... - Затова ли не стана партийка? Защото не си герой? Защото плочата на заставата лъже? - Плочата я свалиха... - Ицкъртиха я... - обади се и Али-Масраф. - Но хората те уважяват много, како Керо! Аз това го знам, толкова години съм вече тук. - госпожица Ружа опита се да излезе от неудобната ситуация. - То 'и зарад друго, зарад ръцети и сърцето 'и! - отсече Малаковица и всички наставаха да си връщат чашите. - Значи на Пецо дядо му е героят? - До-до не искаше да се откаже лесно от темата. - Защо не се каже на хората това? - Минала работа... - потуши пламъка Кибик Матю - Пецо и сега взима неговата пенсия, ама и той дори не знае защо... - Как така? - не искаше да се откаже До-до. - Така!... - потупа го по рамото Фазан и сбирката се разтури. Редактирано от - Гн Фотон на 29/5/2009 г/ 16:18:00 |
| - Перваз, чува се, чи разправяш как жъ съставяти следващото правителство. Ами с Бат'Бойко какво, него къде жъ го денети? - Пецо заяде Перваз Терзи още с влизането в хоремага и той първо изчака Малаковица да му поднесе кафето, както си го обича, беше й кимнал с глава да обслужи и тримата глупаци, там вече на празна маса близо три часа. Смръкна си от сметаната, понадигна чашката, да усети и вкуса на кафето, колкото да се увери, че Малаковица не е смъкнала качеството и след като примляска одобрително, отговори: - Да, ние ще съставим Правителството. ГЕРБ няма да имат подкрепа за това. Но ние знаем как стават тези неща. - И с кого, ако ней тайна? - Тайна 'и. Но ако трябва дори жъ се откажем от ДПС. - Осстана да предложжите на ссинити! - доволно каза Кирето, дъвчейки студения сандвич с "пуешка шунка", даден им набързо от Малаковица. - Не, те не са от нашата черга... - Но от ссъж'тото дире... - не се даваше Кирето. - Не са те от това котило. Виж другите всички са в разчетите. - И Атака ли? - Пецо, спокоен, че неговите не са го предали, хич не се вълнуваше повече от думите на Перваз Терзи, но реши да подкрепи приказката. - Какво им е на Атака? И ние навремето бяхме пълни с луди глави. Малко ли народ ни изтрепаха без съд и присъда. - Каззват и вий ни ссти сси поплювали след 9-ти. 'Ели какво ссъ изздума тия дни, бая народ ссте потрошшили и то преди Народния Ссъд. - Всеки приказва сега, слободия защото. Това само показва, че сме приели демократичните порядки на новия свят, от който вече сме неразделна част... - Същото го казваши и за СИВ и Варшавския Договор! - стрепна го Пецо. - Трябва да се живее с днешното, да се дръвчим за миналото смисъл никакъв няма. - Бил сси на инсструктажж в околийсското, каззват... - припомни му Кирето. - Бях на обучение. Как да се развива бизнеса, за да се открият нови работни места, това беше темата. - И ти какво търссиш там? - Изнасях съдоклад. Нали с новите свинарници разкриваме работни места, разясних какво жъ означава това за селото и региона... - Ако ни ни удари свинският грип! - опонира му Пецо. - Ти, Пецо, все си опаки станал. Говорим за нови работни места, за работа да имат хората, ти с грипа рипаш. - Ж'тели сти и жилиж'тна сграда да строити там? - обади се този път от зад тезгяха Малаковица. - Да, има заложена такава сграда в плана... - Чи кой жъ живей там? - не спря да пита Малаковица. - То ще е нещо като общежитие... - Обж'тижитии? Ний на ссело праззни къж'ти сси имами досстатъччно. Азз жживея от 30 години в такава!... - Ще се наложи някои работници да са постоянно наблизо животните. - Нали за 'ора от сселото говоришши, ссега к'во го иззвъртя? - Не съм го извъртал. Това е в случай, че нашите 'ора не могат да покрият изискванията на Собственика... - Ми ти отсега знайш, чи няма да ги покрият, затова строиш обж'тежитии! - Пецо скокна, но Мирона го придърпа пак надолу и опита да уталожи страстите: - Кротко де, това 'и са всеки слусай... - Да, в краен случай! Четири бекярски гарсониери, нищо работа... - започна да обиснява Перваз Терзи. - Точно за 3 смени бачкатори и началник! - математиката на Пецо си каза думата. - Песо, ти нали беси спес по големити сисла, 3 'и малко сисло са теби... - Малко, ама достатъчно! - Необходимо и достатъчно! - допълни го Перваз Терзи. При което и двамата с Пецо скочиха като петли един към друг и през главата на Мирона се хванаха за яките на ризите. Зад тезгяха дотърча Малаковица и сбута ги обратно на столовете: - Ни вий срам, дърти магарета! Това 'и неутрална територия и тук аз съм Командир! Днес за вас двамата обяд няма да има! - па като видя как се сконфузи Пецо, отметна се: - Терзи жъ плати масрафа, а аз отивам да метна по една свинска пържола за всички. Бирата е "Мъжети знаят заж'то!" - надделя у нея бизнес дамата и всички отрезнели моментално, погледнаха колко е подгрята скарата. Редактирано от - Гн Фотон на 02/6/2009 г/ 16:54:38 |
| - Малаковице, чакай да те питам аз тебе, ти откъде знаеш за жилищната сграда? - сети се Перваз Терзи и докато чакаха пържолите подхвана пак разговора. - Аз като съм хоремагчийка, да ни съм без очи или пък глупава. Като чистих на гостенина, зърнах чертежити, там пишеши "работни апартаменти", та реших да те попитам. - Ти и Кибик Матю мина по агентурна подготовка, ма! Да беше си мълчала, като си шпионирала. - 'А сега мени изкарай виновна. Той капан залага, аз съм била махнала тревата, къде го прикривала. - Всичко е само план... - Ами договора, нали видях кой Фонд дава парити... - 'Ей, тая жена в гроба може те вкара! Мълчи си бе жено, не си ти засегната! - Как да ни съм? Ако има хора да идват, могат и при мени отседна. Сега жъ спят в тамошнити апартаменти. - Така кажи, джанъм, това може да се уреди. Какво си дигнала глас, като глашатай на кръстопът? Две думи да беше на място казала, а то, цяло село вече сигурно знае. - Не, ссамо Долна Ма'ала - обади се Кирето. - И Ма'алата сад реката - допълни напълно убеден Мирона. - Наш'ти питли и те вечи го припяват! - не остана по-долу Пецо. - Каква излезе тя, цяло село приказва, само аз глух, нищо не чул... - Ами нямашши та, на обуччений сси бил - подсказа му изход от ситуацията Кирето и обърна нос към кухнята, където Малаковица премяташе скарата за последна проверка. Бяха пресушили по една Каменица и точно се бе отворило достатъчно място за пържолите. Малаковица го видя да става и посочи му с глава хладилника, да отърчи за по още една бира. Перваз Терзи може да беше всичко друго, но не беше скръндза. Тримата глупаци най-добре знаеха това и при все постоянните им дрязги, влезеше той ли в хоремага, всеки от тримата си тръгваше нахранен и напоен. Дори Пецо, което беше най-интересното, като се знаеше какви бойки сцени спретваха, колчем се заприказват. А работата - проста. Перваз Терзи беше 5-то дете от 9 гърла в семейството. Баща му през военните години не се мяркаше из къщи - все запас. Нива имаха само една, и тя пълна с едни обли въз-розови камъни, сякаш някой да ги беше заресал там. Инак каквото засееш, хващаше се и даваше им храна до Бабин Ден. Месеците след това беше глад и сълзи. Първи записаха се в ТКЗС-ето. На десетина години замина в града на общежитие. На 16 години вече беше помощник-командир по летните бригади. Оттогава зарече се повече гладен няма да бъде. Времената отпосле се оказаха добри за него, но остана му омразата към празната маса и празните стомаси. Имаше си и тайна мечта. Да построи горе, над Горна Ма'ала конюшня, а в село само Пецо бе с конете на ти. Както и с петлите, но тях пък Перваз Терзи мразеше. Събуждаше се при гласа на първия петел и никак не можеше да заспи след това. Сякаш хей сега ще го сръчка отдавна починалата му майка, да иде да събере сухи бардалани покрай реката, та да запалят печката. Огън не дават, само лют пушек пълни ти очите и устата. И никакво каймаклия кафе не можеше прогони тази горчилка, трупана цяло едно детство. Редактирано от - Гн Фотон на 03/6/2009 г/ 07:03:23 |