Супер! Писна ми да чета статии, които авторите пишат без изобщо да ги вълнуват. То не бях капитани, китайци, избори и икономика. Чудесна статитя! |
Който се връща често към миналото щастие, не живее добре в настоящето! За съжаление аз съм от тези хора...но дано вие да не сте! Великолепен г-н Донков днес! Както почти винаги... |
Хубаво, Донков, Но днес НЯМА да плачем (напук на Караваджо ! ), освен ако не ни налегне пак ... носталгията ! Мисля, че ще ме подкрепят и други марсианци, живеещи извън България, че особено в трудните моменти (най-вече - в началото), именно носталгията е тази, която ти дава сили да се бориш и преодоляваш трудностите. И не точно като "сълзливо хленчене" по миналото (него не можем да го върнем), а като източник на стимул и енергия. Борейки се и успявайки на Марс, можеш да бъдеш полезен и на роднини и близки там, на Земята (БГ). А в определен смисъл и ситуации - и на страната, откъдето си дошъл, като цяло. Който забравя миналото (корена си), обикновенно не свършва добре и на новото място. И хората там не го уважават (ако се е превърнал в своего рода "безродник" ). Това всичкото по-горе е мое лично мнение, разбира се. Редактирано от - Mars Attack на 24/4/2009 г/ 10:21:43 |
Дъжд , дъжд , дъжд , Весел пролетен дъжд , Дъжд , дъжд , дъжд , Ти пристигна изведнъж ! И аз си спомням един такъв пороен пролетен дъжд - докато притичаме с приятелката ми до шкембеджийница "9 септември" , където е сега новата Централна поща в Русе и станахме вир-вода ! Ама като пернахме по две чорби с бая люто и после кат се сгушихме в киното , за два часа изсъхнахме , та чак почнахме да пушим ! *** Уж е пролет, а ето в небето са се сбрали пак облаци зли ... Но е топло, уютно в сърцето. И дъждът откровено вали ... Мие нежно дърветата стари, тротоарите, всички коли ... И с прозорците си разговаря откровеният дъжд ... и вали ... Свреш ли тяло под свойто чадърче като гъбка изглеждаш, нали ... И макар, че от студ ще подсмърчаш нека все откровено вали ... Натиснете тук *** ПРЕДПРОЛЕТ Между тънки дъждовни завеси иде пролет. Предбилково време мълчаливо, потайно, унесено неминуемо се въззема. Между клоните птиците слитат. Спотаено тревите надничат. Те от слънцето чакат защита и прехласнато му се обричат. То сега иззад облак заседна. Но очаква да светне зората - яснолика и ненагледна като древна иконна позлата. То ще стопли най-сетне душите, ще се взре в любовта, ще я пази. И ревниво ще скланя жените да не крият прохладните пазви. Павел Матев При мен пролетен дъжд няма . При първият есенен дъжд затварям прозорци и щори , защото той обира всичкият прахоляк от въздуха ! Виж при втория и следващите спя на отворен прозорец ! |
завалилими ве4ерно зарязвам сичко даже семки не4опля и си забранявам да заааспивам и най-прииииоритетното да не мисля за ората дето ivankin e мернал по витошо да згазват дъждовниците щото продължавам под дъждо да си го мисля 4е това съ същите дето таковат по същия нач4ин и българскийо език ази например изпитвам носталгии по прекрасния български глагол реееееализирам щото с него българете яко боравят на ivankin, моите поздравления за написаното и за появяването тукинка, и се пази да не се опростачиш след известно време участие във форумо, както се опростачи и един дето му викат хамалина.носи си чъдъро за секи случай, за да те прооооофилактира от парцуцата |
Mars-е, защо ми се струва че сменяш местата на носталгията и надеждата? "Надеждата Първа се ражда и Последна умира!" (не съм го казал аз) |
Една поправка - много хора се предпочитат такива, каквито са в настоящето, но преместени в миналото. Защото то НАИСТИНА беше по-хубаво - въпреки (а не заради, както често се смята в България) комунизма, началото на демокрацията и пр. несвързани с природата глупости. Климатът беше по-умерен и приятен, нямаше толкова много коли и грозни сгради на глава от населението, за хората да не говорим. Калине, не кокетирай с форума, остави това на пишман-колумнистите. |
Марсе, Сигурно има причина да сме се родили българи, но ако гледаш на нещата по-широко, ние сме първо земляни и светът е нашият дом. Тъй че е все едно къде живееш, нали. Другото са културни сажди само на няколко века, па дори да са най-старите в Европа. А инак, ако сме истински патриоти, трябва катагодишно да ходим на поклонение в Афганистан, а. Редактирано от - цуцурко на 24/4/2009 г/ 11:17:43 |
OLDMAD, НАДЕЖДАТА И НОСТАЛГИЯТА КАСАЯТ РАЗЛИЧНИ ПЕРИОДИ В ЖИВОТА НИ: първата се отнася за бъдещето, другата е свързана с миналото. Не се изключват, а се допълват. Според мен. Цуцурко, Пиша какво мисля и усещам аз, живеейки почти 18 г. на Марс. Имай предвид, че през всичкото време редовно ходя в БГ, но има хораЮ които с години не могат да се върнат при родители, близки и приятели, и това не е лесно да се преживее (макар че те доброволно са решили "да опитат" на друго място. Що се отнася до Афганистан - като "христиени" май е по-добре да се отиде до Божи гроб, ако ще правим поклоннение. |
Mars-е, твърде вероятно е да си прав. Само де Носталгията ми напомня за човек с тъжен поглед, и с полупразна чаша в ръка, стоящ до прозореца да гледа тихото ръмене на дъжда... |
Стъклопакета е нужен сега, за да то отдели от лошото навън, докато преди не ни трябваше, отвън идваше доброто. Шум, прах, викове, цигарен мирис и всякакви други миризми, неприятни хора и какво ли не още. |
...докато преди не ни трябваше, отвън идваше доброто. Х-ксе, и кой ни пречи да си го направим пак "Добро", а? Фрасетата? Или гърците, ирландците, занзибарците... Сами сме си виновни дорогой, сами... |
Май понякога човек има нужда и да постои така - с мисъл за миналото, дори и зад стъклопакета, да послуша дъжда. Слава Богу, че все още има местенца в България, където е приятно да походиш под капките, да се вгледаш после в мокрите треви и листа, да дишаш спокойно. Все още!!! А Донков ни предложи малко пречистващо спокойствие сред ежедневната кал . |