Отиди на страница:
| OLDMAD, Точно затова става дума, но не задължително е да си тъжен. Замислен - да. Има различни моменти и състояния, зависи от момента и обстоятелствата... |
| Нощта пресича моя град надлъж, площадите отдъхват от мъглите, о, аз дочаках пролетния дъжд, измил нещата и душите. - Долявям как се движи пролетта, кръвта ми в соковете на стеблата и как се връщат тихи над света зелените лъчи на светлината. - Приветствам пролетните ветрове, които над земята ни минават, ще се издигнат нови гласове, треви ще бликнат в тихите дъбрави. - Ще израсте висока буйна ръж, ще се събудят корени изстинали, дъждът сега е само топъл дъжд, изгубил спомена за свойто минало. - Ще се завърне слънцето от юг и над града във тая утрин рано ще мине светлия лиричен звук на някое, на някое пиано. - Звукът ще влезе в стаите при нас, измитите стъкла ще се засмеят и нова песен в утринния час високите етажи ще запеят. - Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял, как света изведнъж стана по красив и бял. - Благодаря ти, бачо Калине! Поздрави на всички форумци! Натиснете тук _________________________________________ _ A man who trades freedom for security does not deserve and shall not receive either Benjamin Franklin (1706 - 1790) Редактирано от - ba_ra_ba на 24/4/2009 г/ 13:26:59 |
| Caravaggio, за кърпичките да, прав си - доста е слъзливо. "Но жилетка пикейная нафталином пахнет" - т'ва пък що го добави, а?  |
| Ясно! Отивам да почистя и подготвя барбекюто, след туй ше тряба мариновам мръвките, и после да ида до пазара за зелено..и не само. Петък е! |
| Поредната фина порция човещина, поднесена ни от Калин Донков. Караваджо, грижовността ти за мен е трогателна. Оценявам я високо. Караваджо - это голова! Лудо-старо - тоже голова. Караваджо и Лудо-Старо - это две головы! |
| Нека чуем и сега ударите на онези далечни дъждове, независимо от "стената" и "стъклопакета": "Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите и кълвът цяла нощ тези зли ненаситни петли, а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед." Атанас Далчев |
| Браво на Калин Донков!!Майсторът си е майстор.Просто "преминаваш" през написаното... Без купешки и сложни думи, без нахвърляни безразборно мисли с подтекст "ти знаеш ли какво искам да кажа с това, ама че си прост ако не си ме разбрал", без изсмукани концепции и преповтаряне на втръснали аксиоми. Наслаждение!! Редактирано от - E6 на 24/4/2009 г/ 15:24:48 |
"Писна ми да чета статии, които авторите пишат без изобщо да ги вълнуват". Интересен случай. Запетайките няма да броя, но друго има тук – според написаното, авторите трябва да вълнуват статиите. А трябва да е обратното. Трябва да се префасонира, макар и да не е лесно. Примерно: Писна ми да чета статии, които авторите пишат, без изобщо да ги е еня. Писна ми да чета статии, които авторите пишат, без изобщо да се вълнуват. Писна ми да чета статии, които изобщо не вълнуват авторите си. Писна ми да чета статии по теми, които изобщо не вълнуват авторите. "...последните 15-тина години..." Също интересно. Според мен разшифрованата форма се пише с едно т – петнадесетина. Тогаз смесената форма трябва е да без т – 15-ина (щото «т»-то вече го има в прочетеното «5». Ето как става – четем на ум «петнайсет» и добавяме «ина» става «петнайсет-ина.» или като заместим думата петнадесет с двете цифри на числото 15 – «15-ина». Не че от туй зависи «съдбата на западната демокрация, каквото я знаем», ама все пак... "... и кълвът цяла нощ тези зли ненаситни петли, ..." Според мен те кълват, а отвън се носи на боя ревът... "Стъклопакета е нужен сега" Стъклопакетът Редактирано от - Правописец Храбър на 24/4/2009 г/ 17:16:19 |
| Ми да, само на моя апартамент е нужен стъклопакет - щото като започне снеготопенето и закъснее снегопочистването и водопотокът затрудни пътнико-такъвия, и наводни - закъде си без стъклопакет... |
| На мен, като звездичка, много ми харесва диалога между даскала и караваджо: . даскала:- *** каражаджо: -**** даскала: -обаче *** караважа: - да ама **** ... Сещам се за един, който си носел из странско портртета на живков срещу носталгия **** |
| Първописец, извинявай персонално! Упуснала съм една запетайка, апа съм написала личните никове с малки букви, но последното е от уважение, щото ги чуствам по-близзки. Ти, ваша милост да не сте вишис? Щото гледам се вишисти наокол исе не ****** правопистта. |
Извинявайте, пак съм ас! Ииииих как ми се ще да ви зафана на тема първия сняг с второто гадже....има да фъркат сополотеци и сълзопади - нема да ви стигнат ръкавите от жилетката на караваджо...  |
| Така се стече живота ми, че изкарах няколко години в Африка. Малко южно от екватора. Един сравнително малък град с едно от най-големите пристанища на континента. Живяхме в една прекрасна къща на самия бряг на океана. Беше почти накрая на един полуостров дълъг 5-6 км, но само стотина-двеста метра широк в най-широкото. Вечер беше невероятна гледка. Слънцето слиза бавно над океана, после спира и като че ли не му се иска да си иде. Огромно, златисто-червено, а океана отдолу блести като злато. После, сякаш уморило се от дългия ден рязко се хлъзва и потъва. Само за около десетина минути от ярко осветен светът потъва в дълбока тропическа нощ. А който не е виждал южното небе, дори не може да си го представи. То е неописумо! Но, все пак дъжда беше онова дето ни разчувства, нали? Така се беше случило, че повече от година не беше капнала капка дъждец. Хълмовете от другата страна на залива бяха изгорели с един жълто-кафяв цвят, какъвто съм виждал само в Африка. И една нощ заваля. Като в Елин Пелиновия разказ. Тихо и кротко, ден след ден, цяла седмица! Започна в неделя и свърши в събота през нощта. На сутринта се беше случило Чудото! Ония изгорели унило-жълти хълмове само за една нощ се бяха превърнали в нещо невероятно. Блестящо-измрудено в ранното утро, като че Господ беше спуснал частичка от рая! Ако не го бях преживял не бих повярвал, че подобно нещо е възможно. Там където беше пустиня, сега се люлееше невероятен нежно-зелен килим. Само за една нощ тия растения бяха успели да израстнат над 40-50 см и дори се бяха изхитрили да цъфнат с едни бледи жълто-зеленикави цветчета. Нежни, крехки и точно затова още по-невероятни! Добре че си го имам заснето с камерата. Като ми стане прекалено тъпо си пущам някоя касета от ония дни. После си наливам едно уиски и не искам да мисля за нищо. Сигурно е носталгия? Не знам, трябва да питам Калин Донков. |