Отиди на страница:
А как започваше "Ана Каренина"?  |
| Сериозна тема - вярно е, че сме по-податливи на заместване на истинското щастие от даването с ерзаца на имането. Както вика Джон Дън - A love of having is a fear of losing. И не е до материална немотия при нас, а до обикновена духовна дребност. |
| Направих си труда да отворя линка на автора. Както се и очакваше, никъде в изследването не става дума за щастие. Нещо повече, думичката "щастие" отсъства напълно. За сметка на това, изследването работи с понятието wellbeing (благосъстояние, благоденствие, добруване) по простата причина, че то се подава на относително дефиниране и измерване, за разлика от уманитарното "щастие". ○ Наистина в изследването Великобритания е на незавидното 25-о място, точно пред 26-та България. Кой, какво и защо цели с това изследване е отделен въпрос, но Денков спокойно може да намери отговор на терзанията си чрез прости отговори на произволни въпроси. Например, коя стана е притегателна за имиграция - България или Великобритания. Чии университети са предпочитани от младите - българските, или британските. Чии граждани живеят по-дълго - българските, или на кралицата. Желателно е отговорите да са в числа, за да не мешаме твърде относителното "щастие". Примери с Бутан не се приемат. |
За статията -  Много по-сериозна и смислена от опитите на някои да демонстрират величие и презрение към нормалните хора. Оlo, май и ти смесваш щастие с доволство. Къде да емигрираш/ живееш/, колко си на белия свят и т.н. признаци на щастие ли са? Тогава най-щастливи са били Сиктникът еевреин и капитанът на 'Летящия холандец". Я да повикам класиката на помощ. ----------------------------------------- Елин Пелин Три другарки /кратък преразказ/ Три хубави момичета разговарят за бъдещето си. Едната иска да се ожени за много богат човек - тогава ще бъде щастлива. Другата - за офицер, та да има достъп до двореца, да стане героиня на романтични приключения. Третата - да се ожени за човек, когото обича. Случайно се срещат след години. Едната - тлъста дама с две гуши, с лочв корем. Втората с двама придружители, които й сипят комплименти. Третата с двете си деца, скромно облечена. /цитирам/ Лакеят, който придружаваше първата дама и който беше малко философ, обърна се към другарите си и каза: - На света има три вида щастие: първо - щастието нас свинята: да яде и тлъстее; второ - щастието на змията: да лъсти и да хапе; трето - щастието на птицата: да обича небето, да пее и да люби. "Събрани съчинения", С. "Български писател", 1958 г., том шести, стр. 203 |
Генек, просто казвах, че Денков подхваща антрефилето си за щастието с фалшив пример от едно изследване, в което за "щастие" изобщо не става и дума. Иначе съм съгласен с теб, макар в разговори от типа "Под Игото" аз да не участвам. Но имай търпение, Сократя скоро ще се събуди.  Дотогава. Натиснете тук Натиснете тук |
| Автора е прав . Народа ни не е нещастен , а е изморен. Само дето е изморен от нещастие. Ако автора прочете в Евростат Ще разбере защо сме нещастни. Ще му дам пример. В България и Румъния производителността на труда е приблизително еднаква. Замо че заплащанетио е различно и то доста. БВП на глава също са приблизителни . Т.е. държавата има средства да направи хората по щастливи но неще, може би причината е че няма истинска лява партия. Натиснете тук |
Затова може и да се радваме, че ни изкарват нещастни. Цъ, не е така и написалият би трябвало да го знае. Аспектът, формулиращ термина "щастие" в случая, е базиран на 43 признака, между които са: бедност, свръхтегло, детска смъртност и т.н. Резултатите от проучването не са механично базирани от отговора на въпроси, отправен към децата. Защото, колкото и нескопосани да изглеждат от нашите географски ширини чуждоземските проучващи, даже на децата е ясно, че липсата на компютър не може да те прави нещастен, при положение, че не знаеш какво е да имаш такъв. Холандия не е скандинавска държава: 1. Nederland 2. Zweden 3. Noorwegen 4. IJsland 5. Finland 6. Denemarken 7. Slovenië 8. Duitsland 9. Ierland 10. Luxemburg. |
| Хубава статия. Напълно съм съгласен с констататциите на автора за неадекватните критерии по които бива оценяван животът ни. Особено ми хареса репликата за разните там фондации, занимаващи се с наблюдения. Спомнете си за репортажите на ББС. И още нещо, което си струва да се подчертае дебело: почти винаги докладите, констатациите, обобщенията, скоито биваме бомбардирани от чужбина, се изготвят на основание на материали, изготвени в България. По някога това са официални правителствени становища и докладът е в розови тонове, друг път източник са опозиционните партии и се оказваме най-гадното място в галактиката. Но изследвания в резултат на "теренни проучвания" почти няма. Затова, нека имаме едно на ум, когато четем поредното изследване, дошло отвън. |
Народа ни не е нещастен , а е изморен. Само дето е изморен от нещастие. suho, моля не бъркайте фабулата! Гадното е друго - цели 130години не ни стигнаха, за да се самоосъзнаем като НАРОД! А не като "електорат".... Вчера някой спомена за БГ-филма "Господин за един ден". И беше прав! |
| нацията просто е уморена, не нещастна: ааа няма такова нещо, щот нацията не е метал, нълъ тъй де, че да се напука, а е кооолективно съзнание и тогава нещатъ стават съвсем другоячи и по друг начин визионерски изглеждат , и всичките приказки за нещастници и щастливци, за производителност на труда и заплати , и други такива стават на фира ето защо ни трябват правилните унита, където да набиват в кратуните правилната колективна мисловност университет ни трябва, университет ми дайте, университети като хората, по швицерско ме командеровайте таковинка, че да почна да отбирам от светъ днес моя хамалски поздрав е:не на щастието, да на милка и ролекс пост скриптум:апропо, моет дедо, на 2 парцуци, прескачаше о комшийот за петелят и си беше щастливец, както впрочем и целиот орталък около него, все бодряци, които си бодваха сланинката, попържяха по кмета и си бяха щастливи , и продължават да са си такиванка:така че нема лабаво  |
Иначе щастливо ухиленият възглед за света е обикновено тъп, както и щастливата любов най-често заорава в семейно доволство, от което предимно се дебелее. Без да се обиждат свинете, интелигентни и сродни нам същества, щастливият човек прилича на доволна свиня, когато не види и не изживее действителността на нещастието. Хайде де! След като щастието е нетрайно защо да не му се порадваме докато го има? Защо трябва непрекъснато да се самоанализираме и да се самоизмъчваме, че не сме постигнали това или онова в живота? Дали за околните е по-добре да имат един вечно мърморещ амбициозен недоволник или открит и приятен щастливец? Защо едни хора са "родени" за да бъдат късметлии и щастливи, а други при сходни условия на живот и същото количество нещастия и неприятности се чувстват тотално нещастни? Нещастният човек освен собствената си психика натоварва и околните с вечните си оплаквания и самосъжаление. Какво общо има щастливата любов с наднорменото тегло? Тъкмо напротив: щастливите семейства (хора) ходят по-често на излети, походи и екскурзии, движат се повече за да търсят разнообразие. Депресиите и изолирането от другите води до тъпчене с храни и дебелеене. Така и така нещастието ни дебне непрекъснато, какво ни пречи да се порадваме на щастието докато го има? |
Гадното е друго - цели 130години не ни стигнаха, за да се самоосъзнаем като НАРОД! А не като "електорат". Не си прав, Олде. До Първата св- война, българите са били много сплотени от националната идея за обединение. Освобождението, Съединението, Сръбско-българска война, победите по време на Балканската война са повдигнали много самочувствието и духа на българите....След това започва да надделява скептицизмът, идндивидуалното оцеляване, разединението на нацията, дължащи се както на появата и пропагандата на лявата партия, противопоставяща народа на "работници и експлоататори", така и заради поредицата загубени войни и националните катастрофи...така и да сега. |
| Круела, при някои щастието е дълготрайно, че и до живот. Ще се самоцитирам, казвал съм неведнъж: Най-щастливият човек на тоя свят е идиотът. Седи на счупена щайга, дъвче комат плесенясал хляб, завит е с продран човал. Но си представя, че седи на царски трон, заметнат с алена мантия и хапва пуийка с портокали.  |
| изкушавам се да припомня един стар виц. Нейде по това годишно време един БОМЖ излиза на припек на брега на Москва-река. Вади от джоба си половинка бормотуха, разпъва парче вестник и поставя на него половинка сушена сельодка. Отпива дълбока глътка, помирисва рибата, протяга се под слънчевите лъчи и възкликва "Ех, хороша жизнь!". По същото време нейде на Пикадили, в клуб с тристагодишна традиция, сър Джон и сър Джордж стават от масата в ресторанта, където са хапнали лека костенуркова супа и филе от сьомга на пара, гарнирано със свежи аспержи. Отиват в пушалнята, сядат с крака към камината и посягат към чашките с 30 годишен арманяк. Отпиват, запалват пурите и замълчават. След малко сър Джон тъжно поклаща глава и проронва; "Загиваме, Джордж, направо загиваме". |
 Всеки , все някъде и все някак , среща щастието си . Зайчето например - в хрупкава зелка . А Чарли , дори киселото зеле подминава . Баф , общото ни чувство или чувство за общност ...   |
| Според както сочи науката, човек е нещастен, когато: 1. Се сблъска със събития екзистенциални, трагични по своята същност: смърт, нелечима болест, глад, болка, страх, и те засягат било пряко него, било близките му хора. 2. Се наблюдава тежко разминаване между желано и възможно. Тъй като по точка 1 почти всички народи (като изключим бедстващите и много изостаналите) са доста равноправни, очевидно става дума за точка 2. Следователно трябва да изследваме защо у българите се отвори (и продължава да се отваря) подобна огромна пропаст между желано и възможно. А че българите се чувстват изключително нещастни, няма съмнение. Достатъчно е човек да общува всекидневно със себеподобните си и отвреме-навреме да хвърля поглед по форумите в интернет. |