Истнското изкуство отразява епохата, в която е сътворено, но същевременно е над времето и мимолетните "поръчители" на творби, отговараящи само на тесни лични или партийни интереси. Проверката на годините за това изкуство не е страшно, напротив- необходима е, за да разберем след години истинската му стойност. Интересна тема пак повдига Донков, макар и под различна форма дискутирана в други публикации на изданието (СЕГА). |
Ще призная, че редовно пропускам Донков, някак си труден ми е за четене. Нооо, този път ме развълнува. И темата е отлична, и стилът. Поиграл си е с думите и подобно на описваните от него музиканти е изкарал нещо много истинско. Не ми са анализира, просто благодаря за текста. Много добър. Малко отива към Радичков като изказ и съждения, което в случая не припознавам като вид плагиатство, а по-скоро като белег за високо качество. Хубаво е, че човек може да прочете нещо наистина хубаво на този език, обруган от псувни и дребнотемие. Добро, поздравления! |
Калине, твоето село ще вземе да бие моите Три Ма'али, бе! Натиснете тук |
Калине , както обикновенно Малка забележка - литературен критик хвали и надхвалва скромен, а според мен и безсмислен поет. - мисля , че без това вмъкване , работата ти щеше да остане чиста и много по-силна... Редактирано от - ivo kunchev на 08/5/2009 г/ 06:26:35 |
Без поръчители изкуството никога не се е развивало Огромното творчетсво на Моцарт за краткия му живот (1756-1791г.) е било винаги по поръчка. Времето след това отсява кой е бил класик, кой велик.Така е било и с Хайдн (служил като придворен музикант на феодалите Естрерхази), така и с Лист при Ваймарския херцог, така и с Вагнер при крал Лудвиг 2-ри Баварски. След това при капитализма в замяна идват пазарните принципи. Прекомерната комерсиализация, обаче, убива също изкуството. |
1958 Да..аа това беше времето , когато хората родени и възпитавани преди войната още вярваха, че нещата от живота зависят от тях, само от тях Тато току що беше сменил Червенков, по-олаби комунизЪма и народа го удари на живот, то и нямаше какво друго да се прави санким! А после почна социалистическото, трите ключа, положението, пътуването в чужбина, титлата, след това капиталистическото съревнование и нещата от живота ни по избягват малко нещо! Нищо ще се оправим, някяк си! А Донков е майстор, две мнения няма! |
Калине, а помниш ли Доно Крачунов с флигорната? Този човек свиреше в захлас с часове, без почивка, а дрехата му, винаги наметната върху раменете се задържаше по един необясним начин и никога не падаше, даже когато изправяше флигорната към небето, преди да започне своето изпълнено с неравноделни тактове "соло". И дядо ми, когато се върнеше отвечер от мегдана, важно съобщаваше на баба ми -"Доно Крачунов пак скъса връвта!", защото веднъжq пак при едно такова изпълнение се скъсала връвта, с която си бил вързал гащите и те се свлекли до коляно. Тази комична случка е бледнеела пред самобитния му талант! |
ivankin, Да не бъркаме "селянията" - разбирана най-вече като "елементарност и простотия" (има я във всички страни, но под различна форма) с традициите, народната памет, езика, и т.н. Първото трябва да се изкоренява, спор няма, защото вреди на нацията, но без второто тази нация е обречена на падение (морално, етично, естетическо), дегенерация и изчезване. |
Тук се преплитат две неща - "когато бяхме млади и всичко беше хубаво", с "проверката на времето за значимост". И хубав край Защото силните на деня рядко биват и силни на века. |
ivankin, Sorry, ако аз не съм те разбрал правилно, но постингът ти именно под статията на Донков ме наведе на тези мисли... То, още Алеко си го беше казал: "Пази Боже, сляпо да прогледа". |
Калин Донков - Има разлика между селяни и "гащници"... Има си природно интелигентни хора и от село и от града.Има си и простаци пак от двете места.Гащникът е начин на мислене, поведение и възпитание.Няма значение откъде си, има значение какъв си. |
Който не е живял на село, па макар и само за лятото, едва ли ще разбере мисленето на онези хора. Това е бил българският народ, преди масовото преселение към градовете. Имам само хубави детски спомени, нищо че бяхме бедни - само хубави... |
При селяните както всички останали има хора всякакви. Проблем става обаче, когато селянина се премести да живее в града, защото се опитва да живее по начин какъвто е свикнал, а то не става. Обратното е доста по-рядко явление, като изключим летните почивки на село. |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
ivankin, Разбрах те. Филмът (точното заглавие е "Марс атакува" е добра комедия, само дето ние, марсианците: - не сме така грозни, както ни представят в него; - нито сме толкова гадни (не атакуваме другите планети, за да ги завладеем и унищожим местната цивилизация). Освен това, Том Джонс винаги ми е харесвал като певец и участието му внася допълнителен живец в интригата, с немалко символизъм, вложен в това. |
Калине, Всяка песен си има младост, всяка младост си има песен. Каквото оцелее след 100 години си става класика (в случая - етнокласика). |
Гепи народе - Натиснете тук! |
ivankin, (Поне за мен) едно от осн. внушения на филма беше, че не можеш мирно да разговаряш и се "братосваш" с хора (цивилизации, култури), които твърдо са си поставили целта да те унищожат. В този случай не важи правилото, "ако те ударят по едната буза, подложи и другата !", а трябва да се вземеш в ръце и се бориш за оцеляването ти. Пренесена тази идея към сегашната ситуация у нас: не може да се "преговаря" с управляващата бандитска върхушка, чиято единстена цел е опоскването на страната, пък ако ще след това (за останалите живеещи на териотрията ) - "потоп "!... Тук важи принципът: "илие ние тях, или те - нас !" (засега е "Те - нас !" )... Няма "полумерки" и "компромисни" решения. Тези разбират само от бой по канчето. Проблемът е, че с избори този "бой по манерката" не става. Трябва много силна ръка и "желязна воля" (+ възможности от всякакъв характер ), за да се успее. Иначе древното ни племе е заплашено да се затрие. Редактирано от - Mars Attack на 08/5/2009 г/ 18:32:07 |