Отиди на страница:
| Бира, не се заяждам на дребно. Когато някой се пише много печен и цапурка смело из цивилизации, култури, езици, епохи и понятия, е хубаво поне да си направи елементарната справка, преди да зачука по клавишите. И да има малко повече уважение към публиката. Апропо, понеже ме поучаваш как се пише ἄ γ ω , забравил си да сложиш ударението. Ама то в уики-то не винаги пише каквото трябва. |
Да, хубав седмичник беше "Икономист". Философът Хърбърт Спенсър му бил зам.-главен редактор, шпионинът Ким Филби му беше дописник.  |
| Ако фокусираме статията към БГ действителност (което реално ни засяга и интересува, в крайна сметка), сещам се за вица, защо до казана с българите нямало дявол да ги пази... Така (по изпитания принцип) действаше правешкият хитрец: а е почнал някой от "обкръжението" да се изживява в ролята на (бъдещ) лидер и почваше да му прави сянка - "шат, на патката главата": я посланник в Гана, я консул в Шри Ланка, я търговски в Занзибар (сега Конго), и - дотук с лидерството. Без лидери в една държава не може, важното е те наистина да имат нужните качества, за да поведат партията си, правителството, нацията ... Нашите сегашни "лидери" са неморални, жадни за власт - пари мафиоти и играчи на дребно в борбата за кокъла (келепира), които успеха на нацията и нормалния живот на хората са последна грижа. Основната и заветна цел: максимум време във властта за максимално пълнене на гуша, пък след това - "потоп"... Поне от Марс истински лидери не се виждат, пък може и да е от разстоянието и "космическия прах" (полюция), реален или електромагнитен ... |
| Димитрие, все се каня да те питам срещал ли си се с Пол Робсън?Преди малко попаднах на любопитен клип http://www.youtube.com/watch?v=LtU3vUOa2s w и се присетих отново.Съветският химн на английски изпълнен от афроамериканкомунист. Редактирано от - Гойко Горисов на 20/5/2009 г/ 11:04:03 |
| Ловък, ей за те т`ва: лошото е останалите да не са стадо и аз я обичам. Пък ако и тя таквоз, може да ми обясни какво означава.  |
| Като каза Пол Робсън се сетих за един поет с китара немец-киноартист и звезда от фестивала Ален мак.С една дълга косица а ла битълс...Даже издаде дългосвиреща плоча в Балкантон.Някой помни ли му името, че не се сещам в момента. |
| Да е бил американец от ГДР-то? А не германец? Имаше един такъв албум на Балкантон: Дийн Рийд и неговият свят (Dean Reed and His World) - 1976 година. http://www.deanreed.de/deutsch/index.html Редактирано от - Nickolas на 20/5/2009 г/ 11:19:00 |
| Истински американец. Познавах се с него лично, ама не сме обсъждали кухнята на DEFA. Само, че е хубаво място. Сега всички снимат там. Dean Cyril Reed (* 22. September 1938 in Denver, Colorado; † 13. Juni 1986 in Zeuthen). Удави се. Твърдеше се, че е самоубийство. Редактирано от - Nickolas на 20/5/2009 г/ 11:23:58 |
| Даа... Пак ли ше се кюскаме “За ролята на личността в историята”, Г.Плеханов , 1898г.? Бе я по-добре Натиснете тук! |
| Олди, уви тъй е, вождовете и вождизъма беха развенчани още в края на по-миналия век. И низвергнати в средата на миналия. Няма как днес да се възправи стар и авторитетен водител, пък да рече "споко шъ съ оправим". Ако се намери такъв ще го освиркаме - по навик  |
| OLDMAD, "Лидерите" ги "избутва на сцената" ист. ситуация и момент: ако не беше Буш, щеше да е друг. Но не е така, както ни внушаваха по Татово време (че двигател на историята са "народните маси", а ролята на ист. личност е никаква или незначителна). Стига те да имат реалната възможност да взимат решения и имат поне относителна независимост за това, а не са просто пионки на тези, които са ги поставили на даденото място (или са платили преизборната им кампания). Диктаторите са отделна тема. |
| Тъкмо се бях заслушал в химна на морската пехота -( "From the halls of Montezuma, to the shores of Tripoli...First to fight for right and freedom..." ), и бат Джимо ни припомни за летеца Списаревски. Вярно е че сме били на грешната страна във Втората световна. Но летецът - вечна слава на героите! - е защитавал нашето небе. И нашите родители. Както пише Марк Твен - и чуждите, и нашите патриоти се бият за справедлива кауза. Кой може да каже къде е правото? Вероятно сами сме си виновни, българите - допуснали сме чужд цар да ни управлява, той е станал съюзник на Хитлер и т.н. и т.н. ... Редактирано от - spectator на 20/5/2009 г/ 11:36:51 |
| По въпроса за нуждата на българина от лидери винаги е добре да си припомняме класиците: Вечер не се минуваше да не разискват моите овчари кой е най-богатият хаджия, кой имал най-голям почит при пашата и пр. Най-големият техен господ е хаджи П., стар скъперник-чорбаджия, името на който се произнася с гордост и почитание от всеки котленец. Ако някой овчар случайно се е бил срещнал негде по пътя да пътува с него заедно или пък умният хаджия го е поканил да бъдат другари, за да има едно мекере със себе си, за да му чеше коня по ханищата, то обрадваният овчар не забравя това важно произшествие за дълго време. Прави-струва, той ще намери случай да отвори дума за това и ще захване да разказва някоя анекдота из неговия живот, като не пропуща и най-малкото му движение. Не дай, боже, пък, ако се е удостоил да носи на коня си или на гърба си тежката кесия на дяда хаджия, който като известен навсякъде по богатството си, за да избегне всякоя опасност, често е употребявал подобни хитрости. В такъв случай с нашия овчар дума не можеше да бъде вече, без да смята бедният, че с това си е наместил кокалите или е убил слабия си сиромашки конец. |
| Марсе, всеки Лидер до някаква степен е и Диктатор! (не е моя мисла) Почти като при Шекспир - "Да бъдеш, или...", и по-точно в способността за компромиси. Безкомпромисните, праволинейните, идейно-заслепените, алчните за тотална власт Лидери, обикновено се израждат в Диктатори - от Ал.Македонски та чак до наши дни. |
А, бе...много ми се искаше да вдигна и аз едно палче...ама съм го сложил на едно друго място...И сега като някое магаре Буриданово стоя и се чудя: От кое ще ми е повече кеф - да го извадя и да го дигна...или да си го оставя там?  _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |