Извинявай, Лянча, и какво разбра от "Клетниците" след тоя първи прочит? Само не ми казвай, че е било в късния пубертет... Във втори клас ... Разбрах какво грамадно нещо е Книгата, колко много е нужно да прочетеш, за да се научиш да четеш и че никога не можеш да разбереш каквото и да е, за когото и да е по чужди приказки. А "Клетниците", то се знае, се наложи да ги прочета пак по-късно. Шест или осем пъти |
На вниманието на Караваджо и сие: Враг не ведал, дурачина, - тот, кому все поручил он, был ЧЕКИСТ, майор разведки и прекрасный семьянин. (В. Высоцкий) |
Caravaggio, Отдавна искам да те питам и се не намирам сгоден момент. Вярно ли е, че когато си изографисвал купола на Сикстинската катедрала церемонмайстора месер Биаджио Ди Чизепа, възмутен от нарисуваните голи тела, изказал мнението си пред папа Павел за "Страшния съд", че "това е най-безсрамната картина", която е виждал през живота си. Верен на себе си ти пък си му го върнал като си нарисувал съдникът на ада Минос с образа на Чизепа. Когато тоя последния побеснял от яд и се оплакал на папата получил следния отгвор: "Виж, драги приятелю, ако те беше поставил в чистилището, можех все пак да направя нещо за тебе, но ти си в ада, откъдето не може да те избави никой, тъй като , както сам знаеш, оттам няма избавление". Та исках да те попитам де дали са верни тези глупости дето ги разправят. |
Доктора, Бармалей, хамел и всички знайни с незнайните си имена воини! Манрико, Обаче когато редови учители се отнасят към "шефката" на катедра "Българска литература" в Софийския университет с "к`ва е тая, че да каже какво да се учи, бре", Шефката на катедрата НЕ Е ФАКТОР в образованието. Тя си е шефка - незнайно защо - на една от многото катедри в СУ. Административен пост, чиновник. Отделно, че като прочетох ...текстовете й /много мразя тая дума "текст". И "Хаджи Димитър" е текст, и бележката "Пено, манджата е в хладилника" също е текст/ яко се замислих. Академик Петър Динеков, академик Владимир Георгиев, брат му Емил Георгиев, Симеон Хаджикосев, Георги Веселинов и т.н. НЕ БЯХА шефове, но бяха уважавани от судентите. Мъча се да се сетя кой беше начело на катедрата - не помня. Може да е бил свестен човек и да го помним с друго. А може да е бил нормален соцбюрократ. Та, Манрико, в културата не е като в компютърна фирма - началник и дураци. Що се отнася до езика. Преди известно време направих сто и малко разработки за едно издание. Предназначено за занимаващи се с роден език, включително /а може би - най-вече/ ученици. И още след първата публикация се сдърпахме с редакторката. Беше наблъскала всичко с термини. Аз се мъча да избегна натрупването на строга терминология /все пак публицистика е, не е чиста наука/, тя - да станело по-атрактивно. Е, надделях и, докато ги пусках, повече дума не промени. Но като гледах какви неща предлагаха на учениците... И да се похваля. Пътувам си кротко с влака, влизат майка и щерка - 17-18 годишна. Майката ми разправя как отивали на курсове за кандидат-студенти в София, щерката чете. Изданието. И - като един Вазов със стария вестник , видях името си. Небрежно заметох раговора накъм четивото. С какъв кеф слушах колко ясен и точен е материалът, как и приятелките на момичето го предпочитали пред учебника...Мани, мани! Като стигнах Мездра, дето ме чакаше брата с колата, казах едно "довиждане". И - "Аааа, ние не се запознахме!", показах си личната карта! Канонада от душевни орг...удоволствия. Сега пак гледам изданието. Ами то не се чете! Надничам в разните помагала в интернет. Абе, кажи го ясно, точно, конкретно. И само насочи. Най-идиотският въпрос в литературата е: "Какво е искал да каже авторът?". Аланкоолу, той е казал каквото е искал да каже. Важното е - ТИ, читателят, какво си разбрал И какво е останало в теб. Уф, увлякох се. Но една още история. Десети клас, езикова гимназия. "Евгений Онегин". Лидерът на класа - пълен отличник, този път не е готов. И започва да развива СВОЯ теза. Онегин убива Ленски, защото му е приятел и го обича??? А после се аргументира. Разликата между двамата е десет години. Ленски е млад, романтичен, пламенен. Онегин е циничен, претръпнал, реалист. И застрелва приятеля си, за да умре млад и не изживее неговите разочарования... Ха де! В дебелите книги не пише така, ама е страхотно логично и разширяващо образа на героя. Това е литературата - изкуство на свободната реч. А не формули 2х2=4. Свободата, Санчо...не е в компютрите! Редактирано от - генек на 23/6/2009 г/ 20:54:47 |
Преди неколко дни в-к "Сега" пишеше за спора между СУ и БАН, кой да води бащина дружина по правописните правила, нали така? Предвид това, което научавам днеска, мисля че СУ-то не би трябвало да има нищо общо с българския език и литература. Нито за правопис, нито за синтаксис, семантика и пр. граматични куротресини. Нищо общо! Разбира се, без да знам дали и у БАН има такива индивиди, като главата на катедрата по литература у сеуто. |
Караваджо, а случайно да знаеш какво стана с Ботичели от III палата? Щото там го настанихме преди известно време, в много лошо разположение на духа. Редактирано от - Даскал Цеко на 23/6/2009 г/ 20:57:57 |
Шефката на катедрата НЕ Е ФАКТОР в образованието. Тя си е шефка - незнайно защо - на една от многото катедри в СУ. Административен пост, чиновник. Хъм, не е така, генек. Хич не е безобидна тази работа. Дамата е шеф на не каква да е катедра и не къде да е. По идея тази катедра трябва да има ключова позиция в културната политика на държавата. За съжаление нищо не може да се направи - длъжността й е изборна, а да бъде лишена от права да преподава, както някой беше предложил по-горе, е немислимо. Тези права й се дават от научното звание. Още повече, че то е "професор". |
Поздрави на всички за чудесния чат и за "светлата надежда" днес тук! Хубаво е да има в една държава .....дори и един "овехтял" като Вазов! Скоро ще дойдат и новите "самообичащи себе си и племето си" Интелектуалци! България КЕ ПРЕБЪДЕ!!! (колкото и наивно и ...Мунчовско да им звучи на някои....) |
Ловкий, като спомена "бля", та се сетих един хубав виц. Срещат се двама новые русские и единият казва на другия: - Что-то я тебя, братан, давно не видел. Оня му вика: - Да я только-что вернулся из Гренобля. Първият недоумява: - Из чего, бля, вернусля? А оня пояснява: - Да не из Чегобля, а из Гренобля вернусля, бля! ПП: ше прощавате, значи, ама съм на второ шише червено и май множко ми стана да бъркам буквите. Редактирано от - Даскал Цеко на 23/6/2009 г/ 21:20:20 |
Колеги, да благодарим на поета, публициста и есеиста Бойко Ламбовски. Днес без него из пашкула на езика нямаше да излети пеперудата на мисълта. |
Лянча, исках да ти кажа с тази нелицеприятна реплика, че и литературата има известни правила за употреба, които не е зле да се научат от по-мъдрите - в случая, учителите. Ех, Караваджо, явно не знаеш какво е истинска страст към четене. Както и че "в изстъпленията на страстта има повече справедливост и надежда, отколкото в безрадостните правила на света." Вярвам, добре си спомняш от кого е последното |
Докторе, ми ние Бойко го обсипахме с похвали от глава до пети и му навирихме толкова палци, сякаш е гладиатор-победител в Колизеума. Каква по-голяма благодарност от това? Редактирано от - Даскал Цеко на 23/6/2009 г/ 21:32:49 |
Генек, Статията на Ламбовски относно дядо Вазов е наистина великолепна.Но тъй като поводът за написването й е изпитът за прием след седми клас искам да се спра на някои неща от самия изпит. Лично за мен, текстът от "Под игото", който беше даден и дидактическата задача, която беше поставена бяха невероятни гафове.Ще се обоснова защо. Първо.В първоначалния вариант, който беше пуснат от МОН имаше груба грешка-недовършено изречение.Тази грешка трябваше да бъде отстранявана в движение. Второ.В самия тект има много пряка реч, което го прави изключително труден за преразказ. Трето.Дидактическата задача, която бе поставена бе пълен майтап!Такъв вид ученическо съчинение като подробен трансформиращ преразказ не съществува!Просто е невъзможно да се напише, защото се поставят две взаимноизключващи се задачи.За да се направи трансформиращ преразказ от името на един герой , пишещият трябва да се съобрази с това, което знае този герой и неговите постъпки в момента.Това предполага и малко по-голяма свобод в предаването на събитията.От друга страна пък, когато правим подробен преразказ преразказваме целия текст, което значи, че ще трябва в преразказа да се включат и събития, неизвестни на героя, от чието име разказваме.Във въпросния текст няма особено големи проблеми да се направи такъв преразказ, но как биха се справили учениците с друг текст-можем само да гадаем. Четвърто.Романът "Под игото" се изучава в 6 клас.Дава се една година по-късно.При положение, че в него има много архаични и рядко използвани думи, защо бе забранено на учителите по литература да обяснят наново на учениците какво означават те?В резултат на това пак ще четем бисери от рода на "...нещо изгрухтява на двора..."/вместо изрухтява/ и подобни. А иначе съм напълно съгласен, че мястото на Вазов в учебниците по литература трябва да бъде запазено, докато на тая планета има поне един човек, който да говори български.Но докато учебните програми се правят от хора, които не са влизали поне един път с дневник в час , образователната система ще се скапва, учениците ще бягат от часове, а българинът ще изпростява все повече. |