Основна дума в учебниците на 60-те беше "мандра". По онова време "мандра" беше нещо, което партизаните от учебниците непрестанно превземаха. След като този обект не беше в населени места и предимно се щурмуваше, представях си, че "мандра" е някакъв укрепен пункт на врага високо в планината. Наистина, правеше ми впечатление, че след всяко превземане партизаните тъпчат пити кашкавал в раниците, а онези, които не могат да вземат със себе си, търкулват по нанадолнището - да не ги ползва врагът. Но, разсъждавах, след като "мадра" е нещо като форт, значи в него има склад за храни, от който очевидно извират въпросните пити кашкавал. Какво е "негър" пък разбрах едва покрай младежкия фестивал през 1968-ма. По време на фестивала и в училище, и в къщи ни предупреждаваха да не пием неща в сладкарниците, нито вода от уличните чешмички. Защото "американците" щели да ни пратят "негри", заразени с ужасни болести, които да ходят по сладкарниците и да плюят в чашите, и да облизват уличните чешми, за да ни заразят и нас. През 70-те години като че всички магически думи се сляха в една - "Пленум". Нова се появи в началото на 80-те години - "самозадоволяване". Идеята, напомням за по-малките, беше следната. Тъй като в магазините нямаше месо (и периодично изчезваха неща като картофи, чесън и особено - леща, която леля ми ни пращаше от ГДР), Партията реши всяко предприятие да си направи свинеферма, за да има месо за работниците. Защо тези неща не се отнасяха за "народната интелигенция" никой не обясни. Очевидно трябваше да ставаме вегетарианци. Та по онова време, вече глава на семейство, припечелвах с преводаческа дейност. Непрестанно се налагаше да превеждам на профсъюзни деятели от западните страни това "самозадоволяване". На какъвто и език да го почнеш, винаги излизаше онанизъм. "Self-satisfaction", например, или - "Satisfier de soi-meme". Превеждащите на немски казваха, че при тях звучало още по-зле. Връщах си го на системата обаче в писмените преводи, от руски на английски, на международни конференции. Езикът на всички международни научни конференции в София си беше руски. В записите на дискусията винаги фигурираше по някой руснак, описван като "ответственний товарищ". Бре, питах се известно време, кой е пък този отговорен другар - докато накрая не се сетих. Всяка руска група, отиваща в чужбина, пък дори съставена само от професори, си имаше агент на КГБ за отговорник. Той беше въпросният отговорен другар, а аз пък с хъс го превеждах буквално като "responsible worker". Пак покрай група, но полска, чух и едно шокиращо словосъчетание, което буквално раздра мрака на социализма като светкавица. Действието се развива в Карлово някъде през 1980-та. Размотавам се по главната "Чаркът" вечерта, минава полска група, тяхното ченге се опитва да ги натика да се прибират в хотел "Москва", а те, подпийнали, не щат. Ченгето нещо им изръмжа да ги стресне, но една полякиня като кресна, та се чу чак в съседен Сопот: "Червона швинья!" Ау... Бре, тия поляци. Цяла нощ не спах - размишлявах за хората и ситуациите, в които можеш да кажеш на агент на службите, че е червена свиня - и да оцелееш. Стихоплетството беше основна част от социалистическата пропаганда и там думите ставаха все по-смешни с течение на времето. В учебника за 4-ти клас фигурираше стихотворение за един, който носил хляб на партизаните. Хванали го фашистите и почнали да го налагат, да си признае. Той - мълчи. Те: "Донесли отнякъде някаква брадва" . Както и да е, отсякли му ръката, дето давала хляб на шумкарите. Дотук - според очакванията. В последния стих работата обаче стана съвсем севернокорейска - дошла свободата и човекът го направили директор на хлебозавода... През 70-те години партизанският епос постепенно беше заместен от партийния такъв. Партията стана майка, закрилница, кърмилица и какво ли не още. В края на десетилетието публикуваха сборник стихчета за някакъв кръгъл рожден ден на Тодор Живков. Там имаше следното покъртващо стихотворение, жалко, че не го помня дословно. Та, тръгва др. Живков към някакъв селски събор, ама закъснява, та трябва да лети с хеликоптер. Майка му, баба Маруца , го настига по пътя към въртолета и му вързва шалче, което сама изплела "Да не ти става студено, Тошо, чедо". Следва смяна на кадъра - хеликоптерът се снишава над поляната пред селото в едни облаци и мъгли. Перките ги усукват и правят нишка, както вретеното прави нишка от вълната. Изводът, накрая: както баба Маруца изплела шалче за др. Живков, да не му е студено, така др. Живков изплел с хеликоптера шалче за цялата страна, да не им е студено на трудещите се.

..Цяла нощ не спах - размишлявах..