Отиди на страница:
| Caravaggio: "Пишете дисертация. Марсианецът ще си умре от майтап". Назначаваме те офциално за нАучен ръководител. А аз вече се треса от смях и а-ха да се гътна ("Бързата помощ" е вече на път...).  |
| По бримката - като четох импресиите на тема Мандра, си спомних вкуса на Оня кашкавал. като четох за 100-те вида сирене и 200-та вида кашкавал, нещо като сбъдвнатия мохамедански рай, си помислих, колко е тъжно, че няма кой да ми посочи измежду тези 100/200 вида 2-та, които са с вкус на Онези. Ама така е, едни гонят качество, а други количество, за много неща в живота е така. Иначе рядко си спомням за тези забравени неща, добре че са емигретата у тоз Форум да ми ги припомнят (с някои редки местни изключения, вж. по-горе за обонятелните прилики). Понеже техните спомени са много свежи, нали живеят с тях. А ние - с реалността. Редактирано от - Геновева на 20/7/2009 г/ 12:51:26 |
..а-ха да се гътна.. Ауу, стискай зъби докато дойде, че иначе ще трябва да търсим друг еталон за простодушие. Даскалът не е узрял още... Редактирано от - Caravaggio на 20/7/2009 г/ 12:51:14 |
| Позволявам си да постна безценните добавки на великолепния Хан Крум към първоначалния списък: А ду ю римембър "Млекото" ,"Балканче", ЦДНА, Ракаров, 7:2, Кон Диев, "Я подай ми мила мамо синята пижама", Гюрга Пинджурова, Тумбалалайка, Арда Пакент,"пусньи ВьЕФа, да чуйм Гидьика", Кита Голиат, ЖоеКлемендоре,"Американски пластмаси", "Валентине Терешковой за пальот кодмический пионери падарили гуй автоматический","Тошо комуниста забрани туиста", "Тесен кюнец палталон, шлифер жълт като лимон","О, Господи, кажи на Мисисипи-да не излива своя гняв-в тръстиките на моята колиба- яжбябориба-пийдядором","Златната богиня от Рио Бени","Няма вече ала-бала, ей го иде Фестивала, кой със бели, кой със черни, на тезисите да сме верни", Дубчек,"Педя човек, лакът брада", "Аврора-ра-ра-ра-ра","Сладо-ладо-лед, има го навред","А сега ръцете", стъкления дансинг на бар Луна, концерта на Северните тигри", Той е тук всяка вечер, прави смях на старата арена, затова той е клоун, те му плащат и той трябва да се смее". А "Лимоновите резенки", налъмите с хлъзгавите каишки, помните ли интендантските работилници на ул.Триядица, зелените милиционерски униформи, брадясалите зверове с червени ленти с надпис"Отрядник", а "вечеринките" и "другарския съд", стенвестниците, конските вагони и трета класа с мрежичките за багажа, кучето Лайка, чешмичките, дето се натискаха, лимонаденитешишета с порцелановите капачки? Изчезнаха май от главите ни некои носталгици позабравени важни за нашия жизнь понятия като "ПЪРВОМАЙСКИ ПРИВЕТ НА ЦК НА БКП", петилетка, летучка, петминутка, Парторг, АОНСУ, "Марш на скок", цинтове, налчета, железца, шушони, целволе, басма, канап, УЧПЕДГИЗ, ОФ, СИВ, почин, таке, оранжада, цигарите Стюардеса и Трезор, петолъчка, сърп и чук, кулокран, панел, активен борец, отряд Чавдар, Цола, Начо, Спартакиада, Октомврийска революция, Девети, Слава!Слава!Слава! БКП!, "Уважаеми другарки и другари", Джагаров, Политбюро, комсомолски секретар, Ленин, Маркс, Енгелс, Юмжамгийн Цеденбал, другаря Хонекер, тел с ток по границата, пропуск за гранична зона, донос, Белене, Брежнев, манифестация, "Разтегни Андрей акордеона", Вставай страна огромная, като слънцето и въздуха, вечна дружба, българската нация-нация техническа, компютри Правец, часовник Слава, телевизор Опера(чернобял), ГАЗ-ка, ЗИЛ, осмак, Герой но социалистическия труд, Злобин(дето подкопал рудника и за два часа се срутили двеста тона въглища, после му дали за награда да седне на първата пейка в палатката за кинопрожекцията, а на другия ден накарали всички роби да копат по двеста тона), фотоапарат Смяна 8, ORWO, радиограмофон "Акорд", грамофонна плоча на фирмата Мелодия с изпълнения на Муслим Магумаев, Карел Гот и Пъслару, Добри Джуров, "Да строим неуморно другари комунизма във наш`та страна". Забравихме поскъпването и великия лаф "За добруването на народа", рубриката "забавна и танцова музика", съветската телевизия в петък, забравихме цеха в котлостроителния завод "Георги Кирков" с тъмножълтата светлина, процездаща се от мръсните прозорчета, с виолетовите светкавици на оксижените, задушливите облаци газове, ватенките и ушанките, бурканчетата с кисело млеко, оглушителния звук от парния чук и машините, чарните орбити, стола с алуминиевите чинии, мазния червен слой над граха и тлъстата сланина, плуваща отгоре, таратора с необелените настъргани изветрели краставици, гарнитурата с варен студен боб, плодовата ракия в хоремага, пиянските скандали и побоищата, акордеонните събирания с "Льох, льох, лилильох, льох, лилильох", взаимоспомагателната каса, червените знамена, портретите на другарите и човека с главно Ч, каскетите, черните волги, ударниците, майка-героиня, Антон Югов в ресторант Стадион, дървената табла с наредени на пирамида чинии с тройка кебапчета, а сервитьорът я слага на ъгъла на масата и посочва с брада: "Ей тия са вашите", мазните чаши , обръщането на покривката за следващия клиент, обръщането на чаршафа в бръснарницата и чашата със спирт за гребенчетата, жартиерите и рипсените чорапи, банелите за яките на ризите и телта в сутиените. Редактирано от - Даскал Цеко на 20/7/2009 г/ 13:50:15 |
| Даскале и Ловък, да не би да пишете, без да четете ... статията, имам предвид. А може би така и трябва, може би в това е великата шаячна правда? Така си и помислих, щото иначе щяхте да почнете иначе отличния си "поменик" или "лексикон", ако предпочитате, с пресния за две поколения кошмар, изровената от гардероба чавдарска връзка, изпадналата отнякъде комсомолска книжка, предизвиканият гърч у т.нар. "изгубено поколение на прехода" - такъв, че и Фройд би вдигнал ръце, острата нужда от паметник, посветен на жертвите на комунизма и тумбалала - ла - тумбалала - ла - тум - балалайка |
Даскале - "супер" -  Caravaggio, "Простодушно умрех" след последния постниг на Даскала и сега ти пише вече от небитието ! Ставаш веднага "интелигентнейшим заместителем" у форумо  |
| за носталгици тип Мара Подробната- Натиснете тук |
| Лянча, четем бе, как да не четем, само че "каждый рассуждает по мере своей испорченности". Все отнякъде трябва да се почне - строги правила няма. А за сермяжната правда си прав. |
| Абе, забравих да питам - на входа на музея "Терор в колхоза" дали ще лежи саркофаг с мумията на авторката? Иначе си искам парите за билетчето обратно |
Не съм против да им се отдели дори постоянно експозиционно пространство, но нека "шедьоврите" им да бъдат изложени на фона на труповете, на хилядите жертви, които стоят зад тях; нека видим гранитните бюстове и възторжените портрети на другарите, но редом до тях да бъдат имената и лицата на техните жертви. другаря карамфилов гладен няма да остане - ако не художник агитпропчик винаги може да стане. почерка му е досущ като на тези, които мрази - само на болен болшевишки ум може да хрумне да изложи едно до друго произведение на изкуството (пък било то и придворно или поръчково, каквото впрочем е 99% от изкуството) и пропаганден материал |
През 1963 влязох в казармата. Прибраха ни стригани в Сливен в средата на октомври и след пет дни ни дигнаха по тревога. Качиха ни на камиони и бронетранспортьори и след часове друсане по някакви черни пътища ни стовариха и наредиха веднага да се окопаваме. Валеше дъжд, беше кално, случи ни се камениста почва, беше трудно, ние бяхме “зайци”, изплашени и неразбиращи защо тая работа трябва да се прави на тъмно, посред нощ, в калта и дъжда. Като се развидели, бяхме оформили гробчетата, подгизнали, мръсни, ошашавени. Така лежахме часове. Тъй като не бяхме се заклели още, нямахме оръжие, нямахме платнища, имахме само кухи противогази , каски и лопатки – шанцови инструменти. Крещяха ни да не се опитваме да разговаряме и да не си надигаме тъпите глави от калта. По едно време след много часове се появи един пуяк – политическият заместник-командир и ни изкомандва да се станем и да се строим. И каза: Убит е президентът на САЩ Джон Кенеди. Най-реакционните сили в най-реакционната империалистическа държава няма да пропуснат да използват тази възможност за най-яростни атаки срещу стожера на прогреса и комунизма, великия Съветски съюз. Очакват се най-отвратителни провокации срещу целия социалистичеки лагер. Турция, като верен слуга и робско оръжие на САЩ в южния фланг на НАТО няма да пропусне възможността да удари по най-ценните завоевания на братския Съветски съюз и нашето мило отечество Народна република България. Затова, другари, ще лежим тук, границата е пред нас на няколко километра и ще пазим завоеванията на социализма и братската дружба с великия Съвтски съюз... Въоръжени с каски, манерки и шанцови инструменти, пазихме завоеванията в калта още двайсетина часа - мокри, гладни, вкоченени, уплашени, неразбиращи защо танковете на злите империалисти първо нас трябва да смажат по пътя към заветната си цел – Ямбол и Сливен... По-късно вече знаехме, че нашето пехотинско поделение е бойно, част от Варшавския договор и щом започне Третата световна война, ние за 45 минути трябва да сме превзели Одрин – мамка му и Одрин. Когато веднъж ни вдигнаха по тревога за маневри на Варшавския договор , тревога, която ние очаквахме от седмици и спяхме облечени и с обувки, от казармата за 6 часа успяха да излязат два танка, 3-4 бронетранспортьора и един камион. Останалата техника – десетки моторни возила и танкове – си остана в гаражите – такова й беше дереджето. Такава беше боеготовността на армията на онази България – мърлява, примитивна, просташка, като всичко друго в онази държава. Която обаче още съществува в главите на немалко съвременници. |
| "... к нему не зарастёт народная тропа" Караваджо, Задължително да го вдигнете до този на Тато в Правец, и да водиш редовно пионерчетата на поклонение, че май много са се разпищолили напоследък, ей ! |
| Лянча, за мен въпросните години не бяха кошмар и не правя трагедии от това че съм носил червена връзка и съм членувал в комсомола. Е, досадно беше понякога но пък и ученето и пазаруването бяха досадни. Както и неизбежните опити да събудят в мене гения чрез уроци по цигулка и солфеж (в моя случай). Иначе и в моето семейство е имало хора, на които новият строй не е донесъл добро, но пък никога не сме се чувствали жертви по тоя повод и не сме циврили заради лошия си късмет. Ако пък искаш от мене оценка за тези години, то личното ми мнение е че наложените порядки, правила, ограничения и лишения са повлияли зле на абсолютно всеки един член на обществото ни, повече или по-малко и независимо дали го е усетил или не. Като радиацията-не усещаш нищо и изведнъж се срутваш с окапали зъби и косица. |
| всеки, който тръгва да издава присъди, първо трябва да се замисли за това, че отричането на 45-те години под соц-власт у нас са отричане на живота на цели поколения българи, включително на по-голямата част от съвременниците ни. такова отношение издава най-вече гузна съвест - повечето отричащи и осъдители не искат да забравят толкова тоталитарното мракобесие, колкото собственото си безгръбначие и угодничество пред тогавашната власт, което често е било бързо заменено със съизмеримо лакействане пред новата власт. меркантилното, обслужващо и подлизурско изкуството винаги преобладава - просто то се продава, то печели титли и спонсори за автора си. примерите са навсякъде около нас, те са предобладаващата част от културното наследство на материалните цивилизации - безброя ласкаещи статуи и портрети на благородници и управници, всякаквите похвални разкази за някои от най-големите тирани и злодеи в историта, пиеси, биографии, триумфални арки, мемориали, ако щете дори пирамидите. от времето когато наследниците на ехнатон опитали да изличат спомена за живота и делото му разрушавайки всичко с неговото име и образ културно май не сме мръднали и един милиметър напред. |
| Аз мислим, че в експозицията добре ще стои главата на Манрико, художествено препарирана, накъдрена и напудрена. Отдолу - бронзова табелка с надпис: "Невинна жертва на тоталитаризЪма, отстреляна по волята на партийния секретар заради недостатъчно изискан армаган. Вечна слава на героите!". Редактирано от - Caravaggio на 20/7/2009 г/ 13:49:55 |