Отиди на страница:
| Малко данни от Статистическия бюлетин на ООН за световната търговия с продукти на машиностроителната и електротехническата промишленост 1989 г. (публикуваните в бюлетина данни са за 1987 г.) Бюлетинът предоставя данни за сравнение на българския износ с този на 15 страни, съпоставими по население с България: Австрия, Белгия с Люксембург, Гърция, Дания, Израел, Ирландия, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Сингапур, Унгария, Финландия, Хонконг, Швейцария и Швеция. - От посочените страни само Швеция, Сингапур, Ирландия и България имат положително валутно салдо при външнотърговския стокообмен на машиностроителна продукция, а на електронната и електротехническата продукция - само Сингапур, България и Ирландия. - Износ на електронна и електротехническа промишленост с над $500 на глава от населението имат само Сингапур, Ирландия, Хонконг, Швейцария, Швеция и България. - Над 20% относителен дял на електронна и електротехническа промишленост в общия обем на износа имат само Сингапур, България и Ирландия. - С 4% относителен дял по износ на изчислителна и организационна техника на глава от населението България се нарежда на трето място в света след Сингапур и Ирландия. ------------------------------------- Е-е-ей, големи лъжци са тия от икономическата комисия на ООН в Женева! Не мое да има такова животно!  |
| И за сравнение: През 1939 г. металообработващата индустрия на България произвежда годишна продукция $2, 2 средно на човек от населението, срещу $17, 5 във Франция, $23, 1 в Белгия, $27, 2 в Швеция, $30, 2 в Англия, $42, 3 в Германия и $43, 4 в САЩ. През 1939 г. са произведени 9 вършачки, 15 малки парни котли, 60 товарни вагонетки, 880 тона подкови и 453 тона метални изделия (домакински съдове, готварски и отоплителни печки, метални кревати, гвоздеи). |
| Brightman Абе след като според вас до 1989 г. сме имали супер промишленост и елректроника и даже огромни почалби, които на всичкото отгоре не се изнасяли навън, то що магазините бяха празни, халите по градовете вечно в "ремонт" а електроника можеше да си купиш само от корекома ? Ей тук трябва да се разбират някои неща. 1. Тогава нямаше пазарна икономика, която да напълни стоки от целият свят.Ние консумирахме това, което произвеждахме. 2. Нашата икономика не беше насочена към масово производство на стоки за бита, а към тежката и отбранителна промишлености, химия енергетика, строителство и селско стопанство т.н. Ние произвеждахме изчислителна техника, но неразвита беше битовата електроника. Считаше се, че това бе задача за един по-следваш етап. Аз си спомням нещо подобно беше и с шивашката промишленост - преди 1944г., та чак до 60-те години у нас не е имало шивашка промишленост - по магазините се върдаляха само дочени панталони. Всички ходеха на шивач. За една петилетка беше създадена шивашката промишленосрт - завод "Витоша" в София, завод във Варна и т.н. и магазините се понапълниха с дрехи. 3. Както казах по-горе голяма част от парите, които получавахме от търговията отиваха за инвестиции, а не за пазара, както и за потдържане на голяма и добре въоръжена армия, социална политика, осигуряване на придошлите в града с жилища, наука, образование, здравеопазване. 4. Политиката беше да се използва масовия транспорт, защото се считаше, че още няма условия за широко използване на леки коли. Нямахме магистрали, а и производството изискваше големи средства, а една малка България не можеше да осигури голям вътрешен пазар на леки коли. Аз си спомням как се правеха повечето пътища до 60-те години - набиваше се чакъл в калта - това е било практиката отпреди 1944г. Имаше само няколко главни шосета с паваж - София-Варна, София-Пловдив - за други не знам. За кратък срок бяха асфалтирани почти всички шосета и улици в градовете и селата. Бяха построени много шосейни и жп мостове, тунели виадуци - София-Карлово-Бургас например, в Искърското дефиле. Бяха удвоени повечето главни жп линии. И бяха построени най-трудните участъци на 2-те магистрали "Тракия" и "Хемус". Всичко това изискваше огромни средства, огромно напрежение на силите. Трябва да се отбележи, че високия стандарт на Запада се дължеше най-вече на производство на леки коли, защото това са скъпи стоки. Щом се произвеждат те трябва да се продават. 5. Китай още не беше се засилил толкова, че да произвежда евтини стоки за целия свят. А западните и японските си бяха скъпички. Всичко това след 1989г. можеше да се анализира и внимателно да се промени. Вместо това се обяви, че ще правим капитализъм - либерализъм, монетаризъм и всите знаем какво стана на метеното. |
Е-е-ей, големи лъжци са тия от икономическата комисия на ООН в Женева! Не мое да има такова животно! две уточнения - данните са от статистическото бюро в Нуево Йорк (UNSD), което само компилира каквото му прати съответната държава, т.е. можеше направо да цитираш и некой политически доклад на БКП, връзката с реалната действителност пак немаше да има. В тия данни всички оценки не са за износ, а за "стокообмен" и цените са административни, а не пазарни. На нормален пазар, без "братски" отношения тия стоки не се продаваха просто. Брайтмане, на твоя въпрос много лесно може да се отговори - причина е незавършената девета петилетка, по време на която щяха да се разгърнат предимствата на социалистическия строй и комплексно да се задоволят потребностите на гражданите. Ама американците ни прее.аха яко и след десанта пред партийния дом въведоха купонната система. А след това дойде Костов ... Редактирано от - simo на 26/7/2009 г/ 09:05:18 |
Сериозно ли смяташ, че нашата електроника беше конкурентоспособна на световния пазар, без гарантирания пазар на СИВ? Нашата електроника не беше конкурентноспособна, но трябваше да се направи такава, вместо да се затрива, което направиха китайците. В края на 70-те излезе Епъл, в 1982г. излзе българския аналог "Правец 82", след това излзе IBM PC - при нас излезе "Правец 16", когато в САЩ произвеждаха процесорите Моторола 68000, ние бяхме разработили Моторола 6800, т.е. ние вървяхме по петите им. Китайците показаха как може това да се направи, а ни не. И това въпреки ограниченията и забраните по линия на КОКОМ. |
За кратък срок бяха асфалтирани почти всички шосета и улици в градовете и селата. Ярко свидетелство на което е асфалтираният бул. "9ти септември" в столицата, прекръстен от американските измекяри на "Борис III"  |
| Симо, Е щом не ти харесва думата стокообмен да ти дам пример с военната промишленост. През 1989 г. в този отрасъл се трудят 180 000 работници. От всеки вложен 1 лев държавата получава средно по 2, 4 долара. Само 4-5% от продукцията остава в България. Всичко останало се изнася за СССР, социалистическите и развиващите се страни. От последните най значителен купувач не е Ирак, както съм сигурен, че ще реплекираш, а Индия. Годишният износ достига 900 млн. долара и 2, 1 млрд. преводни рубли. В същото време внасяме военни стоки от СССР и другите страни, членки на СИВ годишно за не повече от 500 млн. рубли. |
Всичко това след 1989г. можеше да се анализира и внимателно да се промени. Вместо това се обяви, че ще правим капитализъм Марксе, капитализъм с капитализъм не си приличат. Живков разбираше, че икономическата свобода няма алтернатива и подготвяше страната за капитализъм от "бял тип". Още през 1988 собствеността бе предадена за стопанисване от трудовите колективи. Замисълът му бе в един следващ момент държавата да се откаже и от вече номиналните си права на собственик ... да не мислиш, че масовата приватизация е идея на Виденов или на дървото Иван Ангелов, дето го съветваше ... и да продължи да осъществява държавната политика чрез система от държавни поръчки. Пак през 1988 тихомълком бяха изхвърлени на боклука и двата монопола - валутния, с търговете на 4-я етаж на БНБ и този върху ВТД, още с предаването на собствеността. Това, което вкара Живков в затвора, а нас в помийната яма, е антибългарският сговор между върхушките на БКП и СДС. |
| Хайде пак ще направя уточнението: тези заводи в България, които произвеждаха по лиценз, с вносни машини, елементи и модули можеха да се конкурират на световния пазар. Техният дял беше малък процент от общата промишлена продукция. Научните институти бяха ликвидирани още около и малко след 1990 г., тъй като ефективността им като печалба беше отрицателна. И то не защото в тях инженерите бяха некадърни, а поради грандоманията на управляващите, които смятаха, че България трябва да произвежда широка гама от всякаква електронна и машиностроителна продукция като се започне от ниво елементи. Естествено, това нямаше как да се случи, а от инженерите едни оцеляха чрез частни фирми, други заминаха за чужбина, трети се преквалифицираха. Печелившите предприятия бяха ликвидирани не от империалистите и конкуренцията, а надлежно източени от фирми на наши хора. Например, през 1996 г. бях по работа в Стомана - Перник. На входа на комбината се мъдреше надпис "Скорпио" и тази фирма изкупуваше скрап от гражданите. После го препродаваше на комбината!? И това беше система при която доставките за фирми като БДЖ, Софийски градски транспорт, Софийското метро (тогава още в строеж) минаваха задължително през фирми, приближени на ръководството, кадесето и управляващите. Колкото за микропроцесори: да, произвеждаха се, но ние търсехме вносни интегрални схеми и транзистори за нашите разработки, защото беше много по-сигурно. Имаше едни микроключета и цокли за интегрални схеми: за българските нямаше гаранция, че ще няма да прекъснат. А сега относно промишления потенциал на България: и официално бяхме на последно място в СИВ. Дори другарите политпросветчици не криеха този факт. |
| Brightman, За негрите разбрахме. Ха сега кажи какво точно нямаше в магазините. Ако обичаш, пропусни любимия пример с бананите. За "халите по градовете вечно в "ремонт" - аде нема нужда, това е специалитет на доказано честния политик, дето не знам защо му викат усмихнатия крадец. На времето Брайтманите в кафенетата опищяха света, когато официално се каза, че в нетрайните колбаси ще се добавя соево брашно. Ха хосочи ми сега ТРАЕН колбас без соя, желатин и "протеини", т.е. рога и копита. Редактирано от - Кириак Стефчоолу на 26/7/2009 г/ 10:50:25 |
| Няма как да обясните, колеги, на блюдoлизеца, че блюдата не са за лизане... Ей го и тоя - Brightman - преследвали го по "комунистическо", защото бил чел Хегел! И той от дисидентите... Ами и аз съм го чел... взех си го от библиотеката. Всеки можеше да си го вземе! И не само Хегел... Ама като гледам какви ги пише тук този субект, много силно се съмнявам, че е от хората, които могат да четат Хегел... Или поне, че могат да го разбират... Копирането, Cruella de Vil, няма спор, беше "държавна политика". Както и в Япония на времето... да не повтарям вече казаното... Но да копира можеше не всеки. Акъл трябва и за тази работа... А и всяко движение напред е трудно... Нищо не става с партийни лозунги или чуждопоклонничество... Не е като да крадеш от готовото! Трябва яко бачкане! В момента работим с един нов процесор на Texas Instrument. Чисто нова разработка. Красота, казвам ви! Фантастика! Ама новичък и пълен с хардуерни бъгове... Дават ми акъл американците как да ги заобикалям... И какво сега? Да взема да обявя американските инженери за "комуняки" ли? Простотията, казвам, колеги, няма как да й обясниш, че е простотия... И това не е парадокс! Тук някой ни обвинява, че не сме купували лицензи. Където можехме, купувахме. Ще посоча само процесорите ма Моторола 6800 (Купихме лиценза Марксе!). Произвеждахме ги! Но как да обясниш на глупака, че бяхме във война, макар и "студена", а никой не продава оръжие на противника си? Редактирано от - Пламен Пенев на 26/7/2009 г/ 10:28:57 |
През 1980г. наш познат донесе на дъщеря си страхотен плат за абитуриентската рокля от Ливърпул. Голема радост беше, че ще е с вносна рокля-такова беше времето. Когато го отворихме и разгърнахме намерихме клеймо Made in Bulgaria. Стоката беше страхотна, а останалото оставям на вас. |
| Вижте сега - някои тук доказват, че желязото не е дървено дето всички го знаем. Аз нито за момент не съм мислил, че нашата промишленост е по-конкурентноспособна от американската и германската или други западни. Ако ще спорим на тази плоскост е смешно. Дюпон основава своите заводи в Делъуеър и Пенсилвания през 1800г., ние пускаме нашите химически заводи през 60-те години на 20-ти век. На сградата на фирмата, в която работех във Филаделфия пише, че е основана през 1878г., ние какво сме правили тогава, а това е фирма, която сега се занимава с високи технологии - не е някоя дъскорезница. България до 60-те години нямаше нито нужните кадри, нито нужните традиции, които има ше западът. Тогава се откриваха техникумите, и тогава бяха огромните потоци във ВУЗ-овете за инженери. Мой роднина, който е завършил през 30-те в Германия строително инженерство е бил един от 12-те строителни инженери в България. През соц. времената бяха заложени основите на една модерна промишленост. Тя трябваше да се доразвие и да се направи конкурентноспособна. Но тази нова индустрия не можеше да се появи при пазарна конкуренция. Лянча правилно казва, че следващата стъпка беше въвеждането на пазарни принципи при строг контрол от страна на държавата. Круела ти говориш идеологизирани и неверни твърдения: 1. Голямата приватизация беше извършена от браво Ваньо браво Костов. 2. Всички модерни предприятия бяха подарени на западни и източни фирми - запознай се в какви ръце са Нефтохим, заводът в Радомир, Девня, Димитровград, химичните заводи в Ямбол, Видин, Кремиковци и много други. Тези, които не се подариха бяха бастардисани за старо желязо. Комунягите, дето им викаш са повече в търговията, въпреки, че много от тях бяха директори и за това бяха членове на БКП (тогава партийните комитети се занимаваха с администриране на промишлеността и затова директорите трябваше да бъдат партийни членове за да им дърпат ушите по партийна линия.) |
| Cruella de Vil: "Хайде пак ще направя уточнението: тези заводи в България, които произвеждаха по лиценз, с вносни машини, елементи и модули можеха да се конкурират на световния пазар. Техният дял беше малък процент от общата промишлена продукция." По-горе посочих четири конкретни примера. От тях само ЗТМ беше с вносни машини. Лиценз? За струговете с ЦПУ? Или за АК-47? Или за лагерите? Или за изкуствените торове, дето преди ги изнасяхме, а сега ги внасяме? Или за полимерите, дето преди ги изнасяхме, а сега ги внасяме? Или за кабелите, дето преди ги изнасяхме, а сега ги внасяме? Опа, и сега ги изнасяме, като скрап, щото сиганите са обезправени. Или металите? Все стоки, които винаги са били конкурентноспособни. Вярно, откъм износа на проститутки и автоджамбази бяхме много зле. Износът на електричество по 6 цента при вътрешна цена 12 също го нямаше. Може ли да питам нещо? Колко беше тоя малък процент в цифрово изражение? |
Износът на електричество по 6 цента при вътрешна цена 12 също го нямаше. Имаше износ на електричество при вътрешен режим на тока 2:4.  |
Колко беше тоя малък процент в цифрово изражение? Ми по данни на другарите 80% от износа се падаше на СССР, като сложим и страните от СИВ, за останалите оставаше сигурно едно 10%, хайде 15 да се били. От промишлените стоки да не забравяме, че се изнасяше и продукция на леката промишленост: хранителни стоки, платове, облекла... За машиностроенето и електрониката за износ на Запад остава само делът на лицензните стоки. Торовете ги изнасяхме предимно за развиващите се страни (като изключим СИВ). Врачанският карбамид се изнасяше в Африка, а най-много за Китай. Бедата е, че работеше както много други наши заводи работеше с вносен газ и впоследствие Украйна ни измести от пазарите с по-евтина продукция. Китай също си построиха торови заводи и престанаха да внасят. Интересен е въпросът защо качествените платове и облекла трудно се намираха на вътрешния пазар, но това беше факт... |
Имаше износ на електричество при вътрешен режим на тока 2:4 И сметай какъв износ е бил и какво вътрешно потребление за производство е имало, щом като сега ни стигат половината от тогавашните мощности, за да немаме режим и да пестим от свещи. Колко пестим, е друг въпрос, щото тогава токът беше по 32 лева мегаватчаса, а сега е по 160. Ама нема да ти го задавам въпроса, да не ти попречи на храносмилането |
| Кириак Стефчоолу, правилният въпрос е "Какво имаше в магазините ?" . Почти нищо. И всички, които не са пазарували само от специалните магазини за "другари" на ЦК на БКП и ЦК на ДКМС го помнят. По малките могат да питат родителите си. - Че то даже Тодор Живков си го призна - "Социализмът беше едно недоносче". |