
| *** Редактирано от - softwind на 27/7/2009 г/ 00:47:36 |
Не прави чест на Хърсев да се гаври с Виденов, освен ако не е бил в отбора който го провали на времето! ![]() |
| Оригинален подход. Нещо в този смисъл каза и ББ - това че няма 50% щяло да е гаранция за прозрачност... Но все пак, г-н Хърсев пропуска един малък недъг на тази система, поради който се смята че стабилността на икономиката произходжа от преобладаващата роля на затворените (непублични) дружества - ООД, GmBH, Ltd. и пр. И този недъг се нарича "мениджъризъм", констатиран е като сериозна пробойна в модела още в ранните години на Лий Якока, който несъмнено е един от най-блестящите мениуджъри (впрочем приятел на Бъфет, а двамата имат и общи благотворителни проекти). Около фалита на GM също се заговори по темата. Враждебните изкупувания също са възможни при контрол без мажоритет. С две думи, не оспорвам мнението, само посочвам че има и недостатъци, дано националната БГ корпорация не пострада (пак) именно от тях, каксто всъщност става впоследните 20г. |
Идеята на господин Хърсев е смислена, дотолкова, доколкото колкото по-сигурно във властта си е едно българско правителство, толкова повече краде. Иначе аналогията на държавното с корпоративното управление не е особено уместна, да не кажа, че си е направо тъпа ![]() |
| Абе, това ми звучи като успокоение за лисицата, че не е могла да стигне гроздето. Засега е навела клона, чрез стеблото, ама има опастност да го счупи. |
| Господина Хърсев малце е поупростил битието държавно в тази статия. Корпорацията има една крайна цел: да вдигне цената на акциите си, с което да направи акционерите по-богати. По цената на акциите се цени труда на мениджърите. Това те обещават на общото събрание - да максимизират онова, което във всички учебници се нарича "shareholder's value". На тази цел те подчиняват ежедневието си. За тази цел те гонят и преодоляват различни прагове - по-висока печалба, по-голям пазарен дял, по-ефективни разходи, по-оптимален размер на фирмата, по-добра организационна структура и прочее, и прочее. Акционерите в корпорациите не са искушени да обръщат внимание на такива явления, като например какво е разбирането на обществото за социална справедливост, кои слоеве от населението творят най-много богатство и трябва да се поощрят с по-ниски данъци, къде са границите на етническата толерантност, какво е мястото и ролята на културата в социума, какви да бъдат дяла и приоритетите на науката и образованието за бъднините на нацията, достатъчни ли са авторитета на полицията и мощта на армията. При нормално структуриран политически спектър, това са съставките на политическите пакети, за които гласуват гражданите. Когато те отсъстват, народът избира вождове, а списвачи като господина Хърсева ни предлагат варианти на "Краткия курс". |
| абе хърсев дбре се със процентите ама всяка държава корпорация се конкурира на пазара да задоволява нужди на хората као предлага стоки или услуги а българия не предлага нищо само консумира и лъже не може от 6 млн акционери да са гласували 2 млн и да се говори за 40% спечелени гласове иноче всеки може да прави далавера с американска царевица номера е да произведеш свое вещо и да го предлагаш на пазара |
| Ами да се върнем към масовата приватизация: 3-4 души /обикновено шефове в държ. предприятие/ вземат контролния пакет /над 50 %/ в РМД-то. РМД-то от своя страна взема малко над 50% в приватизиращото се предриятие. Ако по веригата беше позволено да се учредяват още РМД-та, то щеше да е възможно и с 1 лв. да се направи приватизация. Така че това е измислено отдавна... Въпросът е кой контролира контролиращият основния пакет... |
| доц. д-р Хърсев, вие сте преподавател в УНСС. Скандали тресат този университет и в публичното пространство витаят мнения, че там корупцията е в особено големи размери. Моля коментирайте проблемите на висшето образование в следващата си статия и потвърдете или отхвърлете мнението си от преди 20 години, че висшите икономическите училища в България трябва да са филиал на УНСС |
...А държавата не се различава кой знае колко от една фирма... Тъй, тъй...Той и Секонд Саймън Фрий викаше едно време за едни фирми, за едни дни... _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Ааа. Олди...Съм от старата генерация...Не мой тъй напрао - урбулешката...Съм рекъл: търговийка, фирмаджийство , алъш-веришец, келепирец ...Ми аз образно съм ги натаковъл, картинно...и със семантичен подтекст съм ги натоварил...Виж колико убаво и иносказателно си звучи - алъш вериш - и пУлитическа подправка малце съм ръснал _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> Редактирано от - Бармалей на 27/7/2009 г/ 14:04:42 |
| Около 17.07.2009 г., не съм съвсем сигурна в датата, пред прокурорския ресторант Руини на бул.Хр.Смирненски срещу ВИАС, на тротоара заговорничат Жан Виденов, Красимир Райдовски, Цветозар Томов /агенция Скала/, като последният, ръкомахайки, обяснява как в цели секции им подменили вота /на кого и с кого не разбрах/.Жан кима, Райдовски се подхилква и тупа Томов по рамото. Поне дузина преминаващи го видяха с очите си. Имаше и врат, предполагам бодигард, затова не посмях да снимам с телефон.Дали не ни очаква закономерна атака на здравите сили? Боже, пази БСП /и ти, Серж, дупе да ти е яко, ха-ха!/ |
| Всъщност държавата, дори и в условията на действаща демокрация, може да бъде управлявана дори и с нулев контролен пакет (по терминологията на Хърсев). Класически пример в това отношение е управлението на Де Гол, който ръководи успешно държавата в продължение на години, без да притежава дори собствена партия – Голистката партия бе създадена едва след като той се оттегли от властта. Заобиколен от тесен кръг съмишленици, съветници и висококвалифицирани експерти, той не веднъж е казвал : "Ако искаш една работа да да не стане – дай я на парламента". Генералът гледаше на парламента като на една пъстра сбирщина от хора, голяма част от които се интересуват не толкова от интересите на държавата, колкото от собствените си интереси и лобират в полза на силите, които са им помогнали да влязат във властта. Сбирщина, каквато за съжаление са повечето парламенти по света. И за да държи парламента под контрол (мажоритарните акционери де), той използва едно могъщо средство – директното допитване чрез референдуми до миноритарните акционери, т.е. до народа. Народът трудно сам може да прецени, кое е добро и кое е лошо за него – казваше Де Гол – това е работа на политиците. Но затова пък народът знае много добре дали се чувства добре или зле. С други думи : Оставете ме да управлявам, както аз намеря за добре. А вас ще ви питам само дали сте доволни или не. С референдуми, периодично, а не само в края на всеки мандат. Ако сте доволни – продължавам, ако не сте – подавам оставка. И всички, включително и депутатите от парламента, знаеха, че това не са празни приказки. Според мен само така може да се управлява с малък "малък контролен пакет " в условията на демокрация. |
| Ами г-н Хърсев е от Димитровград и при кратките си ходения в родното гнездо там е видял модела.Сем.Димитрови е представено тук така: Димитров баща- шеф на Неохим Димитров син -кмет и собственик на Нео титан(дето чистят боклука на града , поддържат зелените площи и т.н. Мама Димитрова с пръст върху финансовия пулс на семейството. А пък някои се чудят защо на Димитровград не са му сменили името. Отговарям за непосветените-защото принадлежи на семейство Димитрови. |
Бравос, г-н Хърсев! Корпоративния модел пренесен върху държавата. Гъвкаво управление, развитие на финансите, фючърси, деривати(с парите на данъкоплатеца естествено), борсови индекси в небесата... Балонът се надува, надува, надува...ПУК!!! __________________________________________ По-добре запали свещ, вместо да проклинаш мрака. |
| Anastass е много прав. Трябва да се намали броя на подписите за свикване на референдум. Това е истинската демокрация. |
| pdh, Pgh, Не съм сигурен дали си ме разбрал правилно. Референдумът е нож с две остриета. Ако Ширак не беше допуснал грешката да иска референдум за Лисабонския договор и въпросът беше решен на правителствено ниво, последният може би щеше да е вече факт. Народът каза НЕ, не само защото не разбра за какво става дума и крайната левица и десница се възползваха от това, но и защото не беше доволен от социалната политика на правителството – нещо, което нямаше нищо общо с Договора. Ако народът беше доволен, резултатът щеше да бъде друг. Така че референдум не трябва да се иска за щяло и нещяло и не случайно Саркози се отказа от него, защото знаеше предварително резултата. А Договорът е жизнено важен и за Франция. Ахилесовата пета на правителство на малцинството е, че за всяко свое решение то трябва да търси допълнителна подкрепа от партиите не участващи в управлението. И те няма начин да не се възползват от това, като се опитват да извиват ръце и поставят условия, често нямащи нищо общо с исканото решение или закон. Единственият начин да се противодейства, е предварителното условие народът да е доволен от действията на правителството си. Спечелило веднъж доверие и авторитет, правителството лесно може да иска съгласието на народа чрез референдум, дори и по въпроси, които не са му достатъчно ясни. А като народът каже ДА, тогава ръцете на опозицията са вързани. Защо тя много добре ще знае какво би се случило, ако се стигне до преждевременни избори. Това е голямото предизвикателство, пред което е изправен ББ. |