Ми много хубаво. Вече учителите няма да има с кого да се оправдават. За калпавите учебници, лошата дисциплина, пропуските в учебния материал, насилието в училище и т.н. отговорност ще си носят сами. Така трябва да бъде. Честито! Дано обаче на г-жа Фандъкова и остане време да бръкне във висшето образование. Че там каквито авгиеви обори са се заформили... |
БАН чака - двамина зам-министри. Единия - на МОН по науката, мястото е свободно. Другия - очакван от по-специализирани кръгове, е зам-министъра по информационни технологии на Министерството на транспорта (дето ще седне в преструктурираното и свободно кресло на Пламен Вачков). Така че - БАН е пас. Засега. |
"Тя е била 7 години директор на училище, а преди това има 13-годишен стаж като учител." *** E, учителите дочакаха най-сетне министър с педагогически стаж. |
В управленската програма на ГЕРБ, като първи приоритет за образованието е записано Създаване на ефективен модел за управление на училищната мрежа, съответстващ на броя на учениците и съобразен с изискванията на пазара на труда, социално икономическите и демографски характеристики на регионите.. |
Като отворихме дума за БАН на нашите управляващи и предишните и сегашните им се въртят разни фантасмагории в главите. Последната е да се направи Технологичен център на мястото на Кремиковци. Разбира се тази щурутия ще им се изпари още като им кажат сметката за разчистване на площадката в Кремиковци. Ние имаме технологичния център - това е БАН, там са и сградите и кадрите и апаратурата, колкото и да не е модернизирана. Поради намаления състав в сградите има места и за чужди фирми и за нашите сънародници, които уж са се очаквали да се завърнат от Запад. Вместо да се хвърлят огромни средства за да се строят нови центрове да се модернизира БАН. БАН трябва да стане център, както на фундаменталната наука, така и на технологическия напредък- двете неща нса свързани. Там са най-силните центрове по информационни технологии - Института по математика, бившите ИТКР, КЦИТ (новите им имена не ги знам). Там са центровете по развитието на биотехнологиите, генното инженерство, нови електроизточници на ток, нови материали (органична полимерна и неорганична химия) - въобще всички модерни направления. В БАН трябва да се включат и професорите, доценти и научни работници и от университетите, както и учените от БАН да започнат да четат лекции в унивесритетите. С което да се намали натовареността на преподавателите, а те да могат да отделят време за наука. |
Доколкото чух от тук, от там, отказалият се доц. Пранчов, както и човекът зад него, Камен Веселинов, са радетели на идеята за ликвидиране на ВАК и недолюбвали БАН. Та, интересно е, какви са борбите в момента и кой ще вземе връх. Още повече, че първите приказки на министърката, бяха точно за висшето образование и науката - нов закон за висшето образование и за научните степени и звания. И то спешно! За средното образование госпожата каза, че сега нещата, след въвеждането на матурите, трябва малко да се успокоят. Вярно, че тя го каза веднага, след като я определиха за министър и сега може да е на друг акъл. |
Аз упорито се опитвах да видя, къде са публикувани 60-те публикации на Камен Веселинов по Интернет, ама така и не успях. Обикновенно тези техничари публикуват в някакви мижави списания. Затова са против по-високите изисквания на ВАК. Разбира се ВАК тръбва да се реформира. Не е нужно след степента ДОКТОР НА НАУКИТЕ (да не се бърка с д-р) да има във ВАК втори конкурс за професор. Степента ДОКТОР НА НАУКИТЕ трябва да бъде атестат, че дадения учен заслужава да бъде професор (те почти всички доктори на науките стават и професори). Изборът за професор тръбва да става в научната институция - университет или институт на БАН, при условие че кандидатите задължително тръбва да са ДОКТОРИ НА НАУКИТЕ (то и сега съществува това изискване). Така ще се избегне една процедура във ВАК, която трае около 1.5-2 години, от една страна, от друга страна ще се дава право на научната институция да избира подходящи за нея кандидати, а не ВАК да решава кой да бъде назначен в тоз или друг университет. |
Марксе, ВУЗ и БАН какво общо имат с просветата? А Семинарията, Военните училища, чуждите колежи и университети? Просвета е образованието от детската градина до матурите. То е важното и то е непосредствена държавна задача. Подкрепям колегите, които разчетоха като добър знак назначаването на учителка за министър. Във всички останали дейности, свързани с образованието и науката, държавата трябва да доведе докрай самоограничаването на функциите си до регулатор, автор на възможно най-прости и прагматични правила и гарант за спазването им. Нищо повече. ВУЗ, БАН и всички останали са напълно автономни от МОН и следва да уреждат отношенията си с възложителите на услугите им - търговските дружества, организациите и администрациите ... и държавата, разбира се. Но само в ограничения обем, произлизащ от качеството й на работодател или от постигането на точно определени стратегически цели в науката и технологиите. |
"Може би най-тежката и дългосрочна задача на Йорданка Фандъкова обаче ще бъде да убеди съсловието да застане на страната на реформите. За застаряваща и изтормозена гилдия като учителската все още е трудно да преглътне идеи като диференцирано заплащане, кариерно развитие, проектно финансиране. Високата степен на доверие е силен коз, който не трябва да бъде изигран нахалос. В противен случай ни очаква поредният срив в качеството на образованието." Да ме прощава авторката, но в този пасаж има две....хайде, неточности да ги наречем. Учителите никога не са били срещу диференцираното заплащане - за несведущите напомням - това са пари, които се получават в началото на всяка учебна година като стимул за постигнати добри резултати през предходната. Всяко училище има изработени вътрешни правила как отпуснатите пари да се разделя между педагозите. Учителите никога не са били и срещу кариерното развитие. Системата трябваше да стартира през февруари, после от юни, досега така и не стана, защото просто няма пари за нея. Подобни твърдения са - меко казано - заблуждаващи. Добре е авторката да направи сравнение между заделените за униформи, примерно, пари и средствата, отделени за допълнителна квалификация на учителите. Абсурдно е, ако искаме да се повиши качеството на преподаване, да не се отделят достатъчно средства за повишаване на учителските компетенции. Проблемите на средното образование са страшно много, но най-страшните не са диференцираното заплащане и кариерното развитие. |
Ех, умници Това пра-архаично мислене за добрия управник от занаята. Музикант, физик, инженер, архитект, лекар - ето все фигурите, които се мислят като идеални за управлението в съответния ресор, в съответната гилдия. Няма никаква връзка между професионалните качества на лицето и неговите способности и възможности да управлява каквото и да е. А в случая имаме кариера, която заставя да се съмнявам във възможности на кадъра - прекалено е обиграна точно в тази сфера, която трябва да реформира. Хубава игричка се очертава |
Аве, Лянча, глей ся: ...ВУЗ, БАН и всички останали са напълно автономни от МОН ... Ми това "О" и това "Н" са "образование" и "наука". Според теб, къде се получава най-високото образование и къде се прави науката - в забавачниците? И по-нататък: ...и следва да уреждат отношенията си с възложителите на услугите им - търговските дружества, организациите и администрациите ... и държавата, разбира се. Но само в ограничения обем, произлизащ от качеството й на работодател или от постигането на точно определени стратегически цели в науката и технологиите. В оня химн се пее: "Напред! Науката е слънце, което във душите грей!", а не: "Напред! Науката е бизнес!" Разбира се, Стоян Михайловски сигурно е прост човек, както и ние, дето с годините все по-често се просълзяваме, като го чуем този химн. |
Марксе, Писаното от теб е точно. Центрове -- да, но покрай БАН, а не - вместо институтите й. Центровете могат да приютяват -- авангардни/рискови проекти; -- трансфер на технологии; -- интерфейс между индустрия и наука; -- фирми, развиващи до продукти идеите на изследователите. Наште от Запад за жалост не са много радушно приемани, а наистина могат да допринесат, .. ама се иска потискане на балканските рефлекси, т.е. --- на шубето от конкуренция у местните, --- респективно у гурбетчиите - на прибързаното подценяване на местния интелектуален потенциал само зарад лошата ни материална база. Хората от висшите училища спират учените от БАН да четат лекции и да подготвят магистри (ЗВО не забранява воденето на магистратури, просто не е споменато в съответния член, и те така), пак балкански рефлекси. Губят и висшите даскали, Маркс го е казал точно -- не им хартисва време за наука и се декласират (с всички изключения на хората, които се опазват от големи хорариуми и работят наука на щури обороти - нали си имат наоколо млад работен народ, напорист и мераклиест). И за ВАК и професорските избори си точен. Остава да се добави само, че държавната грижа за науката и технологиите, струва ми се в перспектива е добре да се институционализира (постепенно и внимателно) в отделна агенция, нещо като сегашния фонд Научни изследвания, ама съвсем! различен адекватно разгърнат и солидно финансиран. Така е в Холандия примерно. Холандия е дори по-малка от България, но всички знаем колко парици се наливат за наука там. С Германия трудно можем да се сравняваме, при все това там имат баш едно немско МОН -- с професорка философка за министър (нема лошо, нали началничката й е сепак доктор по физика) -- и маса ти фондации и конгломерати от изследователски центрове. Редактирано от - Sofia`s darts. на 11/8/2009 г/ 14:24:38 |
Хъм, някои университети и сега дават собствени научни звания, които обаче не са "републикански", със съответните заплати. За "големия доктор" и професурата (може да се направи аналогия с малкия и доцентурата), аз възприемам като по-адекватно сегашното положение. Разбира се, има много неразбории и нееднакви изисквания (а и неадекватни), които оставят възможности за нахлуване на ненаучни съображения в процедурите. За съжаление, май много често става именно така. Раздаването на научни звания в университетите ще доведе до натежаване на административното начало - за нула време началниците, от доценти ще станат професори, щото видите ли, те са много заети с обществената служба и нямат време да се занимават с наука, а и с преподаване (нали имат редукции на натоварването), и заедно с това, мога да се обзаложа, че след като се опрофесорят, ентусиазмът за създаване на други професори ще секне. |
Марксе съгласен и подкрепям горното, но с това "Ние имаме технологичния център - това е БАН, там са и сградите и кадрите и апаратурата, колкото и да не е модернизирана. Поради намаления състав в сградите има места и за чужди фирми и за нашите сънародници, които уж са се очаквали да се завърнат от Запад. " Направо изби рибата. Нека да кажем, че има 5-10 % полезни и работоспособни хора. В нашия научен съвет средната възраст е повече от тази в един старчески дом. Част от тези хора от години изобщо не са идвали на работа, освен когато има съвети за да направят някоя пакост. Няма млади хора защото ръководството няма интерес да има. Хората само създават проблеми и заемат ресурса, а държавата плаща по малко, но пък стабилно. а и от наеми се печели много по лесно. И от икомомии на фонд работна заплата и за прослужено време..... Ръководството няма интерес и от реформи, а Колкото и да намалят бюджета на БАН, за ръководството все ще има достатъчно. Не знам дали да съжелявам или да се радвам за всички млади хора, които изобщо не бяха допуснати до БАН. И в момента назначенията са спрени, защото трябва да се правят икономии, а иначе има хора на по над 80 и си получават заплатите и такива, който изобщо не работят и такива, които се водят на работа в по няколко взена едновременно и участват в по няколко научни съвета. И предлагаш да се наливат пари в такава структура. |
В оня химн се пее: "Напред! Науката е слънце, което във душите грей!" В оня химн думата наука означава именно "просвета" и "учене". В никой случай не обозначава професионалните занимания на 1-2% от населението. А за тях, за професионалистите от ВУЗ и БАН - бизнес правила, само бизнес и нищо друго, освен бизнес. Тая работа не става с идеологии, отвлечени чувства и сълзи в очите |
Бе, кадърен си беше Вълчев и беше добре да го използват по някакъв начин и при новата власт, ама .... |
Сега, Лянча, бизнес правилата са за бизнеса. Науката е друга опера. Ако ВУЗ-овете започнат да работят точно по бизнес правилата, бизнесът първи ще изреве на умряло. И никакви алтернативи от рода: "ще си пратя детето да учи в Европа" не работят, щото няма кой в Европа да ти вземе необразованото дете. А и не всички българи могат да си го позволят, щото в Европа и в Америка университетите са точно бизнес организации. А и ако си го позволят, след 10-15 години, закриваме държавата. Нагледал съм се на намахани бизнесмени, които са кръгли нули като специалностна компетентност (а и не само), а намахаността им произтича, единствено от това, че месечната му заплата е колкото годишната на един професор, примерно. Та тъй както съм ги гледал, така и съм се смял. Ето защо не мога да се доверя на преценките на такива хора, което съветвам и теб. Горещо. Остави науката на учените. По определение няма по-компетентни от тях. Даже Васил Божков не е по-компетентен. Макар, че бил добър математик. Не всички в БАН и във ВУЗ са учени, но колкото и да са те, те са там. Не ми се вярва на друго място да има учени. Ако изключим разни вманиачени нещастници, специалисти по вечните двигатели. Те са навсякъде. Редактирано от - hamel на 11/8/2009 г/ 18:24:10 |
ВУЗ, БАН и всички останали са напълно автономни от МОН и следва да уреждат отношенията си с възложителите на услугите им - търговските дружества, организациите и администрациите ... и държавата, разбира се Лянча, тези "бизнес отношения" като как да ги разбираме: отдаване на под наем на сгради; продажба на дипломи; размяна на дарения срещу почетни титли; лабораторни анализи като проверка на сертификата на търгуван продукт?Или може би търговското дружество си поръчва да му бъде открит едни нов закон, например за икономическата печалба, или нов метод за ... примерно производство на ел. енергия от ... ядрен синтез Имаше тука едни енергетици дето поръчали измервателни уреди за топлоотдаването в топлофицираните жилища и народът се юрна масово да пИчели от измерването или по-точно от изкривеното измервани на "консумираната" топлина - мокри кърпи, вентилатори, тръбички, външни спойки тук и там. Резултатът е, че като се увреди един уред за дялово разпределение, трябва да се сменят всички останали, защото сложените са се оказали "уникати" (ако не са еднакви няма да има дялове). Та науката може да бъде използвана за рекет, къде такси да се събират от гражданите; къде уж заради глобалното затопляне от бизнеса. Не ми се вярва на друго място да има учени Има Хамел. Тия места се наричат научно-изследователски лаборатории (R&D - Research and development) и по правило разполагат с по-големи бюджети от един държавен институт, а някои с по-голям бюджет от държавния бюджет на България. Учените в тия места не са по-учени от държавните, но са по-ефективни заради по-строгата и целенасочена организация. Последното, целенасочеността в отделни случаи е и причина за фалита на цяла компания. За туй всеки по-класен бизнес изгаря от желание за кооперация с университет/институт, особено ако се е стигнало до готово решение. А дали има готово решение се разбира като се плаща ежегодно стипендии на най-добрите студенти и ... на преподаватели или направо се "привличат" студенти.А от отворената дупка за БАН трябва да е ясно, че бизнесът няма да ги потърси, ако те не се похвалят, че са добри. Добри, не по броя на раздадентие звания и степени от ВАК, а по броя на продадените или внедрени разработки или защитени патенти; за преподавателите - броя на наградените или успешно ("успешно" не значи портиери, чистачи метачи и евробукмейкъри) реализирани студенти. Публикациите са колкото да тръгне "разговора". Ей, нá Хърсев всеки понеделник публикува и все е "момчето за бой". Па може някой и да го назначи за консултант по омайване на УЛАф-ци. |