Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| Прочетохте, липсвали им 1200 строеви офицери, за какво ли са им? Замисляте ли се? Канят уволнените обратно! Ще става ли нещо? |
| Дано си прав за дупката, Banoff. Множко дойде това за възстановяване на редовната, списъци на запасните чинове, някаква особена форма на обучение (2-3 месеца), предписания сроковеако речеш да емигрираш, армията с полицейски функции, но без оръжие, сега изведнъж липсващи 1200, повтарям за теб бааавничко, липсващи 1200 офицерина (кой ще сметне при тази бройка липсващи офицери колко Аскер липсва), без подробности за липсата - за теб все дупка, за мен тема за размисъл. |
| http://bultimes.com/germaniya-i-shvejtsariya-iskat-strukturata-na-vojnski-sayuz-vasil-levski-i-bno-shipka-za-da-zapochnat-da-si-branyat-darzhavite-video/ Е, мой ли тъй? Фатмаците да са по-вървежни от нази... Тук се провежда пропаганда против негово величество школника! Аз излазям! |
| Много навътре сте я скрили тази теме ,ве господа школници!!!Бива ли тъй? У нас в библиотеката стърчи една гилза от 57-мак.Винаги е лъсната и блести , ама днес блести особено! Честит Ден на Победата ,господа офицери!!! |
| Ний празнуваме Денят на Българската народна армия на 23 септември. Щото сме полагали клетва и целували знамето на НРБ: "Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници. Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство. Готов съм винаги по заповед на народното правителство за защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: banoff |
| То и у нашето село е тъй...може всички да са терсене все ще се намери един да е наопъки.Ма, ако пък си обуеш гащите наопъки е на късмет...иди раазбери кое е за хубаво и кое за лошо!?!? |
 На 2 юни край Шабла Царя - всевластният шеф на военния полигон в Шабла реши, че достатъчно сме пуцали в небето му на поразия и прати зенитната ни част да участва в заря по случай 2 юни в едно селце до румънската граница. Беше 1981-ва, честваше се повсеместно 1300 години България. Офицерите се бяха покрили из закътаните кръчми на Тюленово и Камен бряг. Началник-щаба хвана нас - тримата старшини-школници и свойски ни обясни мисията: „Вие сте точни фазани, ще се оправите. Селото е малко, забутано. Отивате и импровизирате, както можете. Похапвате, каквото ви дадат и се прибирате без ексцесии…”. И ни прати барабар с цялата батарея плюс един случайно изловен лейтенант и двама фатмаци в граничното селце, натоварени на разхлопаните „праги”. Лейтенантът и ний, тримцата фазани - командири на взводове, направихме предварителен сценарий: строяваме бойците в каре от 4 батареи (отвън да не се вижда много-много кой какъв е), на последната батарея „назначаваме” фатмак за командир и после четиримата тържествено рапортуваме на най-старшия от всички ни - лейтенант Н-ски, кротичко щабно офицерче. В живота плановете може и да се случват, но в казармата - никога. Лейтенант Н-ски го ужили оса по носа още с пристигането, облещи стряскащо очи и го пратихме спешно на доктор, придружен от единия старшина. Не стига това, ами колега старшина-школник, баш рецидивист в пиенето, откри в селото свои хора и падна жертва на местното гостоприемство - гипсира се в здрав сън под влиянието на тукашната скоросмъртница. На тяхно място „назначихме” двама от най-едрите ефрейтори стара служба, шофьори. Зашиха си набързо на пагоните още лентички и „станаха” старши сержанти, макар и с войнишки кепета. Не щеш ли, в забутаното уж село довтасаха важни партийци от окръжния град Толбухин заедно с гости от братска Куба, а сред тях - морски генерал, черен като Отело. Цъфна за репортаж и телевизията, дявол знай от кого повикана. Наложи се да преобразуваме спасителното каре в издайнически фронт. От Варна спецовете по огнената заря се водеха от майор. Из тълпата се мяркаха полковници от граничните и от МВР. А ние - двама старшини-школници, фатмак и ефрейтори под прикритие. Таман за перото на Чудомира… Цялото население, пременено и невиждало дотогава подобно зрелище, се струпа на мегдана. Още на репетицията зареваха отчаяно магарета, размуча се добитък. Най-сетне падна вечерта. Засукана кака подкара огнено стиховете на Ботев. Ветерани от войната нижеха спомени и дрънкаха ордени. Червенокоса огнехвъргачка от близката комсомолска бригада звънливо благодари на юначните български войници за готовността да браним световния мир. Каза го с такъв патриотичен порив, че ни идеше на мига да се втурнем и освободим от империализма всички поробени африкански народи. Нема лабаво, ей, косъмът настръхва! А точно срещу нас - бригадирките по къси панталонки ни гледат притихнали и възхитени… Дойде и нашият час. Почнахме едни строеви команди с лъвски гласове, едни тържествени рапорти - чудо! Старшина-школник, фатмак и „сержанти” набиват крак в опнат шпиц на височината на брадичката, с възрожденски патос докладват на другия старшина-школник, „командващ зарята”, че вечерната проверка е проведена и, че само героите ги няма в строя. Гледаме кръвнишки и ревем тъй басово като змейове, та дори огладнелият селски добитък замлъкна уплашено. Е, имаше и издънки - единият ефрейтор се „произведе” в старши лейтенант, вместо в старши сержант. Моя милост пък тъй отривисто козирува за националния химн, че неволно откопча кобура и под светлините на прожектора от него лъсна жълтият воден пистолет вътре, който носех, за да не ми виси тежкия „Макаров”. Без да броя и още 2-3 по-дребни изцепки, като цяло взехме акъла на присъстващите и страха на класовия враг, ако ни е гледал от спътника. И аскерът не ни посрами. Усетили каква отговорност пада връз новопроизведеното си началство, бойците тъй мощно викаха ура, та трябва да се е чуло чак в Констанца. Накрая, в парадна стъпка, разлюляла сеизмически цялото село, пресякохме мегдана и се натоварихме на „прагите”. Преди да се пръждосаме веднъж завинаги от там, прибрахме си дарените тарги с бира, тави с кюфтаци и махмурлията още колега старшина-школник. Кубинският генерал ни прегърна и многозначително напомни, че в Латинска Америка военните преврати често ги правели и сержанти… Трябваше да откажем с голямо неудоволствие поканата на местните големци за морска кьор софра на „Албена”, но пък прилежно си записахме телефона на директорката на толбухинския техникум, пожелала да направим шефство с нейните чудни бригадирки. Бяхме двайсетгодишни… Честит 2 юни, др. школници и г-да офицери, възпитаници на Ботевската школа! |
| Всеки си го взел под мишница и цял месец никой не се мярка, що тъй, школници, бе? Хващам и аз ешелона за Шаблата и наесен с песен.  |
ОРСе,  Хубаво е, че ти правиш поне веднъж месечно сутрешна проверка при вдигане на .... знамето. Та да се строим и преброим колко сме останали и колко свидни форумни жертви сме дали. Будь Здоров ! |
| ПРИВЕТ на всички форумци!!! Представям се: ст. лейт. от запаса (НЕ от резерва, не го признавам това понятие. Две години от живота ми, а да съм резерва...) Д. Георгиев Между другото. В запас, като студент стигах до зам. ком. на свързочен полк - поради липса на такъв дейсващ офицер... но не ми е отразено, защото дойде ДЕМОКРАЦИЯТА. Служил съм в I-ви район 1978-80 год. Свързочен батальон, средна мощност 3-та рота. като школник: Нач. НШЗО: ген. майор Чавдаров ("Чандо-НАГРУЗКАТА"  КОМБАТ: полк. Иванов ("Белият вожд"- сам ни се представи с прякора си.) нач. щаб: подп. Йотов ЗКПЧ: майор Кръстев ротен: кап. Илиев (викахме му "Панчо" или "Паниката" , добър, но малко паникьосан.взводен: лейт. Христов (Ленчето), отличен командир, преместиха го заради донос от ВКР-тата ПКВ: ст. шк. Станев - печен, като взводния като ст. школник: КОМБАТ: подп. Христов (Вълчо) Нач. щаб: кап. Линков ЗКПЧ: подп. Кръстев ротен: кап. Илиев взводен: ст. лейт Тодоров (някъде му казвахте "Мъдурника" , много свестен и разбран човек, разбрах, че е починал... лека му пръст.ПКВ: Аз Във Взвода си имах 24 школника от цяла България, но нито един замляк. Мисля, че въпреки всичко се разбирахме с тях. Старшина на ротата: ст. Петков (Пецата) - един превъзходен човек (Нямам информация за него след службата. Когато се уволнявах го замествах. Синът му имаше някакво трудно излечимо заболяване и той почти не идваше на работа. Но на уволнението, не поиска нищо да му издавам. Даде ми всичко за спомен, без оръжието разбира се...) Какво друго да пиша... МГК на БНА, "Хан Аспарух" и т. н. Имам много спомени, и хубави и лоши. Сега вече като минеш педесетака, старците са казали: "Еби се у парлака!". Лошото се забравя, остава само другото. Пропуснах колегите ст. школници и офицери , спомените с тях остават завинаги... Първи взвод: ПКВ ст. шк. Белчев, КВ кап. Мачев (Мачо) Втори взвод: ПКВ Моя милост, КВ ст. лейт. Тодоров (Мъдурника) Трети взвод: ПКВ ст. шк. Иванов, КВ ст. лейт. Симеонов (Симбата) Четвърти взвод: КВ ст. шк. Данчев Ако някой се интересува да пише и тук и на mitko_dng@abv.bg. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: DGORDGONE |
ОРС, 02 Юни 2016 09:49 поручик Ржевский, Хашек и Чудомир - слети в ОРС. Цялото - по-голямо от частите. Великолепно. Абе ти сигурен ли си, че не си крипто-кашик? |
Ей, г-да школници, дойде време да се събира новия набор и взехте да се размърдвате и хищно да бутате фуражката на тила и да смъквате колана под пъпа,а??? Де гиди дръти пергиши!!!Нема да умре ШКОЛАТА в сърцата ни ,братя ,това е! Само дето няма нов набор , ами нашият е на изчезване , ама... ,абе стискам зъби и редовно бърша праха от гилзата но 57 -ка , която с голям зор гепих от Шабла. Синът ми(той моряк беше, ма поне е служил   )я иска ама-Йок! Викам , като гушна чимшира тогава е твоя. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: керпеден_1 |
| Честит Празник на всички бойци, командири и волнонаемни преминали през НШЗО "Христо Ботев". Да е здраве и късмет в семействата ни! |
| Еий пишете, да ни е интересно на дръти години. Никой не ми се обади тука във форума. Сигурно са измрели, но не в битка, а в политика - курвенска работа, не е офицерска... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: DGORDGONE |
| Еийй, никой не пише? Моите колеги, ст. школници Белчев, Иванов, Данчев (пардон вече офицери от... запаса) от под 130, Първи район... пишете...! Аз съм Джорджоне, не помните ли ме? Георгийчето (Джорджоне)...? Да се "видим" тука, че вече остаряхме, а пък и армия няма... и на запас няма да се видиме... Война дано да няма... Сигурно там в другия свят ще се срещнем... ??? Явно другите колеги офицери (замлъкнаха), не ни уважават защото сме свръзки ("с връзки", което не е съвсем вярно, поне за мен)... Но нали сме уж "най-интелигентните"...??? Забравят, че оня отгоре не пробира, а си има СОБСТВЕН график... Мойте уважения към всички участници във форума, независимо от кариерното им развитие, но ако никой не ми пише, просто и аз ще се оттегля в безсрочен отпуск... Щото "Батальона се строява (наистина) за (най-после) последен път..." | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: DGORDGONE |