Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
Я по-скоро да припомня, че след некой и друг час, около полунощ преди 41 г. на перона на гара Плевен се изсипах с прическа пресен № номер барабар с едни непознати и лъснати кат мен, подир което върволицата от озъртащи се физиономии потъва зад портите на школата /първи район/. На следващата сутрин една немалка част от новобранците, смачкани и недоспали щяхме да поемем към Втори славен район, да прогоним шаяка с шарения пагон, Същото, но три години преди тебе.  |
 - Ран, защо не дойде в Градския комитет? - Ъмии… - Скъсваме се да надписваме книги за награди! - Айде бе… - Много започна да забравяш! И не е склероза. От бозата е! - Хмм… - Много боза пиеш напоследък и… Ран, в бозата има ли алкохол? - Де да знам, да не съм сладкар! - А защо не питаш твоята сладкарка, тя сигурно знае… - До скоро виждане, Мариана! https://www.youtube.com/watch?v=9h3fCEWushU Мими Иванова и Борис Годжунов - „Хора и улици” (1972) СЪБОТА СУТРИН. ЕДНА БОЗА ОТ ШЕСТ, ММ? |
| Да влизахме по това време - втората половина на септември а излизахме... малко по-късничко... Аз пък влязох 1978 на 15 септември заради МГК, когато учениците тръгват на училище и излязох 1980 на 28 септември. Входа и изхода бяха еднакви за всички. Гледаш като луд и се чудиш на чии баща и майка син си. Първите дни вечер ти пускат "Сбогом Мария" на Емил Димитров и ти драскаш датата в календара с оптимизъм, че ти остават с един ден по-малко от всичките 700 и повече. Сутрин "рота стани", рипаш и гледаш като изоран суек... и т. н. Сетих се за един случай преди уволнението. Някъде около 25 септември започваха да довеждат новобранците. Няколко дни преди това бях ПДР, а взводния - ДР. Късно вечерта дежурният на КПП вика взводния по спешност. След около половин час иде взводният и води един остриган с куфар. Вика ми: "Тоя момък е дошъл по-рано за да свикне със службата. Не иска да иде на хотел и вземи та го заведи в нашата рота. Настани го на първото легло да преспи докато го разпределят". Тръгваме с новобранката и аз го питам традиционните неща, от къде е, какво е учил... Накрая му викам: "И защо си дошъл толкова рано?". А той: "Да се усъвършенствам в маршировката. Не можах на военното да науча да се обръщам в движение. Тренирах през лятото, но не се получи и ми е притеснително. Пък и да свикна със службата.". И така стигнахме до спалното. Настаних го и вече тръгвайки да се връщам оня ми вика: "А каква е тая лента на ръката Ви и какво значи ПДР?". Докато му обяснявах за абревиатурите в казармата, в спалното се събраха май всичките стари фазани (младите бяха полагаема) от района да видят предвесника на УВОТО. Като разбраха защо е дошъл преди другите новобранци му направиха план за обучение по строева и го почнаха. Не съм виждал такова желание за обучение и при моите школници, пък и после като студент и даскал. Така овладя строевите движения, сякаш е "старо куче". Като започна приемането и разпределянето в киносалона пред нач. щаба на НШЗО полк. Стойков (викахме му дядо Штойко, защото С изговаряше като Ш, З като Ж и др.) се събрахме да видим нашия човек. Като подходи с оная ми ти строева стъпка, направи обръщанията безупречно, рапорта дето е написан на стената - с все сила и дядо Штойко стана: "Бравуш бе боеч! Къде ишкаш да шлужиш?" Школника: "Тука в Първи район. Свързочник др. полковник." Дядо Штойко: "Ти и жванията пожнаваш. Шега да видим кво ша напишали тука. Ми ти не штаваш за швръшка. Тия по цел ден шамо пеат: ти-таа, тити-таа и не маршируват. МОТОШТРЕЛКОВИ!". Школника: "Разрешете да попитам. Какво значи това? Ще карам мотор и ще стрелям ли?" Дядо Стойко: "Ша караш, ша караш доде ша нашереш, па пошле ша штреляш." Всички дето бяхме вътре изгинахме от смях, барабар с офицерите на масата при дядо Штойко. Някои от тях за пръв път видях да се смеят. Може би звучи като виц, но е самата истина. Има и много свидетели на случая. Не съм предал съвсем точно разговора, но 1980 беше преди доста време. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: DGORDGONE |
| Аз си спомням за друг чешит от школата - школник П. от далечно градче. Беше се разсърдил нещо на родителите си - криеше се от тях, когато му идваха на свиждане, не им отговаряше на писмата, ако му пратеха пари със запис - отказваше да го получи. Уж наглед скромно момче, но невероятен особняк, на никого нищо не споделяше, мълчеше като сфинкс. Един ден баща му не издържал, намерил полк. Сотиров, шеф на ПВО-то, плакал пред него. Още си спомням какво се случи после. Полковникът строи цялата батарея, изкара школник П. пред строя и като почна една морална лекция - сигурно имаше повече от час. Целият зачервен като домат, Сотиров с гръмовен глас обясняваше ролята на семейството за развитието на личността, направи на пух и прах Комсомола барабар с пионерските организации и дружинките на чавдарчетата. Нечували дотогава такъв рев на офицер откъм зенбата, кашиците боязливо прибягваха край нас, а по някое време сам дежурният по район, любопитно облегнат на оградата, бе прогонен с чутовни клетви от полковника. Никога и по никакъв повод до ден днешен не съм чувал човек така да говори и да се гневи. Накрая нахлупи фуражката си на смаяния школник П. и го накара с нея да марширува, за да разбере какво е отговорност към дом, семейство и родина. Всичко завърши с тържествено обещание от школника, че занапред ще уважава своите родители, след което беше му даден отпуск от 3 дни по изключение - да се помири с техните. Явно морално-обществената терапия на полк. Сотиров беше подействала, тъй като школник П. не даде повече повод за тревоги с поведението си. Прочее, на днешния ден преди 37 години влязох в НШЗО „Хр. Ботев” - Плевен. |
кашиците боязливо прибягваха край нас Значи не са били кашици, а некви ерзац. Истинските кашици бяхме в Елхово, в 24260 и изобщо в Триъгълника на смъртта.  |
| Абе ОРС, (моите уважения към по-старши) май, че си по "-дрът" от мене...("женоо дрътаа..)!!! Не се сърди, майтап по ОФИЦЕРСКИ... Имаш ли някаква информация за нещо специално... Става въпрос за воената ми книжка... Има разлика в номерацията на страниците...Някога още в НШЗО-то (като фазан) карах един курс в с. Бяла вода, край остров Белене... (Там видях много неща и знам, че тия щуротии дето ги разпространяват сега демократите, не са истина...). Учихме ученици уж за радисти... но... имаше и други обучения (само за нас, нощно) на които, се учихме ние 4-ма ст. шк. и 2-ма запасняци. Началник ни беше подполковник. Разполагахме и с оръжие: пистолети "Макаров"с 2 пълнителя, но те бяха заключени в каса при началника и давахме наряд без патрони, с празни кобури. Бяхме заедно с бригадири - ученици от не знам къде си(май от Плевен) и охранявахме (нощно време)целия (бригадирски) лагер. ........... Та накрая разбрах, че съм завършил и "специални части...", но не като тия от екшъните, ами и аз не знам какви са??? На Военната ми книжка на 1-ва стр.(където е и снимката) пише серия Л, по-нататък серия К, а номер има само на 1-ва стр. Това го видях още при регистрацията след УВОТО - 1980 год. Помислих, че има грешка, но служителя ми каза, че съм "СПЕЦИАЛЕН"??? Побъркаха ме от повиквателни за запас (след като завърших висшето си образование, а и по време на студенството) - преквалификация във Враца, но все се отървавах (майка ми беше болна от рак на кожата, продължително, мъчително заболяване... и понеже се грижех за нея, все се измъквах... Благодарен съм на военните (строеваците), че ми влизаха в положението. Та, ако знаеш нещо за тия... "специални", пиши, може и на mitko_dng@abv.bg. Нямам тайни! ДРУГАРИ (ГОСПОДА)ОФИЦЕРИ! (Не искам да споменавам имена, но ги помня... по ясни причини...) Ей ОРС, видях "преди 37...", а моите са 38 и то от 15 септември... Май аз съм по дрътия, да се таковам у таковата... Родил съм се 1960-то лето господне. Имам и други спомени с дядо Штойко (отличен висш офицер и... Човек), но вече стана късно... Ще ги споделя друг път. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: DGORDGONE |
| Джорджоне, старо, зарад теб зарязах концерта на Кидика и Стефка Берова по СКАТ, та изрових от бойната готовност червената книжка, която при мен се явява с цвят неприятно кафяв. Има и друг дефект - на някои страници номерата им и серията са изписани крайно горе и се виждат само по 1-2 мм, например на стр. 22 се виждат само двете долни чертички от двойките. Доколкото обаче ме държат зъркелите - серията си е една и съща, макар да е отбелязана само на първите няколко страници. Не си спомням дали на 3 или 4 курса ходихме - за новите ЗРК, бяха в Димитровград (2), Нова Загора, Пловдив, Банкя, а - значи на цели 5. От тях само пловдивският курс беше през 1980-та, другите - през 1981 г. Обаче тогава си бях с обикновената синя книжка от НШЗО, която прибраха във Военното окръжие веднага след уволнението. Какво пишеше в тази книжка и дали вътре е имало някакво инфо за времето на курсовете - вече не помня. На три пъти съм подписвал и разни документи, че нямам право да разгласям военни тайни за едиколко си години. Два пъти след зенитни стрелби на руския полигон и веднъж при увото през октомври 1981 г. Това е. Май не ти бях много от полза, но се видях на снимката какъв убавец съм бил, та рекох барем на тебе да се похваля, щото людете край мене в момента не вярват тоз чуден момък да съм бил ази...  |
Днес се навършват точно 30 години от постъпването ми в НШЗО „Христо Ботев“ -- Плевен. По това време май трябваше да съм бил вече в Плевен  Уволних се чак на 26 декември, точно след две години и три месеца служба в БНА. |
| Набори, я вижте царицата как действа! Какъв стил! Натисни тук |
Днес се навършват точно 30 години от постъпването ми в НШЗО „Христо Ботев“ -- Плевен. По това време май трябваше да съм бил вече в Плевен Егати новобранеца. От последните издания на връзкарите.  |
| ОРС-е, ние ще излезем набори, май. Аз влязох в школата на 28.09.1980, но то е заради езиковата. Преди 36 години на утрешния ден прекрачих прага на бойния Втори район. На следващата година, на път за родното гнездо, се отбих в Търново и останах там следващите 4 години - Висшия пехотен колеж. По мое време имаше един полковник Сотиров - началник катедра "Артилерия", доколкото си спомням. |
Набори, я вижте царицата как действа! Какъв стил! Натисни тук E-e-e , че то туй оръдие само дето само не си сваля калъфа и не черпи кафе.И тия пенджаби подскачат като скакалци... И така ли се взема "57" -ак "За бой"? Да видиш ти школника Керпеден как взема "За бой " на Шабла преди четирдесе и една година с пълно химическо снаряжение!!! И пуста и каска като ми паднала над очите...мани,мани... Некой спомня ли си колко помпи трябва да удариш за да се дигне оръдието до заклюване на ключалката в походно положение? |
| ОРС, благодаря за съдействието, не че ми е било нужно, но все пак се интересувах, нали се прибилижаваме до... края! До вечното УВО... "Рулото на тоалетната рътия съ връти по-бръже, когато тя намаля..." Аз така и не разбрах ТИ кога си роден? Аз съм роден 1960 год. За Набора и другите вече май писах... ДАСКАЛ съм по математика в селско училище и основният ми критерии е: "КАЖИ НЕЩО, ЧЕ ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ПИША 3!" (както беше в НШЗО) И учениците ме (убеден съм) уважават. За спомените... друг път, щото имам да пиша ДАСКАЛСКИ ГЛУПОСТИ... Утре (май вече е днес) 28 09 1980 се уволних, като вече от 1 месец мл. лейт. (но не съм носил пагони, беше ми неприятно да се перча, когато колегите ми (които не бяха приети студенти, бяха пратени на РУМБ). Иска ми се да поздравя всички с "Батальона се строява...", но нещо не ми се получава... Сигурно съм удрътел или... Да сме живи и здрави! Другари(ГОСПОДа) офицери и вся остальная...(както казваше Чандо...) МИРНООО! За тия дето не са вече между нас... "Батальона се строява..." Мойте уважения към ВСИЧКИ (независимо от звание и длъжност) форумци! | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: DGORDGONE |
| DGORDGONE, Нямаше нужда да казваш, че си начален учител. То си ти личи - 6 редакции на постинг от 18 реда! Горките ти ученици!  Аман бе, за Сотиров сме писали някъде в предишните страници. |
Аман бе, за Сотиров сме писали някъде в предишните страници. Йорка, голям човек беше Боби Сотиров, голям! Ако такива сърцати и отговорни мъже бяха сега начело на ошмулената ни държавица - нямаше да сме на тоя хал... Керп, озори ме въпроса ти за онези помпи. В зенитния разчет бях мерач и не ми беше писано да ги лашкам. Играя на тъмно - 200 помпи бива ли? Колеги гаргаджии, любили жарко 57 мм орудие, имам сензационна новина - връщаме пушкалата обратно и пуцаме с тях даже и по крилати ракети!!!! Четете тъдява, мили: http://fakti.bg/world/166749-rusia-razrabotva-nov-zenitno-artileriiski-kompleks Ей сега вече им разказахме играта на Томахоук-ите! Кой питаше за набора - 1960, лятос, лъв. Ама доде от странство една кокошка, каза "клъв" и няма вече лъв... Демократичната власт ни опрости греховните години на застоя и броим Новата ера от 1989-та насам. И, изобщо, "млад съм, бе, Велко, силен съм, бе! Живее ми се, бре! Ай свирете в неделя на сватбата!". Чест и почитания, ама пуснаха чушки! |
| Дядо Керпеден, Вие кога турихте фуражката и шарените пагони. Вижте ги дечурлигите с какво се хвалят - преди 39 години, с диплома за вишо, директно в академията за кандидат-подофицери. Бяхме заедно със сина на математика академик Любомир Илиев, на Пеко Т., на ... + един бъдещ царски замминистър, въобще, от сой. А сега? |