Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| Мммммммм....замириса най-подир на барут у тоя форум, изпълзяхте изпод масите, драги школници. Значи паролата била "ЩИТ", а? 22.30 Трудна работа, Старик. Личният състав май гледа "Барса". БГ Хуна, ЗКУ-то е баш като у школското - с 4 лъснати цеви /да плаши гаргите/, а в голямата синкава бурия вляво пикае разчета за ЗУ-то отгоре /онуй с 2-те цеви като чашки от шампанско/. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ОРС |
тя владимировката беше и при гарджетата с ЗКУ-4, завалийките до мартенските изпити не бяха я разглобявали, та един прост кашик, демек аз, ходих да правя показно, На куполната установка на БТР-а КПВТ-то беше сдвоено със 7.62 mm ПКТ. Двата електроспусъка бяха един до друг - много ми харесваше да ги натисна едновременно - напреки с палеца - все едно натискаш гриф на китара - и да слушам дуета. КПВТ-то пееше бас - можеха да се броят изстрелите в реда - а ПКТ-то беше като тенорче - кречетало. Кашишка опера, да г'еа... пред началството се оправдавах, че има момент, в които наистина можеш да поразиш целта едновременно и с двете картечници. Ставаше така - докато БТР-ра се люлее насам-натам върху цилиндричната рамка, дето пунтира движение, ти дебнеш през окуляра как мрежата на двата мерника пълзи нагоре-надолу през мишената. Ако мишената е примерно на 1200 метра, издебваш момент, независимо дали при движението надолу или нагоре, когато и двете деления за 1200 метра (отляво бяха на КПВТ-то, а отдясно - на ПКТ-то) ги виждаш едновременно на фона на щита на мишената. И тогава натискаш едновременно двата спусъка(ПКТ-то удря ниско, а КПВТ-то високо, но и двете попадат в щита). Кеф. Колко му трябва на кашика. |
| Впечатляващо, 7.62, ококорих се даже. Живо е семето фазаново, ей! 5:20 Двата електроспусъка бяха един до друг - много ми харесваше да ги натисна едновременно - напреки с палеца - все едно натискаш гриф на китара - и да слушам дуета. КПВТ-то пееше бас - можеха да се броят изстрелите в реда - а ПКТ-то беше като тенорче - кречетало. Кашишка опера, да г'еа... При това благо дар-слово, друже, спокоен съм за тебе.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ОРС |
Мани, нищо впечатляващо. С Калашника бях много добър, с разните картечници - тоже. Но с пистолет - трагедия. Кон няма да улуча, дори да ме сложиш в една стая с него  . Божа работа. |
| Че то с "Макаров" освен заспало куче да улучиш... /и куцо - за по-сигурно/... Признай обаче, че тази мащабност на изказа не си я усвоил у кашимерното общество.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ОРС |
За Макаров си прав. Аз закачих малко и от ТТ. А в КЕЧа видях и Шпагин, и Манлихери Стига си ме хвалил за изказа - ще се изчервя. На лаф всеки може да го докара, но за кашика стрелбата беше много важна. Всичко можеше да ти простят, ако си отличен стрелец. В моя взвод имаше две школи за душевна настройка преди изпитни стрелби. Едната условно я наричахме "Станиславски", а другата - "Уелс". По "Станиславски" трябваше люто да намразиш мишената, за да я поразиш. Представяш си, че е някое гадно копеле, което е чукало възлюблената ти, или че е някоя омразна даскалица от гимназията, или някой натегач-гадина от офицерите. Стрелците от тази школа си имаха списъци с омразни образи. Чак им се изкривяваха лицата, докато стреляха упражнение номер 2 (май беше гръдна фигура на 200 метра и две бягащи фигури на 400 - ако не съм забравил дистанциите - колегите ще ме поправят). Аз бях от втората школа - "Уелс". Никаква люта омраза, никакви силни емоции. Хладна пресметливост. Представяш си, че мишената е син и слузест марсиански октопод, дошъл да превземе Земята. На тия стрелци лицата им бяха като маски.  |
| Доблестен солдат си бил ти, 7.62, хвала! Пък ний, пройдохи зенитки: "Голям праз, като пуснем натовския "Фантом", тежкарите от ВВС-а да го гонят с миговете, вместо да си броят пачките на 25-то число...". Старик, чуеш ли ве, стига димя с фаса зад кьошето - 7.62-ка тази нощ беше събеседник по желание у "Фазан ТВ". Здрави, живи и оптимистични да сте през целия ден, герое-форумци. 7:25  И днес не си играйте много с материалната част, щото  шефа Расмундсен е тука, да не стане някой сакатлък. Знам, че се изкушавате, ама... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ОРС |
Старик, чуеш ли ве, стига димя с фаса зад кьошето - 7.62-ка тази нощ беше събеседник по желание у "Фазан ТВ Драго му става на старческото сърДце от таквиз лафове. Има-няма се побарвам по кръста да търся кобура . Иначе само предвеликденско потягане на инвентара  |
| То убуу, ама аз сега по другио форум ти пиша, бре! Ей, луд кашик ма напраихте, фазани дагейски, като тъкачка-многомашинничка напрао. |
А-а-а, тука, тука. Хубаво пишеш оттатък, Олда да организира портал - няма кадрови или фазани - сичкото годно - на едно място  |
| Края на лятото 73 се игра някакво мащабно разузнавателно учение- Немам спомен как е било кръстено.Явно е било някаква генерална репетиция преди грандиозното честване на 30-годишнината от Победата на социалистическата революция. Стовариха ни от ешелоните на гара Кърджали и от там обратно нагоре на самоход на север започна учението. То не беха самолети,артилерия,танкове и вся остальная соц военна техника... След някой ден с нашата станция трябваше да заемем позиция край село Овчарово Хасковско. Цяла нощ се бъхтахме по баирите докато намерим точните кооординати. Слава Богу преди разсъмване,каталясали за сън бяхме на точното място. Вече се беше развиделило и изведнъж в сладката ни дрямка,чух шум и изкочих.Военен джип,от който изкочи един генерал и на мене преди батарейния се падна честта да му се представим кои сме и защо сме..... А позицията ни беше достойна за панорамна гледка избрана от Юрий Озеров -режисьора на "Великата Отечествена"- делечен кръгозор -баирчета,нивички.Както се казва бойното поле като на длан. Та докато течеше рапорта ми изведнъж пред погледа ни долу в близката далечина избухна пожар .Батарея от тежки арт.влекачи минавайки близо до една кошара я бяха подпалили. Суматоха. Овци жално блеят,глъч, паника овчарска, пламъци от кошарата, тревата около нея гори.Реална обстановка като във война, но в мирно време.... А генералът скочи в газката и ни заряза и така и не разбахме каква му беше оценката за нас. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: fikata47 |
| Драги школници, учението "Родопи" се проведе през лятото 1967 година. В него взеха участие войски от България, СССР и Румъния. Натисни тук Натисни тук Натисни тук и т.н. Зайци сте си, ами целувайте ръка и слушайте когато ви говори старото. След школата бях 3 месеца в Ботевград. Към 15.ХІІ. на инспекторски преглед дойде известният (ама вие не сте и чували за него) генерал Дупинов. Когато стигна до старшини-школниците само извика "Абе вие какво правите тука?" Бяхме къде петнайсетина човека. Все отбор юнаци. На месеца ни се падаше по едно дежурство по кухня и едно пом. дежурен по район. И оръжие нямахме. През останалото време шапка на тояга. Войниците бяха колкото да дават през ден наряд. Та този ген. Дупинов до Нова година ни разхвърля из цялото БНА. Там остана само един човек. Мен ме откомандираваха в АДРУ на Втора армия в Пловдив. Но поради вече наличен старшина- школник в звукомерната батарея ме назначиха командир на втори топографен взвод. И започнаха едни перипетии. Та като такъв обиколих и части от ІІІ армия и цялата Втора. Дълго е за разказване. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: gogin |
| Гогин, сериозно, статията е правилна от партийно-политически характер. От наша гледна точка е било точно така. Но откъм юг нещата стоят другояче - две огромни армии гръцки партизани-комунисти /едните имат даже подводница!!!/ са опустошили Крит и Сев. Гърция, подпомагани най-безскрупулно от наша страна. Въоръжаваме ги, храним ги, само и само да поддържат гражданската война у Гръцко, пред която нашето Септемврийско от 23 година е като шамаросване между пубери. Та, след като гръцката армия най-сетне пъди комунистите /почти всички идват у нас/, а у нас идва бай Тошо на власт, нещата се поуспокояват. Но сега сме братя по оръжие, та затуй византийските катетъри лигавят почти без пари нашите гимназистки, а 200 000 нашенски завалии слугуват на гръцките мангали. За това, обаче са виновни точно ония, дето пръскаха милиарди за Щитове, Родопи и кво ли не още. Но да не бъда краен, времената се менят, да помним доброто. Благодаря ти, че в един наистина труден миг за Родината, искрено си й служил, войниче! Благодаря ти аз, люспата от социалния талашит, а би трябвало да го сторят същите онези капути, дето тогава перяха памперса на Брежнев, а днес олизаха още от летището напарфюмирания задник на Расмундсена. С почит за тебе: ОРС, школник-зенитчик, един незначителен човечец у форума, но пък - верен до гроб на онова, дето ни кара да списуваме тука. Вие го наречете какво е. |
| Орсе, аз политическата страна не я разглеждам. Служил с убеждението, че това е мой дълг. Както са били убедени и нашите деди. Дядо ми за проявена храброст през І СВ е награден с Георгиевски кръст. Просто искам да напомня, че е имало и други мащабни учения. А защо е било нужно да се проведе "Родопи", всеки може да прочете в горните линковете. И на други места разбира се. |
| Харно, друже. Да бъде ден, да има мир и песен. Тая вечер, ако пак ше ме карате да търча из форумите като химик с противогаз, зай бай.... |
| Ха де, в най фазанската тема мен да ме няма?! 1971-1973 - Втори район, 3-та рота на Белия вълк. Начална подготовка и клетва в Звездец. След това в Плевен. Още дошъл-недошъл - ефрейтор-школник, командир на 2-ро отделение. А взели в Бургас уредили да ме местят в трети район, транспортна рота. Пристига баща ми, пък аз с нашивка. Полк. Пачеджиев, командир на батальона тогава - "Не може, няма да го разжалваме!" И така останах си "кашик", та таман две години изкарах в школата. Първата година командир на взвода беше мл. л-т Савин, Бог да го прости, почина лятото на 1973-та. Втората година останах п-к командир на Втори взвод, с командир л-т Димитров. Що запас изкарах, добре че беше гурбета, та се пооттървах. Отивам миналата година да си търся книжката от Военното Окръжие (може вече и да не се казва така), "за ваша радост, казват, взела че се е запазила в архива, защото много други документи се затриха"... Така си и останах о.р. капитанче. Ех, младо бях в онези години... |
| Фотон, привет. От ден-два на личния състав му се еб..а Мама Леонето-то. Некак ненадейно се отвори друг форум, та търчим кат улави на два фронта, и ето на - скапахме се, налягахме по тревата като пишман статисти на снимките на "Хан Аспарух". И ако не бях надникнал случайно, нямаше кой да те посрещне даже, приятелю. Аз съм от киртаците тука, на десетдневка служба. Та ето ти якички, сапунерка тип МНО, два тенекиени вензала, изобщо - чувствай се като у дома си... Щом си от Втори район, празно няма. Долу-горе по твое време ще да се е случила оная история с прочутия кон-превърнал се в началник караул по изчанченана воля на гаргаджийските сеирджии. История, която моят предшественик у зенбата чиче Керпеден разказва като древна сага по "Дискавъри". Ако това го бях чул за пръв път от бай Керпи, нямаше да хвана вяра. Ала тази легенда ме посрещна още първия ден в школата, разказана не от кого да е, а лично от старшината ни Павката Симеонов, пред чийто авторитет скланяше позлатена околожка сам генерал Чафи, н-к школата тогава. Надявам се, Керпиденот сам да раздуе невероятната конска лакърдия някой ден, затуй си мълча. Па ти, ако си чул нещо подобно - сподели, товарищ. Времето е наше, Господ - бугарин, па и малко майтап ако турим - животът ни става плесен, пърдон - песен. |