Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
И ако не бях надникнал случайно, нямаше кой да те посрещне даже, приятелю А-а-а, не! Винаги има кой да надникне! Дедо дебне да таквоз  . Живи ли сте, бе? |
| Олд-ът започна сбор. Правилно, според мен - първо кадроваците - той избира критериите. Нали му делегирахме първенството. А ще измисли и нас как да ни сложи "у ред" (в редиците). Мараба Фотон! Орс-е, да не забравиш да доложиш за гресирането - трябва да се обменя опит! |
| Ей, Старик, мислех да се скатая от рапорт, ама ти... Значи, по Първо направление целта беше поразена пряко. По Второ обаче се озорих, захванах отдалеч - още откъм гръбнака, успешно водих до към кръста, но току пред опашната кост обектът с грозен маньовър ми избега от радара и срам, не срам - пуцнах ръчно. Щото вече бяхме в полет, нали, нема връщане назад. При направения в последствие разбор се оказа, че съм избързал малко с въведените координати, не съм съобразил некои вече намекнати ми деликатно физиологично-козметични особености от преходно естество. Та обща оценка - УДОВ. Хубавото е, че скоро пак ще имаме стрелби, белким тогаз уцелим и у двете цеви. Лошото е, че баща ми много зазля, ни приема, ни предава вече славний ефрейтор от свързочни войски М.Д., па и голем ценител на женската красота, левскар и изобщо, достоен мъжага. Сега за него мисля повече, обслужвам денонощно, затуй цъфвам у форума по първи петли понякога. Но да не обременявам с лични проблеми разчета, пийнете днес, хапнете, хубав ден е - бай Лазаре, стани, бай Лазаре, остави...Пък утре и Цветница, либето да закичим. Старик, ти тъчеш у форумите здраво, Йори да си виждал, изчезна тоя зенитчик храбър, щях да му туря линк да види кой неочакван герой е служил у зенбата - да не повярваш просто. Ала има време. Наздраве за теб, Старий с любимата "Загорка", дръж пулса на форумето винаги в бойна готовност. |
| Здрасти @Foton Gyuro! Стар форумен кадър за пенсия и чак сега да открие тази тема .Срамота. Или какво ли не прави форумната криотерапия. Били сме там по едно и също време но както беше в онзи съветски филм "Срещнаха се и не се познаха" Ако е останало нещо, то ще е в спомените. Главното събитие за мене през лятото на 72 във Втори район беше открадването на един калашник, докато целия район се изнесе на лагер-учение и оставиха най надеждните да го пазят. То не остана и квадратен сантиметър не тършуван във района. Изровиха се и ценни арх. артефакти от земята като копчета от армейски униформи още от царско време.. Слава Богу бързо векеретата намериха и калашника и този дето го беше откраднал и скрил под пода на неговото класно - наследник на областен началник на ДС от Хасково ПП. А полк.Пачеджиев съм го споменал по горе. За мене беше образец за офицер. Или поне така изглеждаше в очите ми от позицията на дивизиона с поглед към батальона. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fikata47 |
| А, и Фиката тука, сервуз, друже! Ей, откога се каня да те питам - ти понеже имаш достъп до архивите на унгарската народна армия, та дали отнейде би им измъкнал филма "Плешивото куче"? И още: твоята история за калашника дали има продължение? Що му е било пушкалото на школника, щом баща му е имал възможност да го вози на танк цял живот? Едва ли ще да е лежал по затворите, той по него край Чочоолу се грижеше за кадрите си. Обаче, Фика, разказът ти ми припомни една цяла серия от разследвания на Маргарита Михнева по "Канал 3", от които се разбра, че последните изпълнени смъртни присъди в НРБ /през 1988 г./ са били над двама школници. Единият е изтрепал пет души на сватба в заставата, а другият е бил вече офицер, но му е направена "мечка" от нашето ВКР и он, завалията, налапал въдицата, мислейки, че беседва с дипломат от ФРГ-то. Та, приятели, ако някой нещо знае по тези кошмарни случаи, би могъл да разкаже. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ОРС |
| @ОРС - е , всяки твой зов за мене е висша наслада, ако мога да откликна на него ! http://www.youtube.com/watch?v=ccP1FXr0UeI | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fikata47 |
| а за ТТ-тата откраднати през 74, ако се не лъжа от касата на 3-та кашишка, някой да се сеща?!? през пролетта на 77-ма, едното ТТ изскочи след убийство, струва ми се някъде из плевенските села и цялата рота без план беше спешно изнесена на николаевския полигон на стрелби и работа по УМЧ, докато в помещенията на ротата течеше следственият експеримент, обаче какво стана понататък, откриха ли другите 6 пищова и т.н. нищо не разбрахме. |
| Ай стига ве! Ю Ту-бето го немаш за нищо, ей! Дай да та цалуна по темето, браточка!!! Скивайте само, бре – „Рок Энд Ролл фальшив, а те, кто поют, играют и сочиняют его – по большей части кретины…”, па и отдолу – с нашенский превод. ИХУУУ…. Господ здраве да ти дава, Фика. Един истински филм за рокендрола! На изток от Рая... |
| " кошмарни случаи, би могъл да разкаже." Нали тогава нямаше жълта преса, та какви ли не трогателни войнишки истории не вървяха от уста на уста. Спомням си една, за която даже пишеше в седмичника "Поглед" -флагмана на СБЖ.Историята как след среща на едно момиче и войниче циганите нападнали момичето и го поругали. Ама войничето било танкистче, та като изкарало танка и направило леш циганската махала в Сливен. Съвсем наскоро по разпределение след НШЗО ме пратиха точно там в Сливен Щаба на Трета бойна до танковото поделение и се оказа,че никой не знае за такъв случай. Случаи много от военния фолклор. Пак там в Сливен. Новобранец, мамино синче се хвърлило под влака/покрай танковото поделение минаваше ж.п. линията Сливен- Бургас/ и оставило писмо,че не можело да издържи на гонката от "черния ефрейтор". Та всички по малко и повече мургави ефрейтори го бяха закъсали с дълги разпити и съпровождащите ги атрибуции А имаше една много по достоверна история/потвърдена от свидетели/. Няколко войничета откраднали БТР да бягат в Турция. Единият бил шофьор на командира на съседното ни поделение/ кое-военна тайна/. Та една вечер пийнали и свили линейка от близката болница да се разходят с волгата.Катастрофирали и ги опандизили.Командирът ги рекетирал със сума за да не стигнат до съд.Нещата се проточили,изкарали от гарнизонния арист и ги пратили обратно в поделението...като постоянни дневални. И така една нощ изкарали един БТР пълен със снаряжение и запрашили. /дежурният старшина по КПП го бяха млатнали с чук по главата/ Пуснали части от Трета и Втора армия да ги гонят. Бегълците стигнали по бързо границата, но като аджамии влизали ту в наша,ту в турска територия.. И ги сгащили накрая на наша територия и се провело сражение по устав....... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fikata47 |
| Ха, пръкнал се фазански форум. Здравейте господа от запаса. И аз никога няма да забравя за принадлежността си към школата и 4-ти район. Здравей ОРС. Явно съм от следващия набор, защото когато за пръв път влязохме в нашия парк, в единия ъгъл имаше камара от шлемове и щитове. Явно на "Хан Аспарух" сте го играли византийци. Познавам споменатите от теб личности. За съжаление преди години още разбрах, че любимия ни батареен капитан Петков, след онова боледуване е починал. Иначе по време на службата ми в Плевен се пенсионира великия старшина Симеонов и на негово място дойде млад сержант, на когото му лепнахме прякора "сержант Пепърс" /почти по Бийтълс/, с което название разбрах, че си карал до пенсия без никой да запомни истинското му име. А шабленските истории ...... то край няма. Хайде със здраве, "протрий тялото" и "провери нулевата мерна линия" /става дума за 57 мм. АЗО С-60, да не си помислите за някои действия от скука по време на наряд/. | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: PVOSV |
| През януари 1968 година подчасият избива почти всички почиващи в караулното на Голямата звезда. Тежко ранен останал само един ефрейтор. Прикриха границата и го хванаха веднага. Какво стана с него не знам. Но то си е ясно. Оттогава обаче излезе заповед началниците на караул да са срочнослужещи старшини или старшини-школници. Слава богу, не беше за дълго. |
| Чшш, "фъркатите", не забравяйте да се поклоните на ефрейторите и редниците от запаса в съседната Тема! Че ако не бяха те, вас нямаше да ви има. (аз вече го направих) |
| Май тая вечер са забравили за брома в КСП-то, та нещо много сте активизирани, др. школници - млади и дръзки в ботевска школа.... ПВО СВ, сине мой, да знаеш как ме зарадва и натъжи едновременно. Бог да прости батарейния ни, лека му пръст. Отишъл си е без време най-достойният български офицер, когото познавах. Най-големият кодошлия и невероятен съчинител на лафове. Един ден срещнал някакви кашици да носят тухли, рекъл им "Туй не е КЕЧ-а, бре, дробете материала на парчета 57 на 100 мм, товарете го у мешките да не ви засече отгоре американския спътник и го изхвърлете най-малко на 3 км в северозападна посока. Кашиците нали не го познавали какъв е чудак, взели тесли, чукове и почнали да дробят тухлите на оказаните размери /които естествено бяха калибрите на зенитните оръдия/, а като отишли и за мешки и казали на старшината им, че се налага да ги води на 3 км. навън, работата добила общошколски комедийни измерения. Мили ми Петко, батарейний мой, вечно ще те помня. Особено с оня невероятен мустак, с който се появи на втората ми Шабла /дотогава не бях го виждал с него/. ПВО, колега, в кой взвод беше, чадо? Питам, защото ако си бил във втори, лейт. Христов ми плака втората година на рамо заради писмото, което намерил в чекмеджето ми - адресирано до моя наследник във взвода. Та оставил той само това писмо да го четат новобранките, щото по принцип всички пишехме щуротии до "Ти, неизвестни наследнико, дето ще седнеш на този чин, знай, че Старото веке се уволнява и предава службата на тебе" ....и прочие, и прочие... |
| Орс-е, ти, като че ли не с таквоз, онождане, си се занимавал, а с поезия! Красота! Молодец! Моят старец (да са свети костите му!), ме учеше: "С жената трябва да се отнасяш с отговорност, нежност, решителност и уважение. Ако някога се ожениш, дай Боже, и се наложи да се разделиш, не дай Боже, имаш право от общото само! на коня (колата - бел. моя), пушката и една надница (скрита, зашита в пеша, или на друго тайно място). Ако си мъж - с това ще се оправиш. Построил си къща, скътал си парици - всичко е на жена ти. Защото тя ще отгледа децата ти". Първият ми осъзнат спомен е как си опъвам одеалцето на кревата (а то - на височината на очите ми). Ако не е добре опънато, ще дойде татко (бяха забранени думи от рода на "тати", "татенцето", "старецът" и т.п.), ще го разтури - давай отново! Та май, въпреки всичко, станахме хора. Пожелавам още много спокойни дни на твоя старец! А твой пръв дълг е той - нас ни, таквоз, нали... П. П. Кат се навъртиш тъдява, у форумо - иди поздрави бойците, истинското, както правилно нареди Олд-ът. | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: Старик |
| Добричкий ми приятелю Старик, благодарим за словата успокоителни. Мъдър ще да е бил твоят тейко. А баба ми казваше /ама не оная, дет си я зяпал по кюлоти, а другата/: "Колкото и да ти е черен животът, каквито и несгоди да те гонят, винаги имай наблизо бучка захар - като я изядеш, по-добре ще ти стане". Мдааа... Добри хора сте вий, форумците, ей! На редниците даже и чест оттадох без да се свеня. Дано още достойни люде да списуват тука, да раздуват безкрайните локуми школски, та един ден последният кат лопне райските двери, писаното слово да остане барем от нази. Лека и доходна, ъъъъ спокойна, да кажа, де.... |