Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| Вери гуд, Бобър! Ела ти налейм едно айрянче, че снощи бая квасихме за здраве унуката на Фърста. Най-сетне, друже опашат, си почел Н.В. Школника бледен с подходящо четиво и картинки. Хубав ден ти желайм, па като изплуваш за въздух - пак качи нещо таквоз кодошлийско. |
 – Обвиняват ме в неподчинение. – Чудо голямо – успокоително се обади Швейк. – Смешна работа. – Разбира се – каза школникът, – ако смятаме да спечелим войната по такъв начин, с помощта на разни съдилища! Щом им се иска на всяка цена да се съдим, нека се съдим. Общо взето, един процес с нищо не променя положението. – А в какво се състои неподчинението ти? – попита сапьорът Во- дичка, като гледаше школника със симпатия. – Не исках да чистя нужниците на караулното – отвърна той – и за- това ме заведоха чак при полковия. А той, голяма свиня. Разкрещя се, че съм бил затворен въз основа на полкови рапорт и че съм бил обикновен арестант. Изобщо учудвал се как ме търпяла земята и защо още не е престанала да се върти от срам, че в армията се е намерил човек с права- та на школник и с претенции за офицерски чин, който с държането си будел само отвращение и презрение у своите началници. (Из Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война)  |
| Фичо, верно ли е служил фазан? Нема начин да не е бил ЗКПЧ и да не е чел Тезисите на др.Тодор Живков в нечия полковнишка канцелария, завит с офицерска габина от мечи кожи!  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Бобърче |
| Бобър, туй фото с бай Тошо и бай Добри Джуров е Великооо! Мене втората година бай Добри ме качи на стоп! Една привечер хладна, малко преди Ст. Загора махам и едни фарове спряха до мене. Викам си: Най-сетне, писна ми да чакам. Отвътре, откъм задната седалка, се показа един генерал-лейтенантски пагон и вика: Заповядайте, качете се, школник /щото пък аз с униформата деге, инак стопът не върви/. Пишнах от страх, ама се качих, де. От предната седалка се обръща към мене самият бай Добри и ме пита с уморен глас: В отпуск ли? Аз мънкам: Да. И вече си представям как лъскам пода на дисципа, щото в никакъв отпуск не бях, ами се прибирах най-нахално при гаджето за събота и неделя. Шофьорът на волгата /нова волга беше/, некъф старшина май, вика: За къде? За Ст. Загора съм, почти хлипам ази и си давам кураж. Хич не бях за Ст. Загора, ами доста даже на изток от нея, обаче ми хрумна, че на първото кръстовище в Зарата ще сляза и ще се отърва. Никой не ме пита къф съм, що съм. Бай Добри седеше отпред на седалката, до мене отзад беше ген.-лейтенантът. Явно се връщаха от София и пътуваха за Сливен, изглеждаха бледи и безкрайно уморени. Тези 10-15 мин. до Ст. Загора бяха най-дългите в живота ми. Въпреки, че шосето беше пусто и колата се движеше бързо, имах чувството, че пълзим. На първото заралийско кръстовище помолих да спрат, пожелах лек път и се изнизах навън. Ни разрешение помня да съм искал, ни нищо. Тази история, абсолютно достоверна, има и продължение. След 2-3 месеца генерал-лейтенантът цъфна в Банкя, където бях на едни обучителни курсове. Веднага ме позна, здрависа се с мен и ми каза, че тогава, според бай Добри, "лошо впечатление сме оставили в школника с полу-заспалите си генералски физиономии, трябвало е поне една кока-кола да го почерпим, имало хладилна чанта в колата". Аз се червя кат кашишка шапка и нищо не думам. Слава Богу, пак ми се размина. Оттогава за бай Добри не давам лоша дума да се изхортува. Жалко, че на преврата на 10 ноември 1989-та, на него се падна второстепенна роля, можеше да е българският Пиночет, макар и с леви убеждения. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: ОРС |
| Здравейте, господа школници. Случайно попаднах на темата, четох и - срам не срам - влезе ми някаква песъчинка в дясното око, ще трябва да прикладвам на лявото рамо... 1976/77, втори район, първа рота, пети взвод. Автомат 1956, боен, празен, готов за преглед. Целта поразих, боеприпасите изразходвах напълно. |
| ...бобърчо, този списък го пуснах при 4-5 години във форумната тема за носталгията по соа, с форумния г.н Старшината (вечна му памет) много се веселихме... |
| Привет, колеги школници. Като гледам часа, в който сте се отбили до форума - и вас като мен ви пристяга носталгията по школските тертипи. Похвално. Понякога си мисля, че докато ни има нас, ще я има и България. Пък като си отиде и последният, носил шарено пагонче, да заповядат следващите племена. Земята ни е богата, хубава, ще изхрани който и да е. От филма "Хан Аспарух", дето го снемахме през 1980-та, запомних, че народите се сменят, някои ги помнят, други - не. Сменят се религии, нрави. Всичко търпи промяна. Само земята ни ше си остане същата ненагледна красавица. Дръжте фронта, фъркати, пишете тука спомени, да вдигаме духа боен, па Бог да пази всинца ви. |
| Ей ма, пак съм тук! Някой има ли спомени от заснемането на филма "Юлия Вревская"(1977-78), дето там, Бат Ламбо и прочее? Мен ме закараха с цялата рота, да го играйм турци.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: OLDMAD |
| ОЛДИЙ, па то кво излезе - и у форумите имало карцер... Добре дошъл пак, друже! Заб.: А Бай Кирпиден да си съзрял у наказателната рота?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ОРС |
Ганий 23 Апр 2014 22:41 Някой помни ли какъв беше нормативът на 3-те километра, че да сравня тогавашните си постижения с настоящите fierce 23 Апр 2014 23:01 11 или 13 минути по спомен, ОРС 23 Апр 2014 23:12 12 минути май беше кросът на 3000 м Йори 24 Апр 2014 11:56 Нормативът за 3 км беше 12:30 мин. Разрешете да доложа, г-да о.з. офицери! Днес малко се понапънах на 3-те км и поставих личен рекорд (откак водя статистика) 3000м - 17.10,85 - т.е. 17 минути, 10 секунди, 85 стотни. Като за ветеран - доволен съм от себе си. Времето беше благоприятно - постоянен, макар и несилен, дъжд, но без вятър; температурата - около 11-12 градуса над нулата, самият терен - нехлъзгав. Маратонки, спортен екип! Не е точно 3 км - може да е +/- 10 метра, но е там някъде. Една подробност - редувам. Бягам 250 крачки, след туй 250 крачки ускорена кашишка стъпка - т.е. нещо средно между бягане и ходене (тук-таме по земята стъпвам  ), щото знаете, годинките не са малко, болезнените състояния - също (ишиас, лумбаго, артрит, ревматизъм, кръвно, захар и т.н.) , плюс цигарите  и към края бая омекват краката.Но и друго трябва да знаете - тренирам почти от 5 години на тази дистанция С ускорена кашишка стъпка го вземам за около 19-20-21 минути, с равномерна неускорена кашишка стъпка - за около 24-25 минути. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ганий |
| ...по последни агентурни сведения КВ1 се очаква около празника на армията, чакам потвърждение ... а може би собственикът на тази тема да промени заглавието - не само Плевен даге произвеждаше юнкери и портупей-школници... а нормативът беше по оня тест, на Купър ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
| Дървингов, какво сте пуснали преди години от носталгия по СОЦа във Форума, аПцолутно не ме интересува. Това, което качвам е на военна тематика. От онуй време. Въпроси? |
Телефонът прекъсна разказа на Швейк и някакъв пресипнал глас откъм картечарите попита кога ще заминават. Сутринта щяло да има съ- вещание при господин полковника. На вратата, цял пребледнял, се появи фелдфебел-школникът Биглер, най-големият идиот в ротата, тъй като в Школата за запасни офицери се беше старал да изпъкне с познанията си. Той кимна на Ва- нек да излезе в коридора, където те дълго време разговаряха. Като се върна, Ванек се усмихваше презрително. – Ама че вол – каза той на Швейк, – какви ли чешити няма в нашата рота! И той бил на бешпрехунга и когато ги освободили, господин пору- чикът заповядал взводните командири да направят преглед на оръжието и да бъдат строги, И сега иде да ме пита дали да заповяда да вържат Жлабек, който си бил изчистил пушката с газ. (Из Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Бобърче |