Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
Старик 01 Май 2014 13:49 Обаче и аз ще си засичам от утре... А лицевите са ми 15 сутрин и 15 вечер (ония с мацката не се броят - не че има к'во да броиш, де) Не се хаби. След 12-тата файда няма (така пише в големите и дълги файлове!) - само се потиш. На серии по 12 (дванадесет). През час-през два. Докат ги направиш 100-200 за деня.  За другото - там норматив няма! Волна програма |
А кажете, в градски условия, де може това да ви се случи!? Шанс отрицателен. Даже в зоологическата може да са гумени смоците. ... А бе често ходя по горите, ама змия за лек, дет се вика години (над 5!) не съм виждал. (може и от очилИте да е, ама надали) |
| Здравейте, български мъже, жени и хлапетии! Честит Първи Май на всички трудещи се, трудили се и бъдещи трудещи се! Бъдете здрави вие, вашите семейства, близки, по-близки и далечни приятели, познати и недотам такива. И се размножавайте!- това към по-младите, ако има тук такива. 75-76та, Втори район, мотострелковата рота на Блеки, във взвода на Хуя /в отделение заедно с "Мъжът" Николай Манолов/. После на "Късче небе за трима" под Циганско градище /Ченгене хисар/. Интересно, че от моя набор, май само аз съм дотук, ако не съм пропуснал нечие мнение /иначе съм повече четец, отколкото списувател/. Служенето в БНА, а и сега в БА, никога не съм и помислял да определям като нещо друго освен ДЪЛГ и "мъжка работа", в това число и за жените в нея. А че е имало, има и ще има и крастави магарета и шугави из редиците от волнонаемен до министър - това си е най-нормална житейска истина, че даже и необходимост. Особени са прелестите на войнишкия живот в окопа, палатката, класното, спалното. Ще припомня строежа на полигона в Николаево - надробявахме едни бели цвръсти и остроръбести канари до парчета с размера на чакъл и застилахме пътеките, зимното облазване с танкове /не помня къде, но студът - да/, походът "По стъпките на Ботев", естествено Винпрома и местата за преход към и от него по оградата, Мъртвата долина и сума ти още запечатани като на кинолента дни. Интересното е, че докъм 5-я месец възприемах войниклъка в ШЗОто повече като училище. Оказа се, че си е школа. И фазанът си е фазан, но за времето в школата се научават неща и се придобиват умения, които нямат нищо общо нито с фатмашките, нито с тези на сержантите. Не, че те не биха могли да ги имат, просто така се е случило, че не са преминали през ШЗО. Не говоря за изключенията и при едните, и при другите. Мъжеството и другите добродетели са еднакви и при едните, и при другите. Както и страха, скатавката, подлизурковщината. |
Ганий, бъзиках те - 8ч:03 мин разликата м/у постингите ти, пък ти раздуваш за 18 мин:... (нарочно, за майтапа манипулирам, че си кросил 3 км (300м според оня зевзек Орса) през цялото време м/у постингите, па уж не ти е верен часовника. После ми хрумна оня виц, рекох си "може да е правил "лицеви", а дано, ама надали и да не му е избягала"  Не знам защо съм си заплюл 15 лицеви. Обаче винаги сериите са ми били по 15. Много години... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Старик |
Старик 01 Май 2014 13:55 ... А бе често ходя по горите, ама змия за лек, дет се вика години (над 5!) не съм виждал. При нас бая има. Особено извън село. --- Бе, вий помните ли, на онуй плато, каменистото - над Ловеч, га правихме окопи за танкове, БТР и пр. Спяхме на палатки, разбира се... Все чакаш нещо да се лъзне по теб |
| "" ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДРАГИ ШКОЛНИЦИ! У столовата има печена мръвчица със салатка + бисквитена торта, па и сайдер отгоре." ОРС-е тъй беше, шъ ме прощаваш,че си пропуснал, ама докато мляскахме мръвките на този ден на ушенце ни свиреше военен духов оркестър в столовата. А столовата на Втори район в приземието имаше акустика като Кьолнската катедрала. "Ох, баня, ох, кеф. Селската бяня-голям кеф" Та се сетих за столовата. Маси дълги за 15-18 броя винаги гладни момчетии. Кво да кажем за толкова 25-26 годишни новоизлюпени "въшисти" с претенции. На края на масата,близо до пътеката беше мястото на бакаря.той разливаше порциите от баката Допълнителното стигаше само за тези около него. Това рано рано породи ръмжащо недоволство от другите вечно гладни отдалечени от бакаря. Но ученото си е учено.Когато си държал изпити по Научен комунизъм,Исмат,Диамат,Истории на КПСС,БКП и прочее знаеш как да потушиш социална несправедливост. Предложих и се прие.Всеки ден всеки си сменява мястото/резидавата табуретка/ на масата с едно в посока на часовата стрелка.Така всеки ден на масата има нов бакар. И настана мир.Всеки живееше с надеждата,че ще дойде неговия ден да бъде бакар, т.е. той да разлива /разпределя8 порциите с черпака от баката. |
| Здрасти, гьол! И ти да си жив и здрав и всички около теб също! - За жените не съм съгласен. Не е мястото им там. Далеч по-важна работа (дълг) имат - здрави и хубави деца. Не само да родят. И да ги отчуват читави. Ганий, на Корен имаше много зъмя. Дет' раздува един приятел "викахме "къш" да ни направят място да седнем". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Старик |
25-26 годишни новоизлюпени "въшисти" с претенции. Веднаж имаше козе или овчО с кисело зеле. ВЕрно гадост! Ама баща ми ме е учил "каквото се сложи се изяжда - не се знае дали, кога и колко ще ядеш следващия път". Наложи ми го навик. Изгълтах го като пате кравешки тафтаци и туйто! Претенциозните дадоха "айляк" с надеждата май да хрупат Фафли талашитки. Обаче - греда! Веднага след обяда тревога - марш наскок! След участъка с противогаза (не си спомням тогава ли беше или е друг случай, дето ни вкараха в палатка с газ - да видят кой си е отвъртял филтъра на противогаза) май всички претенциозни браха ядове... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Старик |
| абе, спиртисти, май откак умре сиганката дет ви фалеше, сами почнахте?!?  то не бея метри, километри, секунди и милисекунди! а къде оставихте милилитрите и литрите?!? аааа, ша са обада на министер найденов да свири сбор! щот кат ви чета, родната армия плаче за вас!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fierce |
| Фирсе,честито на баби- дядовци,на майка-татко! И малкото човече да е честито!!Да има здраве и късмет!! ПП Ганий,копахме едни дълги, тесни,дълбоки канали на полигона Слатина, щяха да полагат кабели за танкови мишени. |
| Нека!Нека! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: vance |
| Убуу сте уйдурдисали трапезата, набори, та кат бай ганя да се присламча и ази. Наздраве за нашите славни спортисти, 300 метра са си 300 метра, нема лабао... |
Тази вечер май всичките ви гони Смока на Ганий... 
а къде оставихте милилитрите и литрите?!? Не сме ги оста'или, а и те не ни оста'ят Моят приятел (доктор) ме зарече, че не бива да се губи денят, най-паче след 55 са задлъжителни 100 драма минимум. По Орса - 300м са си, как и даги смяташ 3х100. А са си 6 деня айляк, че накрая - и Гергьовден! Тежко, тежко... А Фиърс-а даже не смея и да го мисля - и втори внук и в раклите само бойни (собствено производство)!Ако се изгубиме по трасето - на всички весели празници с пълни чаши и сърца! Сбор - на 7 май, 06:00 българско време. |
| Докат претакям простатата, та да надникна, санким. Старик, докторът ти убаво е думал - 3 по 100 със салатка на ден гонят далече Оная с косачката. Демек, с умерено постоянство - към всестранний прогрес! Пу, да не му е уроки - хептен първомайско се получи...  Аре, отнасям са пак, че сънувах  ... |
75-76та, Втори район, мотострелковата рота на Блеки, във взвода на Хуя /в отделение заедно с "Мъжът" Николай Манолов/. Гьол, аз съм ти киртак, значи. Манолов ми беше взводен, след като ти си се изнесъл. Ротният беше пак Блеки. Татко Х*й и той беше там, взводен. Беше пълничък, набит, як, с леко неандерталска физиономия и басов, гърлен глас. От него ни остана култовата фраза "Какво кте се оклюмали, бе?! Кашикът трябва да бъде гладен, жаден, мокър, кален, онеправдан и уморен до смърт!" (не бяхме се оклюмали - сигурно просто сме се строили на секунди по-зле от норматива - нормално - след като бяхме копали 10 часа траншеи за някакви кабели, сменили бяхме по две кирки за един ден - износваха се от каменистата почва - пред очите ни се скъсяваха; проливен дъжд беше подгизнал палатките и шалтетата, а във водата от водоноските изцеждахме дъждовни червеи - както и да е - да не драматизирам). Което ме шашна беше не толкова съдържанието на фразата (прав беше, копелето), колкото фактът, че Татко Ху* успя да произнесе цяло, граматически-правилно изречение, дори с апломб и с някаква поетична градация. Почти "Tear down this wall, Mr. Gorbachev!"... абе направо "Ask not what your country can do for you". Блеки беше пуснал малко коремче, но се държеше изправен. Присвити очички, лек тик с дясното рамо и брадичката (зловеща индикация, появеше ли се този тик!): "Ще ви ошлайфам фрикционите! Ще ви стопя лагерите!" (учеше задочно Двигатели с вътрешно горене, и му се отразяваше на лексикона) - и коронното: "На който не му влиза през главата, ще му влезе през петата!" (demeque, ако нямаш акъл да се справиш нежно и плавно със службата, ще се справиш с много физически усилия). Не знам какъв е бил Николай Тодоров "Мъжът" Манолов като школник, но като взводен беше много натеглив, много нафукан, почти с презрение към по-низшите човешки същества около себе си, с маршалски жезъл в мешката, с отработена пружинираща походка à la Yul Brynner от "Великолепната седморка" - не знам дали още като школник е станал "Мъжът", но като взводен свързвахме прякора му с любимата му фраза: "Така се става мъж". Абе деца бяхме всичките още, включително и той - роля играеше, може после да се е променил. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: BOC001 |
| Привет, кашици, гарги, свръзки и прочие фъркат дивеч от райони 1 и 2! Интересно, що няма от Трети??? По некое време се завъртя едно кемафче сякаш, но кат нема с кой да си общува горкото... Некак си требе го раздвижим тоа форум, да има люде от сички жанрове. Ей например, от шуменското ШЗО не видя никой. Пък аз втората година повече с шуменски фазани другарувах по южните щати на Втора армия. Много готини и точни пичове, евалла! Едни такива кротички, с очилца и с коремчета вече наболи, повечето все женени. Като им разправях приключения от плевенската школа, усмихваха се учтиво, но трудно разбираха как сме служили ние. Та ми липсват тези шуменски другари. Освен другото, бяха и доста начетени, та поназнайваха в пъти повечко от някои старши офицери дори. И един уточняващ въпрос, г-да о.з. школници, как се казваше оня полигон над ловешкото село Слатина? Беше на едно плато, равно като тепсия, надвиснало над 300 метра над селото. Често ходихме до там, вечер оставяха по 2 души да пазят в палатка. Помня една топла нощ, наскубах си един кубик зелена трева, та лежах връз нея и омаян от мириса на зелено, зяпах небето. Никога не бях виждал такива едри и шарени звезди, а между тях сръчно пробягваха спътниците. Ех, носталгия войнишка, ехххххххххх..... Но млъкни сърце. |
ОРС 03 Май 2014 21:51 И един уточняващ въпрос, г-да о.з. школници, как се казваше оня полигон над ловешкото село Слатина? Онзи ден за него говорех. Венеца - или се лъжа!? |
| Венеца!!! Точно! Браво, Ганий! Три месеца зенбата /и чат-пат другата артилерия, ама само отвреме-навреме, де/ копахме там окопи. В най-кучия студ плевенски. Заради тоз чанч, на един от нашите му почерняха пръстите на краката от измръзване, та едва го спасиха. Хубавото е, че ни освободиха от физзарядка още в началото на ноември. Спяхме час повече от другите, но след това ни се казказваше игричката. Да копаш замръзнала земя на туй равно плато - брррррр.... Хеле, нейде към Нова година приключихме копането /траншеи за зенитни оръдия, землянки, общо едно малко градче изровихме, да гее.../. Дойде комися да приема и ревна: Вий луди ли сте, бре, обърнали сте фронта на север, чакаме Чаушеску ли да ни напада, веднага сичко наопаки!!! И ний, юруш - още месец в студ и вятър копаме докат обърнем сичко на юг. Хеле, дойдоха запасняци в края на януари, навряха се у землянките, изкарали една вечер - и беж, в селото долу, изпили сичко по кръчмите. Едва ги озаптиха да не се разбягат. Накрая криво-ляво запасняци и школници проведохме учението зенитно, което поради дивите условия се провали с гръм и трясък. Тогава нач. щаба на Сухопътни войски докладва на бай Добри: Др. Министър, оръдията замръзват, не щат да се въртят. А бай Добри му казал да прибира хората преди да са измрели като кучета, а оръдията още на същата година ще ги смени с ракетни комплекси. Е, не успяха за една година. Много харчове направи Людмила за нейните щуротии, отделно и за 1300 години България отидоха бая парици. Но казаното от бай Добри стана. Та с туй помня Венеца, Ганий - сибирски студ зимъс и романтише лятос... |