
| Андрей Вознесенский. * Не возвращайтесь к былым возлюбленным, былых возлюбленных на свете нет. Есть дубликаты — как домик убранный, где они жили немного лет. Вас лаем встретит собачка белая, и расположенные на холме две рощи — правая, а позже левая — повторят лай про себя, во мгле. Два эха в рощах живут раздельные, как будто в стереоколонках двух, все, что ты сделала и что я сделаю, они разносят по свету вслух. А в доме эхо уронит чашку, ложное эхо предложит чай, ложное эхо оставит на ночь, когда ей надо бы закричать: «Не возвращайся ко мне, возлюбленный, былых возлюбленных на свете нет, две изумительные изюминки, хоть и расправятся тебе в ответ...» А завтра вечером, на поезд следуя, вы в речку выбросите ключи, и роща правая, и роща левая вам вашим голосом прокричит: «Не покидайте своих возлюбленных. Былых возлюбленных на свете нет...» Но вы не выслушаете совет. ***** ![]() |
| Така е. Било е... Но както всички знаем - няма Преди, няма После. Има Сега! Светът не започва и не свършва с нас..колкото и да ни се иска. |
| Олди, ти си бил диалектик бе! По диалектическата спирала значи... одобрявам, одобрявам....хем същото, хем на друго ниво. Само уточнението на същото е малко трудно, но така е в диалектиката, без труд не може. |
| "Следите остават"... След почти 25 годишна промивка на "мозека", трудно е да гледаш умно изпод каската. |
| Виж, Олди, да не те оставям да гледаш мрачно под каската, да ти кажа по простонародному няколко принципа на диалектиката, които важат за всички житейски ситуации. Първо, развитието се извършва чрез отрицание на отрицанието - всеки следващ период съдържа в себе си отрицание на предишния, но и повтаря много негови черти. Второ, развитието се извършва по спирала - нещата могат да се повтарят, но вече на по-високо ниво. Хем са същите, хем не са същите. И никога няма да се върнат на това ниво, от което са започнали. Ах, дали бях ясна в този следполунощен час? ![]() |
Аз им преразказвам Хегел, те за бардаци ми говорят... Когато нещо се счупи, понякога е възможно да се залепи, макар и да личат следите, ще го обръщаш със залепеното отзад, да се не види. Пък може и да върши работа, някои лепила например са водоустойчиви и вазичката може още да ти служи, особено ако ти е скъп спомен. Не винаги обаче счупеното може да се залепи. С въздишка (на огорчение или на облекчение, зависи) измиташ разпиляните по пода парчета, после в лопатката, и после в боклука. У лево, или у десно - зависи от политическите ти пристрастия. За почистването обаче посоката няма значение. Споделих само една житейска ситуация, позната на всяка домакиня. По бримката на Миранда само. Иначе - кой говори за нещата, които вече са изметени? Редактирано от - Геновева на 28/9/2009 г/ 12:29:59 |
Хегел, Фойербах, Маркс, Енгелс. Накрая се появява Ленин, който ни разяснява тия четиримата. Емпириокритицизъм. |