ДОКАДЕ ГО ДОКАРА ФОРУМО
Отиди на страница:
Гуди си, Каравайо, очилата! Но си опростен, ти не знаеш нито кой е Тагобар Ларнимискулус Верф, Боргакс на Фенигвиснок, нито защо ни е посетил впоследствие. |
Ах, Ваше Многословие, да не би да Ви засегнах?  Впрочем, Ван Фогт е отречен от науката, още ли не са те уведомили?  Редактирано от - Caravaggio на 28/9/2009 г/ 13:38:53 |
| Ми да. Специално трудът на Ленин " Материализъм и емпириокритицизъм" ми се падна на кандидатския минимум по философията (единствената, марксистката, естествено) в съветски ВУЗ. Сериозна работа. Обаче беше невъзможно да се изчете всичко, часове в тъмни библиотеки с рафтовете с Ленин до теб, не беше човешко. Та ползвах конспекти на верни другари и обожатели. Въпросната книга я бях изучила от конспектите на Ваня У, верен мой обожател, който ме возеше с частната си Волга (имаше малко такива по това време) и ми купуваше за подарък все портокали, е, шампанското не го споменавам. Той си беше сдал, дето се вика, изпита преди мен. Дали от портокалите, дали от шампанското, бях му научила конспектчетата много добре. А коварният изпитвач, след като му преразказах Ленин добре, ми зададе въпрос - с какво точно свършва трудът? Охохооо, ама Ваня го беше конспектирал това и аз го бях научил - с някакви там 5 или 6 точки, не помня, но като му ги изброих, човекът светна и рече - вижда се, че сте чели книгата. Нъц! Та оттогава, от туй обучение, с портокалите, вече преразказвам книгата свободно, даже и по форумите. А, да, Ваня У. беше от Чувашия. Беше малко монголоиден тип. Непрекъснато ми говореше, че сме били роднини. Нямах нищо против. |
| "Сама с Ленин! - Уахаха! - засмя се библиотекарката с монголоиден акцент! Рафтовете изтръпнаха от ужас!" |
Най-лошият вариант е да се съберат парчетата и да не се залепят поне. Защото знаеш, че като ги залепиш няма да е квото е било, а сърце пък не ти дава да изфърлиш изметеното на боклука. А както се знае и по Фенг Шуи , нищо счупено не трябва да стои, отнема енергия.  Редактирано от - Miranda на 28/9/2009 г/ 22:14:39 |
| Знаеш ли, дето викаше баба ми - тебе шега, мене истина. Тези рафтове ме хвърляха в ужас, като се доближавах до тях. Обаче понякога се зачитах. Ама даже ми ставаше интересно. Виках си - брей, ама той бил и читабелен! На полном серьезе. А другата ми асоциация с тез библиотеки бяха едни субекти, черноокички, черномустакичестички, дето ме сваляха по бюфетите и фоайетата на тез библиотеки - единствените светски места за срещи. Въпреки вида си на търговци на портокали обаче, беха все от кандидат на науките нагоре. Също от тези библиотеки имам спомен-асоциация за ужасната храна в бюфетите. Понякога и оскъдна, но слава Богу, чаят беше само 2 копейки, а захар можеше да си слагаш колкото искаш. Имах и такива безпарични периоди в обучението си, но не бяха много, слава Богу. В интервалите Ваня У. ми носеше портокали. |
Не си спомням точно, но съдейки по геополитическите и външнотърговски приоритети по тези времена, не е могло да бъдат други, освен кубински.  |
Първо, развитието се извършва чрез отрицание на отрицанието - всеки следващ период съдържа в себе си отрицание на предишния, но и повтаря много негови черти. Второ, развитието се извършва по спирала - нещата могат да се повтарят, но вече на по-високо ниво. Хем са същите, хем не са същите. И никога няма да се върнат на това ниво, от което са започнали. Mоже ли да внесем и нашия , български принос-щом е принос , може ли да кажем не внасяне а пренасяне?? А той е : 1. Отрицание на отрицанието се прави 2-3 пъти , най-добре 20-30 пъти. 2. Развитието се извършва по спирала-нещата се повтарят на по-долно ниво, че и по-назад Ще учат младите нов диалектизъм -а той е непобедим , защото е научен.. Науката е слънце, което.... Но вън е есеннннннннн. |
| Отбывалась, конечно. Малко ме беше страх, да си призная. Най-горещият ми почитател беше доктор на философските науки (с доста приятели и връзки в България, между впрочем). Но много страшно му звучеше националността - черкезка. Как ще се дам на черкезин, бе!!! Имаше и един доктор на науките, арменец. Той пък много ачик предложения ми правеше и аз реших да го стресна с разкриване на семейното си положение, и му рекох- это невозможно, я замужем. А той се усмихна благо и рече - ну и что из того, что замужем. Муж - как эта стенка, ее не двинешь, надо ее просто принять. Мама му, и досега я помня тази реплика, и мястото, дето я чух, понеже ми посочи стената - стената до асансьора в Ленинка. Доста по-късно вникнах в правотата на неговата философия (но не тази, за която бе получил докторска степен). Така се каляваше стоманата...  ПП. Геополитическа добавка за Спасовден. Действието се развива в Москва. Само кубински бяха. А у нас имаше и израелски, доста отдавна, не знам по какви причини. Редактирано от - Геновева на 28/9/2009 г/ 21:40:24 |
