Отиди на страница:
| Търсенето определя и тиража. Та докато четях статята, се сетих как на времето за да си купиш “Цар плъх“ или “Шогун“, трябваше да предадеш незнам колко си килограма хартия на вторични суровини. Не помня годината, а и няма как да проверя кога са издадени, но помня голямото събиране на хартия. |
И защо сме наказани днес?  Едно комплексирано снобарче да ни поучава как сме живели и как не сме харесвали това, което ни е допадало? Писател? Коя книга е написал? И е ЧЕТЕНАот повече от двама души /ако е женен/? Да напомня анекдота за посещението на група писатели в едно село. Как дядо някакъв пита единия какъв е. "Писател". "Как се казваш?" - "Ами Иванов"...Дядото се замислил - "Вазов съм чел. Йовков също, Ботев, Захари Стоянов...Ама Иванов..." И отсякъл - "Няма такъв писател". Това и по повод на "великите писатели", слагани като контратеза на миналото - Калчев, Стоев, Златомир Златанов, Георги Господинов. Дори Да сте чули скоро за "Входът към пустинята" и "Екзитус" на Златомир Златанов - двете най-силни повести на десетилетието?  Абе, то хубаво човек да има собствено мнение, ама когато се опитва да го налага - отхвърляйки фактите? Нали говори за бизнес литература? Колко книги на тоя Златанов са продадени? Отделно стоят проблемите с демагогията и манипулация, на които са подлагани четящите тук. Преди високи са тиражите на члена на ЦК и идеологически сатрап Богомил Райнов, който при това пише иронично и се забавлява с клишетата на масовата култура, сега високи са тиражите на сензационните книги на Христо Калчев и Георги Стоев. Уравни ги! Умелият майстор и епигон на Чандлър с булевардни псевдоразказвачи! И хората си купували романите за Емил Боев, защото авторът е в ЦК? Отделна е темата за тиражите. Водещият не се е подготвил, та дава възможност за нови лъжи. Да, 100 000 тираж не срещнах. Ботев - 60 000 /събрани, не "Библиотека за ученика"/, Йовков 40 000, Достоевски 15 000...А съвременните тогава Гуляшки /Авакум/ - 15 000, Борис Крумов - 8 000, а модерните последни романи на Вежинов, а Ивайло Петров /намерете "14 целувки" сега, а?/, а ... Отделно грижата на държавата българската класическа литература да стигне до младите. "Библиотека за ученика". Паисий - 130 108!!! Така че и класическата, и съвременната тогава литература се търсеха. Много! В зависимост от интересите и нивото на читателя, разбира се. Отделно да спомена за злобата на човечето към читалищата. Спомняте си за тетрадките със записване на чакащите, нали? Нещо не съм забелязал днес в остатъчните читалища тетрадки за Георги Господинов, примерно. И накрая - огромното самочувствие след толкова издрънкани лъжи и глупости: А ако сравним вайканията на д-р Кръстев с тези на сегашните критици - че те сякаш са си плюли в устата... и Не само аз, но и много от колегите ми, занимаващи се с оперативна критика - Владимир Трендафилов, Николай Аретов, Милена Кирова, Митко Новков - сме заставали зад тезата, Доктор Кръстев се ВАЙКА, тия имат ТЕЗА. Ами намерил си ниша - добре, съществувай. Ама защо затрупва с мишини навсякъде? |
| Мисля си "професията" писател стана икономически непривлекателна и малко престижна, я вижте колко сме тука писателите, къде по престижно, че и доходно e да си водещ, сценарист, дори осветител в някое западно сурогатче, от типа на шоуто на Слави, Сървайвър, стани милионер, Азис и те це ра...! |
| Колко ли спечели авторът и издателят на АВТОБИОГРАФИЯТА на Азис? Същият може да напише и автобиография на Митю Пищова!....Героите на тези биографии са културния и интелектуален ЕЛИТ на нацията!...Как само се надпреварваха телевизии, кабеларки и радиа да ги показват и интервуират!...Сега Азис е елит на ПРО-БГ. Чудя се, че още не са прибрали и Пищова…. |
| Либерта, недей така. Ще вземе да те прочете въпросният Ефтимов и ще обяви и Джеймс Клавел за епигон на някой чалгаджия. И литературата му за пълпфикшън. Като казах чалга, ето една строфа от въпросният поет: Живях без родителите си в санаториум, лекуван без да бъда болен, и оттогава си изяждам всичко, което ми се сипе, Редактирано от - Stern на 19/9/2009 г/ 09:55:01 |
| Породата на интервюирания и приятелите му е описана изчерпателно в книгата на Хайтов "Троянските коне в България". |
| Важно било усещането за криза. Абе, Данчо, според теб в България може ли човек без да ближе задници или да пише долнопробна булевардна литература да живее от писане? Отговарям ти веднага - не. Десетина човека сте окупирали всички издателства, конкурси, няколко вестници и пускате трохички на други петдесетина некадърници. Срещу слушане и писане на постмодерни "концептуални" бливочи. От другата страна десетина стари пушки са окупирали няколко други вестника и хранят още петдесетина некадърници, които описват кръчмарски битови "социални" картини. Срещу това стоят няколко скандални имена, интернет сайтовете и един Емил Андреев, който пише едни доста налудни истории, но поне ги пише добре. И това било само усещане за криза? |
| като съм си в бг, посещавам и хеликона:приятно място(изпипано място, по-добро от много тука в германия):там съм го зяркал господина и ми е направил приятно впечатление:колкото пъти съм попадал на негови писаници по газетите, толкова пъти съм оставал доволен(тука днес за много работи правилно го казва):повече такива културни българе и в бг ще е друго. сега какво смята хамалина:че ако много сме я чели наистина тая пущината голямата лит, сега такова няма да сме идиотите на европа(тия които по живковското време много ги четяха големите тиражи , си ги шитнаха на уличните сергии след политическата рокада , и хамалина, който навремето загуби един месец, за да се докопа до кентърберийските разкази например, си я купи за библиотеката без да се напъва):излязоха много хубави книжлета след бай ни тодорa и някои не отстъпват на сериозните първенци по немските книжарници(абе стига сме се и толкоз малоценноствявали) пожелавам на газетата сега повече срещи като тая с йе (генека го е дал днес голямата балтия) |
| Й.Евтимов минава за елитен български интелектуалец. Самият той несъмнено също се възприема така - както пише тук, би водил истински дебат, "ако имам аргументирани /?/ опоненти." Да го възприема кой както иска. Има си мнение човекът, негово право е да го изрази. Само че мненията в сферата, в която той се труди, са силно зависими от вкуса и ерудицията на човека с мнение. Вкусът обаче е нещо твърде субективно, а субективният вкус оставя силен отпечатък и върху това, което се нарича ерудиция. Това пък влияе върху оценките, които същият човек прави. И тук точно Евтимов доста хлътва. Теоретично/?/ неверно било, "че социалистическият българин се е скъсвал да чете", реди Евтимов. Практически обаче беше верно. Дори и в родния си Разград няма как като ученик авторът да не е видял опашките пред книжарниците за хубави книги, издавани в наистина големи тиражи. И не само преводни. Още тогава авторът би трябвало да усети, че Богомил Райнов, Радичков, Хайтов и др. са големи писатели и затова са имали големи тиражи и са били четени масово /това продължава и сега/, а не защото са били "идеологически сатрапи" или членове на ловни дружинки. Точно обратното. Притежателите на ловни дружинки считаха за чест да привлекат в тях добри писатели /вкл. и Георги Марков/, тяхната компания ги издигаше в собствените им очи. Романите на Б.Райнов не отиваха директно в читалищните библиотеки, а се купуваха и четяха масово. На Евтимов може този автор да не му харесва, но всеки би могъл да сравни писанията на двамата и да каже къде има повече литература и повече ерудиция. Много неприятно е и това, че Евтимов, като прави своите оценки, използва речеви обрати като "през социализма...се е искало..." Тоест, "една жена ми каза, че..." Освен това колкото и да е различна реалната криза от усещането за криза, релативизмът на Евтимов е доста пресилен, особено в контекста на зададения му въпрос. А това, както и другите негови натрапващи се увлечения са просто израз на идеологизирано мислене, което той самият претендира, че силно мрази. |
| Спомням си през 88-9та година, когато търчах всеки ден до книжарницата да си взема новата книга от поредицата за компютрите (бяха няколко много свестни книжки - микропроцесорът - сърцето на микрокомпютърар бейсик за микрокомпютри и доста други заглавия) Тогава бях още дете и това бяха първите книги свързани с професионалното ми поприще. Днеска, през гледната точка на професионалист, мога да кажа, че това са все още едни от най-свястно написаните книги за програмиране, които имам. Отдавна им е минало времето и не са актуални, но стилът на писане е много по-добър от на сегашните. Говорим все пак за професионална литература - не за романи. Не може да има професионална литература със заглавия от вида "C++ for Dummies", и обеми от 1000 страници, от които 800 са картинки. Когато се пише художествена литература няма лошо в илюстрациите (препрочитал съм няколко пъти "Граф монте кристо", в която нямаше грам илюстрация освен на корицата и си ми харесва въпреки това), но когато се пише професионална литература, все пак следва да се приема, че човекът има някакво понятие от тематиката и терминологията. Ако има нужда може да се раздели литературата на такава за начинаещи ( повечко примери и картинки, но се обясняват само основните неща и като цяло обемът е малък) и за напреднали (тези които са усвоили материала за начинаещи и сега търсят знания в специфична насока - там няма нужда от картинки и глезотии - щом човекът е посегнал към книгата, значи знае достатъчно за да я разбере.) |
имаше опашки (километрични), вярно е:беше си цяло събитие да се докопа човек до една свястна книга:първо отнякъде се дочуваше новината, коя госпожа ще цъфне някой ден, след това се губеше време да се уточни на кой ден, после се търсеха връзки, после почерпки и подаръци за връзките(на някои много четящи им ги доставяха госпожиците направо на нощното шкафче), после висене в пек, дъжд и сняг пред портата на книгопродавницата, накрая разбираш че романчето се е привършило:хамалина да не ги реди, че роман няма да му стигне.влизал съм в домове на такива четци, които не са прочели 5 книги в живота си:не говоря за високата лит..айде с изтърканите пинизи.същите тия читящи братя и сестри след рокадата се разгониха по путкините романи, същите тия са купувачите на труд и останалите лайна.айде да не ги разтягаме, щото това са и същите много четящи, които си изхвърлят пепелниците от десятката и такова още...разбира се, че богомилов райнов е голям, голям е за такива, които си купиха на опашка играта на стъклените перли и пред очите ми след години е продадоха на уличния антиквар за жълти стотинки с думите, че на времето е висял на дъжда за нея, ама не е могъл да прелисти и първата страница на тази глупост.един ред не съм му прочел на големия бр, защото животът ми не е толкоз дълъг, та да пилея време.имаше също и театро, и много се ходеше на театро, и на опера много навалица ставаше(тия дето са се начели им личи като слезе човек на гарите им за справка например берлин)айде стига с тая саламура имало ги нявга диоптрите хамалина взе да изпуска запетайките но по добре така отколкото да се разпсува (в момента чета едно попадение:franz hohler die karawane am boden des milchkrugs groteske geschichten):за какъв райнов тука някой ми говори:за какъв  |
| Значи, за Ефтимов, авторът Тери Пратчет е булеварден, защото фентъзи-то, според г-н Йордан, е булеварден жанр? Да-а-а, постмодернизмът наистина до добро не води и си отмъщава... генек, into  |
| Stern 09:53:35 А мен мнението на Евтимов въобще не ме интересува. Ако нещо ми харесва бих го препоръчала, но без да го натрапвам. Всеки си има вкус и интерес. И не е той дето ще определи дали един автор с издаен в хиляди тираж и друг с много по-малък, кой от двамата е по-добър. За това имат думата читателите. |
| Ох, отдавна не съм чел българска литература. Жалко, но след като прочетох "интервюто" на "баратото с барадата" ще поотложа още малко четенето. В скромната ни държавица думичката интелектуалец отдавна е синоним на нещо доста нечистоплътно. ДИ беше написал, че педерас е човек с който не си съгласен. Интелектуалец за мен е човек на когото думите са надраснали мозъка. Жалкото не е, че аз не чета българска литература, жалкото е, че този господин я коментира... |
Интелектуалец за мен е човек на когото думите са надраснали мозъка. Някъде прочетох, че интелектуалец е човек с повече ум, отколкото умения, повече знания, отколкото ум и повече амбиции от всичко това, взето заедно _______________________ Блогът на Манрико |
...Важно е усещането за криза, а не реалната криза... Тъй, тъй... Божем не важно дали си гладен, важно е да се чувстваш сит Бе на това дъл не трябва да му се вика "духовна булимия" _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
А мен мнението на Евтимов въобще не ме интересува. Ако нещо ми харесва бих го препоръчала, но без да го натрапвам. Всеки си има вкус и интерес. И не е той дето ще определи дали един автор с издаен в хиляди тираж и друг с много по-малък, кой от двамата е по-добър. За това имат думата читателите. Беше шеговита забележка. Ти цитира романи на един от любимите ми автори и ме напуши какво ли би казал господина за Клавел. . Помня преди време по тв гледах някакъв литературен дебат. И един писател, също като този Ефтимов, обясняваше как книгите му не се купували, защото на сергията до тях бил Лъдлъм и простия българин попивал чуждата кичозна и булевардна литература (Лъдлъм беше още жив и пишеше); разбира се и дежурните обвинения, че заради правилната литература преди 89 г., сега хората залитали в другата крайност. Опонентът му, доста грубичко му го върна - пиши като Лъдлъм и ще те купуват като Лъдлъм. Какво ли би казал онзи литературен, от никого неразбран гений, когато след Лъдлъм, на сергиите до книгите му почнаха да се появяват и изчезват (купуват, де) Калчев, Стоев, Филипова??? |