Добре списвано.Чакам първият дето ще хвърли камъни в градината Денкова.Браво авторе. |
Димитър Денков го е написал много интересно, наистина. В никакъв случай не бива да изоставаме от Гърция и да берем само ние портокалите и маслините там. Лаптопи са необходими и за българските ученици, НЕ НИ ТРЯБВАТ ДА СИ ПОДАРЯВАМЕ ЦВЕТЯ В УЧИЛИЩЕ, а ни трябват компютри и е редно българските фирми да помогнат на някои училища.... |
За това става въпрос: Господарят на словесния пинг-понг Продуцентите на всевъзможните риалити формати, които текат у нас, трябва да са сериозно притеснени за хляба си тези дни. Причината - динамичното политическо общуване напоследък с елементи на скандал. Уж грандиозният сблъсък Сашка - Нешка бледнее пред диалози, в които премиерът подозира президента в завистливост, след като държавният глава преди това му е намекнал, че може би го смята за некомпетентен по енергийните въпроси. Какво е “корифей в категория “злодей” пред определението “малоумни” на финансовия министър за идеите в икономически доклад, подготвен за “Дондуков” 2. Работата стигна дотам, че Първанов се закани да се изяви като коментатор на днешния политически език. Нормално е всяко управление да носи свой си стил на общуване. Вятърът на промяната довя с ГЕРБ и нов начин на говорене. Заедно с всичко друго и езикът се реформира. По-рязко, по-ясно, по борисовски. В епохата “Борисов” се говори ясно, отчетливо, без евфемизми, без маниерничене, леко неофициално, простонародно и емоционално (когато се налага), мачистки, твърдо и уверено. Това не е език на компромиса - въпреки че посланието днес може да е едно, а утре доста по-различно. То винаги към момента е еднозначно. Това е говорене със срокове и граници. Последният пример - антикризисната програма на кабинета е от 82 точки и трябва да се случи за 9 месеца. Дори и без натрапващото се сравнение с бременност, идват асоциации с 800-те дни на царя. Полезните табута? Реформаторът премиер въведе и ограничения, забрани някои неполезни за министрите му думи - “ще”, “замразявам” и “спирам”. Табутата стреснаха непосветените, но проницателни анализатори разясниха, че това е новаторски вид позитивизъм. Сиреч чрез забраната на нещо, което обърква и не е добро, вливаш оптимизъм и добър дух в населението. А то определено е облекчено, че не трябва вече да гадае какво е казал премиерът му (както се случваше при Сакскобургготски и при Станишев). Натиснете тук |
Още: Ето някои особености на стила “Борисов”: - “Разпоредил съм” е новият любим глагол на Генерала, а “аз” продължава да бъде любимото му местоимение. - Обича да издава команди, да говори императивно - “нареждам”, “искам”, “да се изпълни” и оценки - “Ти си мъж, Орешарски!” - Изразява се с прости изречения. - Нерядко прибягва до умалителни - “думички”. - Разчупва атмосферата с турцизми, жаргон - общо търси неформалния стил. Така бюджетът се оказва “опукан”, предишните управници са “синковци”.Ако трябва разказва и свои версии на приказки - за вещици, при които е “дошъл ловецът и ще им прекрати папкането”. - Демонстрира гъвкавост - днес може да наругае някого, утре да го похвали. - Има нужда от опонент (не враг, защото утре може вече да го харесва). - Ако е възможно всичко - поне изговорено, трябва да се случи веднага, възможно най-бързо - “да се провери още в рамките на деня”, “защо не сега” и т. н. Класният Към министрите си Борисов речево подхожда покровителствено, малко като загрижен родител, малко като строг класен. Отправя упреци, поучава, изнервя се от “туткането” на администрацията... От време на време им забранява разни неща. Но те го разбират и са всеотдайни. И все повече се изразяват правилно. “Както прецени премиерът”, казват, когато въпросът е неудобен, “ние сме екип” е друго важно внушение. Сред най-употребмите от министрите изрази са “назначил съм проверка”, “дадох срок”, “изпратих сигнала до прокуратурата”, “нужни са рестрикции”, “залагаме на прозрачността”. Всичко това се обобщава с една ключова дума - ревизия (според старата власт - реваншизъм). Общото усещане е за приповдигнатост, динамика, революционно е даже някак си. А във времена на промени и езикът става по-твърд, изчиства се от ненужното…. “Вервайте ми!” |
Колко много приказки: та гербери, та компютри, та компоти, та бира и ракия. Няма нужда от толкова усукване, Г-н Денков, само за да кажете, че не харесвате Бойко Борисов. Карайте по-директно, по Бойковски. Може да се поучите от премиера в това отношение. |
Това е въпрос на манталитет - у наше село идеи, мисъл, ноухау, нов поглед са неща, които нашто селяни знае, че не се яде и пие и като така - не си струва усилието. Следователно образованието е малко нещо изгъзица, пръв дълг на даскала е да е проповедник на висок морал и по съвместителство пъдар и бодигард на най-умното дете - нашто. 30-те милиона съответно не се делят на 80 хил за лаптопи, а на 300 за по мезонетец и джобни на детето в престижни колежи. |
Браво на автора за статията и на Иванкин за находката с руския сайт .Наистина е полезно да си спомним как гадните тоталитаристи ни юркаха по всевъзможни събрания в работно и след работно време да ни промиват мозъците с лекции срещу козните на световния империализъм .Хак ни е, че тогава сме дремели, а можехме да си спестим много от прелестите на "либералния модел", в който ни набутаха , както си дремехме, тарикатитте от т.нар."'политически елит". |
Само за по бира и козче в училищния двор, както пък си му е редът в едно демократично общество. Па да не им придиряме. Щото напоследък водчицата и амфетките излизат на мода. Само училищното дворче си остава същото |
вдоль улиц стояли автоматы с газировкой и СТЕКЛЯННЫМИ стаканами, их никто не воровал Този балшевик не знам в кой утопичен съветски град е бил! Може да е било в Естония.В Масква стъклените стакани бяха в железни рамки завързани с ръждиви синджири за "автомата". Където ги нямаше, имаше тьоти да ти дават стакан срещу пари. Пред кочинките за фанта имаше очереди... |
Утопия след утопия: в ресторане укушаться и упиться за 10 руб можно было в дупль Утопистът е забравил, че един миг преди отварянето на ресторана швейцарецът обръщаше табелката "МЕСТ НЕТ!" и крещеше в пияна забрава на всеки самозабравил се гражданин. В ресторан "София" бяха турнали неонов надпис "МЕСТ НЕТ!" Дадох на швейцареца фантастичната сума 100 рубли да ме пусне и да видя че "слово "организованная преступность" еще тогда не придумали" седяха си няколко неорганизованние бандити и официантшите ми крещяха в очите че "Мест нет!" В гастиница Расия дадохме 20 условни адиници на малчиките и направо ни заведоха до масата. И там имаше неарганизованние, ама рестораните големи и пускаха срещу условни адиници. Добре че бяха неарганизованите бандити та видяхме какво сервират, щото лъжеха като цигани. |
Автомати със стъклени чаши през 60-те имаше и в София. Просъществуваха по-кратко от руските, но все пак издържаха няколко години. |
Oсвен автомати със стъклени чаши в България имаше заводи, болници, театри, електроцентрали, стадиони, достъпни за всеки курортни комплекси, училища и университети, безплатно образование, безплатно здравеопазване, практически нулева престъпност и социална сигурност. Тези неща също просъществуваха по кратко от руските. |
Я вижте какво хубаво нещо намерих в руски форум Защо ще ходиш чак в руски форум, тези неща можеш да си ги четеш и в настоящия форум. |
Но най-вече имаше и има легион дудуци, дет за едната стъклена чаша си затваряха очите за собствената им и обкръжаващата ги мерзост и мизерия...Но слава Богу, дори да са още легион, все пак понамаляват. Не и в тоя форум де. |
полковник грубер, извинявам се, че ще ви възразя(на бг е апострофирам), човека не е го усуквал, само за да каже че не му уйдисва бб, нещо друго ни пошепва, така му се стори на хамалина(не дълбай с длетото тънко...) (почече мислещи в бг, повече милка ще се папа) |
лулчев, не чета преди да напиша някоя глупотевина, ама за здравето не съм съгласен, щото хамалина при твоя соц е работил на нощно дежурство за 70 стотинки, а линейкаджиите си понаправиха виличките из балкана(тази нощ изкарах едно дежурство в тази германска клиника за някде 400 еуро):и следването ми не беше без да изтупа баща ми чувалчето |