
| А международните корпорации как планират и то с десетилетия напред, как впрягат държавните институции, включително военния потенциал на държавите, в изпълнение на плановете си - соц.планирането, ряпа да яде! |
15. САЩ - 95.09% Външен дълг (като процент от БВП): 95.09% Външен дълг на глава от населението: 44 358 долара Брутен външен дълг: 13.627 трлн. долара (трето тримесечие на 2008 г.) БВП за 2008 г.: 14.330 трлн. долара тук бая неуверни данни има. тоя източник е тотално неграмотен. __________________________________________ _____________________ Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior. |
| Иванкин, аз мисля че ти нямаш елементарни познания по икономика и въобще не си разбрал съдържанието на горните. |
| Ivankin, Източник, моля! За какъв дълг става въпрос - раздути ми се виждат цифрите, дори и да се съберат публичен и частен дълг, а дори и да се добавят и държавните гаранции за частните банки дето ги спасиха от фалит напоследък. Ето тук един източник за държавния дълг Натиснете тук на по-развитите страни. Порастнал е и още ще расте, от около 70% до към 120%, което пак си е доста. Но не са такива астрономични като тези дето цитираш. Освен това, напоследък онези дяволски ставки на CDS (credit default swaps) май се поуспокоиха - пазарите решиха, че фалити на държави няма да има. Нали и Дянков се похвали, че нашата ставка от към 7% лани паднала до към 1.8% сега, та можело да емитира дълг напролет. Това пак е малко височко, щото за Ирландия май скоро ми се мерна някъде цифра 1.65%, въпреки че сега наистина те са за мустака в сравнение с останалия западен свят. |
| Никодим, Медзоджорното е свикнало да засмуква други неща, но хилядите фирмички по Адриатическото крайбрежие и в Северна Италия купуваха охотно български машини, защото евтини и достатъчно здрави. По същия начин сега налитат на китайски. |
| Дефицит в бюджета на една държава се появява когато държавата харчи повече пари от колкото получава. Това което се нарича държавен дълг е сумата на дефицита от всички минали години. Швеция например има държавен дълг в размер на 50/% ор общия брутен национален продукт. Едновтременно с това шведската държава дава пари на заем от своя страна и това което ена лице ä р нетодефицит от някъде към 3% от брутния продукт което е реалната сума която държавата е взела на заем. Човек трзбва поне малко да разбира от въпросите по които се изказва дори и един форму като този. |
Човек трзбва поне малко да разбира от въпросите по които се изказва дори и един форму като този. Тъй де, защо тогава пишеш глупости? ![]() |
tknikodim не се заблуждавайте да делите дълга на частен и държавен (публичен) - при всички случаи нацията го изплаща чрез косвени и преки данъци Ще си позволя да не се съглася напълно. Публичният дълг се изплаща от бюджета на публиката - държавният от бюджета на държавата, общинският от бюджета на общината и т.н. Някъде се говори и за консолидиран публичен дълг, т.е., общият дълг на всички публични институции плюс държавата, който така или иначе се заплаща от постъпленията - данъци (преки и косвени), печалби на държавни и общински фирми, разни такси и пр. Частният дълг се дели на две - дълг на фирмите и дълг на населението. Той става системен и застрашава обществото само ако е необезпечен. Срещу общият дълг на населението в държавата трябва да се гледат всички ликвидни активи на това население - спестяванията, а така също поне вложенията в акции и облигации. В Англия и Америка доминира акционерната собственост, в континентална Европа - спестяванията. Не ми се рови из нета, но съм сигурен че например в Германия спестяванията на населението са общо по-високи от общия обем на заемите. При нас те са около 60-70%, което не е толкоз лошо. Така като говорим, че на Запад хората живеят на дълг, то не значи че живеят на необезпечен дълг. Кризата започна с онези хубавци в САЩ, които са навлезли в доста дълг срещу неликвидни активи - жилищата си. Същото се отнася и за частния дълг на фирмите. Но фирмите имат допълнителното предимство, че колкото е по-дълбок капиталовият пазар в страната им, толкова повече те могат да се възползват от него като източник на финансов ресурс. Затова страните с най-големите капиталови пазари - САЩ, Великобритания, Япония, Хонк Конг - могат да си позволят най-висок дълг. Те могат лесно да трансферират дълг в собственост (debt-equity swaps) и обратно, в зависимост от стадия в който се намират от икономическия цикъл, или дългосрочната си стратегия. По-голямата капитализация на пазара също позволява на държавата да емитира повече и по-евтин публичен дълг. Моля за извинение за малко дългото писание. |
| А ето и една малка поучителна икономическа история: Б зх в една банка да плащам сметки. Опашката не беше голяма но не се помръдваше. Най напред стоеше един мъж който говореше и жестикулираше и от време навреме попълваше по някоя бланка която банковата чиновничка късаше след това. Нервност и иритация ни обхавана всички на опашката - какво не разбираше толкова този човек, толкова ли сложни неща имаше той да урежда.? Момичето бе много съсредоточено в обасненията си. И най- накрая тя вдигна глава. В очите и имаше отчаяние: "Господине, каза тя със загубил всякаква надежда глас, Вие трябва да сте Артист." |