Отиди на страница:
| Интересна става тази борба на цивилизациите. А ето какво току-що открих в "Икономист" към една дискусия за бъдещето на Европа. Става въпрос какво може да се очаква, след като ирландците ратифицираха Лисабонския договор. Мнението е на един дописник от Охайо. Europe's influence economically, while in theory large based on GDP, is in fact very limited. There will be little growth in Europe, mostly because Europe is likely to shrink in population. Europe has low labor force participation, low working hours, and no sign that it will bring more workers into the mix. As a result, there is little investment in capacity. Europe is creating few new companies likely to shake the world, because of the nature of its state-run universities, and the disincentives to start a business there (those with good ideas go elsewhere). Europe has no raw materials that anyone needs, and no areas of manufacturing or services where it dominates. It is reluctant to engage in free trade outside of its borders. It embraces a social democratic system that delivers comfort and security at the expense of change and economic growth. Europe has no single armed force, and the small national forces are used sparingly at best, other than Britain. Most Europeans think any force projection beyond the most staid peacekeeping is anathema. It is difficult to achieve a consensus amongst Europe's nations for strong economic sanctions. At best, Europe follows others in foreign policy. Europe will grow older, smaller, and less relevant as the 21st century unfolds. It will remain a popular tourist destination, and the home of many multinational institutions. It will be peaceful, and prosperous in a gradually receding sort of way. It may be the most pleasant place to spend the 21st century. But lead it will not, not economically, not geo-politically, not in the world of ideas. |
| Любов, ама не тая... Натиснете тук |
| tknikodim, Скоро си мислих дали при тези природни катаклизми, които са подхванали половината свят, относителната липса на такива и добрият и здравословен климат няма да станат най-голямото богатство за такава страна като България. А също си мисля, дали точно тази не е главната причина да се полагат неистови усилия за обезбългаряването на страната ни. Редактирано от - Zmeja на 09/10/2009 г/ 22:59:45 |
Относно това:
Китайците в Америка с а известни с това, че обичат да сменят имената си за тукашни - пълно е с Лин, Лиз и т.н. от китайски произход. Кazват, че го правели за краtкост и добра произносимост. Руснаците са също водещи в тази насока - познавам рускиня с фамилiя Кенеди, познавам и такива дето са я Джон Смит, я нещо друго измислено и доста неграмотно. Иди разбирай, дали е руснак, китаец, нейтив американ, англосанксонец и т.н. Моето мнение: всеки уважаващ себе си човек не променя името си. Да промениш името си е като да изтриеш историята на рода и страната в която си роден завинаги от съзнанието на децата си. Децата ни с фамилия Хаджийски влязоха в топ мидъл училища, в топ гимназии, пееха дълги години в престожен хор. И в хубави университети влязоха. Не съм чувала да ги тормозят (или да са ги тормозили) заради фамилията им. Все пак американците знаят фамилията Бжежински  , имат си за президент Барак Обама, това тук не е проблем. Ако човек смята, че с фамилия Кенеди ще бъде предпочетен в Харвард или Карнеги Мелън, а с фамилия Иванов и Петров не, ще трябва да го разочаровам - преди всичко гледат успеха от изпитите, дипломата и въможностите на кандидатите. Тук тези неща се ценят. Като човек с богат опит в работа с деца мога да кажа, че в бъдеще ще се цени все повече. Един от проблемите на белите деца в Америка е спада на техните амбиции за успех и просперитет. За разлика от тях китайци, индийците и т.н. имат неистово желание да се придвижват нагоре по социалната стълбица. Това често отблъсква белите тинейжъри и е много жалко. Дано нещата се обърнат скоро! Редактирано от - Нели на 09/10/2009 г/ 23:02:53 |
Йеее - Ловки  Тоя Ковърдейл все едни знойни ги снима: Whitesnake - still of the night Натиснете тук |
Това сладко миньонче се снима в доста техни клипове.  Според легендата е била гадже на някой от групата, та затуй...  |
| Нели, точно за това говорех-децата на емигрантите си сменят имената(причините са отделна тема), а другите кандидати-не. Затова тая обективност не е особено обективна-винаги може да се разбере кой откъде е и дори каква религия изповядва. Достатъчно е да се погледне и откъде идват документите. |
| До Змея, Мен "обезбългаряването" не ме тревожи - чувствам се добре сред разноговорящи. Дори предпочитам да е по-пъстро - хем няма предразсъдъци, хем винаги по нещо ново откриваш. Нека да се заселват в България, и не само пенсионерите. Да, аз съм убеден че до 10-15 години България ще стане едно от най-приятните места за живеене в Европа, за хора на всички възрасти. |
| Ловки, не си чел внимателно: 1. Никой добре образован емигрант не си сменя името, а децата им влизат в хубави университети, ако са умни и способни. Сменят си имената хора, които явно не разбират, че не името на децата им, а е спосoбности се оценяват. Ако трябва да сме още по-откровени - сменят си имената хора с по-ниско образование и поради това по-ниско самочувствие. 2. Децата на постоянно живеещи хора в САЩ - граждани на САЩ, притежаващи зелени карти или други визи, кандидатстват на общо онснование. Децата неживеещи в САЩ кандидатстват с допълнителни изпити (TOEFL, например - за знание на езика) и няма нужда някой да гледа иммената им за да разбере, че са чужденци. Приетите чужденци априорно лягат на пълната издръжка на университета (особено от Източна Европа, Азия, Африка, Южна Америка) поради нисък доходи на родителите (съобразно стандартите на Америка). Писала съм го и друг път - ако някой ви каже, че детето му е прието с пълна стипендия в САЩ това най-често значи нисък доход според тукашните стандарти, а не пълен отличник. От друга страна, виждате, че чужденците в топ университетите са около 10% от приема, ерго влизат най-добрите сред кандидатстващите. Но то е същото и за живеещите постоянно тук - в топ университети взимат само най-добрите деца.Стипендиите в САЩ се раздават в 99% от случаите по доход. Правилото е: приемане по способности, финансова помощ по дохода на родителите. Децата подават документи за финансиране едва след като са приети. Това важи и за тукашните, и за чужденците. 3. Не виждам как от фамилията ми някой може да разбере религията ми. Един тукашен грък доскоро смяташе, че сме мюсюлмани поради фамилията ни Хаджийски и беше шокиран да разбере, че сме православни. Явно е гледал само първата част на фамилията ни, но не и втората и явно проблемът за нечия религия го вълнува извънредно. По същата причина слабо грамотни хора от Балканите смятат фамилиите Бояджиеви, Кантарджииеви, Самарджиеви, Абаджиеви и т.н. за мюсюлмански. Разбира се, подобен проблем може да възникне само в съзнанието на балканските ни съседи. Тука родените нямат подобни предразсъдъци. Само американските евреи дошли преди няколко поколения от централна и източна Европа кой знае защо приемат щерка ми за еврейче. Предполагам заради хубавото й балканско-славянско първо име.  Редактирано от - Нели на 10/10/2009 г/ 00:12:34 |
Завършилите руски университети ги плюскат като печени филийки. Даже и на мене ми е било неудобно - един път големиот началник ми каза нещо като "а, тоа кандидат е Ломоноски, зимай го без много-много да го разпитваш" Мето, виж къде бъркате. По руските разбирания, "Ломоноски" е второстепенно учебно заведение ... въпреки, че е с много класи над "елитните" училища из колониите... В МГУ има само две от трите задължителни изисквания - традицията и конкуренцията между сополанковците. При цялото ми уважение към МГУ, но там почти я няма принудата към каторжен труд, централното звено и гаранцията за успешно обучаване |
| Нели, Правилото е: приемане по способности, финансова помощ по дохода на родителите. Децата подават документи за финансиране едва след като са приети. А това дали се прилага стриктно? Дочувам, че през последните 2-3 години все по-малко студенти от България и въобще Източна Европа заминават за САЩ. Някои го свързват с финансовите проблеми, които имат сега американските университети. За сметка на това се увеличават българските студенти на Острова. След 2007 те плащат ниската ставка EU-fee, която е равна на тази за британците - около 3, 000-4, 000 паунда годишно. Това всъщност е нещо като стипендия, защото британското правителство им го дава като безлихвен заем, мисля за 15 години, който се изплаща само ако след завършването работиш и имаш достатъчно доход. Та, въпросът ми е, дали при подбора на студентите все пак не оказва влияние дали плащат или не. Официално и в UK не би трябвало да влияе, но например в LSE e стандартно оплакването, основно от британски студенти, че по-лесно влизаш ако си "overseas student" (non-EU) и плащаш пълната такса около 15, 000 до 20, 000 паунда годишно. Това не е много за деца на арабски шейхове и за американци, много от които също теглят студентски заеми. Особено популярни сред американците са едногодишните (12 месеца) мастерски програми (в САЩ те са по 2 акад години) и покрай тях LSE са го нарекли Let's See Europe. |
| Да не забравя. Топ университетите в САЩ приемат 1% деца на големи донори на съответното учебно заведение. Харвард приема всяка година около 1600-1700 студенти, само 16 от тях са приети не според успеха, а заради заслугите на бащите си. Останалите влизат по успех. В това е и голямата сила на Америка - неистовото желание за социална/расова/религиозна/полова справедливост и демокрация. Не е такава историята с Кембридж. Мой приятел работи там от дълго време и тази година през юни, докато ме разхождаше и ми показваше университета си, сподели, че кастовостта е огромен проблем в образованието на Англия и неговият син няма голям шанс да влезе там дори да има отличен успех. Према според произход и родови заслуги в Кембридж е огромен, критериите за прием като цяло не са известни и не се кометират с потърпевшите. Само месец преди моето посещение отново бил избухнал скандал в медиите за дете, което не е прието въпреки 100% си успех на приемните изпити. Мисля, че ставаше въпрос за момиче от бившият СССР. |
Това сладко миньонче се снима в доста техни клипове. Според легендата е била гадже на някой от групата, та затуй... Julie Kitaen, май бяха женени с Coverdale (за известно време). |
| tknikodim, Да, правилото "приемане по способности, финансова помощ по дохода на родителите" се спазва абсолютно стриктно в САЩ. Тук децата подават документи за прием в началото на декември на 12-ти клас (това е последния клас в гимназията) - апликация, есета, резултати от взети изпити и т.н. Резултатите от приема започват да идват от началото на януари до началото на април. В начало са резултатите от държавните училища, следват през март-април частните университети. Едва след като бъдещият студент е приет и е приел поканата за прием (обикновено се плащат $300 за осигуряване на мястото) се подават вече финасовите документи за стипендия и ниски държавани заеми. Всеки университет приел дете с доход до $40 000 на година е длъжен да му осигури пълна издръжка - такса за обучене, общежитие и храна. Когато доходите са по-големи, и в зависимост колко те са по-големи, започва раздаване и на по-малки стипендии. За финансова помощ подават всички, не само хората с ниските доходи, защото университетите предлагат много изгодни заеми за образование и не оставят студентао си без поне хубав държавно спонсориран заем. Имам приятели, чието дете получи $20 000 стипендия на година (цялото му образование е $50 000 на година) въпреки, че доходите на семейството бяха над $160 000 на година (по принцип никой с доходи над $80 000 на година не се надява на стипендия). Ако някой университет иска да задържи дадено дете се правят подобно нещо. Единственото им изискаване беше момчето да има успех не по-малко от 3.00 (максимума в САЩ е 4.00). По-българските стандарти това значи да не спада успеха му под 5.00 за всяка отделна година. Да, и аз разбирам, че все по-малко студенти заминават за САЩ и го свързвам главно с приемането на България в ЕС. Там, в Европа, е по-евтино (университетите са безплатни) и учещите са по-близо до къщи (Еър България редовно продава билети за по 200-300 лева до всяка точка на ЕС). А в САЩ трябва да се бориш яко за място под слънцето и наистина да бъдеш много добър. Моите племеници, например, бяха прието в Германия (завършиха немската гимназия в Пловдив). При това дипломите им бяха приравнени още при обучението им в самата гимназия, т.е. нямаха никакви бюрократични спънки. Доколкото знам, несмките паралелки от езиковите гимназии формират през последната 1-2 години специален клас завършващ с диплома приемана в Германия. Но и двете останаха да учат в България. Едната в момента е в Германия за един семестър, но по обменна програма. Искам да кажа, че много бълхарски деца не само не кандидастват в САЩ, но и отказват да учат и в страни от ЕС, като предпочитат София. Както вече написах, при приема в топ университети на Англия влияят не само пари, а потекло и родови връзки. Предполагам, че в нормалните им университети не е така, имам много приятелски деца учещи в Лондон, но когато става въпрос за Кембридж и т.н. нещата са доста тъмни и недемократични. Знаете, че Англия си има тази вековна традиция - да отглежда т.нар. си аристокрация в люпилници за фрустрирани млади хора с минало в главата и имперски амбиции в кръвта. А да - и в еднополови гимназии и колежи, което е истински проблем за бъдещото им социално развитие. В Манхатън също има малки остатъци от британската колониална система на обучение - девически и момчешки частни училища. Когато записвахме щерка ни от 6-ти до 8-ми клас в частно училище първото, което ни каза като тръгнахме по интервюта е: отиваме само в coed училища, не искам да пиопадна в еднополово школо. |
| Софче, "Бели деца" е превод от американски, kids се наричат в колежа и се чувстват такива. И ние вече ги чувстваме такива, имаме дъщеря в колеж и син току-що завършил. Антиамериканизмът според мене е сред най-лошото у руснаците, у добрите руснаци не се среща. Америка и Русия имат много общо. Ако си наистина толкоз млада, че можеш да си ни дете (сина ни е на 22), я зарежи комплексите на старите. |
Дочувам, че през последните 2-3 години все по-малко студенти от България и въобще Източна Европа заминават за САЩ Тинкодиме, изпиха ни кръвчицата. Днес, например, сьедините откачени щати признаха официално, че ... дръж се за масата! 11% от шибаните зелени карти са дадени на българин/ка ... За 55 хиляди карти постъпват кандидатурите на 17 мильона нещастници, средно. Компютърът ги класира по единствения показател - колко ще украднат СОЩ? Оказва се. че рандеманът от българското кланично месо е най-висок - 110 хиляди долара, срещу 45 от средния латиноамериканец. И така, България, със своята 1/1000 от населението на света, осигурява на СОЩ 1/9 от приплода |