Отиди на страница:
Тъй е то В. Лянча, нашенеца му дай да псуе хамериканците биг тайм Чиче, при цялата ми симпатия към тебе ... не знам откъде идва, но е така ... това, което казвам, са факти. И, чиче, 11% зелени шибани карти от страна с население 0.1% си имат име. Търговия с роби |
| Нели, Благодаря за подробното инфо. Последен въпрос - това правило за 40, 000 важи ли и за втората степен - МА и MSc? Имам племенница, която завършва BSc в Единбург и сега търси подходяща мастерска програма - аз се опитвам да я насоча към САЩ. Всъщност, програмите там са ясни, но от сайтовете на университетите изглежда, че очакват сама да си плати таксата, плюс разходите за обучението. Посочени са разни фондации за стипендии, но не е ясно дали тя сама трябва да преговаря с тях. За Оксбридж почти всичко ми е ясно. Това са снобарски и труднодостъпни места, където бакалавърското обучение е слабо а магистърското посредствено. В изследванията са все още горе-долу добри и докторатите им са стойностни, но не във всички области. Доста, включително и от по-новите (редбрикс) университети ги надминават. Например по икономика по-добри от тях са (в този порядък) UCL, LSE, Warwick, може би дори Единбург, съпоставими са с Нотингам и Есекс. В точните и инжинерни науки Империъл е пред тях. Но такава е съдбата на всички, които почиват на стари лаври. Все пак от двата Оксфорд изглежда е по-добрият. Във всеки случай, диплома от Оксбридж вече съвсем не се смята за онова, което е била. |
| Лянча, Фичо, Да, попадал съм на такива зеленокъртици и верно че много псуват хамериката но повечето стискат зъби и си седят там. Знам и такива дето се върнаха. Откровено, не съжалявам за "загубените". Халал да са им, още от тях да си вземат. А другите дето изпълзяват от добрите университети и остават там, те пак ще са ни на полза - може да е дори след поколение, както при евреите и ирландците. Ние и без това станахме подобна емигрантска нация. Тоест, тях не ги броя за загубени. От такива като тях сега Израел има поне два супер-световни университета. |
Лянча, Фичо При цялата ми симпатия и уважение към ЧФ. Но, аз търся начин да поставя извън закона обезкървяването на страната си. |
| tknikodim, За съжаление, правилото за $40 000 не важи за мастерските степени. Много зависи и каква точно мастерска степен се търси. Като правило мастерските не предполагат стипедии и са най-скъпата част от обучените тук. Една идея и добър вариант за всеки европеец, който кандидаства за хуманитарни специалности е да направи мастерска и PhD заедно. В този случай много университети предлагат т.нар. " teaching assistant" позиция, което им позволява да обучават докторанти безплатно, а в замяна те пък им водят часове в университета. Получават и неголяма заплата, разбира се. Добре е племеницата ти като кандидатства да проверява дали университетите в които подава могат да й осигурят подобно нещо. Имам приятелка в университет в Маями по сравнителна литература (френска плюс нещо друго), която беше teaching assistant по френски в университета си. След около година докторантите се усвояват и си намират и повече работа. След още една година знаят как да подадат документите си за зелена карта и т.н. Както написах, горното важи за хуманитарните мастерски. Мастерската в правото е JD (Juris Doctor) за 3 години и се плаща изцяло от следващия (предполга се, че после се заработват много пари  ). Има и LLM (legum magister) - едногодишно обучение и то е най-често за чужденци, които си вземат диплома от тук и си я показват в страните в които ще се върнат. Приеми последното мение за мое частно - тук с една година обучение никой не прави кариера в правото.Мастер по бизнес е другата популярна степен. И тук също студентите си плащат сами (главно със заеми). Единствено изключение от това правило е, ако детето завършило бакалавърска степен (по бизнес, например) е прието в богата и влятелна компания, отработи там примерно две години и компанията в замяна му спонсорират мастерската степен в бизнес училището. Това се съчетава с половин ден работат във фирмата на заплата плюс учене в останалото време. |
В.Лянча [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 2821 Скрий: Име, IP Лянча, Фичо При цялата ми симпатия и уважение към ЧФ. Но, аз търся начин да поставя извън закона обезкървяването на страната си. Не "обезкървяването" , защото мястото на заминалите умни младежи се заема от малограмотни роми и чужденци , а обезумяването на страната ! |
| Нели, благодаря. Тя учи психология и засега не иска да прави PhD, защото смята че това може да я вкара само в университетския свят, който тя намира за сух - и вероятно е права. Засега се опитвам да я убедя, че работа за доктори има и извън университетите, но да видим. Чоки, според мен циганите не заемат мястото на образованите в обществото. На мястото на образованите идват други, по-млади образовани. Аз не възразявам някои от тях да са чужденци. По-сериозен проблем е как да образоваме циганите. |
| Я, Дянков прогледнал - за неща, дето си ги говорим тук поне откакто аз съм се включил във форума: В Перник, според actualno.com "Банковата система в България е много стабилна", подчерта финансистът. По думите му, по резерви страната ни е на първо място в ЕС и няма опасност банковата система да се срине. Доста големи фирми започват да идват през последния месец-месец и половина. Това ни дава оптимизъм, че като тръгне световната икономика, можем да се окажем в центъра на интерес от страна на външни инвеститори, които досега не сме имали Туй в подкрепа на изказването ми по-горе, че до 10-15 години България ще е едно от най-приятните места за живеене в Европа - защото вече ще е станала МКХК (Малък Континентален Хонк Конг). В интерес на истината и царят казваше същото от самото начало на кризата. Просто сме обречени на успех! |
| Не трябва да има никакво съмнение—образованието в щатите е главно бизнес. Всичко, включително и класация като тази е подчиненo на въпросния абсолютен диктатор—бизнесът. Това е такава доминанта, че само който не се е пържил е тигана може да има някакви илюзии и сантименти. Иначе, нещата са замислени много добре на щатско ниво, но се объркват като се намесят разните му там имигрантски, малцинствени и други проблеми на политическата коректност вътре в самите катедри. Като че ли в други страни не е така … Разликата е, че тук на държавно ниво е наистина замислено много добре. Както, да речем, читалищата. И в България има библиотеки, но има какво да научат от тези тук (още по-добри са в Швеция, но това е друга тема). “мъни, мъни, мъни”, както казва Мето. Парадоксалното е, че, да речем, в един Масачусетс държавните университети са някак по-добре устроени. В един от тези, където преподавах тогава, преди почти две десетилетия, имахме такава чудесна база за обучение (лаборатории, апаратура, помагала и т.н.), че и един Харвард или Браун може да завижда. Общественото мнение обаче е с точно обратния знак—частните университети са тези, за които става дума. Частните Дартмът, Харвард, Йейл, Браун, Принстън, Корнел, Пенсилванския (общо осем) се считат извън класацията и не може и дума да става за сравнение с щатските или с други частни университети. Нищо, че професорите там гледат да претупат лекцията или направо да се измъкнат да не я четат, като ги оставят на, буквално, студенти (teaching assistants) да им берат грижата. Но кой отива в Харвард, за да научи нещо? Там си, за да си на купони с бъдещия принц на Саудитска Арабия или принцесата на Япония. Все ще ти потрябва един ден такъв един спомен, да не говорим, за други едни такива връзки и т.н. Основно правило—в щатите (понеже за тях ми е думата) е абсолютно изключено да постигнеш каквото и да било без връки. Абсурд. Та, затовая плащаш скъпо и прескъпо за Харвард, а не за Ню Йоркския, да речем. В подкрепа на Devil искам да кажа—Калифорнийските университети (държавните, а и Станфорд) са наистина превъзходни. Там (в Калифорния) поне уважението е някак по-високо към държавните, отколкото в Масачусетс. Но East Coast си е East Coast и там се определя кое е и кое не е (ако включим и Чикагския университет към бройката). Сега, за самото образование. Опитът ми е главно в точните науки и трябва да кажа, понеже всичко е бизнес ориентирано, за най-голямата група учащи (купувачи, де), undergraduates—freshmen, sophomores, juniors, seniors—темите са така изкусно оформени, пакетирани в модули, свързани логически, че, мисля, учебните програми нямат равни в света. Не бих пратил детето си да учи в тези унивеситиети, ако ме е грижа за знанията (не за връзките), защото там те чакат главно като източник на приход, а знанието е някак на втори план, но ако човек иска да положи добра база и е наистина мотивиран (да си мотоворан не е ли универсално правило, ако трябва да се изучиш добре?), не е зле да се запознае с щатските учебници от това ниво. Въпросното качество е един от примерите, който консерваторите изтъкват като доказателство за връзката между бизнес и прогрес. Балансът е по-тънък обаче, а като включим и висшата наука връзката става още по-проблематична. Професорът е под непрекъснатата обсада на най-различни досадни sales representatives на няколко издателства главно и обикновено има поглед върху най-малко десетина, ако не и повече учебници—уж различни, но по същество учебният материал подчинен на един много добре шлифован стереотип. Подаряват му ги, дано ги осинови (осиновяването значи, че стотина студенти на година ще си ги купят, така че подобно решение от страна на професора е критично за бизнес представителите; нали и те чакат да вземат някоя стотинка). Изпипани, кой от кой по цветен и панаирджийски, дано някак привлече вниманието на купувача, а и малко да поконкурира телевизията и интернета, основните виновници за short attention span на подрастващите. Дето викаше един колега-биолог, на маймуна трябва да се правя, за да се състезавам с телевизията, като показваше как се разкрачва и разперва ръцете си, за да заприлича на въглероден атом пред студентите. Така че undergrads са уредени. Имат добре списани учебници, а им се предлага и шоу чат-пат. Проблемите са във висшата наука и там е наистина задънена улица. Проблемът съм изразил ясно в другата тема, в която стана дума за измамата наречена Айнщайнова “теория” на относителността и всеки, който е принуден да си изкарва хляба в такава среда, опитвайи се да прави висша наука (да го наречем така за краткост), мусе дава ясно да разбере, че трябва да внимава. Академична свобода ли? Тинтири-минтири. Да спомена пак, елате на семинар в катедра физика в Колумбийския университет—интелектуалният мраз прониква до костите. По-точно, интелектуална пустиня. Няма мърдане, защото сто души вън чакат за мястото ти да се нагодят към обстановката, а навън е студено, не само в интелектуален смисъл. Преди двайсетина години, тъкмо се бях преместил в Ню Йорк от Масачусетс и трябваше да чета един летен курс в един от университетите тук, та си прекъснах престоя в София, и сутринта преди да вляза в лекция отварям Ню Йорк Таймс и гледам obituary на един близък приятел, професор в Колумбийския. Тъкмо го бяха направили full professor. Отиде си момчето, просто не издържа. Чувствителен, музикант—не беше за него убийствената, безсмислена битка да си обосновеш tenure-то. Затова местните, като моят приятел, не се навиват да се замесват в тази гадна работа—университетското преподаване—и я прехвърлят на новодошлите, гладни емигранти. Генек го каза добре: “Американски университет—място, където индийски и руски преподаватели четат лекции на китайски студенти.” garamel пък ще трябва да попреподава малко в подобен колеж да види как като закъснее пет минути и всички паркинги пълни с последни модели коли, с които мамите и татковците са уредили любимите си дечица, даже и в преподавателския паркинг няма място, та трябва да викаш полицията на кампуса да направи нещо, защото закъсняваш за лекция и децата ще си тръгнат, само да си закъснял (де да не сме се надявали и ние да го излипсва преподавателят …) Няма, сам си плащаш от джоба … Наистина отговорни, са тези от вечерните курсове. Преди години преподавах вечерни курсове на едни офицери от една военна база, а всред тях и по-възрастни цивилни—да, това бяха отговорни студенти. Редовните пък, после, като станат majors малко поумняват, но децата са си деца, особено, както е в повечето случаи, родителите плащат. Също така, бич за студентите е, че много от тях трябва да работят и после, уморени, спят по масите в клас (не говоря за Петъка, когато само половината пристигат, защото цяла нощ били на купон). Децата са си деца и трябва да се разбират. Трябва да си го изживеят и няма нищо лошо в това (е, разбира се, лошият професор ги е предупредил, че в Петък ще има тест, щото иначе и толкова няма да се появят на лекция—повечето са се разотишли при родителите си, не е само заради купона в Четвъртък). Общото впечатление от атмосферата в щатските университети е като че ли си във възрожденска България. Предимно честни деца (има и зрънца винаги, но как без тях?) готови на взаимопомощ, общо взето старателни и добри. Няма го онова намигване от новото ни време, дето уж така е, ама било иначе и ще оправим работата все по втория начин. Колко бързо пропада България в тази бездна и всъщност губи себе си, същността си. Поради бизнесподложката обаче образованието тук (в щатите) е превърнато в нещо инклузивно (европейското образование като правило е ексклузивно, не е за всеки)—много от студентите просто не са за там, но се търпят, нали плащат. Затова и повечето професори ползват къде тихомълком, къде явно формули за curving, защото иначе половината клас ще е под 60 (F), flunked, и гледай какво става после—това, дето се били наблюдавали от бордовете на университетите (по garamel) дали няма да го извъртят, че ти ги учиш лошо, та затова получили двойки. Иди се оправяй после. Затова, я по-добре внимавай в картинката. И преобладаващото мнозинство наистина внимават в картинаката. Не засягам тук и останалите проблеми като този за sexual harassment, дето, досущ като в нашенското ново време, едва ли има студентка, която няма да го използва като оръжие, естествено към мъжете-професори, ако не й уйдисаш и не й завъртиш 4.0 (grade А, по възможност даже без минус), защото й трябвало за medical school. Ама, не знаела, двойка изкарала на изпита … 4.0 или е при декана. Затова, съветът, особено към младите професори е—document it, document it, давай им изключително писмени изпити и то колкото можеш повече, та като те повика декана, ако някоя й е хрумнало да позва оплакване, за да си изкара бележката, да имаш богати доказателства да се защитиш. И … вратата на кабинета, широко отворена по всяко време … особено, когато студентки са на консултация при теб. Не си играй с огъня. Стана дълго и малко мрачно завърши, но, не е зле да се помни, че всъщност, както навсякъде, основната тежест пада върху самия студент. Каквато и да е системата на обучение, колкото и прецизно да е усъвършенствана тя, няма ли го пламъкът на любознателността и любовта към науката и Харвард не те спасява. Е, ще завържеш някоя и друга връзка и от глад няма да умреш, и президент на щатите можеш да станеш по линия на стимулиране на малцинствата, за пред света, но дупките в познанието ще си останат за цял живот и тайничко ще напомнят за себe си по пътя. Редактирано от - Бивол по калдъръма на 11/10/2009 г/ 01:19:51 |
| tknikodim, Тукашните студенти постъпват в медицинско училище след като завършат някаква бакалавърска степен. Т.е. взимат решение да се посветят на тази трудна професия на 22 години, след 4 години интензивно учене на математика, природни науки и най-вече на хуманитарни предмети. Това отличава американските доктори от българските - доброто им общо и хуманитарно образование. Ходенето при американски и при български доктор е като опит от две напълно различни планети. Добре е да спомена и многобройните проблеми на американската здравна система - лакомията на фарма компаниите, на здравните осигуровки и на самите доктори при писането на сметките, макар в в момента говорим за 'правенето' на медицинските кадри в Америка, а не за функционирането на здравното осигуряване В САЩ. Накратко - тази система все още не е пометена от общественото недоволство по една проста причина - тя бърка дълбоко в джоба не на самия гражданин, а на държавата, частните комании и т.н. Онези, които ползват Медикейт (здравна програма за хора, които нямат средства за здравна застраховка) най-често не се интересуват (и никога не са се запитвали) колко пари се пропиляват за лечението им (често ненужно). Такива като мен, обаче, които плащат част от премиума (другата част я плаща работодателя), са потресени колко милиарди изтичат в помийната яма наречена здравна измама. Извинение за отклонението. Говориме за следването на медицина тук. И така, децата на 22 години, решили да стават доктори, взимат няколко тежки изпита, които трябва да ги въведат в медицинското школо. Следването е тежко и се плаща от самия студент. Още по-тежка е резедентурата, където вече ти плащат, но рабоиш понякога до 16 часа на най-тежките постове в болниците. Донякъде разбирам защо лекарите минали тази 12 годишна месомелачка (бакалавърска, медицинско училище, правене на специалност) се смятат за задължени да си докарват минимум 1/4 милион на година от фарма договорености и медицински застраховки. По мои изчисления болниците и лекарите пишат 2-3-4 пъти по-големи сметки от извършената им работа. Това е обществена тайна, която Обама в момента се опитва да разгласи, но мнозина се противят. Малък пример: преди няколко месеца щерка ни си пукна главето при падане от колело (естествено не носеше каска, това е против тинейжърската гордост). Спешна бърза помощ (след 24 часа, призна си след силен главобол и след като беше пътувала няколко часа от Хамптънс до нас), 8 часа в интензивното. Установиха леко пукване на кост зад ухото и вътршен кръвоизлив, наранено тъпанче и т.н.. оставиха я за наблюдение заради кръвоизлива. Докторите, които я преглеждаха бяха безбройни. Повечето отлични, чудесно образовани, добре възпитани, готови да отговорят на всеки твой въпрос, отговорни. На вторият ден доведоха и специалист уши-нос-гърло (без него нямаха право да я изпишат, поне така ни казаха), заради кръвоизлива в ухото, чийто преглед продължи не повече от 2 минути. Най-тежкото изпитание в САЩ идва не по време на прегледите и лечението (което по правило е организирано като по часовник), а след това, като започнеш да получаваш сметките. Нюйорските деца до 19 години имат чудесни застраховки, покриват почти всичко (при ситуации като тази 100% без гък), но за да получиш правата си трябва да се бориш с бюрокрацията. Пристига сметка - прекарваш няколко часа на телефона или направо отиваш на крака в болницата (Маунт Синай е на 200 метра от нас) и отменяш исканата сума. Ден след ден, месеци наред. Дотолкова ти опротивява всичко, че когато получаваш наглата сметка на доктора уши-нос-гърло за $600 и 45 минутен преглед (???) имаш сили само да уредиш здравната застраховка да му плати и дори не ти се отваря дума, че мошеникът (иначе отличен доктор), или онзи който му прави сметките, те е преглеждал 2 минути, а не 45. Защо това толкова ме дразни, след като не излиза от джоба ми? Ами щото реално излиза точно от там - данъци, непосилни здравни премиуми за мнозина, 17% от БМП отива за да покрива тези ненужни и лъжливи сметки и т.н. А иначе, ако племеницата ти иска да минава през медицинскта месомелачка тукашните училища са скъпи, но чудесни. Далеч по-добре е, и по задоволително за душата, е да направи хуманитарна мастерска, за нея може да намери спонсориране. А да, допълнение към мой предишен постинг - добро спонсориране за мастерски степени получават и много наши млади музиканти... |
| А да, напълно съм съгласна с "..по калдаръма", че тукашните университети имат нещо от духа на възрожденска България. Тушашните училища (преди университетите) като цяло имат този дух. Това създава онзи леко наивен характер у тукашните деца, лековерността им, оптимизма им, убедеността в доброто. BTW, най-нериятният опит на сина ни в Карнеги Мелън с учител беше с предподавател по математика, който се оказа..българин. Жалко, но е истина. Едно от най-приятните му преживявания като славянин и българин беше курса му по руска литература в който на последният му проект човекът беше написал, че майка му и баща му трябва да се гордеят с него, познанията му и начина му на мислене. Прзинавам, че ми стана много приятно.  Любимият му съветник как да си подреди часовете и човекът, който се бореше до последнта минута той да завърши в срок двете си специалности (последният семестър имаше 7 изпита) беше една изключително мила унгарка. |
| Нели, Дано щерката се е оправила. Интересен е погледът към лекарската професия - чувал бях подобни неща, но друго е личният опит. Аз имах пред вид да потдикна племенницата да направи докторат, в смисъл PhD, като степен на образование - това сега се приема за нормален стандарт на образован човек. Но по възможност без да влиза в академичния свят, чиято сурова жестокост е описъл Бивола. Още по-лош е този свят за жени - за да се борят в него за място под слънцето те понякога се отказват от деца и нормално семейство. Бивол по калдаръма Към онези осем частни, не би ли добавил и Ню Йорк - те преди две-три години се бяха прочули че са станали като Челси на Абрамович - купуват най-добрите играчи на другите отбори. А по-общо, май между първите 20-30 голяма разлика вече не се прави в доста дисциплини. Много хора биха се съгласили, например, че в икономиката Чикаго стои по-високо. А според мен най-свежите идеи всъщност идват от западния бряг. Но аз съм изненадан от писанието ти, че и в дисциплина като физиката има конформизъм. Изглежда сме в поредният етап на застой, преди да се разчупят ледовете за следващия цикъл на големи открития. Аналог на това, което пишеш за Айнщайн, в икономиката е т.н. Arrow-Debreu world, нещо като адаптация на Нютоновата физика към пазарното равновесие. Удивително е как във "високата наука" всички се страхуват да не стъпят встрани от mainstream-a, за да не останат зад борда. Удивително много хора чоплят разни свръх-хипотетични и никога и никъде несъществуващи в реалния свят модели, чието единствено достойнство е че могат да бъдат изведени логично с някаква не дотам висока математика, тоест, да бъдат публикувани. И Arrow и Debreu са големи учени сами по себе си, но сега са превърнати в догма, както беше Маркс при нас навремето. Но икономиката освен точна, е и обществена наука и затова с тази догма и сега са свързани много болшевишки политики, например тези преследвани от екстремистите измежду съплай-сайдерите, за които пише ДИ в съседната статия. А страхът да се отстъпи от догмата в т.нар. "висока наука" е същият, какъвто беше при нас при соца. Разликата е, че при нас можеше да се влезе и в затвор, в много екстремни ситуации. Но все пак ние като студенти сме задавали и въпроса "защо", който не си спомням да ми е бил зададен от студент на британските острови или в УСА (където опитът ми е по-скромен). Най-често се пита "как". Децата наистина са честни и добри, повечето. Но приемат всичко много безкритично. Или пък, ние сме ненормалното явление, защото на практика сме имали два живота. От беглото ми впечатление за континентална Европа, там свободомислието се поощрява повече. Затова всичко изглежда хаотично и не се стига до голяма концентрация в една област, съответно до големи върхове, от американска гледна точка. Редактирано от - tknikodim на 11/10/2009 г/ 11:27:58 |
| tmikodim, това за пазарното равновесие е много интересно нещо. Като му погледнеш на Samuelson статия си е чиста класическа термодинамика. Вярвам знаеш Шорош (Soros) отрича теорията на пазарното равновесие. Може и да има основание донякъде, ако си спомним какво стана с Black and Scholes. Имам пред вид колапсът на Long Term Capital Investment в Кънетикът, който преди десет години всъщност стартира днешната финансова криза. Тогава за пръв път имаше bailout от такъв мащаб и от тогава финансите вървяи на зле. Изобщо, мистерия е това икономиката. Да можеше така като при Айнщайн, да седна и с един удар да ти покажа къде е грешката и да не се занимаваме повече. Май да е мистерия е това, което я прави да функционира в този си вид, иначе как някои ще стават милиардери. Редактирано от - Бивол по калдъръма на 11/10/2009 г/ 14:31:19 |
| Много е напоителна тази седянка тук.Криза-а-а-а! Сегашните "деца" ще живеят -дал Господ-до 90 години. Като така се образоват - то не средновековието, направо палеолит настъпва. А какво ще стане с "разнообразната" Европа, камо ли с още по-разнообезобразена България. На какво ще се учат, като всичко е предварително известно и издадено цветно? ВСИЧКО И за какво е този шум в канала...  |
| Да, Black and Scholes все още са във всички учебници и (компютърни програми напоследък) и вероятно това е добре, като benchmark. Но падението им беше славно, а за него не съм виждал да пише в учебниците. Soros и аз го харесвам, макар че той изпуска от полезрението си еволюционната теория на игрите - където ми се струва, че се случват интересни неща. Приятна беседа беше, но ми се налага да пътувам за една седмица - до следващия път. |